Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact



Олимпиадата - бардак на пет колела /2/



Зимната Олимпиада в Сочи – спорт или нова Студена война

 

Krassimir Ivandjiiski

Published March 2014

 

ХХІІ зимни олимпийски игри в Сочи бяха най-политизираните от всички глобални спортни събития през последните години. Въпреки че спортистите от 88 държави пристигнаха, за да се борят за престижните медали в името на олимпийските идеи, международните"игри" между възраждащата се Русия и съпротивляващия й се Запад започнаха много по-рано.

За президента Путин Сочи беше линията на прилива в неговото ръководство на Русия, която най-накрая получи шанс да демонстрира на света своите организационни, спортни и културни възможности. Путин трябваше да покаже, че Русия вече не е слаба или бедна страна, каквато беше след разпадането на СССР през 1991 г.

От своя страна с политизирането на игрите в Сочи Западът искаше да получи лост, с който да пречупи имиджа на Русия в мждународната общност. Информационната война срещу олимпиадата се превърна в нова Студена война.

Всъщност Путин направи от Сочи трета столица на Русия, като по този начин искаше да й върне мощта и имперския блясък. Строителят на втората руска столица Петербург - Петър І, имаше подобни амбиции. След избора на Сочи за зимна олимпиада това сравнение се налагаше само. На място, което на пръв поглед не става за олимпиада, Путин реши да манифестира мощта на своята държава и да обозначи нейното геополитическо значение. Така в проекта Сочи се отрази друг проект от далечното руско минали – 1703 г., когато Петър І започна да изгражда Петербург в блатата около Финския залив. Царят беше решил, че Русия трябва да стане военно-морска сила, заради което се нуждае от отворен път през Черно и Балтийско море, идея, която не се е променила от три века. Но Путин добави към нея нов приоритет. Зимната олимпиада в Сочи стана най-доброто доказателство.

Всъщност Русия през последните години стана дежурен световен домакин. Започна през 2012 г. във Владивосток, когато за 20 милиарда долара градът беше обновен, построено беше летище за 2 милиарда долара и най-дългият 3-километров висящ мост в света до острова, където два дни заседаваше срещата на АРЕС /икономическата общност на Азия и Тихия океан/. Международните спортни състезания на студентите, които през 2013 г. организира Казан пък струваха 7,3 милиарда долара. Следващият акцент ще бъде световното по футбол през 2018 г. През 2019 г. ще дойде ред на зимната универсиада. Русия искаше да организира и световното ЕКСПО, но то беше дадено на Дубай. Върхът на този маратон могат да бъдат летните олимпийски игри в Петербург през 2024 г. Но преди всичко Путин трябваше да спечели олимпиадата в Сочи и направи това.

Руснаците наричат Сочи "третата столица на Русия" – след Москва и Петербург. Курортът се появи още преди революцията. Тук се прави голяма част от руската политика. Тук е невероятно съчетание на топъл морски курорт и планини с прекрасни ски условия.

Откриването на олимпиадата вечерта на 7 февруари 2014 г. беше потресаващо зрелище, показано с шик и гордост, което надмина по своята уникалност, мащаб, декорация и иновационни технологични решения и лятната олимпиада в Пекин. Зрители на церемонията бяха 40 000 гости на стадиона Фирш и 3 милиарда пред екраните по света. Общо в откриването на ХХІІ зимни игри участваха над 12 000 души. Сцената на стадиона с обща площ от 8 500 кв.м беше оборудвана с 25 подемници и 18 скрити шлюзове за декорациите.

Бяха задействани над 500 високоговорители и над 15 000 портативни радиостанции за актьорския състав и техническия персонал. С яркостта на 2,64 милиарда вата светеха 132 мощни прожектори. По такъв начин олимпийският огън още не беше посрещан.

Появиха се и сравненията с предишните 5 най-скъпи церемонии по откриването досега. На 5-то място беше Сидни /през 2000 г./ с 20 милиона долара, или 83 333 долара на минута откриване; 4/ Атина /2004 г./ - 35 милиона долара или 145 833 долара на минута; 3/ Ванкувър /2010 г./ - 36 милиона долара, по 115 000 долара на минута; 2/ Лондон /2012 г./ - 75 милиона, 312 000 долара на минута; 1/ Пекин /2008 г./ - 100 милиона долара, 416 667 долара на минута.

Сочи е най-скъпото откриване, но досега не са публикували сравнителните цифри.

