Кой срина летището в Париж - архив август 2004

Кой срина летището в Париж

Малко преди 7 часа сутринта в неделя на 23 май ужасената охрана на Терминал 2Е на парижкото летище Шарл де Гол забеляза появата на пукнатини в една от стените. Действайки бързо, тя започна масова евакуация на терминала. Ако се бяха забавили, вероятно над 500 души от персонала и пътниците щяха да бъдат затрупани от огромното срутване. Франция щеше да има свой 11 септември, който щеше да принуди Париж да се присъедини към американската война срещу тероризма.

Облаците прах още не бяха паднали и полицията не допускаше никого по-близо от 500 метра от мястото на трагедията, а "Ню Йорк Таймс" вече съобщи: "Спасителните операции започнаха. Търсят се оцелели в инцидента, който вероятно беше причинен от структурни дефекти, а не от бомба. Не е ясно дали колапсът се дължеше на дефекти в носещите колони или на друга причина, като например елептичната арка на покрива, построена почти до максимума на конвенционалната архитектура.

Два дни по-късно отново "Ню Йорк Таймс" съобщи: "Срутването на пътническия терминал на Шарл де Гол в Париж ще има сериозни последици за френските индустриални кръгове, вероятно ще повлияе върху въвеждането на суперджамбото Airbus A-380, който е отговорът на Европа на американските Boeing 747.

Да припомним, че напрежението между Париж и Вашингтон отдавна е отвъд границата на добрите отношения, а някои кръгове в САЩ говорят за открита война с Франция. Но зад това изостряне не се крие само традиционният френски антиамериканизъм от времето на де Гол. Зад него е и съперничеството между американската и европейска военна промишленост, в това число във въздушния сектор.

През XX век нито един друг сектор не донесе толкова печалби и престиж, колкото самолетостроенето, особено на големите самолети с далечен обсег на полета. След Втората световна война американският Boeing постигна пълно доминиране на този пазар, което даваше възможност на САЩ да контролират небето на Запада.

Но тогава изведнъж се появиха Airbus Industries, които след 1969 г. постепенно започнаха да изтласкват Boeing от монопола на световния въздушен флот.

Освен агресивната си пазарна политика, Европа имаше още едно оръжие, без аналог в САЩ. Става дума за свръхзвуковия пътнически Concorde, който само допреди една година беше гаранцията за превъзходството на европейската авиопромишленост. 200-тонната машина прекосяваше океана със скорост два пъти по-голяма от звука. Така беше цели 20 години, без сериозен инцидент.

Тогава се появи още по-голяма опасност за Америка - новият Airbus A-380, гигантският двуетажен суперджамбо, такова постижение на самолетостроенето, че американският Boeing 747 потъна в дълбока сянка.

А-380 ще е най-големият пътнически самолет на света и ще побира 800 пътници. Той е с дължина 73 метра, височина - 24 метра, обхват на полета - 14 800 км. и радиус на тялото 7,14 метра. Премиерата на А-380 ще бъде през 2006 г., а на американския отговор - Boeing 7E7, чак през 2008 г. А-380 ще се нуждае само от три литра гориво на пътник на 100 км. Цената на един А-380 ще бъде 250 милиона долара. Вече са поръчани 140 самолета. Airbus се надява, че поръчките ще надминат 300 - огромна победа за Европа и поражение за американската самолетостроителна промишленост.

Само две седмици преди инцидента на Терминал 2Е, в Airbus празнуваха приключването на монтажа на първия А-380 в огромния хангар в Тулуза. Тези самолети обаче няма да летят до САЩ не само заради параноичните охранителни мерки срещу световния туризъм и визовите режими. Туристите, посещаващи САЩ, спаднаха с 25 на сто, а това са милиарди загуби.

Сега е моментът да зададем въпросът, който на пръв поглед е нелогичен - каква е връзката между Терминал 2Е, битката между Airbus и Boeing и световния туризъм.

