Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language




От 11 март 2015 r Русия излиза от ДОВСЕ


 

 Архив на Строго секретно, Септември 2014 г

 

 

 

Проблеми на глобалната сигурност и разоръжаване

Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа е неактуален
Военен анализ на "Строго секретно"

 

Русия отхвърли претенциите на САЩ във връзка с Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/ и счита, че този договор вече не е актуален. "Времето на ДОВСЕ отмина – се казваше в коментарите на Министерството на външните работи на Русия – и тази ситуация се дължеше именно на САЩ, които дълго и упорито се опитваха заедно със съюзниците си от НАТО да решат свои геополитически задачи, използвайки ДОВСЕ като инструмент".

ДОВСЕ беше подписан на 19 ноември 1990 г. в Париж. В него взимаха участие 16 страни – членки на НАТО и 6 държави от Варшавския договор.

Договорът ограничаваше възможностите за разполагане на обикновените въоръжения покрай границите между страните на военните блокове, за да бъде намалена вероятността от внезапно нападение и от крупни бойни действия в Европа.

Оттогава станаха много събития, в резултат на които съотношението на силите в Европа се промени сериозно във вреда на Русия. Новите планове на НАТО не предвиждаха никакви компромисни крачки спрямо Русия за регулирането на числеността на войските в Европа, което правеше съответния отговор на Москва напълно възможен.

Ще припомним, че на 14 юли 2007 г. Русия замрази участието си в ДОВСЕ и в свързаните с него международни договори, сред които договорите от Будапеща от 1990 г., от Ташкент - 1992 г., от Виена - 1996 г., от Истанбул за адаптиране на ДОВСЕ - 1999 г., и редица други. Всички тези документи доразвиваха в променящата се ситуация основния договор, подписан в Париж на 19 ноември 1990 г. и влязъл в сила на 9 ноември 1992 г.

Районът на действието на ДОВСЕ е сухопътната територия от Атлантическия океан до Урал, включващ и Фарьорските и Азорски острови, Мадейра, Шпицберген, Канарите, Земята на Франц Йосиф и Нова земя. Както и цялата територия на запад от реката Урал и Каспийско море и Турция до точката на пресичането на турската граница на 39-я паралел.

ДОВСЕ се сключваше в началото на 90-те години между двата военно-политически блока - НАТО и Варшавският договор, и трябваше да установи стабилен баланс при обикновените въоръжения на равнища по-ниски от предишните.

Но скоро след това Варшавският договор изчезна. Същото се отнасяше и за СССР. Неговата наследница Русия изпълни всички изисквания на договора - за количествата танкове, оръдия и авиация. Останалите почти 30 държави и до днес не са ратифицирали обновената версия на договора.

Опасният момент е, че ДОВСЕ, вместо да допринася за сигурността в Европа, започна да действа срещу нея. Сега с тежкото си въоръжение НАТО превъзхожда Русия три-четири пъти. Фактически беше създаден потенциал за внезапен първи удар.

Според договореностите на ДОВСЕ от 1990 г., между Варшавския договор и НАТО количеството позволени въоръжения бяха следните: Варшавски договор - танкове 21 473, бронирани машини 32 702, артилерия 20 368, бойни самолети 6461, ударни хеликоптери 1189; НАТО - бойни танкове 24 093, бронирани машини 33 827, артилерия 19 831, бойни самолети 5118, ударни хеликоптери 1685.

Според договореностите от Истанбул през 1999 г., квотата на Русия беше определена на: бойни танкове 6400, бронирани машини 11 480, артилерия 6415, бойни самолети 3416 и бойни хеликоптери 890. Същевременно общата квота на НАТО беше определена по следния начин: бойни танкове 22 424, бронирани машини 36 570, артилерия 19 529, бойни самолети 7273 и хеликоптери 2282. С други думи, беше закрепено 3-кратно превъзходство на НАТО, тоест договорът узакони неравнопоставеност на Русия при обикновените оръжия.

За Русия тази нова версия имаше принципно значение, тъй като предишната редакция на договора съществено ограничаваше количеството бойна техника в така наречената флангова зона. В руската част на тази зона влизат и Ленинградският, и Севернокавказкият военни окръзи. На Северен Кавказ е неспокойно и се запазва необходимостта от поддържане на значителна военна групировка. Заради това руските военни искат към установените тавани да имат във фланговата зона още 400 танка и 2420 бойни машини.

Но новата версия на договора от 1999 г., където тези разногласия бяха изгладени, няма юридическа сила, докато не бъде ратифициран от всички страни-участнички.

Заради това тогава външният министър Сергей Лавров заяви, че, ако в близко време не бъдат предприети мерки за ратифициране на адаптирания договор от 1999 г., "пред нас ще се появи опасността да загубим механизмите за контрол над въоръженията в Европа".

НАТО от своя страна задържаше решението на въпроса и Москва виждаше в това неуместен предлог да се отлага ратифицирането на договора, докато НАТО продължава да изгражда нови бази и да се придвижва на Изток.

