Зад кулисите на френските спецслужби-архив 2006 г

Зад кулисите на френските спецслужби
Светът на конспирацията

Последните събития във Франция отново фокусираха вниманието върху френските специални служби. "Отново", защото те имат отдавнашен опит в борбата с тероризма. През 60-те години страната се изправи срещу така наречения тероризъм - ляв и десен, заради войната в Алжир. През 70-те години заплаха станаха терористичните операции на палестинските групи под идейното ръководство на Карлос (Чакала). През 80-те години френските спецслужби се сблъскаха със серия от взривове, зад които бяха терористични групи, финансирани от Иран. 90-те години донесоха нова спирала на алжирския тероризъм, в това число и опитът за отвличане на самолет и нанасяне на удар по Айфеловата кула през 1994 г.

Но всички тези събития бяха нищо в сравнение със сегашните вълнения на арабските и мюсюлмански имигранти.

Във Франция сега живеят около 6 милиона мюсюлмани, при общо население 60 милиона, като повечето от тях идват от Мароко и Алжир. Френският Съвет за мюсюлманската вяра беше създаден през 2003 г. с цел да организира общуването между мюсюлманите и правителството. Организацията има 25 филиала и се ръководи от Големия парижки мечет. Съюзът на ислямските организации на Франция е втората по влияние организация в страната. Под нейн контрол се намират над 30 ислямски организации. Въпреки че отрича, тази организация се вдъхновява от Египет и от забранените "Мюсюлмански братя", за които отдавна се предполага, че се контролират зад кулисите от Моссад и ЦРУ.

Същото се отнася и за крайно десните фашистки и националистически френски организации като Националният фронт на Льо Пен, които преди години бяха организирани от ЦРУ, за да се противопоставят на влиянието на френските комунисти и социалисти, а сега се използват основно срещу мюсюлманите и отново срещу растящото влияние на социалистите.

Това е особено опасно за Франция. С използването на антиарабските и антимюсюлмански настроения се компрометира умерената позиция на Париж спрямо събитията в Близкия изток, срещу войната на САЩ в Ирак и се подкопава традиционното силно влияние на Франция в този район на света. Това е и по-дълбоката цел - Франция, чрез вътрешното антиислямско напрежение, да се върне в антимюсюлманския фронт начело със САЩ.

Историята на участието на Франция в близкоизточната голяма игра не е от вчера, а от столетия. Именно французите бяха инициаторите на осем кръстоносни похода към Близкия Изток с историческо влияние в Сирия, Алжир, Мароко, Ливан и Ирак.

След Първата световна война Франция получи мандат на управление на Сирия и Ливан, загубен през 1946 г. Но политически провинцията остана свързана с бившата метрополия, благодарение на което нефтената криза през 1973 г. не засегна Франция. Но тя тогава трябваше да установи открити контакти с Организацията за освобождение на Палестина и да заеме нейната страна в конфликта й с Израел. Днес почти половината от потребявания от Франция нефт идва от Близкия изток, а основни доставчици на газ са Алжир и Египет.

Така стигаме до по-важните неща със сегашно отражение. Още през 1977 г. Ширак се запозна с убития неотдавна в Бейрут бивш премиер на Ливан Рафик Харири, който, като ливански предприемач от Саудитска Арабия, пристигна в Париж. Според някои данни 10 години по-късно Харири е предложил на Ширак помощ от "своите приятели" при условие, че отчита в по-голяма степен интересите на Саудитска Арабия и Ливан в своята политика.

След като през 1995 г. стана президент Ширак запази връзките си с Харири, който по онова време стана премиер на Ливан. Ливан почти веднага получи помощ от 200 милиона долара от Ширак. Именно на този фон трябва да се разглежда и неотдавнашното взривяване на Харири в Бейрут. Ако зад това убийство стои, както се предполага Моссад, целта е ясна. Тя е Париж. Ако се съчетае с избухналите мюсюлмански вълнения, основание има и за тезата, че зад тях стоят френски вътрешни мюсюлмански структури, които зад кулисите се контролират от американските неоконсерватори и от спецслужбита на САЩ и Израел.

Особена роля във формирането на проарабското лоби във Франция играеха тесните връзки на Франция със Саудитска Арабия във военнотехническата област. Класически пример е оръжейният контракт Sawari 2 от 1994 г. за доставката на три френски фрегати на Риад за обща стойност 2,6 милиарда долара.

След неотдавнашните терористични операции в Лондон правителството на Франция предприе мерки за противодействие на собствена територия. "Правителството е мобилизирано за борба с тероризма" - заяви премиерът Доминик де Вилпен. Разработен беше специален "антитерористичен пакет", който предвиждаше засилване на контрола над телефонните обаждания и електронната поща, и участие в реализацията на плана на Еврокомисията за контрол над оборота с взривни вещества. Вътрешният министър Николя Саркози от своя страна заяви, че в страната започва широкомащабна операция за борба с екстремизма. Ще бъдат лишавани от гражданство имамите, пропагандиращи насилие и фундаментализъм и ще бъдат изселвани онези, които не уважават френските ценности и по този начин не са френски граждани. Той добави, че това ще бъде "политика на нулевата толерантност".

Но въпреки това вълненията избухнаха и доведоха до огромно напрежение и проблеми за Франция, което отново фокусира вниманието върху френските спецслужби.

Във Франция с борбата с тероризма се занимават:

националната полиция - дивизията за борба с тероризма - D.N.A.T., централното управление за общо разузнаване (DCRG) и централното управление на съдебната полиция (DCPY)
службата за външно разузнаване DGSE
контраразузнаването DST
жандармерията
дирекцията на военно разузнаване (DRM), радиотехническото разузнаване
директоратът за защита - военното контраразузнаване - DPSD
бригадата за електронна война - BRGE (аналитичен център)
централната агенция за безопасност на системите за информация - SCSS - криптографията
54-ти ескадрон на въздушното разузнаване (радиопрехващането)
групата за сигурност на президента - GSPR.

Щатът на френската разузнавателна общност възлиза на около 12 800 сътрудници, подчинени на три министерства - на отбраната, на вътрешните работи и на икономиката и финансите.

От времето на войните в Индокитай френското разузнаване имаше реномето на най-грубото в света. Дълго време то наистина използваше такива методи в колонните. Но там французите се научиха да се справят с терористите (именно те арестуваха Карлос). Постепенно и методите станаха по-изтънчени. Трябва да се предполага, че от доста години зад кулисите се води свирепа битка между френските спецслужби - от една страна, и ЦРУ и Моссад - от друга. Тя ще продължи.