Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language




From our Archive: 2008 - Kулисите на аферата Литвиненко



Кой и защо го уби

Krassimir Ivandjiiski 

 

07.2008

 

Аферата Литвиненко продължава да е на дневен ред, въпреки че в Англия и САЩ правят опити да я потулят или да слезе въобще от медиите. Но имайки опит с така нареченото "убийство" на Георги Марков и стрелбата по Йоан Павел II може да предполагаме, че аферата Литвиненко отново ще изплува. Заради това продължаваме да следим този скандал, в чиято основа е глобална мрежа за терористични операции, политически преврати, ядрен трафик и т.н. Италианският провокатор Марио Скарамелла и така наречената "Комисия Митрохин" (под ръководството на Паоло Гуццанти) пък се опитаха да реанимират "българската следа".

Ще припомним, че на 24 ноември 2006 г. в Лондон почина бившият агент на руската Федерална служба за безопасност (ФСБ) 43-годишният Александър Литвиненко. Почина след загадъчна мистична болест, като неговата агония потресе целия свят.

Най-напред английските лекари откриха в организма му следи от отровния талий, най-малко 500 милилитра. Но само два часа преди смъртта му от британския Научно-изследователски център по атомното оръжие изясниха, че Литвиненко е бил отровен с радиоактивен изотоп полоний 210.

Три седмици по-рано, на 1 ноември в 10 часа сутринта Литвиненко е имал среща в Millenium Mayfair Hotel в централен Лондон със Сергей Луговой, собственик на фирма за сигурност в Москва. На срещата са присъствали и двама други непознати на Литвиненко руснаци - Димитри Ковтун, бизнеспартньор на Луговой, и Вячеслав Соколенко. След това те заявиха, че на срещата Литвиненко е пил само чай. Луговой, отказа категорично да има съучастие в смъртта на Литвиненко.

След тази среща, в 15 часа Литвиненко се е пренесъл в района на "Пикадили" в суши-ресторанта Itsu, където се е срещнал с италианеца Марио Скамарелла, който му се е обадил и помолил да ускори срещата, която преди това е била уговорена за 10 ноември, за да "обсъдят много важни документи." Този италианец, представящ се като професор и следствен магистрат, беше в състава на италианската парламентарна "комисия Митрохин", разследваща дейността на КГБ на територията на Италия по време на Студената война, оглавявана от Паоло Гуццанти и печално известния в България съдия-следовател Франческо Импозимато от процеса срещу Сергей Антонов. След срещата Литвиненко е казал в интервю за Би Би Си: "Няколко часа след тази среща вече бях в състояние на отравяне. Аз поръчах обед, но той нищо не яде. Изглеждаше много нервен - каза Литвиненко. Даде ми четири страници текст, като помоли да ги прочета веднага. Документът съдържаше списък на имена, в това число на офицери от ФСБ, които, както се твърдеше, са участвали в убийството на Анна Политковская."

Всичко това се е случило на 1 ноември, когато, както заяви Литвиненко, е бил отровен.

Няколко дни по-късно той беше приет за изследвания в Barnet General. Състоянието му се влошаваше и на 17 ноември беше преместен в университетската болница College London.

На 19 ноември се появиха твърденията, че е бил отровен с талий. На 20 ноември беше преместен в интензивно отделение. Скотланд ярд заяви, че разследва случая като преднамерено отравяне на Литвиненко от Кремъл. На 22 ноември състоянието на Литвиненко се влоши окончателно, лекарите промениха диагнозата и изключиха радиационно отравяне с талий. През нощта на 23 ноември, Литвиненко почина.

На 24 ноември беше съобщено, че радиоактивният материал, намерен в хотела и ресторанта, които Литвиненко е посетил, е полоний-210. След това следи от полоний-210 бяха открити на много места в Лондон, в това число в резиденцията на Березовски, в няколко офиса, които са били посещавани от Литвиненко, и в някои самолети на British Airways, летящи до Москва.

Няколко часа след смъртта на Литвиненко адвокатът Александър Голдфарб прочете неговото посмъртно писмо, с което обвиняваше лично Путин за своето убийство. Това беше подето от медиите в Англия, САЩ и в други западни страни. И изведнъж всичко заприлича на нещо, което вече е било. Даже няколко пъти - Георги Марков, Сергей Антонов, папата и т.н.

