Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Далаверологията с крематориума
Цветана Гочева

Когато бизнесът е гарантиран, клиентелата - осигурена, дейността - монополна, институцията - дашна, играта - без правила и задръжки, все ще се намери някой да посегне.

Родната практика на разпореждане с публична собственост през последните години дава не малко примери на неприкрито, интимно съчленяване на частния интерес с общинския или държавния апарат.

Възможно ли е това да е част от историята с нашия крематориум? Допреди две години той беше в лоното на Столичната община. Оттогава е под шапката на “Карма интернешънъл” АД.

Има проста рецепта и нищо чудно да е приложена в случая. Подбирате общински имоти и ги преобразувате от публична в частна общинска собственост. За целта повече от половината общински съветници во главе с водача си трябва да участват с “да”. По-старшите в общината помагат - кой както може и тананикат “Do (Facio) ut des (facias)” или “Давам (Правя), за да дадеш (направиш)”.

Работи се в екип и поетапно. Разчистването около крематориума започва със заповедта на кмета Стефан Софиянски за уволнение на Елена Хубенова - управител на “Траурен обреден дом” ЕООД. Обвиненията към нея са тежки, публични (а според проведения одит) и неоснователни. Наред е зам.-кметът Венцислав Николов, който предлага ЕООД-то да бъде обявено в ликвидация, защото било на загуба. То е на печалба, но има план да го няма. Нужно е решение на Столичния общински съвет и общинските ни съветници гласуват отзивчиво. На мястото на търговското дружество е образувано общинско предприятие ОП “Гробищни паркове”, в чийто предмет на дейност кремация не се споменава.

Следват същинските ходове. Асен Дюлгеров - главен секретар на общината внася докладна записка относно създаване на съвместно дружество “София крематориум” АД между Столичната община и частното АД “Карма интернешънъл”. Целта е ясна и може да бъде постигната като общинската собственост на крематориалния комплекс бъде преобразувана от публична в частна.

Такова преобразуване би било законосъобразно само в случай, че крематориумът е сред имотите, които са престанали да имат предназначението (указано в Закона за общинската собственост) “за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение”. Откакто обаче съществува, обектът не е преставал да изпълнява, нито е променял първоначалната си функция. Да, но има хора - в кметската ни управа, за които в нашия крематориум изпичат, примерно, грънци.

С решение № 9 от протокол № 25/20.04.2001 г. предложеното преобразуване е одобрено от мнозинството на градския парламент. Председателят му Антоан Николов слага подписа си под закононарушението. И кметът Софиянски е солидарен, щом като не го оспорва, нито сезира съда.

Съешаването между Столичната община и “Карма инт-л” продължава да поражда недоумение. Щеше да има инвестиции отвън: 800 000-1 000 000 щ.д. Не след дълго се разбра, че това е кьор фишек, който общината вероятно от самото начало, умишлено е поддържала за камуфлажа на сговора си с частното АД.

От капитала на съвместното дружество общината държи 20 на сто. Защо само толкова? При увеличението му тя прави непарични (апортни) вноски - крематориалният комплекс плюс терен от 2640 кв.м от Централните гробища - и определя стойността им на ... 160 000 лв. По документи балансовата стойност само на крематориума към момента на оценяването му е 446 073 лв., а е оценен от 85 617 лв. Разлика, може да има, ама, чак такава?

В съвместното начинание “Карма инт-л” притежава 80 на сто от дружествения капитал. Апортира оборудване за 260 000 евро и “технология - ноу-хау - за кремиране.

Оборудването варира. Отначало е обявена една пещ с цена 550 000 лв. по фактура № 0203 от 01.03.2002 г. По-късно със същата фактура са указани две пещи на стойност 508 516 лв. Няма грешка. Налице е ценен принос към родната далаверология. Във фактурата не е описано това, което е фактурирано, а само е упоменат договор, съгласно който тя е издадена. Договорът обаче не е приложен.

Колкото до “технология-ноу-хау-за кремиране”, нека да е ясно. Спазването на технологичните изисквания по експлоатация на оборудването не предвижда самодейност. С конструирането на първата пещ преди близо 130 години, Сименс не е оставил мегдан за технологични волности.