Връзката е тясна, но малко хора я разбират. Да се върнем към написаното от "Ню Йорк Таймс", че падането на Терминал 2Е в Париж се дължеше не на терористична бомба, а на структурен дефект. Странно. Защото след 11 септември 2001 г. всички американци, и най-много репортерите на "Ню Йорк Таймс", са убедени, че самолетите, летищата и авиокомпаниите са основната цел на всички терористични атаки по света. Ето защо логично би било "Ню Йорк Таймс" в първите си анализи в най-добрия случай да не изключва вероятността от саботаж. Но само два часа след срутването на Терминал 2Е в редакцията на челния американски вестник бяха убедени, че става дума за строителен дефект. Ако беше паднала само една колона на летището в Лос Анжелис, същият този "Ню Йорк Таймс" две седмици щеше с огромни заглавия на първа страница да твърди, че това е дело на Ал Кайда, Сирия, Иран или Северна Корея, а всяко предположение за дефектна колона щеше да се счита за национално предателство във войната срещу тероризма. Но не и в Париж, където вероятността от тероризъм беше изключена априорно.

Вече се досещате, че диверсията на Терминал 2Е имаше някаква друга връзка. Мислите правилно. Тя е именно със споменатия А-380. Защото Терминал 2Е е единственият построен досега във Франция, за да обслужва бъдещите суперпътнически самолети А-380. И той трябваше да падне. Целта беше да се постигне максимален брой жертви, да се срине глобалното доверие към летището "Шарл де Гол", да се спрат огромните тълпи от туристи, летящи към Париж и в крайна сметка да се нанесе първият непряк удар върху бъдещия А-380, който ще излита и каца именно от Терминал 2Е.

Сега да се върнем към катастрофата на Concorde през юли 2000 г., след която неговите полети бяха прекратени. Има основания да се твърди, че и тя беше саботаж и че опитният пилот на полет 4590 Кристиян Марти не е знаел, че самолетът е саботиран по такъв начин, че при излитане е трябвало да тръгне наляво по пистата, точно срещу президентския самолет на Жак Ширак, чакащ за излитане. Можем само да предполагаме какъв унищожителен ефект би могъл да има сблъсъкът на Concorde с президентския самолет, в който беше Ширак, ако всичко беше изчезнало в една експлозия. Представете си - убит е един от най-неудобните политически противници на САЩ, ликвидиран е Concorde, поръчките за Airbus и особено за А-380 щяха да бъдат анулирани от всички купувачи. Прекрасно постижение за всяка спецагенция.

И до днес не е ясно как капитан Марти е успял да изтегли Concorde и да избегне самолета на президента Ширак. Но в този момент той е знаел, че загива заедно с всички пътници.

Срутването на Терминал 2Е би трябвало да има същия отзвук. "Погледнете ги тези французи, щом като не могат да построят един терминал, който пада и от най-лекия вятър, как ще направят своя суперджамбо А-380."

Оттук идваше и светкавичният извод на "Ню Йорк Таймс", че падането на терминала е заради структурни дефекти, а не тероризъм.

Но реалността вероятно беше обратната. Терминал 2Е на международното летище "Шарл де Гол" в Париж, сутринта в неделя на 23 май 2004 г. стана обект на терористична акция. Неговият архитект Пол Анри, който бързо се върна от Китай, каза: "Не мога да обясня какво стана. Не го разбирам". Но специалистите вече бяха разбрали, че една от носещите стени беше пропаднала в "подземна пещера", която изведнъж се появи под терминала, въпреки че всичко това беше проверено преди строителството, защото там преминават подземни комуникации, водещи към станцията на метрото. Според началните оценки, пропадането на терминала се дължи на преднамерено отслабване на конструкцията на един от тунелите под терминала.

Въпреки че А-380 може да използва същото място за паркиране и завиване като Boeing 474, той се нуждае от разширен терминал за обслужване заради огромния брой пътници.

Според Airbus в момента по света има само 14 летища, които могат да обслужват А-380. Повечето са в Азия, и нито едно - в САЩ.