Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact



Олимпиадата - бардак на пет колела /1/


Krassimir Ivandjiiski 

Published November 2000

 

 Нямаме нищо против бардаците.  Напротив. Знаем, че и отношението на нашия приятел Иван Славков към тях е също положително. Но състоялият се бардак в Сидней, под кодовото наименование Олимпиада, даже нашата любов не можа да обхване. Това вече не е бардак, а истински СПИН на пет колела...

Такъв фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари беше извън всяка фантазия. А онова, което се случи с нашите щангисти, беше смехория на фона на разиграващото се зад кулисите в Сидней.

Ако се вярва все пак на телевизията, в Сидней се проведоха XXVII олимпийски игри. Преди тях хормонът на растежа се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост почти догони оборотите на световния наркотрафик.

За повечето българи разликата между игрите в Сидней и предишните в Атланта или Монтреал беше никаква. Което означава, че българинът не е бил в нито един от тези градове. Същото се отнася и за 99 на сто от цялото човечество. Ако се погледнат нещата от тази страна достатъчни са няколко специалисти по компютърна телевизионна графика и олимпиадите въобще могат да не се провеждат. Светът ще гледа на екранчетата същото, което ставаше преди 12, 8 или 4 години. Само в ъглите ще се появяват съкращенията OR и WR, означаващи Olimpic record, World record и т.н. И имената на победителите могат да се напишат предварително. Побеждава онзи, който гълта най-много допинг.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне или на кучетата, водещи битки на живот и смърт. Линфорд Кристи, бившият световен шампион в спринта, и Колин Джексън - най-бързият в зала през миналия сезон, бяха подложени на специална терапия, лекуваща травми. Германският лекар Ханс Волфарт им инжектираше смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

На за победата спортистите са готови да посветят много повече. В кариерата им са калкулирани и измамата, загубата на здравето, и все по-често - смъртта. Като Бригит Дреслер от бившата ГДР, която умря след неколкостотин дози анаболици, или Ралф Райхенбах - германският гюлетласкач, който заради анаболиците получи инфаркт. Или като внезапната смърт на американската спринтьорка Флорънс Грифит Джойнър, дължеше се на допинга преди игрите в Сеул. Нейните “рекорди” не са бити и до днес.

Допингът е на всяка крачка. Заради това още преди Сидней се знаеше кой ще победи.

Това е научно и отговаря на тезата на Айнщайн за вселената: “Ако знаеш всички досегашни факти безпогрешно ще предвидиш и бъдещите събития”.

Поради това всеки спортист в Сидней имаше само една дилема: “Дали да спечели медал, да получи 2 милиона долара от бъдещ договор за реклама, да си гледа снимката на кориците на големите световни списания и да умре след десет години.

Не си ли заслужава?

Заслужава си. Ето защо спортистите избират доларите, славата, анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени ... и смъртта след 10 години...

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира висока стартова позиция в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на оборудване или екипи и дават на заем своите физиономии на рекламните агенции. Преди Евандер Холифилд да спечели десетки милиони долари от боксовите си срещи с Майк Тайсън той спечели медал в игрите в Лос Анджелис. Майкъл Джонсън подписа с Nike договор за 12 милиона долара.

Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите си. Еволюцията на мозъка не му е необходима. Всички биологични процеси в него са загуба на енергия. Поради това организирането на олимпиадите е поверено на други. Това е Международният олимпийски комитет /МОК/. Толкова лъжа и измама на едно място не могат да се срещнат даже в българския парламент.

