Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language




МН370: следите водят към Израел


 

 

От 8 март във въздушното пространство над планетата и във водите на световния океан се разиграваше и продължава да се разиграва една от най-странните мистерии на последните години. Самолет на малайзийските авиолинии Боинг 777-200 ER, извършващ редовен полет МH 370 от Куала Лумпур /Малайзия/ до Пекин /Китай/ "изчезна" с 227 пътници от 15 страни на борда и с 12-членен екипаж.

Въпреки спасителната операция най-голямата в историята на подобни произшествия, която включваше самолети, кораби и спътници на няколко държави, самолетът, или останките от него, не бяха открити по маршрута или другаде в обхвата на полета – в морето и на сушата.

Анализираха се от най-големите специалисти версии – отвличане, саботаж, отклонение, самоубийство на капитана, и всичко, което може да се измисли в тези случаи.

Не бяха обсъждани обаче някои други версии – опит за бактериологична атака срещу Китай, отвличане и кражба на най-малкия микрочип КL03 и създаване от Израел на фалшив претекст за атака срещу Иран. Или комбинация на трите варианта…

И така, на 8 март 2014 г. споменатият полет 370 на малайзийските авиолинии от Куала Лумпур до Пекин изчезна и чак на 25 март някакъв спътник на австралийската авиокосмическа агенция "забеляза" някъде в Индийски океан обекти, които могат да са останки от самолета. След това се оказа, че става дума за грешка и търсенията се пренесоха другаде.

След първите седмици на издирването беше съобщено, че последният контакт с полет 370 е станал от повърхността на земята и, че издирванията стават в 17 държави и над 5 милиона квадратни километра морска повърхност.

Фактите, които станаха известни от различни източници бяха: на борда на полет 370 е имало подозрителен товар, пристигнал до Куала Лумпур по околен път. Товарът е пристигнал от САЩ до Сейшелските острови с намиращ се под американски флаг контейнеровоз Maersk Alabama, съпровождан от сътрудници на морска охранителна фирма Trident Group, основана от бивши офицери за специални операции на военноморските сили на САЩ. Фирмата се специализира в охрана на превозване на ядрени и биологични материали.

Корабът Maersk Alabama принадлежи на компанията Maersk Line, базирана в Норфолк /Вирджиния/ в съседство с главната база на атлантическия флот на ВМС на САЩ, управлявана от Waterman от Алабама.

На 17 февруари товарът е бил разтоварен от кораба Maersk Alabama и доставен до международното летище на Сейшелските острови и натоварен на рейс на авиокомпанията Emirates, летящ до Куала Лумпур. След междинно кацане в Дубай съпровождащите товара двама спецназовци бяха намерени мъртви на борда на контейнеровоза. Ставаше дума за сътрудниците на Trident Group Марк Даниел Кенеди и Джефри Рейнолдс.

На 8 март товарът е бил изпратен със злополучия полет 370 от Куала Лумпур към Пекин, но не е пристигнал до местоназначението. От този момент мистерията започна да се задълбочава. Над южно-китайското море преди влизане във въздушното пространство на Китай самолетът се е отклонил от заявения полетен план и е поел курс към остров Диего Гарсия. Последното известно положение на МH370 е било над Индийския океан, на около 1600 км на запад от Пърт /Австралия/ - с една дума, в едно от най-затънтените места на Земята. Но само на Диего Гарсия, наред с всичко друго, се намират и станция за управление на спътниците на ВВС на САЩ, станция за мониторинг на системата за глобално позициониране на ВВС на САЩ, глобална късовълнова система за връзка на ВВС на САЩ, както и станция за следене за космическото пространство на САЩ и аварийна площадка за кацане на космически совалки. Това означава, че въздушното и космическо пространство в този район се контролира така, че и албатрос не може да прелети незабелязан, да не говорим за огромен Боинг.

На 8 март спътниците на споменатите държави наблюдаваха самолет в режим на реално време до неговото кацане на базата на военноморските сили на САЩ над Диего Гарсия, регистрирана като "западна площадка за кацане ETOP".

Но след 8 март всичко се промени. Почти веднага на базата кацнаха четири пътнически самолета. Сред пътниците им обаче преобладаваха хората с титлата "доктор" – предимно специалисти епидемиолози и микробиолози от американския център за контрол и профилактика на заболяванията и техни китайски колеги. Не беше даден никакъв отговор защо тези експерти бяха докарани до Диего Гарсия.

Така или иначе това "нещо" е пътувало към Китай. Какво е било то?

Изчезналият самолет, както и много други, е бил оборудван със система за дистанционно управление, която позволява на специално обучени хора дистанционно да прехванат управлението на самолета, превръщайки го в безпилотен летателен апарат.

Мястото на последното търсене на полет 370 е на 2500 км от югозапад от Пърт /Австралия/. Ако пилотите или похитителите са имали намерение да кацнат на суша, те би трябвало да летят чак от Антарктика. Но това място се намира далеч от всички корабни и въздушни коридори.

Каква би могла да е друга вероятна причина за катастрофата на полет МН370 и за унищожението на екипажа и пътниците.

