Ядрената истина за 11-09-2001

Ядрената истина за

11-09-2001

Krassimir Ivndjiiski

Published  08-10, 2011

Наближава 10-та годишнина от терористичната операция в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.

В САЩ и на Запад медиите правят всичко възможно да не си спомнят за това събитие и да не го обсъждат.

Налага се ембарго на информацията. Подобна инструкция е излязла от Белия дом към американската и западноевропейската пропаганда.

Истината за 11 септември 2001 г. е страшна. Тя не е, че някакъв чалмат Осама, укриващ се в пещера, в намиращия се в момента в 10-ти век Афганистан, е организирал супертехнологичното изпълнение. В това вече не вярват и най-големите наивници и глупаци. Защото това беше вътрешна операция на американската върхушка и техните спецслужби, подпомагани от израелския Моссад .

През последните 10 години "Строго секретно", като едно от малкото издания в света, анализираше официалната версия и неофициалната версия за истинските извършители.

На истината за 11 септември ще се спрем и в следващия брой на "Строго секретно". Става дума за "ядрената истина", т.е. че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.

Когато милиони хора по света "видяха" как двата самолета удариха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември, те бяха твърде шокирани, за да могат да подложат на критичен анализ това събитие. Заради това и досега се налага официалната версия, че два кухи алуминиеви самолета пробиха напълно две стоманени здания, изчезнаха в тях и авиационното гориво - керосинът, разтопи тези хиляди тонове стомана, бетон и други елементи на микроскопичен изпаряващ се прах.

Но разрушението на Световния търговски център няма абсолютно нищо общо със самолетите.

Южната кула, в която удари вторият самолет, падна първа.

Северната кула, в която удари първият самолет, рухна втора. Това означава, че на пожара бяха нужни 1 ч. и 42 минути, за да разруши първата кула и само 56 минути, за да разруши втората.

Това беше първият признак, че тяхното разрушаване нямаше нищо общо с пожара.

Осъзнаването дойде тогава, когато изследователите на 11 септември започнаха да анализират как здание № 7 на Световния търговски център, намиращо се до двете кули, което беше изключително солиден 47-етажен небостъргач от стоманена рамка, също рухна по подобен начин, но чак на 11 септември в ранната вечер, въпреки че в него не попаднаха никакви самолети.

Официалният доклад на комисията за 11 септември предпочете въобще да не споменава разрушението на здание № 7, т.е. че сривът на едно огромно 47-етажно здание насред Ню Йорк нямаше никакво значение.

Постепенно ставаше ясно, че унищожението на двете кули и на здание № 7 няма нищо общо с керосина на самолетите. Самото падане на здание № 7 чак вечерта, показваше, че самолетите на терористите бяха напълно излишни, че унищожението на СТЦ щеше да стане така или иначе, независимо от "самолетите". Някой просто искаше тези сгради да рухнат. И те рухнаха.

От този момент се появи и движението за истината за 11 септември, което обвини правителството на САЩ и лично Буш-младши и Дик Чейни в преднамерено унищожение на Световния търговски център с метода, известен в строителната индустрия като demolition, "имплозия" или "сваляне". Все повече хора в САЩ и по света обвиняват американската върхушка, че е главният виновник за атаките на 11 септември. В момента около 70 процента от американците изразяват недоверие към официалната версия на американската администрация.

Всички, които тогава гледаха видеоматериалите, може би си спомнят за стопкадрите, в които се споменаваше за "третия взрив". Надписите на екрана на Си Ен Ен бяха "Третият взрив" разби на парчета Световния търговски център в Ню Йорк." Повториха го няколко пъти.

Това, наред със скандалния по своята глупост репортаж на Би Би Си, които пък свалиха и съобщиха преждевременно за Здание № 7, показа че имаше някакъв "трети взрив", който в началото направи на парчета, а след това разруши Южната кула.

Северната кула (тази с атентата) до този момент още не беше паднала. Тя ще падне по-късно от "четвърти взрив". Но Си Ен Ен вече бяха получили заповед от съответните хора да не споменават за такива неща като взривове.

И така, накрая двете кули бяха обявени за разрушени от керосина, а Здание № 7 - от дизеловото гориво, намиращо се там за аварийните дизелови електрогенератори.

След това се появиха различни версии за взривяването на кулите и сграда № 7, започвайки от миниране с обикновени взривни вещества до нанотермит (някаква мистична субстанция) или лазерни лъчи от Космоса (тези хипотези бяха отразявани от "Строго секретно").