МОК започна от френския барон Пиер дьо Кубертен и от неговата страшно благородна олимпийска идея. Но самият той имаше различни мнения. “Спортът за джентълмените и спортът за работниците са два различни свята” - каза баронът след откриването на първата Нова олимпиада в Атина през 1896 г. Кубертен имаше и особено отношение към жените в спорта. На сесията на МОК французинът каза на немски: Kaine Frauen am Start. Така и стана, въпреки че в Париж през 1900 г. позволиха на няколко жени да се опитат в тениса и голфа. В същия Париж през същата година маратонът спечели франзуцинът Мишел Триато, разносвач на хляб, който познаваше добре града и съкрати трасето си наполовина. Четири години по-късно Алис Рузвелт, дъщерята на президента на САЩ, поздрави победителя в маратона, който половината от трасето измина с кола.

Наследникът на Кубертен беше също барон Анри дьо Байле - Латур, продължител на великите идеи на олимпизма. “Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон”.

Другарят Сталин от Съветска Русия, за да си го върне на барона организира Червената спартакиада, на спортния интернационал, която беше контрата на IX олимпиадата в Амстердам през 1928 г.

Барон Байле доказваше, че игрите не са за спортистите. През 1920 г. като шеф на МОК и като белгиец не покани нито един спортист от победената във войната Германия.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но X-та олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. В Берлин трябваше да се докаже превъзходството на бялата раса. Неин герой стана негърът Джеси Оуенс.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж /тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа/ позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

След това граф фон Халт заедно със същия Бръндейдж уредиха следващите игри през 1940 г. да се състоят в столицата на другия член на оста - Токио. Той твърдеше, че игрите в Берлин са помогнали много за укрепването на световния мир и международното разбирателство. Граф Халт беше член на МОК чак от 1964 г., докато в Токио най-накрая се състоя олимпиадата. Тогава умря.

Не умря обаче масонът Бръндейдж, който беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец, маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години - губернатор на Барцелона, преди това - член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, маркиз Самаранч не знаеше нищо за това, въпреки че след зимната олимпиада в Сапоро всички градове-кандидати масово са корумпирали членовете на МОК.

Берлин, който искаше да организира олимпиадата през 2000 г. вместо Сидней, пусна от черните каси на членовете на МОК 2,6 милиона марки. Оказаха се малко. Колко е платил Сидней ще разберем.

Днешната олимпиада е преди всичко телевизията. Според анкетите на американската NBC игрите в Мюнхен през 1972 г. бяха запомнени предимно заради терористичния акт на палестинския “Черен септември” спрямо евреите. Тогава смелата немска западногерманска полиция изби както атентаторите, така и заложниците. Но благодарение на стрелбата интересът към олимпиадата нарасна от 760 на 920 милиона души.

Взривът в олимпийския парк в Атланта през 1996 г. /тръба, натъпкана с пирони за 4,50 долара/ пък беше най-евтиният начин за спечелване на допълнителни 100 милиона зрители, NBC спечели от това 70 милиона долара. Лошите езици се шегуваха, че Самаранч е добър специалист по маркетинга. Оказа се, че през 1994 г. той беше наел лондонската фирма Grey Advertising, която срещу големи пари трябваше да лобира, за да дадат нобеловата награда за мир на МОК. Номерът обаче не мина.

През 1976 г. МОК отказа на Тайван да използва името Китайска република, заради което тази страна не взе участие в игрите. През 1993 г. Конгресът на САЩ инструктира наднационалния и независим МОК, че не е желателно олимпиадата през 2000 г. да се провежда в Китай.

През 1968 г. американските чернокожи спортисти, борещи се за своите права, използваха игрите в Мексико. Когато победителите на 200 метра се качиха на подиума с черни ръкавици, а на щафетата 4х400 метра - с черни барети, американският олимпийски комитет ги изхвърли от отбора на САЩ.

Игрите в Москва през 1980 г. запомнихме с бойкота на западните отбори, тъй като Брежнев водеше войната в Афганистан.

През 1984 г. социалистическите страни си го върнаха и не взеха участие в Лос Анджелис. Изключение направи румънският генсек Чаушеску, който 7 години по-късно беше застрелян от собствения си народ, но за тогавашната му смелост и независимост МОК го награди със Златен олимпийски орден, който е спортната Нобелова награда. Този орден получиха Ерих Хонекер, Тодор Живков и президентът на Южна Корея Ро Де У /който впоследствие беше осъден на 22 години за корупция/.

