Голямата война на генерал де Гол, за която не се знаеше нищо
Голямата война на генерал де Гол, за която не се знаеше почти нищо
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Published 06.2017
Тя не беше нито Втората световна, нито съпротивата във Франция. За нея не се знае почти нищо. Опитват се да я наместват в така наречената конспирация, т.е. да я омаловажат. Но това беше най-важната война на генерал де Гол, която в крайна сметка, той загуби. С нея обаче започна войната срещу САЩ и техния долар, която е основната причина за ставащото сега на планетата.
Онова, което е известно е следното...
...През пролетта на 1965 г. в пристанището на Ню Йорк стоеше на котва френски кораб. Той не беше боен и в неговите трюмове нямаше оръжие. Там имаше нещо друго, много по-опасно, с което де Гол и Париж се надяваха, че ще удържат победа в започналата финансова война със САЩ.
Французите докараха в САЩ по вода доларови купюри за 750 милиона, за да получат срещу тях живи пари, т.е. тяхното покритие, изразявано в злато. Де Гол искаше срещу зелените хартийки да получи гарантираното от тях злато. Последваха нови кораби. Във Форт Нокс, където се съхранява американският златен запас, не издържаха прилива на хартиените парични единици на САЩ. Колапсът започна. Виновен за това беше един човек - Шарл Андре Жозеф Мари де Гол.
В интерес на истината, президентът на Франция нямаше намерение да атакува златния стандарт, осигуряващ устойчивостта на световната финансова система. Обратното. Искаше укрепване на ролята на златото, а не на долара, като всеобщ еквивалент.
Всичко започна на 4 февруари 1965 г., когато де Гол на среща с журналисти в Елисейския дворец обясни, че не може да има друг стандарт освен златото. "Златото не променя своята природа. То може да е в кюлчета и монети, то няма националност и отдавна по целия свят се приема за неизменна ценност."
Едва беше спрял да говори и журналистите се втурнаха към телефоните да съобщават в своите редакции неговите думи. Всички разбираха, че току-що беше обявена война от генерал де Гол на долара на САЩ и тяхната финансова олигархична върхушка.
Де Гол предлагаше и нещо друго - да не се признава следвоенната финансова доминация на САЩ и на долара и светът да се върне към златото в международните разчети.
"Този старец окончателно е полудял" - бяха думите на тогавашния президент на САЩ Линдън Джонсън.
Но Де Гол нямаше намерение да отстъпва. Беше вече на 75 години и искаше да бъде преизбран за още един 7-годишен мандат с всеобщо гласуване, за да отвоюва мястото на Франция под икономическото слънце.
Но Вашингтон искаше еднолично да контролира световния валутен пазар в полза на банкерите от Уол Стрийт и тяхната Федерална резервна система. А и самата война за американците се свеждаше до едностранен приток на злато от Европа към американските съкровищници. За доставките на оръжие, машини, метали и храни Англия, СССР и другите страни от антихитлеристката коалиция трябваше да плащат на Америка със злато, тъй като в условията на войната хартиените парични знаци не струваха нищо.
Ето няколко цифри. През 1938 г. златният запас на САЩ беше 13 000 тона, през 1945 г. - 17 700 тона, през 1949 г. - 21 800 тона (абсолютен рекорд от 70 процента от всички световни златни резерви по онова време). И именно доларът стана еквивалент на скъпоценния метал и само по отношение на тази валута напълно действаше златният стандарт.
Към 1944 г. англичаните и австралийците вече бяха напълно изчерпали своите златни запаси. Само Сталин продължаваше да пълни сейфовете на Форт Нокс със злато. Така продължи чак до 70-те години, когато СССР напълно изплати на Вашингтон последните дългове по ленд-лийза. Изплати ги напълно със злато.
Де Гол разполагаше с тази информация. От секретния доклад на известните икономисти Роберт Трифен и Жак Рюеф, подготвен за него още през 1959 г., генералът знаеше, че принудителното участие на Франция в така наречения Златен пул я разорява. Тази международна структура, под егидата на Федералната резервна система на САЩ, действаше чрез Банката на Англия. Загубите от дейността на Златния пул за Западна Европа надминаха 3 милиарда долара, огромна сума за онова време. В началото на 60-те години де Гол започна форсирано да изгражда национални ядрени сили. През 1963 г. отхвърли многостранните ядрени сили, създавани от Пентагона. След това изведе от военното командване на НАТО и атлантическия флот на Франция.
През 1965 г. де Гол официално предложи на президента на САЩ Линдън Джонсън да обмени на злато 1,5 милиарда долара в банкноти, събрани във френския валутен резерв. САЩ не бързаха и де Гол изпрати за Ню Йорк първия кораб, натоварен със 750 милиона долара. При обменен курс от 1,1 грам за 1 долар трябваше да получи 825 тона злато. Във Франция вече товареха втория кораб със същата сума. Това беше началото. Към края на 1965 г. от 5,5 милиарда долара във френския резерв останаха само 800 милиона.
Де Гол беше опасният за САЩ прецедент. След него поискаха да си сменят доларите срещу злато и западните немци. При това немската сума беше няколко пъти по-голяма от френските 1,5 милиарда. Последваха централните банки на Япония и Канада.
Съобщенията за състоянието на златните резерви на САЩ приличаха на сводки за загубите на военен флот. През март 1968 г. американците за първи път ограничиха свободния обмен на долари срещу злато. Към юли 1971 г. златният резерв на САЩ беше вече по-малък от 10 милиарда долара.