Но постепенно започна да се оформя още една версия - за така наречената нулева отметка, епицентър, т.е. Ground Zero. Ще отбележим, че мястото на бившия Световен търговски център на английски се нарича Ground Zero - нулева отметка, или епицентър. Но повечето хора не си дават сметка колко важна е уликата с Ground Zero.

Много хора възприемат Ground Zero (с главни букви) като собствено име, например като название на град или на кораб. Но малко хора днес си спомнят, че ground zero - с малки букви, беше присвоено на мястото, на което се издигаше Световният търговски център твърде бързо, за да бъде собствено име. Практически веднага след рухването на двете кули и няколко часа преди да падне Здание №7: почти всички официални лица вече наричаха мястото на бившия СТЦ със странните думи ground zero като двете думи се пишеха с малки букви.

Използването на термина ground zero за зоната на бившия Световен търговски център продължи през целия 12 септември 2001 г., и някои агенции продължаваха да го пишат като ground zero и през целия 13 септември. И чак тогава някой разбра своята грешка и статутът на това словосъчетание беше издигнато до Ground Zero, т.е. с главни букви, като някакво собствено име - Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис.

Но защо веднага след унищожението на СТЦ тези странни думи бяха използвани за обозначението на неговото място. Дали това беше грешка. Да, но специалистите по гражданска отбрана бяха абсолютно прави, когато обозначиха тази зона като ground zero. В това нямаше грешка. Това наистина беше ground zero в смисъла, в който го приемат специалистите по гражданска отбрана. А как го приемат - като точката на земята вертикално под или вертикално над точката на взрива на атомна или термоядрена бомба.

Това обяснение ще намерите във всеки тълковен речник на английски, разбира се, преди 11 септември 2001 г. Това се отнася и за Webster.

Заради това агентите от ФБР не се стесняваха да се появяват с пълни комплекти за химическа защита, допълнително облепени с лепящи ленти, пред нищо незнаещите и неразбиращи плебеи, които се тълпяха около руините на СТЦ и много от които след това развиваха странни болести и измряха. Радиацията има странното свойство винаги да поразява в най-голяма степен именно клетките на костния мозък в сравнение с останалите клетки на организма. Заради това повечето жертви от радиация страдат именно от левкемия. Освен това радиацията предизвиква различни ракови заболявания, поразяващи различни органи или даже няколко органа едновременно, особено когато радиоактивният прах попада в белите дробове или хранителния тракт. И именно заради това агентите на ФБР на 11 септември 2001 г. бяха облекли пълни комплекти за химическа защита заедно с противогазите облепени с различни лепенки - за да се защитят от радиоактивния прах на Ground Zero и особено от радиоактивната пара, която те нямаха намерение да вдишват или гълтат.

Значи, някой знаеше какво наистина беше станало на ground zero преди да стане Ground Zero. В други речници намираме подобни дефиниции: ground zero - точката на повърхността на земята или водата под или над точката, в която е станал взрив на атомна или водородна бомба; ground zero - съществително, място, където се е взривила ядрена бомба или са станали най-големите разрушения; ground zero - място, където се е взривила ядрена бомба.

Заради това и английският език се оказа една от първите жертви на 11 септември 2001 г., нещо, което почти никой не забеляза.

Не се учудвайте, че почти всички нови английски речници, напечатани след 11 септември, започнаха да тълкуват ground zero, като че ли има повече от едно значение. На този термин вече бяха приписани от 3 до 5 нови значения, които варират от огромни разрушения, голям безпорядък, до базово равнище или отправна точка.

Други предпочетоха друг изход. За тях ground zero е място, където се е взривила бомба, без да указват за каква бомба става дума, въпреки че тя трябва да е ядрена или термоядрена.

Отворете всички английски речници на различни издатели след 11 септември и ще се убедите в тази невероятна лингвистична машинация. Всички без изключение започнаха да включват термина ground zero и да го тълкуват, като че ли има повече от едно значение, стараейки се с всички сили да отвлекат вниманието на читателя от предишната ядрена и само ядрена природа на термина ground zero преди той да стане Ground Zero, за да бъде скрита истината, че на 11 септември 2001 г. Световният търговски център в Ню Йорк беше унищожен с ядрен или термоядрен взрив.

(Продължение в следващия брой

Каква е Ядрената истина за 11 септември 2001 г.
Част 2

На 11 септември ще бъде отбелязана 10-та годишнина от терористичната операция в Ню Йорк на 11.09.2001 г. В САЩ и на Запад правят всичко възможно да не си "спомнят" за това събитие и да не го обсъждат.