Олимпиадите са съвременните войни, а войниците са няколкостотин гладиатори, облечени в шарени спортни екипи, манипулирани по всевъзможни начини. Тук труповете не падат от стрелбата, а от химикалите и войната между аптеките.

Между олимпийските идеали и практиката има огромна пропаст. Преди четири години в Атланта дойдоха 15 плувци от Унгария, класирани въз основа на техните резултати в състезания, които въобще не се бяха състояли. Това означава, че лъжат не само спортистите и техните треньори, но и лекарите и цели федерации.

Самаранч и неговата свита се правят, че не знаят,че спортистките забременяват, за да си подобрят резултатите, след което абортират. Олга Коваленко призна, че треньорите са я принуждавали да забременява и след това да абортира.

Преливането на кръв, за да се увеличи капацитетът, се прави на стотици спортисти. Този метод се използва от бегачите, скиорите и колоездачите. За успехите си след това плащат с алергии, унищожени бъбреци, кръвно налягане и мозъчни удари.

Спортистите са съгласни, защото знаят, че даже с най-високо тренировъчно натоварване ще постигнат само посредствени резултати.

Спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, фармацевтите, психолозите. Пазарът на допингиращите средства догони пазара на наркотиците. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи “химията” в организма средства. Спортистите вече прибягват и към наркотици и съвременен перфлуорокарбон /PFC/, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.

Повечето от прекрасните рекорди бяха постигнати само благодарение на допинга. Почти във всички спортисти, спечелили медали в Барцелона беше открито високо равнище на хематокрит, което е резултат на използването на ЕРО, допингиращо средство, наричано killer drug.

Световната антидопингова агенция, разполагаща с бюджет от 25 милиона долара преди игрите в Сидней направи 2 500 антидопингови теста. Нейната задача обаче не беше да бъде ликвидиран допинга, а да се поддържа впечатлението, че се води битка с него. Защото без допинг няма звезди и рекорди, няма публика и пари, телевизия и спонсори...

ДОПИНГЪТ ДНЕС Е ДВИЖЕЩАТА СИЛА НА ОЛИМПИАДИТЕ.

Засега той не може да бъде легализиран, защото твърде много използващи го умират преди да са навършили 30 години. Но може да бъде контролиран. И отвреме навреме да наказват, както стана с българските щангисти или с Бен Джонсън, които не успяха навреме да си “изплакнат” организма.

Преди четири години в Атланта изкуственото стимулиране беше доказано само на 5 участници. Но според специалистите 80 на сто от медалите там бяха спечелени от допингови измамници. В Сидней тази цифра достигна 90 на сто от всички медали. Не случайно стотици от тях всеки един момент можеха да покажат медицински свидетелства, че боледуват от астма или ревматизъм, което оправдава използването на лекарства, съдържащи възбуждащи субстанции, увеличаващи обема на дробовете, улесняващи изграждането на мускулната тъкан, намаляващи стреса от тренировките.

В Сидней спортистите за първи път бяха подложени на кръвни тестове, въпреки че МОК не беше съгласен. Не бяха приложени обаче тестовете за откриване на хормона на растежа, наричан допинг на богатите /месечната доза струва над 20 000 долара/, тъй като специалистите “не успяха” навреме да подготвят съответните тестове. Глупости. По този начин се прикриваха медалите на богатите нации - САЩ, Германия, Австралия, Англия, Франция, Италия, които могат да си позволят тези пари.

Само те разполагат и с най-новите технологии. Лекоатлетичните компютри определят оптималното натоварване на тренировките, специалното оборудване анализира дишането на спортиста.