И тогава настъпи първият шок. Реално САЩ обявиха банкрут и на 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън съобщи за отмяна на златното обезпечение на долара.
Това беше стартът на сегашната глобална криза на капитализма. САЩ бяха банкрутирали. Започнаха да печатат пари по принципа на финансовата пирамида - без спирачки и противотежести. След това се сетиха, че "покритието" на долара може да стане чуждият нефт - в Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Нигерия и т.н. Появи се петродоларът, като всяка загуба на чуждия нефт ставаше все по-фатална за долара.
САЩ бяха вече победена държава, но не от външен противник, а от вътрешната си върхушка. Но това в СССР и социалистическите страни не беше разбрано. Същото се отнасяше и за Китай, с когото Никсън успя да сключи съюз срещу СССР.
И всичко това започна с един кораб натоварен със зелени американски хартийки изпратени обратно в Ню Йорк. По-късно, когато срещата на президента на САЩ Линдън Джонсън с де Гол завърши, Джонсън въздъхна: "С този човек САЩ имат само неприятности." Знаеше какво говори. Джон Кенеди беше убит на 22 ноември, рождения ден на Шарл де Гол.
ЦРУ и НАТО организираха всевъзможни заговори и за отстраняване или ликвидиране на генерала. Военният преврат не успя, 40-те опита за убийство - също.
Де Гол продължаваше да реализира своята политика на национална независимост на Франция, като постави под въпрос принадлежността й към атлантически лагер и лидерството на Англия и САЩ в него.
Той се обяви срещу влизането на Англия в Общия пазар (1961 и 1967 г.) и беше срещу въвеждането на сили на ООН в Конго (1961 г.) Де Гол всячески поощряваше държавите от Латинска Америка да излязат извън влиянието на американския империализъм (речта му в Мексико през 1964 г.). По негова инициатива войските на НАТО бяха изведени от Франция и той напусна Обединеното командване на атлантическия съюз през 1966 г. Де Гол се обяви срещу войната във Виетнам (речта му в Пном Пен след 1966 г.), изобличи израелската агресия в шестдневната война през 1967 г., обяви се за независимост на Квебек от Канада (речта в Монреал през 1967 г.). Същевременно генералът укрепваше военната мощ на Франция, създаде военнопромишлен комплекс и сили за ядрено възпиране. Появи се и неговата идея за Франция като "трета сила", като постепенно пренасочваше своята политика към СССР с идеята за Европа от Атлантика до Урал.
САЩ и Англия бяха силно разтревожени и успяха да наложат като премиер на де Гол, Жорж Помпиду - упълномощеното лице на френския банкерски клон на Ротшилд.
Генералът започна преоценка на цялата френска политика спрямо Близкия Изток. Избра бъдещото сътрудничество с арабите и се обърна срещу Израел.
В края на май 1967 г., само една седмица преди началото на 6-дневната война, генералът заповяда френската военна помощ за Израел да бъде прекратена. Постепенно се изграждаше оста Франция-Ирак. Западът беше в огромна криза. Всъщност сегашната му системна криза започна именно преди 50 години.
На пръв поглед СССР и социалистическите страни бяха само на една крачка от великата победа. Можеха да маргинализират САЩ (ако не беше изострянето между Москва и Пекин), можеха да откъснат Западна Европа, да разпаднат НАТО, да погребат завинаги атлантизма и неговата евроверсия, да започнат изграждането на великата геополитическа континентална ос Париж-Москва-Пекин.
Парадоксално, двигател на този процес беше Шарл де Гол, човекът, който насочи Франция по собствен неатлантически път. Де Гол почти погреба НАТО и атлантизма, заради което стана основен враг на САЩ, Англия и Израел.
Във Вашингтон, Лондон и Тел Авив не можеха да мечтаят за краха на СССР, но правеха всичко възможно да елиминират де Гол, който издигна програма за промяна на световния баланс на силите. В този смисъл, от днешна геополитическа гледна точка, де Гол беше първият политик евразиатец, който разбираше "Европа от Атлантика до Урал" като единен континентален блок, способен да се противопостави на САЩ и Англия. Освен промяната на политиката на Париж към Израел през 1965-1967 г., де Гол правеше всичко възможно да се пребори с доларовия диктат.
От този момент започна постепенният край на доларовото господство. Де Гол беше схванал същността на американската валутно-финансова система, нейната фиктивност и антиикономическа същност.
Заради това той стана за САЩ много по-опасен враг, отколкото СССР. Паниката в САЩ беше огромна. Де Гол трябваше да бъде елиминиран или спрян, колкото се може по-бързо.
През май 1968 г. започнаха студентските протести в Париж начело с крайно левите, които, както винаги, бяха финансирани от американското разузнаване.
Майските събития бяха фатални за френската икономика. Инфлацията скочи нагоре, настъпи силно намаляване на златния резерв на страната, голяма част от който замина за САЩ, а не както искаше де Гол - в обратната посока.
Но и до днес е без отговор основният въпрос - защо се случи май 1968 г. във Франция. Защо изведнъж в една развита страна, в икономически подем студентите започнаха метеж без да си поставят някакви реални цели.
Защото тази "френска революция" имаше своите външни спонсори, които вече тренираха съвременните кадифени революции, които са политически спектакъл с използването на специални технически и художествени средства.
