Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language




Отново за великата лунна измама на САЩ (6)


Отново за великата лунна измама на САЩ (6)
Документация "Строго секретно"

 

Колосалната лъжа, че американците са кацали на Луната беше окончателно разобличена от нейния основен създател Стенли Кубрик в посмъртно интервю разпространено неотдавна. "Строго секретно" беше едно от трите издания в света, които през последните 25 г. разобличиха тази колосална фалшификация.

В няколко броя на "Строго секретно" ще приключим с доказателствата на великата лунна измама.

***

За първото кацане на човек на Луната, според NASA, беше избрано Морето на спокойствието. Хората, според NASA, би трябвало да са Нийл Армстронг - командир на Аполо 11, и полковник Едвин Олдрин - пилот на лунната кабина Орел, т.е. на лунния модул на А-11. На окололунната орбита е останал да ги очаква пилотът на командно-служебния модул Колинс.

На 20 юли 1969 г., в 20 ч. и 16 мин. и 43 сек, по Гринуич Армстронг, като първи човек, стъпи на Луната и каза: "Това е неголяма крачка на човека, но огромен скок за човечеството." Значи, заради тази фраза, американците измислиха цялата афера. Към фразата нямаме претенции, наистина е ефектна. Но към всичко друго претенциите се множаха постоянно.

Така например останалият на орбита Колинс беше направил от илюминатора две прекрасни снимки на лунния модул. Но анализът на снимките показваше, че "Орел" е осветен поне от два светлинни източника. На снимка 1 червената стрелка показва сянката, която е насочена "към нас". От тази сянка се вижда, че единият светлинен източник осветява модула отдолу, в направление към нас. Това е заставило направо да сияе долната част на модула в района на неговото сопло. Сега погледнете втората снимка. От нея може да се досетим, че има втори светлинен източник, който осветява модула отгоре й в направление "от нас".

Ако се приеме че единият източник е Слънцето, тогава какъв е вторият източник.

Освен това, 35 години по-късно от компютърния анализ на изображението се виждат малки неравномерности в осветлението. Но преди 35 години едва ли някой е могъл да предположи, че някога те ще бъдат забелязани.

Но да оставим модула и да продължим с астронавтите, които в онзи момент вече чакат на Луната. Преди всичко поразява ниското качество на снимките, малкият обзорен ъгъл на камерата и липсата на ясна перспектива. Странно е, че американците винаги са били първи при филмите, но тук, когато имат наистина историческа възможност да го докажат - пълен провал. Но той е ясен, ако става дума за преднамерено размазване, за да не се разбере дали "Орел" се спуска над лунната повърхност или над пустинята Аризона, над която 15 минути кръжи и хеликоптер с кинооператор.

И така, Армстронг стъпва на Луната. Преди 42 години тези кадри потресоха света - пряко предаване от Луната. 600 милиона зрители ръкопляскаха по целия свят на "малката крачка и голямата крачка". Качеството на предаването от Луната наистина беше ужасно, но имаше вероятност като се върнат, астронавтите да донесат наистина качествени киноленти и снимки.

Донесоха снимки, но филми не донесоха.

Тогава скептиците започнаха да питат, къде се дянаха тези филми със записа на първото кацане. Проблемът беше, че статичните фотографии могат сравнително лесно да се направят на Земята, но филмите са доста по-сложни.

И за да стане всичко ясно, 37 години след онази гигантска крачка се случи и "гигантска грешка с общочовешки мащаб". Под това трагично заглавие на 14 август 2006 г. беше публикувана статията "Загубени са оригиналните филми за първите крачки на човека на Луната".

Снимките на историческото кацане на Армстронг се отнасяха към най-важните артефакти на XX век. Но вместо да ги пазят като зеницата на окото си от NASA изпратили този филм в архива като накрая местонахождението на филма било забравено.

Преди години се появиха и други въпроси. Единият от тях например беше дали може върху сухия лунен прах да се оставят толкова релефни отпечатъци от стъпките на астронавтите. Още повече, че отпечатъците от кацанията на Аполо-11 и Аполо-12 изглеждаха почти еднакво (снимка 2).

След това пък се появи въпросът защо прахът, излитащ от задните колела на луномобила, има земна траектория, защо прахът под соплото на лунните модули е непомръднат от милиони години, въпреки че двигателите са реактивни и т.н. (снимка 3).

Но и това не беше всичко. Сега обърнете внимание на някои снимки от кацането на Аполо-12 (снимка 4). Въпреки тяхното странично осветление сенките от предметите се разминаваха. Но тъй като Слънцето е от Луната на 150 млн. км и неговите лъчи са паралелни, такова нещо не може да се случи. Значи, източниците не са от Слънцето, а поставени зад лявата граница на кадъра прожектори, т.е. снимката е направена на Земята.

Пълен позор обаче са снимките на лунния модул на Аполо-11 (снимка 5), който, според NASA, се намира на Луната. С цифрите 1-8 са отразявани местата, на които може да се види, че лунният модул е осветен от лъчи, насочени към него от няколко места. Първият източник е очевиден. Това е висящото над хоризонта Слънце или онова, което го изобразява. Но отляво и отгоре модулът е осветен от още два и даже повече източника на пряка светлина. Анализът доказва, че нито светлината на Слънцето, нито на Земята, нито на лунната повърхност не могат да са причина за появата на разнопосочни сенки, т.е. лунният модул е заснет на Земята, във филмово студио и се осветява от прожектори, скрити зад границите на кадъра. Един от прожекторите трябва да изобразява "слънцето".

Но трилърът "сенки и светлини" не е краят. Защото идваше големият въпрос с прословутия флаг на САЩ, който се вее като перде на прозорец и който някой извънземен беше пооправил след излитането на американците.

 


 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com