Джон Коутс, президент на Австралийския олимпийски комитет представи точно преди игрите екипа на XXI век, покриващ цялото тяло на спортиста, даже главата. На проектантите помагаше аборигенката Кати Фрийман, която запали олимпийския огън, двукратна световна шампионка в бягането на 400 метра.

Плувците използват опита на американската NASA, където доказаха, че обект, влизащ в атмосферата трябва да е грапав, защото предизвиква по-малко турбуленция. Изследваха и акулите, и разбраха, че грапавините по тяхната кожа намаляват съпротивлението на водата. Произведоха еластичната тъкан “бързата кожа” - fast skin, която прекрасно ляга върху тялото и намалява вибрацията. “Втората кожа” на плувците намалява съпротивлението на водата с 3 на сто.

Олимпиадата ни засипваше с резултати, но мълчеше за печалбите на олимпийците, които би трябвало да са аматьори. Но как ще бъдат щом самият МОК повече се интересува от маркетинга, отколкото от спорта. Творецът на неговата финансова мощ е канадецът Ричард Паунд, който от 1988 г. отговаря за търговската политика и търсенето на фирми за така наречената програма ТОР, т.е.спонсорирането от най-големите концерни като Samsung, Panasonic, Coca Cola, McDonald’s.

Игрите в Сидней бяха гледани от 3,7 милиарда души, т.е. от всички, които имат телевизори на Земята. Разходите на организаторите бяха 1,5 милиарда. Приходите от игрите надминаха 3 милиарда долара. Фирмите, финансиращи МОК продават своите напитки, хамбургери, чипси, копирни машини, видеокамери. На входовете на стадионите в Сидней охраната проверяваше за оръжие и за ... Pepsi Cola. Защото Pepsi е най-сериозният конкурент на основния спонсор на игрите - Coca Cola.

Това е олимпиадата - Coca срещу Pepsi.

Търговията с петте кръгчета в този глобален бардак върви добре. Само в САЩ правата за телевизионните предавания възлизат на 800 милиона долара. NBC заплати 4 милиарда долара, за да предава шест поредни олимпиади.

“През последните години нито един град, спечелил олимпиадата не го е направил по честен начин” - заяви швейцарецът Марк Ходлер, член на МОК.

Най-голямата известна засега корупция беше регистрирана при избора на следващите зимни олимпийски игри в Salt Lake City. Членът на МОК от Еквадор уреди на своята доведена дъщеря финансова помощ от организационния комитет на САЩ, представителят на Либия, изпрати сина си да следва в САЩ със стипендия на американците, членът на МОК от Конго се лекуваше за сметка на организаторите на игрите и получи от тях 100 000 долара, чилиецът се бореше за кметството на Сан Диего с парите на Salt Lake City.

Този бардак не може да продължава.

В близко време може да се стигне до разпадане на олимпийското движение. Ще се появят конкурентни, наистина аматьорски игри, чийто “наивни” организатори ще искат да започнат всичко отначало.

Но дали някой ще иска да гледа игри, на които няма да падат рекорди, отбелязвани с цъкащите в ъгъла на телевизорите буквички OR и WR

 

 

Това беше последна олимпиада

 

Krassimir Ivandjiiski 

Published October 2004 

 

 

Изчакахме 30 дни, за да спаднат емоциите. Без тях нещата се виждат по-добре.

Церемониите по откриването и закриването на Олимпиадата в Атина наистина бяха импониращи. Шефът на Международния олимпийски комитет Жак Рох я нарече dream games, т.е. игри на мечтите, а гръцката домакиня Яна Ангелополу, която наистина свърши огромна работа в харченето на още по-огромни пари, се радваше, че Олимпиадата най-накрая "се е върнала в къщи", т.е. там, където игрите са се състояли за първи път.

Ако онова е било първата Олимпиада, можем да твърдим, че сега в Атина се състоя последната. Поне в този вид, в който я знаем, и че оттук нататък този бардак на пет колела с кодовото наименование "Олимпиада" или ще трябва да се самозакрие, или да легализира допинга и да премине към нов етап в олимпийското движение - на легалния допинг.