Писмото четеше на развален английски споменатият Голдфарб, който се е срещнал с Литвиненко по време на излежаваната от него присъда в Русия. В края на 90-те години Голдфарб беше директор на програмата на Джордж Сорос за преустройство на руското правосъдие и е посещавал Литвиненко в затвора Лефортово. Преди това Литвиненко излезе на пресконференция още като служител на ФСБ и заяви, че му е било заповядано да убие олигарха Борис Березовски.

Именно на Голдфарб Литвиненко се е обадил през 2000 г. преди да избяга от Русия. Тогава Голдфарб работеше за Березовски в САЩ, и замина за Русия, където организира бягството на Литвиненко през Турция за Англия. След като пристигна в Лондон, Литвиненко отново беше до своя патрон Березовски, който му даде къща в северен Лондон и заплата като "съветник".

Кой всъщност е Литвиненко? Роден 1962 г. във Воронеж. През 1980 г. започва военна служба. Дослужил е до подполковник. От 1988 г. работи в органите на контраразузнаването на КГБ на СССР. От 1991 г. е в централния апарат на ФСБ, специализация - борба с тероризма и организираната престъпност. През 1997 г. е преведен в най-секретното подразделение на ФСБ - Управлението по разработка на престъпните организации, на длъжност старши оперативен сътрудник, заместник-началник на 7-ми отдел.

След като избяга в Лондон със семейството си, той заяви, че е бил принуден да направи това заради непрестанното преследване от службите на Русия." Истина е, че там срещу него се водеха дела по четири члена на Наказателния кодекс - злоупотреба по служба, използване на оръжие, кражба на боеприпаси и взривни устройства.

Но Литвиненко беше главното действащо лице в скандала с така нареченото "дело за убийство на Борис Березовски.", като заяви, че е получил от своите преки началници заповед да убие Березовски, но е отказал и е уведомил олигарха. След 17 ноември 1998 г., когато на пресконференцията обвини руските служби в подготовка на покушение срещу Березовски, той беше арестуван и на 26 ноември 1999 г. оправдан от военен съд. Докато не се появи в Лондон никой не знаеше къде се крие. След като пристигна в Англия, разказа историята на своето бягство от Русия с помощта на Александър Голдфарб, в миналото еврейски дисидент и преводач на Андрей Сахаров, а сега американски гражданин.

На 15 май 2002 г. Литвиненко получи политическо убежище в Англия.

След смъртта му се разбра, че е работил не само за Березовски, но и за Леонид Невзлин, бившият изпълнителен директор на ЮКОС, избягал в Израел.

Това означава, че Литвиненко е бил двоен агент на двама олигарси - Березовски и Ходорковски (чрез Невзлин), като информацията е стигала до израелския Моссад и до английското разузнаване MI-6. Тази схема обикновено съкращава продължителността на живота.

Въпросите без отговор могат да бъдат разделени в няколко категории.

1. Засега е ясно, доколкото е възможно, че Литвиненко е бил убит с полоний-210. Общоприето мнение е, че той се произвежда само в Русия. Но това не е вярно. В списъка са Китай, Израел, Пакистан, Индия, КНДР, може би и ЮАР. Освен това едва ли някой ще повярва, че ще изберат полоний-210 за убийството на един човек. Не се знае откъде полоний-210, намерен в тялото на Литвиненко, е дошъл и как е бил доставен до Лондон, и къде е бил произведен.

На черния пазар полоний-210 се търси като компонент за детонирането на ядрено взривно устройство. С това се обяснява и неговата висока цена. По този начин ядреният тероризъм може да е сред правдоподобните варианти, което поставя британските власти в крайно неудобно положение.

2. Втората група въпроси е свързана с Андрей Луговой, който в Англия беше обвинен в убийството на Литвиненко. Но анализът на алтернативната версия показва, че радиоактивната следа започва в Лондон, а не в Русия. Не бяха показани и никакви доказателства, че Литвиненко е отровен с чай, в който Луговой е сипал полоний-210. Според Луговой английското разузнаване MI-6 отдавна е правило опити да го вербова.

3. Третата група въпроси е свързана със самия Литвиненко, който, според официалната версия, беше политически бежанец и член на емиграционната опозиция срещу Путин в Лондон, групирана около Березовски. Но и до днес не е ясно с какво се е занимавал Литвиненко в Лондон. Известно е, че е пътувал до Грузия и други страни от бившия СССР и че ниското качество на информацията, с която е разполагал не е била интересна за САЩ, където първоначално е искал да получи убежище, но молбата му е била отклонена. Дали е бил участник в международен ядрен трафик?