На Запад атаката срещу Сочи започна именно във връзка с тези цифри. Разходите за игрите в Сочи западни източници оценяваха на 51 милиарда долара. Атаката беше и лично срещу Путин – кой лидер по света би могъл да похарчи над 50 милиарда долара от държавния бюджет, пред кого ще се отчете за тази сума, за да оправдае целесъобразността им? Разбира се само азиатски деспот като Путин.

Това беше една от преднамерените клевети.

Разбира се, 50 милиарда долара е огромна сума. Но неотдавнашното европейско по футбол в Полша и Украйна струваше 26 милиарда евро, т.е. около 36 милиарда долара – за стадиони, инфраструктура, летища, пътища, хотели и др. Но и тази статистика е погрешна. Например за Русия и Полша данните за годишния БНП на един жител са съответно 14 000 и 13 000 долара. Полша похарчи за Евро-2012 по 570 долара на всеки от своите 38,5 милиона жители. При Русия за олимпиадата в Сочи, ако се приемат за достоверни тези 50 милиарда долара, с нейното население от 143 милиона жители се падат по 350 долара на всеки жител. Значи в Русия олимпиадата струваше доста по-малко, отколкото на Полша европейското по футбол. И не е нужен азиатски деспот, за да похарчи тази сравнително скромна сума.

Разбира се, разходите за олимпиадите стават все по-големи и спорни и на Запад, обхванат от кризата, се множат протестите срещу провеждането на крупни съревнования.

За зимните олимпийски игри през 2022 г. ще кандидатстват шест града – Алмати /Казахстан/, Пекин /Китай/, Краков /Полша/, Лвов /Украйна/, Осло /Норвегия/ и Стокхолм /Швеция/. Но заявките на немския Мюнхен и швейцарския Санкт Мориц бяха свалени от самите жители на тези градове с референдуми. Позицията на немците разстрои техния съотечественик и президент на МОК Томас Бах, който също е от Бавария.

Противниците се множат. През февруари 2013 г. италианското правителство взе решение да се откаже от лятната олимпиада в Рим. По-рано от заявка за същата олимпиада се отказа и Прага. От лятната олимпиада 2028 г. се отказа и Виена, а Мексико прекрати борбата за провеждане на финалите на световното по футбол през 2018 и 20122 г. Стигна се дотам, че за зимната универсиада 2019 г. претендираше само руският Красноярск, който победи без съперници.

Разходите за олимпиадите растат в геометрична прогресия. Монреал в течение на 30 години изплащаше заемите за летните игри през 1976 г. Над 6 милиарда долара наследство на Испания остави олимпиадата 1992 г. в Барцелона. Най-кошмарните във финансово отношение бяха игрите в Атина през 2004 г.

Що се отнася за карикатурния подход на Запада спрямо Сочи, ще припомним например какво ставаше на предишната зимна олимпиада във Ванкувър /Канада/, която ще остане в историята на олимпийското движение като най-лошата въобще, въпреки че беше третата, по неизвестно какви причини, присъждана на Канада /Монреал 1976 г., Калгари 1988 г./. Срамът беше наистина грандиозен.

Той започна още на тържествената церемония по откриването – безидейна глупост с няколко подскачащи индианци и с техническия провал на хидравликата при подпалването на олимпийския огън, заради което не излезе от земята единият от четирите ледени стълба, онзи, който трябваше да бъде запален от Уейн Грецки, който беше освиркван от местните "зелени", протестиращи срещу нанесените унищожения върху околната среда не само във Ванкувър.

Трасетата и обектите във Ванкувър бяха подготвени безобразно. След трагичната смърт на грузинския бобслеист Кумариташвили, авариите на трасето следваха една след друга. Същото се отнасяше и за трасетата на сноубордистите. Болницата беше пълна със състезатели с травми и мозъчни сътресения.

Всичко беше под всякаква критика. Даже върху зрителите на безплатния концерт във Ванкувър падна оградата и рани 19 души.

Храната – трагедия. Спортистите трябваше да се хранят в Макдоналдс или с китайска кухня от пакетчета, тъй като онова, което им даваха организаторите, беше истинска "помия". По време на състезанията на кънкобегачите се счупиха и двете машини за поддържане на леда и бяганията трябваше да бъдат прекратени.

Зад кулисите се водеше и друга "олимпийска битка", за която не се знаеше нищо. Защото се състезаваха не спортисти, а технологии. Канадският университет в Британска Колумбия със специалистите от фирмата Арех бяха създали супероръжие от два елемента – композитна основа и суперлек полиетиленов плаз с невероятно нисък коефициент на триене, с 15-20 на сто по-малък от този, който всеки ден си мерят спортистите. От тези два елемента се произведе уникална дъска за канадските сноубордисти. Тестовете показаха, че по време на половинминутно спускане новата дъска е средно с 0,5 секунди по-бърза от обикновените.