Истината за 11 септември е страшна. Това не беше работа на някакъв чалмат афганистанец Осама, а вътрешна операция на американската върхушка и техните помагачи от израелския Моссад.

В предишния брой на "Строго секретно" се спряхме на някои факти за така наречената "ядрена истина", изнесени от руския експерт Дмитрий Халезов т.е. че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.

Самото название ground zero - нулева отметка, епицентър, с което набързо беше определено мястото на трагедията, се използваше до този момент за епицентъра на ядрен или термоядрен взрив. И заради това изведнъж ground zero стана Ground Zero - с две големи букви, като собствено име, за да не бъде възприемано като точката на земята вертикално под или вертикално над точката на взрива на атомна или термоядрена бомба.

По-долу се спираме на други аспекти на "ядрената истина за 11-09-2001 г."

Първият от тях е, че за да бъдат построени въобще кулите-близнаци, т.е. за да се получи разрешение на строежа, проектът трябваше да представи на Департамента за зданията (това се отнася за какъвто и да било небостъргач) приемлив начин на тяхното унищожение в бъдеще или при появата на извънредна ситуация. Тъй като в края на 60-те години при двете кули-близнаци беше за първи път използвана напълно нова строителна конструкция от стоманена рамка и никой не знаеше как се разрушават такива здания, традиционните методи бяха неприложими. Необходимо беше принципно ново нещо. И това ново беше намерено - ядрено разрушение.

Тази идея не беше нова и се появи заедно с ядреното оръжие, т.е. в началото на 50-те години. Тогава ядрените заряди се наричаха атомни. И така беше прието - атомно унищожение на високи сгради. Така се наричаха и мунициите SADM и MADM, които означаваха Special Atomic Demolition Munitions и Medium Atomic Demolition Munitions, т.е. атомни боеприпаси за унищожение на сгради.

Други по-популярни имена на тези заряди бяха mini-nuke превеждани като "ядрен минизаряд" или "ядрено куфарче", въпреки че реално тези заряди изглеждат като големи куфари от 50-70 килограма или като раници, в които се пренасят. Но има и съвременни много по-малки портативни ядрени заряди, направени от плутоний - 239 вместо от уран - 235. И те наистина могат да се поберат в малки куфарчета.

Всеки от споменатите атомни боеприпаси за унищожение може успешно да се използва и за разрушение на крупни обекти, които не могат да бъдат разрушени с помощта на разумно количество обикновено взривно вещество.

Но коефициентът на полезно действие на такова ядрено унищожение с помощта на SADM или MADM не е висок. заради това инженерите, които готвят свалянето на високи здания, трябва точно да определят точките на носещите конструкции, на които трябва да са разположени зарядите. Освен това подготовката за унищожение на здание в мирни условия е много по-лесна по традиционен начин, отколкото с ядрени заряди, които са и много по-скъпи. Тези заряди могат да бъдат използвани само в случай на извънредни ситуации.

Но защо тази стара концепция е била използвана за унищожението на Световния търговски център?

Това стана заради новото поколение здания, появили се в края на 60-те години от стоманена рамка. Дотогава нямаше нито един случай на унищожение на високо здание по стария имплозивен начин никъде по света. При новите сгради от стоманени рамки не се използваха бетонни колони, а дебели стоманени греди. В здания като СТЦ - самите тези кули са носеща конструкция. Стоманената рамка на СТЦ се състоеше от изключително дебели двустепенни стоманени колони, разположени в центъра и по периметъра. Това беше принципно нов подход в строителството. Кулите-близнаци се състояха от кухи стоманени колони - квадрати в сечението си, разположени по всичките четири фасади на разстояние един метър и образуващи по този начин изключително устойчива структура. Структурата на параметрите на кулите се състоеше от 59 такива колони на всяка от четирите фасади. Централното ядро на кулите се състоеше от 47 правоъгълни в сечението си стоманени колони, които бяха едно цяло от самата гранитна основа на Манхатън до самите върхове на кулите.

Тези стоманени колони бяха невероятно дебелостенни, всяка стена беше по 6,35 см, заради което общата дебелина на всяка от колоните беше 12,7 см. За да си представим колко е това за сравнение ще посочим, че челната броня на най-добрия танк по време на Втората световна война Т-34 беше само 4,5 см и беше едностенна.

Разбира се, системите за ядреното разрушение на кулите и на сграда 7 бяха необходими, за да може Департаментът за зданията да разреши самото им строителство. Вероятно никой от проектантите не е и помислил, че някога това ще стане на практика.

