Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language

Зад кулисите на френските спецслужби-архив 2006 г


Зад кулисите на френските спецслужби
Светът на конспирацията

 

Последните събития във Франция отново фокусираха вниманието върху френските специални служби. "Отново", защото те имат отдавнашен опит в борбата с тероризма. През 60-те години страната се изправи срещу така наречения тероризъм - ляв и десен, заради войната в Алжир. През 70-те години заплаха станаха терористичните операции на палестинските групи под идейното ръководство на Карлос (Чакала). През 80-те години френските спецслужби се сблъскаха със серия от взривове, зад които бяха терористични групи, финансирани от Иран. 90-те години донесоха нова спирала на алжирския тероризъм, в това число и опитът за отвличане на самолет и нанасяне на удар по Айфеловата кула през 1994 г.

Но всички тези събития бяха нищо в сравнение със сегашните вълнения на арабските и мюсюлмански имигранти.

Във Франция сега живеят около 6 милиона мюсюлмани, при общо население 60 милиона, като повечето от тях идват от Мароко и Алжир. Френският Съвет за мюсюлманската вяра беше създаден през 2003 г. с цел да организира общуването между мюсюлманите и правителството. Организацията има 25 филиала и се ръководи от Големия парижки мечет. Съюзът на ислямските организации на Франция е втората по влияние организация в страната. Под нейн контрол се намират над 30 ислямски организации. Въпреки че отрича, тази организация се вдъхновява от Египет и от забранените "Мюсюлмански братя", за които отдавна се предполага, че се контролират зад кулисите от Моссад и ЦРУ.

Същото се отнася и за крайно десните фашистки и националистически френски организации като Националният фронт на Льо Пен, които преди години бяха организирани от ЦРУ, за да се противопоставят на влиянието на френските комунисти и социалисти, а сега се използват основно срещу мюсюлманите и отново срещу растящото влияние на социалистите.

Това е особено опасно за Франция. С използването на антиарабските и антимюсюлмански настроения се компрометира умерената позиция на Париж спрямо събитията в Близкия изток, срещу войната на САЩ в Ирак и се подкопава традиционното силно влияние на Франция в този район на света. Това е и по-дълбоката цел - Франция, чрез вътрешното антиислямско напрежение, да се върне в антимюсюлманския фронт начело със САЩ.

Историята на участието на Франция в близкоизточната голяма игра не е от вчера, а от столетия. Именно французите бяха инициаторите на осем кръстоносни похода към Близкия Изток с историческо влияние в Сирия, Алжир, Мароко, Ливан и Ирак.

След Първата световна война Франция получи мандат на управление на Сирия и Ливан, загубен през 1946 г. Но политически провинцията остана свързана с бившата метрополия, благодарение на което нефтената криза през 1973 г. не засегна Франция. Но тя тогава трябваше да установи открити контакти с Организацията за освобождение на Палестина и да заеме нейната страна в конфликта й с Израел. Днес почти половината от потребявания от Франция нефт идва от Близкия изток, а основни доставчици на газ са Алжир и Египет.

Така стигаме до по-важните неща със сегашно отражение. Още през 1977 г. Ширак се запозна с убития неотдавна в Бейрут бивш премиер на Ливан Рафик Харири, който, като ливански предприемач от Саудитска Арабия, пристигна в Париж. Според някои данни 10 години по-късно Харири е предложил на Ширак помощ от "своите приятели" при условие, че отчита в по-голяма степен интересите на Саудитска Арабия и Ливан в своята политика.

След като през 1995 г. стана президент Ширак запази връзките си с Харири, който по онова време стана премиер на Ливан. Ливан почти веднага получи помощ от 200 милиона долара от Ширак. Именно на този фон трябва да се разглежда и неотдавнашното взривяване на Харири в Бейрут. Ако зад това убийство стои, както се предполага Моссад, целта е ясна. Тя е Париж. Ако се съчетае с избухналите мюсюлмански вълнения, основание има и за тезата, че зад тях стоят френски вътрешни мюсюлмански структури, които зад кулисите се контролират от американските неоконсерватори и от спецслужбита на САЩ и Израел.

Особена роля във формирането на проарабското лоби във Франция играеха тесните връзки на Франция със Саудитска Арабия във военнотехническата област. Класически пример е оръжейният контракт Sawari 2 от 1994 г. за доставката на три френски фрегати на Риад за обща стойност 2,6 милиарда долара.

След неотдавнашните терористични операции в Лондон правителството на Франция предприе мерки за противодействие на собствена територия. "Правителството е мобилизирано за борба с тероризма" - заяви премиерът Доминик де Вилпен. Разработен беше специален "антитерористичен пакет", който предвиждаше засилване на контрола над телефонните обаждания и електронната поща, и участие в реализацията на плана на Еврокомисията за контрол над оборота с взривни вещества. Вътрешният министър Николя Саркози от своя страна заяви, че в страната започва широкомащабна операция за борба с екстремизма. Ще бъдат лишавани от гражданство имамите, пропагандиращи насилие и фундаментализъм и ще бъдат изселвани онези, които не уважават френските ценности и по този начин не са френски граждани. Той добави, че това ще бъде "политика на нулевата толерантност".

Но въпреки това вълненията избухнаха и доведоха до огромно напрежение и проблеми за Франция, което отново фокусира вниманието върху френските спецслужби.

Във Франция с борбата с тероризма се занимават:

  • националната полиция - дивизията за борба с тероризма - D.N.A.T., централното управление за общо разузнаване (DCRG) и централното управление на съдебната полиция (DCPY)
  • службата за външно разузнаване DGSE
  • контраразузнаването DST
  • жандармерията
  • дирекцията на военно разузнаване (DRM), радиотехническото разузнаване
  • директоратът за защита - военното контраразузнаване - DPSD
  • бригадата за електронна война - BRGE (аналитичен център)
  • централната агенция за безопасност на системите за информация - SCSS - криптографията
  • 54-ти ескадрон на въздушното разузнаване (радиопрехващането)
  • групата за сигурност на президента - GSPR.

Щатът на френската разузнавателна общност възлиза на около 12 800 сътрудници, подчинени на три министерства - на отбраната, на вътрешните работи и на икономиката и финансите.

От времето на войните в Индокитай френското разузнаване имаше реномето на най-грубото в света. Дълго време то наистина използваше такива методи в колонните. Но там французите се научиха да се справят с терористите (именно те арестуваха Карлос). Постепенно и методите станаха по-изтънчени. Трябва да се предполага, че от доста години зад кулисите се води свирепа битка между френските спецслужби - от една страна, и ЦРУ и Моссад - от друга. Тя ще продължи.


 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com