Това беше и мотото на игрите в Атина - "ще ме хванат, или няма да ме хванат". Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Преди тях хормонът на растежа отново се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, догони оборотите на световния наркотрафик. "Когато антидопинговият тест е отрицателен, това означава, че фармакологичната подготовка на спортиста е минала правилно. Ако резултатът от теста е положителен, това означава, че треньорът е бил идиот - твърди един от експертите на Световната антидопингова агенция - WADA. Тъй като в Атина бяха отстранени най-много хванати с допинг спортисти, това означава, че сред треньорите преобладаваха идиотите.

За всеки случай тестовете бяха намалени или се правеха избирателно, защото иначе всички спортисти не би трябвало да си отварят куфарите, а да потеглят веднага обратно към родните лаборатории.

Неслучайно не заловиха нито един американец, въпреки че само ако бяха боцнали с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми. Удариха обаче руснаците, да не вземат да изпреварят американците. Не пипаха и китайците, защото следващата олимпиада ще бъде в Пекин.

В олимпийските игри винаги става дума за това, че няколко хиляди хорица опитват по-бързо, по-далеч и повече, а милиарди ги гледат и ги мързи да скочат даже половин метър в домашна обстановка. Интересът към олимпиадата нараства обаче заради четвъртия фактор - допингът. Без допинг, спортът няма да е толкова спортен, а занимаващите се с него няма да печелят толкова.

За развитието на допинга се грижат над 300 наднационални антидопингови организации. Има даже и Ping-Pong Antidoping Association и още толкова обществени институции. Нищо не се укрива. Младите спортисти в Интернет могат за секунди да разберат какво да взимат, как да взимат, колко да взимат и от кого да се пазят.

По този начин организаторите на борбата с допинга осигуряват поминък на себе си и за следващите няколко поколения. Борбата продължава.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

За победата спортистите са готови на всичко. В кариерата им са вкалкулирани и измамата, загубата на здравето и все по-често смъртта. Като Бригит Дреслер - от бившата ГДР, която умря след няколкостотин дози антибиотици, Ралф Райхенбах - германският гюлетласкач, който получи инфаркт, или американката Флорънс Грифит Джойнър, чиито рекорди и до днес не са бити.

Допингът е на всяка крачка. Взимат го даже спортистите - инвалиди.

Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и... смъртта след 15 години.

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.

Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите, а не мозъка си. Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОК). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в български парламент. Именно от МОК започва голямата илюзия.

Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади.

Петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".

Олимпийският огън също няма нищо общо с "античната традиция", въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.

За първи път огънят беше използван като символ на игрите в Амстердам през 1928 г., а предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.

Маратонското бягане, което днес е кулминацията на всяка олимпиада, въобще не е присъствало в древността. Но беше включен в канона за съвременните състезания в памет на войника, който през 490 г. преди новата ера е отнесъл от Маратон до Атина вестта за победата на гръцките войски над персите, след което е умрял от изтощение.

Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина - бягане на разстояние един стадион, т.е. по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни с такива дисциплини като бокс, борба, надбягване с колесници, панкратион (съчетание на бокса и борбата), къси и дълги бягания, и петобой.

Бегачите са се състезавали на правоъгълна писта. Първият овален стадион се е появил 500 г. преди новата ера в Коринт.

Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.

Идеята fair play е била известна и в древността, но спортистите не са я спазвали. Още тогава е имало подкупи на съдиите и измами в състезанията. Така свирепо са се биели, че след това не са ги познавали и собствените им кучета, и не са могли да искат наследство, защото от борбите или бокса, не са приличали на никого от своите родители или роднини.