Революция в бобслея са и хидрофобните плазове /отблъскващи водните частици/. Повърхността на тези плазове беше модифицирана с лазерна енергия. Плъзгането се подобрява и с наночастици, които дават на плазове хидрофобни качества. Ефектът е поразителен – триенето между плаза и леда намалява с 50 процента. Американските сноубордисти пък бяха в нови комбинезони от материала с наименованието Spandex. Те не искаха много – само да се пързалят по-бързо от другите – с … 0,003 от секундата. Именно тези хилядни се равняваха на победа.

Американката Линдзи Вон пък въобще не криеше, че победата си дължи на космическия комбинезон от полиестер, произведен от фирмата Spyder, който й даваше при спускането предимство от една стотна от секундата. Достатъчно.

Холандците пък измислиха нови комбинезони за кънкобегачите – от супериздържлив и еластичен материал – dyneema. Той има невероятно нисък коефициент на съпротивление и ефективно отделя топлината от организма на състезателя.

Не изостават и хокеистите. Американската фирма Branches Hockey измисли нови стикове – от графитни и найлонови влакна, свързани с метални сплави. Конструкцията се подсилва с наночастици.

За съжаление през последните години целият световен спорт се движи в тези рамки – на комерсиализирането, на допинга и парите. Летният "Лондон 2012" не беше изключение. Даже стана върхът на демонстрация на смесица от символите на британския окултизъм и така наречения "нов световен ред". Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Хормонът на растежа отново се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, догони оборотите на световния наркотрафик. За всеки случай тестовете се правеха избирателно, защото иначе всички спортисти не би трябвало да си отварят куфарите, а да потеглят веднага обратно към родните лаборатории.

Неслучайно не заловиха нито един американец, въпреки че само ако бяха боцнали с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

Допингът е на всяка крачка. Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и… смъртта след 15 години.

Нашата прогноза беше, че Сочи ще бъде поредна олимпиада на позора на българския спорт.

Сривът започна след 1989 г. Онова, което дойде в България, съсипа всичко – икономика, култура, образование, спорт.

Някои от читателите ще ни обвинят в носталгия към миналото. Не е така. Здравият разум и трезвият анализ подсказват, че вместо да избягваме времето на НРБ трябва да вземем именно опита от него време и онова, което лежеше в основите на нашите наистина огромни спортни успехи. И да се зададе въпросът защо след 1990 г. бяха унищожени предишните ни постижения и същите клубове, федерации и съюзи функционират все по-лошо.

Някои от греховете се виждат с просто око. Още в училището цигарите, алкохолът, наркотиците печелят с гимнастиката и футбола, а нашенската политика – с физическата подготовка.

Никой не се грижи за игрищата и гимнастическите зали. Професионалният спорт, както селското стопанство и промишлеността, не можа да се противопостави на свободнопазарната лавина на простотия, грабеж и измами. Изчезна предишната мотивационна система, не беше създадено нищо ново.

Надеждата е, че все още имаме от какво да се учим. Но не от световния, а от нашия собствен опит от близкото минало, докато участващите в него треньори и спортисти все още са живи.

 

 

 

 

Дали ще отменят летните олимпиади


Krassimir Ivandjiiski

Published May 2016

 

Поредният фармацевтичен скандал с мелдония, съчинен от американските "аптеки" срещу руските "аптеки", чиято цел беше да провали олимпиадата в Рио постави отново въпросът дали не е време олимпиадите да бъдат закрити.

Тези игри отдавна са отживелица. Това вече не е никакъв спорт и никаква "дружба и мир между народите", а нещо съвсем друго. или, както се казваше в анекдота: "Нелоши шансове за победа в отборното имат САЩ, които изпратиха на олимпиадата силни отбори от фармацевти и юристи".

За съжаление това отдавна не е виц, а реалност, изродила цялото международно спортно движение. Олимпиадите отдавна не са спорт, а политика и бизнес. Но преди всичко бизнес върху политиката, още от 1980 г., когато Западът бойкотира олимпиадата в Москва заради политически мотиви. И от тогава до днес заплахите от бойкот на игрите или тяхното медицинско проваляне е оръжие в политиката на САЩ.

На второ място олимпиадите станаха твърде тежки. Ако бъдат включени в тях всички видове спорт те ще продължават месеци. Заради това не са включвани всички, а само политически мотивираните.