Другояче стоят нещата с ноу-хауто. Там е обтекаемо... И най-важното - секретно! Доста по-рано “Карма инт-л” огласи “3 ценови пояса според джоба на клиента”. Малко по-късно стават “ноу-хау - секретно”, а не безплатно. Трябва да се признае, че тази версия е находка за частника и в случая е спасителна за него. Някой да не си помисли, че апортните вноски не са били оценени от по три лицензирани вещи лица. Напротив. Престарали са се. Направили са оглед и на несъществуващи активи.

Всичко това се случва с нашия крематориум - обект уникален, специфичен, единствен не само в София, но и в България, че и на Балканите южно от Дунава.

За отбелязване е и друго. Веднага след учредителното събрание на “София крематориум” АД (07.05.2001 г.), 4 месеца преди съдебната му регистрация (11.09.2001 г.) и повече от 14 месеца преди регистрирането на апортните вноски (18.07.2002 г.) с Подготвителен договор (18.05.2001 г.) Столичната община, заради “необходимостта от незабавни действия по належащи ремонти, предоставя на “Карма инт-л” управлението на Крематориалния комплекс, като последното се задължава да поеме изцяло, за своя сметка, дейността на Комплекса до апортирането му в капитала на “София крематориум” АД”. То явно се задължава да поеме изцяло в своя сметка и приходите от дейността на крематориума.

Така, с една маневра нашата община намества и крематориума, и приходите от него. Файдата за общината е ... в мъглата. Ремонт срещу кремиране. Разходи за едното срещу приходи от другото. Иди му хвани края...

Няма как тук да бъдат изложени всички фокуси, врътки и похвати, приложени в хода на тази комбинаторика. Но за положеното старание - възнаграждение. През 2001-2002 г. на изпълнителния директор на “София крематориум” Янислав Недев, както и на общинския съветник Асен Пейнерджиев в качеството му на зам.-председател на съвета на директорите, са определени месечно по 5 минимални работни заплати, а на изпълнителния директор на “Карма инт-л” Анна Добранова - 2500 лв.

Тази история не би могла да се състои без Акта за общинска собственост № 172 от 24.11.1997 г. на софийския район “Сердика”. Заслужава си да бъде видян. Съгласно този документ не само крематориалният комплекс, а целият терен на софийските Централни гробища заедно с още 17 сгради на него са общинска собственост, но не публична, а ... частна. Значи, тези общински имоти също са загубили предназначението трайно да задоволяват обществени потребности от общинско значение.

Би било любезно от страна на Столичната община, ако обясни на софийското гражданство като как би трябвало да се тълкува положението с Акта и дали то също е резултат от “законодателно недоразумение”. Не е изключено преобразуването на общинската собственост от публична в частна да се окаже хит на мандата на Стефан Софиянски и Антоан Николов.

И да се чуди човек от какъв зор общината забърква такава гнусотия. Свежи пари за крематориума не се появиха. Влага се печалбата, реализирана за 2 години, откакто “Карма инт-л” пое крематориума. Ремонтът тече от 2001 г. Работи старото оборудване. Сроковете непрекъснато се пренасят “за по-нататък” и вече не се знае дали ще дочакаме шумно афишираните промени или преди това ще станем клиенти на предприятието. Заплатите на работниците реално са намалели. Условията на труд там биха стреснали не само Юго и Дикенс.

Въпреки фанфарите през 2001 г., не се вижда и обществената полза. Щом общественият интерес не е защитен, значи играта е в полза на личния. Остава обаче въпросът относно избора на основния акционер на “София крематориум” АД.

Тъй като партньорът на кметството е предпочетен по незнайно какви критерии, никак не е странно, че кремационната практика куца. Заснетият в крематориума видеозапис, огласен от медиите през м. юни 2002 г., е обясним израз на трупащото се недоволство в тази област от страна на служители, опечалени, частни погребални агенции. “Отделно кремиране - никакво смесване на праха” е едно от основните и безпрекословни изисквания към съвременната кремация. То охранява санкционирано от времето право на индивидуално погребение. Израз е на развивала се хилядолетия наред културно-историческа традиция, прераснала в морален императив. Тази норма е възприета от Международната федерация по кремиране и задължително се спазва по белия свят.

