Did we know? From our archive

This article was published in February 2018 : London was clearing the  documents about the murders of Markov, Litvinenko, Lockerby, the Malvinas ,South Africa etc.

The conclusion we made was that London was clearing the ground for another murder.

Our advice- read more carefuly what we are writing about

K.Ivandjiiski

--------------------------------------------------------------

Лондон чисти документите за Марков

Krassimir Ivandjiiski

02.2018

Заедно със започналия процес за излизане от ЕС спецслужбите на англия са започнали да "чистят" документите за най-неудобните тайни на страната през ХХ век, в това число и за убийството от англичаните на Георги Марков.

От държавния архив са изчезнали няколко десетки хиляди правителствени секретни документи, вероятно за най-позорните епизоди на страната през ХХ век – войната за Малдивските острови с Аржентина, войната в Северна Ирландия, катастрофата над Локърби, войната в Родезия, операциите на MI-6 с режима на апартейда в ЮАР преди 1990 г., продажбата на оръжие за режима в Саудитска Арабия, така нареченото въстание Мау-Мау в Кения и стотици други.

Сред тях са и изчезналите документи за убийството на българския дисидент Георги Марков.

През 2015 г. в Лондон сътрудници на Форийн офис са иззети документи, касаещи убийството на Марков. По-късно министерството на външните работи съобщи на националния архив, че документите не могат да бъдат открити никъде.

Така Лондон иска да закрие завинаги досието за убийството на Георги Марков.

Въпросът каква всъщност беше причината за неговата смърт (или убийство) беше погребан заедно с него.

Английската версия, че това е било "дело на българските служби" се провали отдавна. Българската страна след 1990 г. не получи, или не поиска, британските документи за смъртта на Марков. А те щяха да разкрият нещо различно. Сега Лондон бърза да ги закопае завинаги в миналото.

***

В Лондон панически се страхуват от онова, за което писахме неведнъж през последните години – че писателят-дисидент Георги Марков не е убит от българската Държавна сигурност, а от англичаните.

Отдавна се появи информация, доказваща тезата, че Марков е бил убит от англичаните в сложна комбинация, тъй като на един етап е станал излишен. Убийството на Марков е станало по различен начин от предполагания. Чадърът и отровната сачма са били измислени в лабораториите на ЦРУ в MI-6.

Няколко пъти обърнахме внимание на трескавата дейност на англичаните и американците през последните години да поставят точка над и-то, че Марков е убит от българите. Но доказателства не бяха намерени и в предадените на англичаните от Жельо Желев и Петър Стоянов секретни архиви. Като че ли някой в Англия и САЩ искаше да събере целия материал, защото се страхува от онова, което се намира в него.

Необходимо беше друго потвърждение. И то дойде от о.з. генерал-майора на КГБ Олег Калугин. Неговата версия е че след 1991 г. е бил извикан от тогавашния шеф на КГБ – Юрий Андропов, който му казал, че трябва да се помогне на "българските другари да се отърват от Марков", как на заседание на Политбюро Живков поискал Марков "да млъкне" и се обърнал към КГБ. Мократа работа е била възложена на българската ДС, която е получила достъп до секретната лаборатория № 2 на КГБ.

През 1978 г. са били извършени три опита да бъде убит Марков. Последният опит е бил направен на 7 септември 1978 г., на моста Ватерло в Лондон. Марков е отивал на работа във ВВС. На автобусната спирка е почувствал болка в бедрото на десния крак. Обърнал се е и е видял мъж да вдига паднал чадър, който взел такси и изчезнал. До вечерта Марков вдигнал висока температура и бил закаран в болница, където започнало лечение на неопределена форма на кръвно отравяне. Състоянието му се влошило. След три дни агония и делириум Георги Марков починал на 11 септември 1978 г.

Според англичаните, при аутопсията в тялото на Марков е била намерена сачма с два отвора по 0,34 мм. След 1979 г. английски екип констатира, че Марков "не е умрял от естествена смърт и че сачмата е била пълна с отровата рицин".

И всичко това беше "потвърдено" от бившия генерал от КГБ Олег Калугин, който в една или друга форма е участвал в подготовката на убийството на Марков. Край. "Българският чадър" остава завинаги. Никакво опровержение!