Този проблем засяга и военните бази на САЩ в България, Румъния и Полша, които също нарушават договора от 1990 г.

Ситуацията се усложнява и от приемането в НАТО на Литва, Латвия, Естония и Словения, които не са участници в договора.

Не става дума само за трикратното превъзходство на НАТО, но и за това, че ДОВСЕ в сегашния си вид сериозно обвързва ръцете на Русия в случай на криза.

Русия не може да увеличи и въоръжените си сили на европейския театър без да наруши ДОВСЕ, което от своя страна може да стане за НАТО повод за война. Трикратното му превъзходство, според каноните на класическата военна теория, е достатъчно за гарантирана победа в настъпателна операция.

По този начин от договор, носещ стабилност, ДОВСЕ се превърна в договор, който може да послужи като барут за запалване на конфликт в Европа.

В първоначалния вариант ДОВСЕ устройваше САЩ, което не се отнася за адаптирания вариант. Първият договор им позволяваше безпрепятствено да се придвижват на Изток към границите на Русия като реконфигурираха и своето военно присъствие от бази в Германия към бази в Румъния и България.

Всъщност споровете за ДОВСЕ са отдавна. Русия твърди, че Западът нарушава всички правила и договори. Москва е убедена, че САЩ искат да я изтласкат от Черноморския и Каспийски район и да разпространят своите военни структури в Южен Кавказ.

След решението на Дума-та за прекратяване на ДОВСЕ, Москва напомни, че мораториумът е последното предупреждение към САЩ и НАТО да започнат сериозно да се отнасят към руските стратегически интереси.

Това веднага поставя два други основни въпроса - за Договора за ракетите със средна и малка далечина (РСМД) и разполагането на ПРО на САЩ в Европа.

Москва трябва да търси стратегически отговор на превъзходството на НАТО, както в сила, така и в бойна техника. Отговорът може да е скъсването на още един горбачовски договор за забраната на средните и малки ракети от 1987 г., и създаване на "съкратени" Топол-и, тоест намалени с една степен ракети, със средна далечина и висока точност на боя с ядрени и неядрени бойни глави, с развита система за космическо целеуказване. Вероятно ще започне и възраждането на далечната авиация с нейните свръхзвукови самолети Ту-160. Ще бъдат създадени и силни групировки от евростратегически изтребители Су-34. Ще приключи процесът на влизане на въоръжение на крилатата ракета с авиационно базиране Х-102.

Всички тези крачки ще са заплаха за бързо поразяване на ключовите центрове на атлантизма с удари по местата на съсредоточаване на техните елити.

Западната част на Русия ще бъде прикрита срещу въздушни операции на НАТО и САЩ чрез мрежа от станции за заглушаване на спътниковата навигационна система GPS - на САЩ, и Галилео - на Евросъюза. Тази евтина асиметрична техника беше успешно разработена и изпитана. Русия ще направи невъзможно насочването на крилатите ракети и високоточните бомби. На западното направление ще бъде разгъната неголяма, но много подвижна и високовъоръжена сухопътна групировка от около 40 000 професионални военни с най-съвременните танкове, ударни вертолети и бронемашини.

Това е шестата противоракетна криза между Вашингтон и Москва.

Първата беше в края на 60-те години, когато СССР стана пионер в противоракетната отбрана около Москва (системата А-35), което разтревожи САЩ. На среща на високо равнище през 1967 г. американският секретар на отбраната Робърт Макнамара предложи на съветския премиер Алексей Косигин сключване на договор за забрана или ограничаване на системите на ПРО, но получи отказ.

В началото на 70-те години САЩ построиха собствена противоракетна отбрана и междуконтинентални ракети с разделящи се бойни глави.

В средата на 70-те години СССР въведе на въоръжение многозарядни ракети с наземно и морско базиране. Съветската и американската системи за противоракетна отбрана бяха ограничени от Договора за ПРО от 1972 г.

Втората криза се разрази в началото на 80-те години във връзка с програмата за "звездни войни" на Роналд Рейгън. След дълги дебати в Конгреса тя не премина в стадий на широкомащабни изпитания. След това се оказа, че е била блъф на американската страна, на който съветските генерали се хванаха.

Третата криза беше в средата на 90-те години около американската ПРО за театъра на военните действия, която беше регулирана с договора от 1997 г. за разграничаване на ПРО на театъра на военните действия от националната ПРО.

Четвъртата криза се появи след като Буш излезе от Договора за ПРО през 2002 г. и започна да изгражда ПРО в Аляска и Калифорния.

Кризата с ПРО и ЕвроПРО е петата. Тя е много сериозна, тъй като ПРО в Европа става оръжие на обезоръжаващия пръв удар срещу руските ядрени сили.

Кризата в Украйна е шестата.

 


 

 Issue 232, September 2014

 


 
 

 


 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com