Дали ще отменят летните олимпиади
Дали ще отменят летните олимпиади
Спортен анализ на "Строго секретно"
Поредният фармацевтичен скандал с мелдония, съчинен от американските "аптеки" срещу руските "аптеки", чиято цел беше да провали олимпиадата в Рио постави отново въпросът дали не е време олимпиадите да бъдат закрити.
Тези игри отдавна са отживелица. Това вече не е никакъв спорт и никаква "дружба и мир между народите", а нещо съвсем друго. или, както се казваше в анекдота: "Нелоши шансове за победа в отборното имат САЩ, които изпратиха на олимпиадата силни отбори от фармацевти и юристи".
За съжаление това отдавна не е виц, а реалност, изродила цялото международно спортно движение. Олимпиадите отдавна не са спорт, а политика и бизнес. Но преди всичко бизнес върху политиката, още от 1980 г., когато Западът бойкотира олимпиадата в Москва заради политически мотиви. И от тогава до днес заплахите от бойкот на игрите или тяхното медицинско проваляне е оръжие в политиката на САЩ.
На второ място олимпиадите станаха твърде тежки. Ако бъдат включени в тях всички видове спорт те ще продължават месеци. Заради това не са включвани всички, а само политически мотивираните.
Още преди много години, разстроени от загубите в отборното класиране, американците наложиха разширение на водните спортове, в които по онова време бяха лидери и едновременно съкратиха гимнастическите дисциплини, в които лидери бяха СССР и Китай.
Тази тактика продължи. Неотдавна мина гласуване на Президиума на МОК, който извади от олимпиадата всички видове борба, в които традиционно са силни руснаците и азиатците, и въведе скуош, в който никой не играе извън пределите на САЩ.
Заради това се множат гласовете олимпиадите да останат в историята и да бъдат заменени от световни първенства по отделните видове спорт, например лека атлетика, спортно единоборство, футбол и т.н.
За това е необходимо например да се определи награден фонд два пъти по-голям от олимпийския по тези видове спортове и да се разширят дисциплините до максимум със свободно участие – отборно и индивидуално. На тези първенства ще отидат всички. Що се отнася до олимпиадите, те отдавна са скандали, пари и лъжи.
Този бардак на пет колела с кодовото наименование "Олимпиада" или ще трябва да се самозакрие или да легализира допинга и да премине към нов етап в олимпийското движение – на легалния допинг.
Това беше и мотото на последните олимпиади – "ще ме хванат или няма да ме хванат". Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Преди тях хормонът на растежа отново се продава като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, гони оборотите на световния наркотрафик. "Когато антидопинговият тест е отрицателен, това означава, че фармакологичната подготовка на спортиста е минала правилно. Ако резултатът от теста е положителен, това означава, че треньорът е бил идиот – твърди един от експертите на Световната антидопингова агенция – WADA. Тъй като напоследък бяха отстранени най-много хванати с допинг спортисти, това означава, че сред треньорите преобладават идиотите.
За всеки случай тестовете бяха намалени или се правеха избирателно.
Неслучайно засега не заловиха нито един американец, въпреки че само ако боцнат с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми. Удариха обаче руснаците, да не вземат да изпреварят американците.
В олимпийските игри винаги става дума за това, че няколко хиляди хорица опитват по-бързо, по-далеч и повече, а милиарди ги гледат и ги мързи да скочат даже половин метър в домашна обстановка. Интересът към олимпиадата нараства обаче заради четвъртия фактор – допингът.
За развитието на допинга се грижат над 300 наднационални антидопингови организации. Има даже и Ping-Pong Antidoping Association и още толкова обществени институции. Нищо не се укрива. Младите спортисти в Интернет могат за секунди да разберат какво да взимат, как да взимат, колко да взимат и от кого да се пазят. По този начин организаторите на борбата с допинга осигуряват поминък на себе си и за следващите няколко поколения. Борбата продължава.
Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.
Допингът е на всяка крачка. Взимат го даже спортистите-инвалиди.
Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболите, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени.
Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.
Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите, а не мозъка си. Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОК). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в български парламент. Именно от МОК започва голямата илюзия.
Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади.
Петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".
Олимпийският огън също няма нищо общо с "античната традиция", въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.
За първи път огънят беше използван като символ на игрите в Амстердам през 1928 г., а предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.
Маратонското бягане, което днес е кулминацията на всяка олимпиада, въобще не е присъствало в древността. Но беше включен в канона за съвременните състезания в памет на войника, който през 490 г. преди новата ера е отнесъл от Маратон до Атина вестта за победата на гръцките войски над персите, след което е умрял от изтощение.
Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина – бягане на разстояние един стадион, т.е. по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни с такива дисциплини като бокс, борба, надбягване с колесници, панкратион (съчетание на бокса и борбата), къси и дълги бягания, и петобой.
Бегачите са се състезавали на правоъгълна писта. Първият овален стадион се е появил 500 г. преди новата ера в Коринт.
Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.
Идеята за игрите беше възродена през ХІХ век от група ентусиасти на класическата култура – Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен. Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наричан Калимармаро, т.е. красив мрамор), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види "връщането на олимпиадата вкъщи", щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба.