Има и разлика между атмосферния и подземния ядрен взрив. Без да влизаме в подробности ще посочим, че при подземния той така се разполага, че силата да бъде насочена нагоре и високо над него всичко превръща на прах и пепел. В конкретния случай с кулите-близнаци в Ню Йорк техните фундаменти бяха на дълбочина 27 метра, а 150-килотонните ядрени заряди, предназначени за тяхното сваляне, са били на дълбочина 77 метра или на 50 метра под подземните основи на кулите.

При кулите зоната на раздробяването на зданията от подземния взрив може да стигне до височина 350-370 метра, а зоната на разтопяването до 290-310 метра.

Способността на ядрения взрив да превръща в прах стоманата и бетона е уникална.

Една от фотографиите показва как микроскопичен прах покри целия Манхатън след срива на кулите. Много хора погрешно повярваха, че това е "бетонен прах". Не, това беше прах от всичко, но преди всичко "стоманен прах", защото в конструкцията на СТЦ бетон почти не се използваше. Кулите се строяха предимно от стомана, а не от бетон.

Много хора недоумяват защо сграда 7 падна точно акуратно надолу, докато двете кули-близнаци се унищожаваха, разхвърляйки не само прах, но и доста големи отломки в значителен радиус наоколо. Този въпрос не е труден за отговор. Сграда 7 беше доста по-ниска и изцяло влизаше в зоната на раздробяването, докато двете кули бяха много високи и силата на ядрения взрив не достигна с достатъчна сила до техните върхове.

Ще припомним, че точно 12 секунди преди падането на северната кула беше регистриран силен подземен основен трус и един вторичен трус. Магнитудът на земетресението надвишаваше 5,5 по Рихтер и показваше, че е предизвикано от не по-малко от 100 килотона подземен взрив. Реално магнитудът беше по-висок 5,8, тъй като земетресението беше предизвикано от 150 килотонов ядрен взрив. Тези 12 секунди бяха необходими, за да може подземният ядрен взрив да изпари достатъчно количество гранитна и друга порода и да се изстреля нагоре като превърна тялото на кулата в прахообразна структура.

Въпреки ядрения взрив в прах бяха превърнати само 80 процента от пълната височина на кулите, а техните върхове се оказаха неповредени. Ядрени заряди не могат да бъдат използвани с по-голяма мощност в индустрията за сваляне на сгради, заради легални причини. Според съветско-американския договор за мирните ядрени взривове от 1976 г. мощността на зарядите, използвани за невоенни цели беше ограничена до 150 килотона за всеки индивидуален взрив и 1500-килотона агрегатна мощност за групови взривове. Заради това системата за унищожението на СТЦ се състоеше от три подобни взрива с агрегатна мощност 450 килотона. Ще посочим, че мощността на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. беше по-малка от 20 килотона.

Продължение в следващия брой

Каква е Ядрената истина за 11 септември 2001 г.
Част 3

В предишните два броя на "Строго секретно" се спряхме на ядрената истина за 11 септември 2001 г., тоест на използването на ядрени заряди за унищожаването в Ню Йорк на двете кули на Световния търговски център (СТЦ) и на така наречената Сграда 7.

В този брой ще се спрем на друг въпрос, който на пръв поглед изглежда абсурден - дали въобще двете кули бяха ударени със самолети и въобще дали имаше самолети в тези атаки, или това беше поредната мистификация. И как можаха два алуминиеви самолета да пробият напълно двете стоманени кули.

Това е един от най-популярните видеоматериали, който показва с каква лекота алуминиевият самолет пробива стоманената кула, без да намалява скоростта си и без абсолютно никакви негови части да паднат обратно на улицата. Възможно ли беше това? Не. Нито на теория, нито на практика.

За какво тогава ставаше дума?

Най-показателното на този видеоклип е, че случайно попадналият в кадъра човек не реагира въобще на звука на "приближаващия самолет", нито на звука на преминаващия "самолет" през стоманената външна и вътрешна броня на Южната Кула като нож в масло. Човекът започва да реагира на самия взрив вътре в кулата. Впрочем на същото видео се вижда, макар и не много отчетливо, как външните алуминиеви конзоли, избити от взрива, отлитат навън като изпреварват огненото кълбо и отлитат в диаметрално противоположно направление на движението на удрящия кулата "Боинг".