4. Четвъртата група въпроси е свързана с частните охранителни фирми.

На 16 октомври 2006 г. Литвиненко и двамата руснаци Луговой и Ковтун са посетили Erinys International, която е сред така наречените компании за "мениджмънт на сигурността и риска". Това е по-културното име на фирмите, които наемат и след това пренаемат професионални главорези, за да вършат мръсната работа на САЩ и Англия в Ирак. След това от Москва дойде информацията, че Ковтун също е в тежко състояние, значи и той е бил в контакт с полоний-210. Дали това не е станало когато с Литвиненко са посетили Erinys?

Тези "частни" фирми са необходими, за да прикрият истинската цел на присъствието на американците и англичаните в Ирак.

Erinys е най-големият и единствен оторизиран от временното коалиционно правителство в Ирак контрактор за охрана за "нефтената инфраструктура". Тази фирма е свързана с Ахмед Чалаби, който е бизнес-партньор на юридическия съдружник на неоконсерватора Дъглас Фейт в Израел - Марк Зел. И веднага се появява веригата Березовски, Литвиненко, Чалаби, Дъглас Фейт, Марк Зел, Невзлин, Ходорковски, която съвсем не е за подценяване.

До 2006 г. Фейт беше помощник държавен секретар при Джордж Буш. След като напусна администрацията започна да работи като "агент" за интересите на Турция и Израел.

И така, Литвиненко, с другите двама руснаци, е бил на 17 октомври в офиса на фирмата Erinys като някъде в този период е влязъл в контакт с полоний-210.

Частните охранителни фирми като Erinys са тясно свързани с американското, английското и израелското правителство и с техните специални служби. В тези среди бързо се стига до момента, когато хора като Литвиненко стават излишни или правят фатални грешки.

Следващата група въпроси е свързана с поредния италиански клоун Марио Скарамелла, Паоло Гуццанти и "комисията Митрохин".

Намиращият се сега в затвора Скарамелла е един от онези типове, които често се появяват в италианския политически и криминален живот. Човек с фалшива биография и лъжливи връзки. Италианците наричат тези хора millantatore di credito някой, който лъже, че знае много повече и че е свършил много повече, отколкото реално е направил. Скарамелла твърди, че е бил вербован преди няколко години от ЦРУ, за да разработи връзките между южноамериканския наркотрафик и руските служби. Твърди, че е завършил образование в Англия, Белгия и Франция без да посочи къде. Че е преподавал в университета в Неапол, където не са чували за него, и в американски университети, които не съществуват.

Единственият неоспорим елемент в биографията на Скарамелла е, че през последните 4 години беше платен консултант към италианската "Комисия Митрохин", като задачите му са били възлагани от Паоло Гуццанти. След като Берлускони взе властта през 2001 г. превърна тази комисия в средство за елиминиране на опозицията. Гуццанти е наел Скарамелла, за да "осигури" необходимата информация. Но Скарамелла се превърна и в източник на много сериозни проблеми. Той съобщи, че ... руснаците са инсталирали антена на Везувий, която може да активира ядрените ракети в потопената съветска подводница на дъното на Неаполитанския залив. След това, заедно с Гуццанти, твърдеше, че е трябвало да бъде убит от някакви украинци, превозващи оръжие в ТИР, като оръжието май е било от България.

За да осигури исканите сведения на Гуццанти, Скарамелла се свързал с Литвиненко, който заяви, че Проди е "бил агент на КГБ", което се оказа измислица.

В по-широката схема Скарамелла беше използван като човек, който може да потвърди, че Литвиненко е бил убит по заповед на Путин.

Какво е мястото на Скарамелла в тази паяжина не е ясно. Той се е срещнал с Литвиненко на 1 ноември 2006 г. в Лондон, след което руснакът започна да умира.

Литвиненко и Скарамелла са имали връзки и със споменатия Леонид Невзлин, който е в Израел и оттам ръководи група, действаща срещу Путин, въпреки че и той трябва да бъде арестуван по обвинения в Русия за убийство и финансови престъпления.

Проникването на организираната престъпност от израелско-руската и чеченската мафия и от италианската Камора в агенциите за опазване на околната среда е идеалната позиция за транспортиране на радиоактивни материали по света.

