С такива приятели не ти трябват врагове. Поговорката днес се спряга и от двете страни на Атлантическия океан.

Конфликтът между Стария и Новия свят никога не е бил толкова непримирим. Не става дума само за тактиката, а за най-голямата стратегия, т.е. за сложилата се нова система на световния ред и за отношенията между САЩ, Франция и Германия.

Това е основен въпрос не само за Европа. Твърде много зависи от отношенията между Америка и Стария континент. Някои експерти считат, че разногласията между САЩ и Европа вече са преодолени. Други пък са убедени, че разколът между САЩ и Европа ще се задълбочава и ако бъде преодолян, това ще стане в далечното бъдеще.

“Да накажем Франция, да игнорираме Германия и да простим на Русия” - беше формулата на Вашингтон към трите държави, които не се приближиха до неговата идея за иракската криза.

От друга страна, популярността на президента Жак Ширак скочи до безпрецедентните 75 на сто и започна да се говори за преизбирането му за трети мандат.

Ако не бяха огромните икономически проблеми на канцлера Герхард Шрьодер, вероятно и неговият рейтинг щеше да бъде като на Ширак.

Кризата около Ирак фокусира вниманието към тези две гледни точки, които в близките месеци и години ще останат в центъра на Европейския съюз. Проблемът беше формулиран от председателя на Европейската комисия Романо Проди, който заяви “Иракската криза ни доведе до нов кръстопът в развитието на трансатлантическите отношения - Европа-САЩ, и трябва да търсим от него своя път”. Проди вижда изхода не в отделянето на Европейския съюз от НАТО, а в създаването вътре в съюза на “крепка европейска опора”. Това беше потвърдено и в разработената под ръководството на Жискар Д’Естен нова европейска конституция, която е огромен успех на френската дипломация. Едновременно, в основните европейски държави - Германия, Франция и даже в Испания, антиамериканските настроения рязко се засилват.

Дойде моментът, в който всички престанаха да се преструват, че Европа и САЩ имат един и същ мироглед, въпреки че те даже не живеят в един и същ свят. Напротив. Налице е пълно разминаване. Най-вероятно този процес ще бъде необратим.

Има две основни причини за пропастта, появила се между Америка и Европа. Първата се свежда до това, че провъзгласеният от Европа мултилатерализъм и привързаност към международното право се основава не на етническите възгледи, а на по-малката военна мощ, която е несравнима с военната машина на САЩ, служеща за оправданието на американския унилатерализъм. Втората причина е, че след дългата история на непрестанни конфликти между европейските държави, европейците успяха да преодолеят своите разногласия чрез създаването на единен Европейски съюз и по този начин да заменят политиката на противостоене с политиката на разбирателството.

Това е смъртта на НАТО и на атлантизма. Ако НАТО се занимаваше само с геополитика, а ЕС - само с икономика, тогава животът на НАТО можеше да бъде продължен. Сега обаче той съществува само благодарение на инерцията на бюрокрацията в Брюксел и на институционалната риторика. Но това не е достатъчно.

От гледна точка на европейските елити САЩ са пример на хегемонизъм не само в Европа, но и в целия свят. Европейците все повече си представят задокеанската държава като общество, което живее под страха на оръжието и насилието.

Европейците се страхуват от атаката на ценностите, които те презират и не виждат разлика между процесите на глобализиране и американизиране.

Това задълбочава разрива между Европа и Америка и е в основата на тезата, че те все повече се отдалечават.

Друго разпространено убеждение в Европа е, че Америка е продала душата си на дивия капитализъм и на военно-промишления си комплекс за сметка на бедните слоеве на населението.

Нещата са ясни. “Франция не може да приеме еднополюсния свят или провежданата едностранна политика на една хипердържава” - заяви министърът на външните работи на тази страна Ведрин. Такова е преобладаващото мнение в Европа, където знаят, че всяка държава, постигнала такова доминиращо положение, като САЩ започва да възприема дружбата като нещо, което й се дължи. Това само засилва конфликта на интересите.

Европейците обвиняват САЩ, че не искат да се подчинят на международните норми и договори за забрана на ядрените опити и противопехотните мини, за Международния наказателен съд, глобалното затопляне и т.н.

В европейските столици вече разбират, че САЩ противодействат на тяхното икономическо, политическо и военно интегриране. Жискар Д’Естен и бившият канцлер Хелмут Шмид считат, че Вашингтон поддържаше разширяването на ЕС само защото в новата по-аморфна организация много по-трудно ще си изработи обща опозиция срещу САЩ. Стигна се дотам, че водещите френски експерти се изразиха с географска метафора: “Европа има повече общо с Калифорния, отколкото с Тексас... Повечето европейци са по-близки до Холивуд, отколкото до тексаската култура, нахлула в Белия дом, към която изпитват отчужденост. Тексас е друг свят, с който европейците не искат да имат нищо общо”.

Стигна се и до абсурдната ситуация описана в “Жълтите крале” на Лобас. “Вдигнете дясната си ръка - каза съдията Ванг - и се закълнете, че ще говорите истината и само истината”. Заклех се и тогава ми беше зададен въпросът, от чийто отговор зависи дали ще получа американско гражданство. “Вие обичате ли Америка” - попита съдията. “Да - излъгах - обичам Америка.”

Днес обаче положението е различно. Европа не иска американско гражданство и няма нужда да лъже.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