Идеята за игрите беше възродена през XIX век от група ентусиасти на класическата култура - Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен. Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наричан Калимармаро, т.е. красив мрамор), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види "връщането на олимпиадата вкъщи", щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба. Всъщност и Кубертен не беше прекалено олимпиец, особено спрямо жените. На сесията на МОК през 1886 г. той каза на немски Kaine Frauen am Start - "Никакви жени на старта."

Но през 1900 г. в Париж позволиха на няколко жени да се опитат в тениса и голфа. Там победител в маратона стана французинът Мишел Триато, разносвач на хляб, който познаваше добре града и съкрати трасето си наполовина. Четири години по-късно Алис Рузвелт (щерката на американския президент) поздрави победителя в маратона, който половината от трасето измина с... кола. Въобще - fair play.

Наследник на Кубертен беше също барон Анри дьо Байле-Латур и продължител на великите идеи. "Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон".

Другарят Сталин от Съветска Русия, за да си го върне на барона, организира Червената спартакиада, която беше контрата на IX олимпиадата в Амстердам през 1928 г.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-та олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. В Берлин трябваше да се докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

След това граф фон Халт, заедно със същия Бръндейдж, уредиха следващите игри през 1940 г. да се състоят в столицата на другия член на оста - Токио. Той твърдеше, че игрите в Берлин са помогнали много за укрепването на световния мир и международното разбирателство. Граф Халт беше член на МОК чак от 1964 г., докато в Токио най-накрая се състоя олимпиадата. Тогава умря.

Не умря обаче масонът Бръндейдж, който беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец - маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години - губернатор на Барцелона, преди това - член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч "не знаеше нищо за това", въпреки че след зимната олимпиада в Сапоро, всички градове-кандидати масово корумпираха членовете на МОК.

Самаранч и неговата свита се правеха, че не знаят, че спортистките забременяват, за да си подобрят резултатите, след което абортират.

Спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, психолозите. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души, оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи "химията" в организма средства. Спортистите вече прибягват и към наркотици и PFC, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.

Повечето от прекрасните рекорди бяха постигнати само благодарение на допинга. Почти във всички спортисти, спечелили медали в Барселона и Сидней, беше открито високо равнище на хематокрит, което е резултат на използването на ЕРО, допингиращо средство, наричано killer drug.

В Сидней спортистите за първи път бяха подложени на кръвни тестове, въпреки че МОК не беше съгласен. Не бяха приложени обаче тестовете за откриване на хормона на растежа, наричан допинг на богатите (месечната доза струва над 20 000 долара), тъй като специалистите "не успяха" навреме да подготвят съответните тестове. По този начин се прикриваха медалите на богатите нации - САЩ, Германия, Австралия, Англия, Франция, Италия, които могат да си позволят тези пари.

Списъкът на средствата, забранени от WADA, постоянно се актуализира, но експертите винаги изостават от спортистите и помагащите им фармаколози. Даже шефовете на антидопинговите лаборатории не могат да кажат, че някой е 100-процента "чист".

Никой не знае какви са страничните последици от взимането на поредните разновидности на анаболиците. Преди няколко години Макро Бантани печелеше всички големи колоездачни състезания в Италия и Франция. Когато умря от инфаркт се оказа, че е взимал неоткриваемия по онова време еритропоетин (ЕРО), хормон, стимулиращ производството на червени кръвни телца, което повишава издръжливостта на организма. Така се появи и известният тетрахидрогестринон (ТНС), който до неотдавна също беше неоткриваем с тестове.

Дон Кетлин, шеф на олимпийската лаборатория в Лос Анжелис въобще не се съмнява, че повечето рекорди се дължат на неоткрит допинг. Известно е, че ТНС се произвежда от фирмата Balco, но в САЩ поне още две лаборатории могат да правят това. Същото се отнася за Китай, Русия, Германия, Франция.

Американците и китайците в Атина вероятно използваха нови видове стероиди, за които специалистите от WADA още не знаят или се правеха, че не знаят. Защото олимпиадата днес е преди всичко огромна политика, за която ще стане дума по-долу.

