На прага на Трета световна.Го-лямата война срещу тероризма

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски

10.2015

От първата половина на септември ситуацията в Сирия и Близкия Изток отново се усложни. Този път на преден план излезе темата за "нарастващото военно присъствие на Русия в Сирия", която беше подхвърлена от два дезинформационни източника на Израел, позоваващи се на анонимни дипломати, специални служби и спътниково разузнаване. Израелските ресурси въведоха в оборот "хиляди руски военнослужещи", които са били дислоцирани в Сирия, т.е. присъстваше силен елемент на изопачаване на реалността.

Кампанията идваше от онези кръгове в САЩ и Израел, които са опоненти на ядрените договорености с Иран, и искат да обвинят Русия, че ще използва в Сирия "военна сила, както в Крим".

Всъщност Москва само реализира резолюциите на ООН с подготовка за операция срещу джихадистите, но това ще направи без благословията на Вашингтон, който вече беше организирал международна коалиция за война с Ислямска държава. Но се оказа, че не води никаква война срещу нея, а помага на джихадистите с оръжие, логистика, разузнавателни данни и т.н., разбира се, под предлога, че се бори с тероризма. Но, когато Русия съобщи същата цел – борбата с тероризма, от САЩ дойде врява как може Москва да си позволява това.

Когато от Москва дойде обвинението, че някои държави /разбирай САЩ/ използват тероризма, за да свалят законни правителства, във Вашингтон побесняха – как може Русия да си позволява да влиза в борбата срещу тероризма. Наистина Ислямска държава са терористи и всеки може да воюва срещу тях, освен Русия.

Разбира се, слуховете за рязко нарастващо военно присъствие на Русия в Сирия" бяха провокация. Налице са признаци, че Русия прави две неща:

• увеличава своето дипломатическо присъствие в сирийския конфликт;
• доставя договорено въоръжение за правителството на Асад, в което също няма нищо необичайно. Москва не крие, че има споразумения със Сирия за доставка на резервни части, военни системи, електронно оборудване и др. за армията на Сирия.

Започна и някаква промяна в позицията на Европа. Меркел заяви, че решението на конфликта в Сирия е невъзможно да се постигне без участието на Русия и че по този въпрос трябва да се сътрудничи както с Русия, така и със САЩ.

Нюанси се забелязват и във Франция и Англия – те не подкрепят Дамаск, но съзнават необходимостта от активиране на борбата с Ислямска държава на територията на Сирия. Даже се появиха гласове за присъединяване към западния алианс на Москва и Техеран, т.е. признават очевидното – че без Русия и Иран решението на сирийския възел не е възможно.

Какво става в САЩ? Обама заяви, че САЩ са готови да включат Иран в диалога за Сирия.

Още през юли, веднага след подписването на ядреното споразумение във Виена. Ако се вярва на Обама, САЩ са готови да преразгледат своята позиция по Сирия и да се вслушат в мнението на Русия.

Позицията на Москва е ясна – сирийската криза няма военно решение, необходимо е да се търси дипломатически път към национално помирение. Преговорният процес без Москва и Техеран няма да стане, както е невъзможно да се постигне военна победа над терористите в Сирия или Ирак без руснаците и иранците.

Що се касае до Сирия, тук Русия и Иран могат да преминат към реализацията на съвместни мерки за укрепване на позициите на Башар Асад и без виртуалната помощ на Запада.

Обама хитрува, когато казва, че Русия може да помага във войната срещу Ислямска държава. Защото Ислямска държава се намира на периферията на борбата срещу Асад и самата води две войни в Сирия – едната с кюрдите и втората – с ислямистите от Джейш ал-Ислям и Джебхат ал-Нусра.

Ислямистката групировка Джейш ал-Ислям /Армията на Исляма/ съобщи даже, че е готова да атакува руските и ирански военни обекти на територията на Сирия в отговор на тяхната помощ за Башар Асад.

Джейш ал-Ислям е коалиция на ислямистките и квазисветските бойни групировки, които на Запад са определяни като въстаници – rebels, Партията на исляма или Ислямски фронт се състои предимно от четири крупни групировки – Джебхат ан-Нусра, Лива ат-Таухид, Лива ал-Ислям и Сукор аш-Шам. Сумарно те обединяват над три четвърти от всички ислямисти, които не влизат в Ислямска държава.

Джейш ал-Аслам се финансира от Запада и неговите лагери се намират в Турция, Саудитска Арабия, Йордания и Катар. Числеността на групировката се оценява на около 60 000 души.