Наследник на Кубертен беше също барон - Анри дьо Байле-Латур, и продължител на великите идеи. "Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон."
Сталин, за да си го върне на барона, организира Червената спартакиада, която беше контрата на ІХ-ата олимпиада в Амстердам през 1928 г.
Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-ата олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. В Берлин трябваше да се докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс.
От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.
След това граф фон Халт, заедно със същия Бръндейдж, уредиха следващите игри през 1940 г. да се състоят в столицата на другия член на оста – Токио. Той твърдеше, че игрите в Берлин са помогнали много за укрепването на световния мир и международното разбирателство. Граф Халт беше член на МОК чак до 1964 г., докато в Токио най-накрая се състоя олимпиадата. Тогава умря.
Не умря обаче масонът Бръндейдж, който беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец – маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години – губернатор на Барцелона, преди това – член на режима на Франко.
Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч "не знаеше нищо за това".
Самаранч и неговата свита се правеха, че не знаят, че спортистките забременяват, за да си подобрят резултатите, след което абортират.
Спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, психолозите. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души, оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи "химията" в организма средства. Спортистите вече прибягват и към наркотици и PFC, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.
В Сидни спортистите за първи път бяха подложени на кръвни тестове, въпреки че МОК не беше съгласен. Не бяха приложени обаче тестовете за откриване на хормона на растежа, наричан допинг на богатите (месечната доза струва над 20 000 долара), тъй като специалистите "не успяха" навреме да подготвят съответните тестове.
Списъкът на средствата, забранени от WADA, постоянно се актуализира, но експертите винаги изостават от спортистите и помагащите им фармаколози. Даже шефовете на антидопинговите лаборатории не могат да кажат, че някой е 100 процента "чист".
Никой не знае какви са страничните последици от взимането на поредните разновидности на анаболиците. Преди няколко години Макро Бантани печелеше всички големи колоездачни състезания в Италия и Франция. Когато умря от инфаркт се оказа, че е взимал неоткриваемия по онова време еритропоетин (ЕРО), хормон, стимулиращ производството на червени кръвни телца, което повишава издръжливостта на организма. Така се появи и известният тетрахидрогестринон (ТНС), който до неотдавна също беше неоткриваем с тестове.
Дон Кетлин, шеф на олимпийската лаборатория в Лос Анджелис, въобще не се съмнява, че повечето рекорди се дължат на неоткрит допинг. Известно е, че ТНС се произвежда от фирмата Balco, но в САЩ поне още две лаборатории могат да правят това. Същото се отнася за Китай, Русия, Германия, Франция.
Американците и китайците вероятно използват нови видове стероиди, за които специалистите от WADA още не знаят или се правят, че не знаят.
Заради това даже известни вече препарати могат да минат през ситото, като изкуствената кръв на фирмата Biopure. Тя съдържа хемоглобин, който се свързва с частици толкова големи, че да не увреждат бъбреците и толкова малки, че на тях да не реагира имунната система.
Колоездачите от години използват предназначената за животни изкуствена кръв оксиглобин, въпреки че е опасна за човешкия организъм.
В близко време хит ще бъде почти невъзможният за откриване генетичен допинг. С помощта на обработени вируси във всички мускулни клетки могат да се вкарат гени, стимулиращи техния ръст, като след операцията не остават никакви следи. Не могат да се открият и чуждите субстанции, тъй като допинговият ефект се осигурява от собствените хормони и белтъчини. Учените могат да накарат клетките да произвеждат повече от инсулиноподобния фактор за растежа (IGF-1) и еритроретин и в близко време ще управляват растежа на конкретни мускули, за да увеличат тяхната сила. Усъвършенстваните по този начин спортисти не са застрашени от контузии, късане на мускули или счупване на кости, тъй като организмът има време да се приспособи към по-голямото натоварване. За много спортисти генната терапия няма да е допинг, а изравняване на шансовете, тъй като по-добрите спортисти имат от раждане по-добри спортни гени.
Така стигаме до първия аспект на края на съвременните олимпиади, който се свежда до легализирането на допинга.
Олимпийската общност се състои преди всичко от онези, които са успели да измамят и да не бъдат хванати, и от онези, които не са имали късмет. Но медалите, така или иначе, са само три. Заради това преобладават победените олимпийци, които освен съсипаното здраве имат и комплекс за провален живот. Средната продължителност на професионалния спортист днес е 52 години, при жените – с 8 години повече.
На този фон се появява допингът. Спортистът не мисли дали да взима, а как да взима, за да не бъде хванат.
Това е абсурдът на съвременния спорт. Не са важни нито спортистите, нито зрителите. Заради това все по-чести са исканията за тотално легализиране на допинга или за закриване на олимпиадите.
Но и това едва ли ще промени съдбата на олимпиадата, която върви към пропастта. Продължаващото 16 дни представление, в което участват 10 500 спортисти, стартиращи в над 300 конкуренции е извън капацитета на интереса на човечеството.
За да оцелеят, игрите трябва да се променят, иначе ще умрат. Заради допинга, заради съдиите, заради географията, заради гигантоманията.
Този бардак на пет колела повече не може да пътува из света и да заразява целия световен спорт. Ако олимпиадата не се промени, в близко време ще се стигне до разпадане на олимпийското движение.