Заради това даже известни вече препарати могат да минат през ситото, като изкуствената кръв на фирмата Biopure. Тя съдържа хемоглобин, който се свързва с частици толкова големи, че да не увреждат бъбреците и толкова малки, че на тях да не реагира имунната система. Изкуствената кръв пренася кислорода три пъти по-ефективно от естествената, заради което инжектирането даже на малки количества рязко увеличава окисляването на тъканите. Средството действа светкавично, но със стандартни тестове може да бъде открито чак след няколко дни.

Колоездачите от години използват предназначената за животни изкуствена кръв оксиглобин, въпреки че е опасна за човешкия организъм.

В близко време хит ще бъде почти невъзможният за откриване генетичен допинг. Вероятно в Атина той още липсваше, но опитите вече се правят. Всеки втори спортист от олимпийския екип на САЩ през 1995 г. в анонимна анкета призна, че е готов да взима този допинг, а по онова време генната терапия тепърва започваше да прохожда. Когато в началото на 2004 г. проф. Хю Суини от Пенсилванския университет съобщи, че генът увеличава мускулната маса на плъховете с 30 на сто, получи стотици писма от спортистите, готови да се подложат на терапията. Това означава, че генно модифицираните спортисти ще присъстват масово на олимпиадата в Пекин през 2008 г.

С помощта на обработени вируси във всички мускулни клетки могат да се вкарат гени, стимулиращи техния ръст, като след операцията не остават никакви следи. Не могат да се открият и чуждите субстанции, тъй като допинговият ефект се осигурява от собствените хормони и белтъчини. Учените могат да накарат клетките да произвеждат повече от инсулиноподобния фактор за растежа (IGF-1) и еритроретин и в близко време ще управляват растежа на конкретни мускули, за да увеличат тяхната сила. Усъвършенстваните по този начин спортисти не са застрашени от контузии, късане на мускули или счупване на кости, тъй като организмът има време да се приспособи към по-голямото натоварване. За много спортисти генната терапия няма да е допинг, а изравняване на шансовете, тъй като по-добрите спортисти имат от раждане по-добри спортни гени.

Така стигаме до първия аспект на края на съвременните олимпиади, който се свежда до легализирането на допинга. Олимпийската общност се състои преди всичко от онези, които са успели да измамят и да не бъдат хванати, и от онези, които не са имали късмет. Но медалите, така или иначе, са само три. Заради това преобладават победените олимпийци, които освен съсипаното здраве имат и комплекс за провален живот. Средната продължителност на професионалния спортист днес е 52 години, при жените - с 8 години повече.

На този фон се появява допингът. Спортистът не мисли дали да взима, а как да взима, за да не бъде хванат. Няма никакви угризения на съвестта, защото знае, че всички го правят.

Това е абсурдът на съвременния спорт. Не са важни нито спортистите, нито зрителите. Най-важни са спортните дейци и мениджърите. Заради това все по-чести са исканията за тотално легализиране на допинга.

Ако се допусне без каквито и да било ограничения в спорта, това явление ще изчезне на принципа, че не можеш да караш с превишена скорост на магистрала, на която няма ограничение за скоростта. Да взима или да не взима допинг ще стане въпрос на свободен избор на спортиста.

Всеки ще взема допинг колкото му трябва, но разликата, отделяща ги до медалите ще трябва да навакса с повече труд и тренировки от другите допингиращи се.

При допинга всички ще са равни, но няма да са равни в тренировките. За което всъщност ставаше дума в спорта преди да бъде измислен допингът.

Атина само потвърди най-дълбоката криза от столетие, въпреки, че Жак Рох заяви на откриването, че игрите преживяват "най-добрите дни в историята".

Нищо подобно. Това беше най-дълбоката криза и като форма на големия спортен театър.