През май 2002 г. Скарамелла е присъствал на секретна среща на италианските спецслужби в Приверно - южно от Рим, с Франко Фратини - министър на сигурността на Силвио Берлускони, Марио Мори - шеф на SISDE, и Николо Полари - директор на военното разузнаване SISMI.

Отравянето на Литвиненко в Лондон на 1 ноември беше само една седмица преди изборите на 7 ноември за Конгреса на САЩ. Това може да подсказва много по-голям заговор, ако Скарамелла и Литвиненко са участвали в контрабанда на радиоактивни материали за предвижданата в САЩ "ноемврийска изненада", т.е. ядрен взрив някъде в САЩ.

Появяват се и разклонения между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни, Борис Березовски, Михаил Ходорковски, пакистанският ядрен учен и трафикант Абдул Кадир Хан, турската ядрена мафия в лицето на Зеки Билмен, чеченските муджахедини и т.н.

Скарамелла е свързан с десни политици и криминални операции на Камората в Неапол. През 2004 г. се установява със своята програма за защита на околната среда в Сан Марино. Влиза във връзка с израелско-руската мафия, трафиканта на ядрени материали, които използват Сан Марино за база. Те работят с мафията в Цюрих, където е щаб-квартирата на шефа на американо-израелско-руската мафия Марк Рич.

Ясно е, че Скарамелла и Литвиненко участват в политически заговор срещу предишния премиер на Италия Романо Проди. Скарамелла е имал връзка с резидента на ЦРУ в Милано Робърт Лейди, който участваше в Иран-Контра през 80-те години. Най-важното, което се знае за него е, че е "военен консултант" в италианската парламентарна "Комисия Митрохин", която разследваше "мрежата на КГБ в Италия" и в тази роля съобщи, че Романо Проди е бил съветски агент. Скарамелла е участвал и в разследването на нелегалното използване за боклуци на едно езеро от Камората. След това с двама полицейски агенти е влязъл в заподозряната вила, където са били обстреляни от мафиотите. Скарамелла и полицаите също са открили огън. Този епизод поставя въпроси. Какво един обикновен "зелен" консултант е правел в тази вила в компанията на въоръжени цивилни агенти.

Не е ясно какво е правел в "Комисията Митрохин" и защо именно той е контактувал с Литвиненко, отгоре на всичко в деня на отравянето, като преди това, заедно с Гуццанти и Импозимато, правеха всичко възможно да реанимират "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II.

След убийството на Литвиненко, Скарамелла най-напред заяви, че резултатите от медицинските изследвания сочат, че не е бил подложен на радиоактивно облъчване. След това се оказа, че е обратно. Англичаните намериха и в него признаци за отравяне с полоний-210, но на равнище доста под това на Литвиненко.

Онова, което Скарамелла не промени, защото нямаше как, бяха думите му на дадената от него пресконференция. На нея той заяви, че по време на срещата си с Литвиненко, за разлика от него, не е ял нищо и е пил само вода. "Бях в Лондон, да се срещна с Литвиненко, тъй като исках да обсъдя с него някои тревожни новини. Информацията, която бях получил, беше тревожна и съдържаше подробности за заговор срещу руснаци, намиращи се в Италия и Англия. Обадих му се и се срещнахме както винаги на "Пикадили". Преди това се срещнах с него няколко пъти. Той беше мой добър източник за информация и контакти в Русия. Бях с него 30-45 минути. Казах му, че съм поучил списък с имена на хора, които трябваше да бъдат ликвидирани. В списъка беше неговото име, моето име, името на Паоло Гуццанти. Казах му да се обади на свои хора в Русия и да провери този списък."

По-рано, на 3 април 2006 г., английският член на Европарламента Джерард Батън цитира обвиненията на "Комисията Митрохин", че Романо Проди, бившият председател на Еврокомисията и сегашен премиер на Италия е бил "най-важният човек на КГБ в Италия". Това бил казал на Литвиненко преди да избяга от Русия, генерал Анатоли Трофимов. Батън заяви пред Европарламента, че Трофимов бил казал на Литвиненко "да не отива в Италия, тъй като тя е крепостта на КГБ. Недей да отиваш в Италия. Имаме много агенти там. Романо Проди е нашият най-важен човек." За съжаление Трофимов не може да потвърди или отрече, защото беше застрелян в Москва през 2005 г. На 26 април 2006 г. Батън се опита да предизвика в Европарламента разследване на Проди по обвинения, че през 1981 г. е "защитавал оперативни работници на КГБ, за които се е знаело, че са участвали в атентата срещу Йоан Павел II."