Още преди много години, разстроени от загубите в отборното класиране, американците наложиха разширение на водните спортове, в които по онова време бяха лидери и едновременно съкратиха гимнастическите дисциплини, в които лидери бяха СССР и Китай.

Тази тактика продължи. Неотдавна мина гласуване на Президиума на МОК, който извади от олимпиадата всички видове борба, в които традиционно са силни руснаците и азиатците, и въведе скуош, в който никой не играе извън пределите на САЩ.

Заради това се множат гласовете олимпиадите да останат в историята и да бъдат заменени от световни първенства по отделните видове спорт, например лека атлетика, спортно единоборство, футбол и т.н.

За това е необходимо например да се определи награден фонд два пъти по-голям от олимпийския по тези видове спортове и да се разширят дисциплините до максимум със свободно участие – отборно и индивидуално. На тези първенства ще отидат всички. Що се отнася до олимпиадите, те отдавна са скандали, пари и лъжи.

Този бардак на пет колела с кодовото наименование "Олимпиада" или ще трябва да се самозакрие или да легализира допинга и да премине към нов етап в олимпийското движение – на легалния допинг.

Това беше и мотото на последните олимпиади – "ще ме хванат или няма да ме хванат". Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Преди тях хормонът на растежа отново се продава като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, гони оборотите на световния наркотрафик. "Когато антидопинговият тест е отрицателен, това означава, че фармакологичната подготовка на спортиста е минала правилно. Ако резултатът от теста е положителен, това означава, че треньорът е бил идиот – твърди един от експертите на Световната антидопингова агенция – WADA. Тъй като напоследък бяха отстранени най-много хванати с допинг спортисти, това означава, че сред треньорите преобладават идиотите.

За всеки случай тестовете бяха намалени или се правеха избирателно.

Неслучайно засега не заловиха нито един американец, въпреки че само ако боцнат с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми. Удариха обаче руснаците, да не вземат да изпреварят американците.

В олимпийските игри винаги става дума за това, че няколко хиляди хорица опитват по-бързо, по-далеч и повече, а милиарди ги гледат и ги мързи да скочат даже половин метър в домашна обстановка. Интересът към олимпиадата нараства обаче заради четвъртия фактор – допингът.

За развитието на допинга се грижат над 300 наднационални антидопингови организации. Има даже и Ping-Pong Antidoping Association и още толкова обществени институции. Нищо не се укрива. Младите спортисти в Интернет могат за секунди да разберат какво да взимат, как да взимат, колко да взимат и от кого да се пазят. По този начин организаторите на борбата с допинга осигуряват поминък на себе си и за следващите няколко поколения. Борбата продължава.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

Допингът е на всяка крачка. Взимат го даже спортистите-инвалиди.

Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболите, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени.

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.

Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите, а не мозъка си. Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОК). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в български парламент. Именно от МОК започва голямата илюзия.

Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади.

Петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".

Олимпийският огън също няма нищо общо с "античната традиция", въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.

За първи път огънят беше използван като символ на игрите в Амстердам през 1928 г., а предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.

Маратонското бягане, което днес е кулминацията на всяка олимпиада, въобще не е присъствало в древността. Но беше включен в канона за съвременните състезания в памет на войника, който през 490 г. преди новата ера е отнесъл от Маратон до Атина вестта за победата на гръцките войски над персите, след което е умрял от изтощение.

Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина – бягане на разстояние един стадион, т.е. по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни с такива дисциплини като бокс, борба, надбягване с колесници, панкратион (съчетание на бокса и борбата), къси и дълги бягания, и петобой.

Бегачите са се състезавали на правоъгълна писта. Първият овален стадион се е появил 500 г. преди новата ера в Коринт.

Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.

Идеята за игрите беше възродена през ХІХ век от група ентусиасти на класическата култура – Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен. Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наричан Калимармаро, т.е. красив мрамор), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види "връщането на олимпиадата вкъщи", щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба.

Наследник на Кубертен беше също барон - Анри дьо Байле-Латур, и продължител на великите идеи. "Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон."

Сталин, за да си го върне на барона, организира Червената спартакиада, която беше контрата на ІХ-ата олимпиада в Амстердам през 1928 г.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-ата олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. В Берлин трябваше да се докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

След това граф фон Халт, заедно със същия Бръндейдж, уредиха следващите игри през 1940 г. да се състоят в столицата на другия член на оста – Токио. Той твърдеше, че игрите в Берлин са помогнали много за укрепването на световния мир и международното разбирателство. Граф Халт беше член на МОК чак до 1964 г., докато в Токио най-накрая се състоя олимпиадата. Тогава умря.