Рох говореше за прекрасните олимпийски дни в момента, когато правителството на Гърция изкупи 300 000 билети за най-важните състезания и ги раздаваше безплатно, за да не си виждат празните места по трибуните и въпреки това в наброяващата 3,3 милиона Атина не можаха да се намерят 150 000 кандидати за безплатните билети. Не ги искаха и децата, на които обещаваха безплатни напитки и картофки. Организаторите приготвиха 5 милиона билети и твърдят, че са продали 4 милиона, което и така е най-лошият показател от 20 години насам. В Сидней през 2000 г. продадоха 87 на сто от 6,7 милиона билети, в Атланта - 82 на сто от 11 милиона.

Всеки пети жител на Атина избяга от игрите, въпреки че никога повече няма да има възможност да ги види на живо. Около Акропола въобще не се чувстваше, че има олимпиада. На продаваните там T-блузки беше отборът на Гърция по футбол от европейското.

Атинските ресторантьори и хотелиери ругаеха олимпиадата, защото им развали бизнеса. Въпреки олимпиадата чуждестранните туристи бяха с 20 на сто по-малко, отколкото през 2003 г.

Наред с липсата на истинския спорт, липсваше и неговата драматургия. Игрите са разтегнати в 16 дни като със своя гигантизъм са антитезата на зрелището и театъра с неговата драматургия. Това, че се превърнаха в "огромна пуста равнина", както казваха изтъкнати драматурзи, се дължи и на идеологията на МОК, че на олимпиадата трябва да присъстват всички желаещи страни. Резултатът е такъв, че спортистите на Лесото или Ванату, които са с резултати на махленско равнище, имаха осигурени места в състезанията, докато много по-добри въобще не можаха да се класират. Продължава да действа измисления от Кубертен принцип all nations, all games (всички народи, всички дисциплини), който във върховия спорт обрича 170 нации от всичките 200 участващи да бъдат статисти.

Заради това игрите не са върхът на спортното съревнование, тъй като на тях действат континентални и национални приоритети, а заради продължителните елиминации на финалите липсват рекорди.

По този начин олимпиадата губи своя основен коз - съревнованието между най-големите звезди и драматургията си.

Освен това, Атина отново смеси политиката и спорта. Когато ви говорят, че тя служи на високи идеи, не им вярвайте. Служи само на неограничения кредит на членове на МОК и всички други, циркулиращи в международно олимпийско движение.

Иначе Олимпиадата е продължение на политиката с други средства, като войната. По време на студената война тя беше битка между СССР и САЩ. Съветите бяха най-добри от 1972 г. до 1988 г. и печелеха безапелационно срещу американците. Брояха не само колко ракети имат СССР и САЩ, но и колко златни медала. Тъй като ракетите не можеха да използват, войната беше за медалите. Заради това олимпиадата беше и е политика в нейната висша форма - геополитиката.

След разпадането на СССР вече никой не може да спечели игрите освен САЩ. Това е логично. СССР се разпадна. САЩ не са. Заради това те са "длъжни" да спечелят, ако не, трябва да им дават да спечелят.

Но руснаците не се предават. В Сидней по златни медали бяха веднага след американците. Съдиите ги "изтърваха" на старта и след това едвам ги спряха на финала, за да не изпреварят САЩ.

Това не трябваше да се допуска повече. Генералната репетиция бяха зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити с невероятните антируски скандали. Тогава руският парламент даже гласува за изтегляне на техните спортисти от игрите.

В Атина обаче съдиите заработиха още от старта и веднага удариха балтиите на руснаците.

Сценарият пролича само след няколко дни. САЩ трябваше да са първи, Китай - втори, а Русия - трета. Но в никакъв случай втора, или, не дай боже - първа. Но по едно време съдиите се усетиха, че е точно обратното, и че цялата олимпиада се обърна срещу американците. Не само заради Ирак. И пак пролича, че САЩ са хулиганът на света, който никой не обича и който целият свят мечта


 



 
 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com