Тази информация е била предадена от Литвиненко на Марио Скарамелла през февруари 2006 г. като консултант в "Комисията Митрохин", която установи, че "съветски и български агенти са си сътрудничели да убият Йоан Павел II." През юни 2006 г. Проди отрече обвиненията срещу него.

Личеше, че някой е решил да обедини атентата срещу Йоан Павел II, КГБ, "българската следа", сегашните служби на Русия, "Архива Митрохин", Романо Проди, бегълците от Русия и всичко, за което са могли да се сетят.

Според някои източници, английското разузнаване MI-6 отдавна работи по изграждане на нов случай "Георги Марков" от сегашния генерален директор на MI-6 Джон Скарлет.

Последвалите разкрития, че Александър Литвиненко е работил за английското разузнаване MI-6, от което е получавал по 2000 лири месечно, едва ли са изненадали някого. Не е изненада и че с вербовката на Литвиненко се е занимавал Джон Скарлет, сегашният шеф на MI-6, който преди години работеше в Москва.

Не са изненада и предположенията, че убийството на Литвиненко е работа на Лондон.

Ясно е, че Литвиненко на някакъв етап е направил грешка спрямо своите нови началници от MI-6, Борис Березовски, чеченците или трафика с ядрено оръжие. И "сам се е ликвидирал." Или са му помогнали.

От 2006 г. обръщаме внимание, че в смъртта на Литвиненко има съчетание на елементи от стари сценарии с нови орнаменти. Авторите са почти същите, за тях няма разлика между 70-те години на XX век и началото на XXI век.

Така наречената неоконсервативна мафия около Буш-старши и Буш-младши се роди в края на 70-те години от измами, оръжеен трафик и международни провокации.

Ще припомним нещо, което е важно и за България. Конспиративната дейност на тази група през 70-те и 80-те години, което съвпадна и с аферите с Марков и Йоан Павел II, беше съсредоточена в Рим. Неоконсервативният журналист Майкъл Ледин по онова време беше римски кореспондент на The New Republic - от 1975 до 1977 г. и работеше за десния италиански вестник II Giornale, като поддържаше връзки с неофашистите. (Виж стр. 7-8.)

Същата неоконсервативна мрежа намери и Мехмед Али Агджа в Турция в дебрите на "Сивите вълци".

Това е част от фона на разигралата се в Лондон афера със смъртта на Александър Литвиненко. Постепенно се събираха познати играчи -английското разузнаване MI-6, италианското военно разузнаване SISMI, ЦРУ и Белият дом.

Знаейки логиката на тези съчинения, очаквахме, че на определен етап всичко това ще бъде вписано в един общ сценарий. Така и стана, с провокация, която да послужи като претекст за нова Студена война.

Но след смъртта на Литвиненко сценаристите са в паника и не знаят как да излязат от собствения си капан.

За България аферата е не по-малко важна, отколкото за Русия, Англия, Италия или САЩ. Защото се готвеше и реанимиране на така наречената "българска следа".

Аферата Литвиненко може да се окаже върхът на айсберга на огромна международна операция за ядрен оръжеен трафик. Тя обхваща политици, спецслужби, бизнесмени, мафии, трафиканти. Зад нея се движат огромни слоеве и се чувства голяма нервност. Ако е така, става достоверна и версията, че е била подготвяна "мръсна" ядрена бомба и Литвиненко се е облъчил докато е работил с нея.

Ако смъртта на Литвиненко е била част от подготовката на "мръсна" атомна бомба, това означава, че нещо опасно се е готвело в кухнята на терористите, откъдето излизат нишките на международен заговор, включващ израелската, английската, американската и италианската върхушки. В случая не е толкова важно откъде е бил доставен полоний-210, използван като инициатор на заряда на "мръсната" бомба, или на мини-ядрен заряд. По-важно е къде е трябвало да бъдат използвани - в Москва, Лондон или Ню Йорк.

Представеният тук анализ от няколко месеца върви по основни международни канали. Може да има и изненади, но те по-скоро ще бъдат корекции за онези, които се страхуват истината да не изплува. Залогът за тях е съдбоносен - чрез производството на фалшив тероризъм трябва да бъде издълбана пропаст между Запада и ислямския свят и да бъде блокирана Русия. Убийството на Александър Литвиненко е само малко звено от този процес.

 

 

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com