Но тази коалиция води ожесточена война, не само с Асад и Хизбула, но и с Ислямска държава. Именно подкрепата на Запада за Джейш ал-Ислям е причина на разногласията на Русия и Запада. Джейш ал-Ислям води война с Асад и Ислямска държава. Русия подкрепя Асад и неговата борба срещу ислямска държава и Джейш ал-Ислям. Тези позиции не могат да съвпаднат даже теоретически. Ислямистите за напълно подконтролни на САЩ и ще бъдат използвани срещу плановете на Русия и Иран.

Споменатите в началото израелски източници със сигурност изопачават действителността. Те съобщаваха, че Русия има намерение да разположи авиация и бронирани части за защита на правителството на Башар Асад, което е близко до поражението. Някои коментатори даже "прехвърлиха" от Севастопол 810-та бригада на руските ВМС.

Това е лъжа. Русия продължава да търси политическо решение за сирийския конфликт, като организира диалог между правителството и неговата опозиция в изпълнение на Женевското комюнике от 30 юни 2012 г. Едновременно, отговаряйки на исканията на Сирия в рамките на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, Русия разработва вариант според примера на водената от САЩ коалиция срещу Ислямска държава, започвайки собствена операция срещу джихадистите.

Именно от това се изплашиха в САЩ и Израел. Защото Русия няма намерение да "редуцира" Ислямска държава, ще нанася удари срещу всички джихадисти, независимо дали са членове на Ал Кайда, Ислямска държава, споменатата Джайш ал-Ислям или която и да било друга организация. В резултат, сега всеки разбира, че в Сирия няма никаква антиправителствена групировка, която да не е свързана с джихадистите. Значи, ако решат да действат, руснаците ще атакуват всички въоръжени групи, които действат на територията на Сирия. И Западът вече няма да може да скрива факта, че ще използва всичко срещу правителството на Сирия, за нейното дестабилизиране и разчленяване.

Едновременно Западът прави тотална "диагностична" грешка в анализа на ставащото в Сирия. Те не знаят нищо за трансформирането на сирийското общество през годините на войната.

Политическият конфликт в Сирия не е гражданска война. Почти всички сирийци са зад президента Асад, срещу агресията, която застрашава съществуването на Леванта.

Западната преса съобщава, че режимът контролира само 20 процента от територията и скоро ще падне. Но не съобщава, че населяваната територия на Сирия е ограничена, а пустинята е голяма. Правителството избра да защищава населението, а не газовите и нефтени залежи. Според правителствени оценки, 20 процента от населението са били принудени да търсят убежище в чужбина, 7,5 процента са под защитата на правителството и максимум 5 процента са на териториите на джихадистите, големи, но пустинни. Коалицията, водена от САЩ и воюваща срещу Ислямска държава не е направила нищо през последната година срещу Джейш ал-Ислям, както в Сирия, така и в Ирак. Обратното, захранва ги с оръжие и логистика.

Дали Русия може да се включи в западната коалиция? Едва ли. Разбира се, силите, които са срещу мира с Иран и Сирия искат да прехвърлят хаоса не само в Леванта, но и в Северна Африка и Черно море.

Руснаците вероятно са избрали Латакия за свой пункт за доставки. За разлика от Дамаск Латакия е с идеално разположение. Тя е защитена, но не е далеч от фронтовата линия и е близко до руската база в Тартус. Руснаците вече са удължили пистите и разширяват инфраструктурата на летището на Латакия, където могат да кацат тежките Ан-124.

С една дума, вместо да се ограничат до Тартус, руснаците създават нов мост, който ще бъде използван за доставки на оръжия и въоръжени части в северната част на страната. Руснаците могат да доставят тежкото оръжие по море, и въздушните системи по въздуха с Ан 124 , който може да превозва и С-300, и разглобени изтребители. Това може да обясни и англоционистката паника.

Засега няма масивна руска интервенция, но има разместване на силите - позициите в сирийския конфликт. Войната на САЩ срещу Сирия се провали и те не успяха да свалят Асад, но вместо това родиха колосална бежанска криза в Европа. Нещата могат да станат трагични. Русия е решила за политически, но и за военни действия без засега да предприема голяма едностранна акция. Сирия е суверенна държава и сирийско-руските договорености с достатъчни за легитимиране на всякакви военни действия, решени от двете държави. Но Москва едва ли ще действа сама. Според Лавров ще се опита да създаде някаква коалиция.

На военно равнище Иран заслужава повече внимание. Иранците имат сухопътна сигурна връзка със Сирия през северен Ирак и имат въоръжени сили, които воюват срещу джихадистите. Същото се отнася за Хизбула – кошмарът на Израел, който вероятно ще изпрати своите елитни части в помощ на сирийците в най-важните райони. Ако има нужда от голяма наземна операция именно Иран и Хизбула ще бъдат подкрепа на сирийската армия, а не руснаците.

Добрата новина е, че вълната, повдиганата от Запада започва да спада. Предстои дълга борба на унищожението на джихадистите и на нацистите в Украйна.