Сред пътуващите 200 пътници така наречена целева група биха могли да са 20-те високотехнологични специалисти, работещи за фирмата Freescale Semiconductors, базирана в Аустин /Тексас/. От тези 20 програмисти и системни дизайнери 12 бяха малайзийци и 8 китайци.

Компанията не е нова и има отдавнашни връзки в Източна Азия като бивше подразделение на Моторола, която доминираше пазара на азиатските комуникации през следвоенния период. Freescale има дизайнерски центрове в Куала Лумпур и в Китай, в това число в Пекин, Тяншан, Шанхай, Ченгду и Суджоу.

Освен производството на микрочипове и други компоненти Freescale има контракти с военно-промишления комплекс на САЩ, произвеждайки елементи на навигация, перископи, електронно насочване, самонасочващи ракети и други оръжейни системи, които се нуждаят от интелигентен контрол.

Но какво би могло да привлече вниманието на онези, които в Пентагона контролират този пазар и които не искат продуктите на такива фирми да попаднат в Русия, Китай или Иран.

През февруари 2013 г. Freescale показа своя Kinesis KL02, световният най-малък микроконтрольор с размери 1,9х2 мм, съдържащ RAM, ROM и часовник. Въпреки че е толкова малък KL02 е ключът към следващото поколение война, базирана на самонасочване, токсическо разнообразие и йерархия на командите, или по-просто и адаптивно мислене на оръжията, което ще надхитри врага. Потециалното му използване включва:

  • безпилотници по-малки от муха за шпионски мисии или за доставка на биологично оръжие, например лабораторно клонирани вируси или токсични материали;
  • инжектирани бионични импланти, захранвани от батерии, протези реализиращи мечтата на Пентагона за роботизиран боец, известен като MICA;
  • маневрени микросателити и миниподводници, които могат да бъдат контролирани като безпилотници, шпионски спътници, твърде малки за откриване от наземни телескопи и орбитиращи бойни глави, съдържащи химически, биологически или ядрени материали.

Серийният код KL02 означава версия 2, произведена в Куала Лумпур, която е столицата на Малайзия.

Ядрото на новото поколение американски оръжейни системи беше разработено в чужбина, в мюсюлманска държава, икономически обвързана с Русия, Китай и Япония и критикуваща външната политика на САЩ и на Израел. Евентуални тестове в Китай на версия KL03 беше нещо, което NSA и Пентагонът DARPA би трябвало да спрат по всякакъв начин и на всяка цена.

В случая с Freescale изпълнителни мениджъри са няколко ветерани, свързани с прословутата Carlyle Group, която направи стотици милиарди от военизирани технологии, подпомагани от инвестиционни партньори, начело с Джордж Буш – старши, и няколко пенсионирани секретари на отбраната.

Третата версия за изчезването на МН370 е, че той е станал част от операция на Израел, по-конкретно на авиационната фирма GA Telesis за създаване на претекст за война срещу Иран, като самолетът е "бил отвлечен от двама похитители от Иран". Потвърждение на тази версия е фактът, че на 8 март GA Telesis е имала друг идентичен малайзийски Боинг 777, като изчезналия МН370.

Малайзия е цел на атаките на Израел като Иран. Тя беше една от първите държави, които признаха държавността на Палестина в ООН още през 1988 г. /в момента 134 държави – членки на ООН са направили това/. През януари 2013 г. премиерът на Малайзия Разак беше първият неарабски лидер, който посети Газа, за да покаже подкрепа за анклава. През ноември 2013 г. неофициална комисия в Куала Лумпур обвини Израел в геноцид на палестинския народ. Ще припомним, че и атаката срещу АЕЦ Фукушима вероятно се дължеше на същите причини със същите изпълнители.

Бордовият компютър е бил препрограмиран със софтуер на Израел и Пентагона. От Южнокитайско море до Диего Гарсия самолетът е бил дистанционно контролиран от оператор на безпилотници.

Радарните станции на Малдивите, инсталирани под американски военен контрол, са ръководили полета към Диего Гарсия. Самолетът е кацнал на пистата на американската военноморска база на Диего Гарсия, където има и център за изолиране на ЦРУ с подземни хангари и затвор, използван по време на войните в Ирак и Афганистан.

След сегрегацията на пътниците повечето от тях са били ликвидирани. Останки от самолет са били закарани далеч до брега на Западна Австралия от подводници или кораби на САЩ, като "доказателства" за катастрофата. Най-вероятно и екипажът е бил ликвидиран.

След това МН370 е излетял от Диего Гарсия и е летял към Червено море, където израелски самолети за електронна война рутинно заглушават радарите на Египет и Саудитска Арабия. След излитане от Диего Гарсия самолетът е бил поет от израелски екипаж и вероятно е летял през нощта. За да кацне Боинг 777 се нуждае от писта дълга минимум 3900 метра, като онази на Диего Гарсия. В Израел има само три такива писти – Тел Авив, Елат и на военновъздушната база Неватим, в близост до атомния реактор в Димона. Най-голямото летище в Близкия Изток – Неватим, е база за израелските стратегически ядрени сили, има 4 подземни хангари, достатъчно големи, за да скрият Боинг 777.

Кражбата на миничипа KL03 от Израел е голяма крачка към войната срещу Иран


 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com