Не умря обаче масонът Бръндейдж, който беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец – маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години – губернатор на Барцелона, преди това – член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч "не знаеше нищо за това".

Самаранч и неговата свита се правеха, че не знаят, че спортистките забременяват, за да си подобрят резултатите, след което абортират.

Спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, психолозите. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души, оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи "химията" в организма средства. Спортистите вече прибягват и към наркотици и PFC, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.

В Сидни спортистите за първи път бяха подложени на кръвни тестове, въпреки че МОК не беше съгласен. Не бяха приложени обаче тестовете за откриване на хормона на растежа, наричан допинг на богатите (месечната доза струва над 20 000 долара), тъй като специалистите "не успяха" навреме да подготвят съответните тестове.

Списъкът на средствата, забранени от WADA, постоянно се актуализира, но експертите винаги изостават от спортистите и помагащите им фармаколози. Даже шефовете на антидопинговите лаборатории не могат да кажат, че някой е 100 процента "чист".

Никой не знае какви са страничните последици от взимането на поредните разновидности на анаболиците. Преди няколко години Макро Бантани печелеше всички големи колоездачни състезания в Италия и Франция. Когато умря от инфаркт се оказа, че е взимал неоткриваемия по онова време еритропоетин (ЕРО), хормон, стимулиращ производството на червени кръвни телца, което повишава издръжливостта на организма. Така се появи и известният тетрахидрогестринон (ТНС), който до неотдавна също беше неоткриваем с тестове.

Дон Кетлин, шеф на олимпийската лаборатория в Лос Анджелис, въобще не се съмнява, че повечето рекорди се дължат на неоткрит допинг. Известно е, че ТНС се произвежда от фирмата Balco, но в САЩ поне още две лаборатории могат да правят това. Същото се отнася за Китай, Русия, Германия, Франция.

Американците и китайците вероятно използват нови видове стероиди, за които специалистите от WADA още не знаят или се правят, че не знаят.

Заради това даже известни вече препарати могат да минат през ситото, като изкуствената кръв на фирмата Biopure. Тя съдържа хемоглобин, който се свързва с частици толкова големи, че да не увреждат бъбреците и толкова малки, че на тях да не реагира имунната система.

Колоездачите от години използват предназначената за животни изкуствена кръв оксиглобин, въпреки че е опасна за човешкия организъм.

В близко време хит ще бъде почти невъзможният за откриване генетичен допинг. С помощта на обработени вируси във всички мускулни клетки могат да се вкарат гени, стимулиращи техния ръст, като след операцията не остават никакви следи. Не могат да се открият и чуждите субстанции, тъй като допинговият ефект се осигурява от собствените хормони и белтъчини. Учените могат да накарат клетките да произвеждат повече от инсулиноподобния фактор за растежа (IGF-1) и еритроретин и в близко време ще управляват растежа на конкретни мускули, за да увеличат тяхната сила. Усъвършенстваните по този начин спортисти не са застрашени от контузии, късане на мускули или счупване на кости, тъй като организмът има време да се приспособи към по-голямото натоварване. За много спортисти генната терапия няма да е допинг, а изравняване на шансовете, тъй като по-добрите спортисти имат от раждане по-добри спортни гени.

Така стигаме до първия аспект на края на съвременните олимпиади, който се свежда до легализирането на допинга.

Олимпийската общност се състои преди всичко от онези, които са успели да измамят и да не бъдат хванати, и от онези, които не са имали късмет. Но медалите, така или иначе, са само три. Заради това преобладават победените олимпийци, които освен съсипаното здраве имат и комплекс за провален живот. Средната продължителност на професионалния спортист днес е 52 години, при жените – с 8 години повече.

На този фон се появява допингът. Спортистът не мисли дали да взима, а как да взима, за да не бъде хванат.

Това е абсурдът на съвременния спорт. Не са важни нито спортистите, нито зрителите. Заради това все по-чести са исканията за тотално легализиране на допинга или за закриване на олимпиадите.

Но и това едва ли ще промени съдбата на олимпиадата, която върви към пропастта. Продължаващото 16 дни представление, в което участват 10 500 спортисти, стартиращи в над 300 конкуренции е извън капацитета на интереса на човечеството.

За да оцелеят, игрите трябва да се променят, иначе ще умрат. Заради допинга, заради съдиите, заради географията, заради гигантоманията.

Този бардак на пет колела повече не може да пътува из света и да заразява целия световен спорт. Ако олимпиадата не се промени, в близко време ще се стигне до разпадане на олимпийското движение.

 


 



 
 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com