Но не е така. Най-голямото е самият Калугин, който получи американско гражданство. Присъждането му на бившия шеф на контраразузнаването на КГБ (от 1973-1980 г.) беше само по себе си доказателство, че става дума за предател. Вероятно Калугин е помогнал в съчиняването на "българския чадър" Марков, а след това и на "българската следа" с папата.

На 26 юни 2002 г. московският градски съд му отне генералското звание, всичките държавни награди и го осъди задочно на 15 години затвор за национално предателство. Процесът беше при закрити врати в отсъствието на Калугин, който вече беше в САЩ. По-рано, през 2000 г. и Путин нарече Калугин предател.

Агенти на КГБ, които работеха през 60-те години във вашингтонската резидентура, са убедени, че Калугин сам е предложил услугите си на ФБР през 1958 г. или 1959 г. в Колумбийския университет. Оттогава е действал срещу СССР и страните от Варшавския договор, в това число и срещу България. През 1973-1979 г., когато ръководеше външното контраразузнаване на КГБ, не беше вербуван нито един сътрудник от спецслужбите на САЩ, не беше разкрита нито една агентура на противника. Вместо това имаше странни провали на КГБ по света.

През 1978 г. дойде и убийството на Марков.

През 1992 г. Калугин вече беше в САЩ. Дали версията за убийството на Марков не беше негова услуга към американците и англичаните?

Преди всичко е странно защо след такива показания Калугин не беше подведен под отговорност на Запад за съучастие в убийството.

Разбира се, Калугин е знаел някои неща, други е понаучил от българи след 1990 г. Но реално не е знаел нищо, защото нещата бяха много по-високо от неговото равнище...

... Избягалият през 1969 г. (след събитията в Чехословакия) Георги Марков реално е бил "подставен" на англичаните, тоест създадена е била обстановка да "избере свободата". Това не е било сложно, имайки предвид амбициите, здравословното му състояние и творческите обиди, особено когато на върха на популярността му пиесата "Комунисти" беше свалена от сцената, последвана от "Аз бях той", въпреки връзките на Марков със службите и тяхното покровителство.

Но разочарованието на Запада е дошло бързо. Марков е в криза още през 1971 г. Затова е съобщил работещият за полското разузнаване в "Свободна Европа" Анджей Чехович, който беше върнат във Варшава през 1971 г. Тогава в София е била получена информация, че Марков не крие разочарованието си. Това е било потвърдено и от друг полски агент в "Свободна Европа" – Анджей Смоленски, който беше върнат през 1974 г. Той също е съобщил (информацията му е стигнала до най-високо място в София), че Марков е "готов да се върне заради незадоволени амбиции, личен интерес, депресия и финансови проблеми".

Но, тъй като "Свободна Европа" и БиБиСи бяха инфилтрирани от ЦРУ и английската MI-6, там са знаели, че Марков за втори път е станал дисидент. В средата на 70-те години той вече е имал сериозни проблеми. Трябвало е постоянно да демонстрира преданост към новите работодатели. След 1976 г. е изолиран и разбрал, че е бил манипулиран и от двете страни.

В началото на 1978 г. Марков се е свързан с писма със София. Писмата са стигнали до висше равнище в ЦК и до ДС. В тях Марков е изразил готовността си да се върне и да се отдаде само на литературна дейност.

Връщането на Марков щеше да бъде най-големият успех на българската – в частност, и на социалистическата – въобще, пропаганда, и най-големият провал на Англия и САЩ в условията на Студената война. На този фон елиминирането му от спецслужбите на Кралицата беше закономерно.

В края на 60-те години, когато избяга и Марков, бегълците се обработваха в една от вилите на MI-6. Там продължаваше работата по събирането на информация за Марков, проверка на версията да не е човек на българската ДС, двйник или подставен. Последвалите събития доказваха, че спрямо Марков англичаните са имали много въпросителни. Цялата информация за него стигаше и до САЩ, където също имаха възражения срещу Марков.

Именно в такава ситуация спецслужбите на Лондон готвеха една от най-големите си провокации срещу разведряването с дългосрочна цел – убийството на Георги Марков.