Шанс е, че на подстъпите към Европейския съюз не са ни отворили и глава “Погребална култура”. Не би могло да я затворим. Защото София трябва да е европейска, но мъдрецът с право е казал: “Градът е такъв, каквото е гробището му”.

Предназначените за погребалната дейност обекти бяха обявени от общината за приоритет през 2001 г. Отдавна му беше време, но не за козметика и лифтинг. Ако преди 20 години е имало мотиви крематориумът да бъде на Централните гробища, сега вече няма. Нужни са нови пещи. Не обаче до старите. София е единствената европейска столица (може би дори в света) с функциониращ крематориум на 1400-1500 м. по права линия на най-престижната си част. Здравият разум изисква новите пещи да са далеч от центъра, най-добре вън от града.

Дейността е специфична и деликатна. Доста са белите петна в действащата нормативна уредба. Необходим е специален закон. Проблемите са много. Най-същественият сред тях не е безхаберието, а стремежът то да бъде представено за обществено полезна дейност с положителни резултати.

Всичко това засяга и софийските Централни гробища. Докога ще им се възлагат прекомерни и неприсъщи за тях функции? Не е ли крайно време да бъдат приведени в подобаващ за мемориален парк вид, най-после да получат статут на паметник на културата? И да бъдат оставени на мира - без кичозни чешми, влакчета, беседки и т.н. Нима е редно съдбата им да се решава от случайни хора?

“Карма инт-л” прибира крематориума и какво? Не се знае ще има ли продължение. По-озадачаваща е позицията на общинските ни избраници, които вече две години не искат да прогледнат какви ги забъркаха.

Съдбата на крематориума, откакто е в ръцете на “Карма инт-л”, стана съвсем окаяна. Не че е изключение сред множеството приватизирани предприятия. Но тук непосредствено потърпевши са всички - живи, мъртви. Не стига, че няма никакви гаранции за неприкосновеността на тленните останки, но и управлението на обекта е под всякаква критика. Както неотдавна бе огласено, един развален асансьор може да срине организацията на цялостния процес. Как да бъдем спокойни за своите мъртви? В резултат на съвместните усилия на кметството и “Карма инт-л” нашите приключили житейския си път близки се оказват сред безогледно дискриминираните. Незачитане, посегателство, насилие... след смъртта дори... Не е за вярване, докъде се стигна - да има нужда от защита правата на мъртвите. Заради неприкрита алчност и отблъскваща всеядност, дефицит на знания, умения и в патологична степен на морал, погазване на всякакви духовни ценности, демонстративна безнаказаност, цинизъм. Какво друго е това, ако не деградация, разпад, аномия? Но на фона на ширещата се социална апатия нищо чудно основните играчи в крематориалната история да се окажат с некремирани шансове за следващ мандат.

Възможности за изход от ситуацията има. Например въпросната “Карма инт-л” посипва главата си с пепелта, нарамва своята “технология-ноу-хау-за кремиране” и изчезва от крематориума. Или общината открива допуснатото “недоразумение” и се заема да разгребе около себе си. Или се намесва външна сила (управителят на област София, прокуратурата) и гафът с крематориума бива ликвидиран, не обаче преди да бъде разчепкан.

Какъвто и да е животът, най-лошото му е, че свършва. Ако неговият край е благо, боговете нямаше да са безсмъртни. Ние обаче сме хора.

И като не живеем човешки, поне човешки да умираме.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 Issue 98, Jul-Aug 2003
Престъпността и политическите режими /4/
Съдебната система в България е в огромна криза - корупция, неефективност, политизиране. Такива са и оценките на европейс...
    Америка-Европа: О'Ревоар, Марианна..., Ауф Видерзеен, Лили Марлен...
С такива приятели не ти трябват врагове. Поговорката днес се спряга и от двете страни на Атлантическия океан.Конфликтът ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com