Преди всичко, за да се разбере за какво става дума, да се върнем накратко към миналите статии - как двете кули паднаха не от керосина на самолетите, а от ядрени взривове с голяма мощност. Отгоре на всичко паднаха в неправилна последователност. Ето защо може да се предполага, че самолетите въобще не бяха нужни. Или излишни, тъй като не можеха да добавят нищо към унищожението на Световния търговски център. Керосинът за пожара можеше да бъде закаран и в барели. А тъй като самолетите бяха напълно излишни, може смело да се предположи, че престъплението на 11 септември беше извършено въобще без самолети. Унищожението на двете кули и на Сграда 7 нямаше нищо общо с каквито и да било самолети.

Заради това мислещи изследователи на 11 септември, започнаха да оспорват тезата на правителството на САЩ, че въобще е имало самолети, ударили двете кули.

В Интернет има хиляди такива публикации и доказателства, че "самолетите" бяха дигитални, тоест нереални, имагинерни, измислени и цифрово направени, и добавени към цялото съчинение за 11 септември.

Има и друга фактология, оспорваща самолетите, но от друга гледна точка. Тя е много по-убедителна, а именно, че алуминият на самолетите не може по никакъв начин да пробие стоманата на СТЦ. Точка. Край.

Да се вярва, че алуминиеви Боинги-767 биха могли да пробият тези дебели двустенни стоманени периметри, е все едно да се вярва, че законите на физиката на 11 септември 2001 г. си бяха взели отпуска. Някой може да си мисли, че самолетите, даже от алуминий, след като летят с 805 км/час, заради своята маса и скорост притежават достатъчно кинетична енергия да пробият напълно през цялото сечение двете кули, въпреки че те бяха направени от стомана.

Това обаче е неправилен подход. Чисто интуитивно наистина може да изглежда, че огромният бързолетящ самолет носи огромна енергия и може да пресече напълно зданието, в което се е врязало. Но ситуацията може и да се обърне, тоест какво ще се случи, ако такава огромна сграда като стоманената Южна кула бъде ускорена до 800 км/час и удари неподвижен алуминиев самолет. Дали самолетът ще бъде сплескан, или още си мислите, че той ще пробие цялата сграда, така че нито един негов детайл няма да остане извън кулата, която има стоманена конструкция два пъти по-дебела от челната броня на най-съвременните танкове.

За да станат нещата още по-очевидни представете си, че убивате неподвижна муха с мухобойка при скорост на мухобойката 1 метър на секунда, след това 10 метра на секунда, след това 100 метра на секунда. Можете ли да достигнете необходимата скорост, при която мухата вместо да бъде размазана, ще пробие мухобойката като остави в нея съответната дупка? Не.

А сега си представете неподвижна мухобойка, в която се врязва летяща муха със скорост 1 метър на секунда, 10 метра на секунда и накрая 100 или 200 метра на секунда. Може ли да стане така, че тя ще пробие мухобойката? Не.

Същото се отнася и за нашия случай. Дали движещият се самолет се врязва в неподвижната кула, или подвижната кула се врязва в неподвижен самолет, физиката на събитието остава идентична.

Много от експертите, които от началото не обърнаха внимание на стоманената конструкция на кулите на СТЦ считаха, че външните фасади са направени само от витринни стъкла. Тогава наистина самолетите можеха да се врежат в кулите. Но за изненада се оказа, че кулите и отвън са направени от дебели стоманени колони, които не се отличават от вътрешните стоманени колони и са разположени по целия външен периметър на кулите. И когато това стана очевидно, стана очевидно и нещо друго - че никакъв самолет, по никакъв начин не би могъл да се вреже напълно (в това число крилата и опашката, да не говорим за огромните двигатели под крилата) през такава стоманена гора, напълно да изчезне вътре, така че даже най-малка част да не остане отвън или да не падне обратно на улицата. Едва ли ще се намерят хора, които ще повярват на илюзията, че алуминиевият Боинг може напълно да пререже и премине през изобразените тук стоманени колони, разположени на един метър една от друга на фасадите на кулите. Пълна глупост.

За да приключим с темата, ще посочим, че алуминият не може да пробива стомана. Заради това няма нищо чудно, че и до днес нито една комисия или различни американски институти по стандарти и технологии не искат да направят експеримент с използване на бракуван Боинг-767 и няколко подобни стоманени колони. От официална гледна точка именно този експеримент ще убеди скептиците, че именно самолети са ударили и подпалили и унищожили двете кули. Но не те искат. И едва ли ще поискат, защото нито един алуминиев "Боинг" не може да извърши такъв подвиг.

Смущават и повредите, нанесени от другия Боинг-767 на стоманените колони по периметъра на другата, тоест Северната кула на СТЦ. Тук пък добре се вижда, че външните колони са прерязани по няколко абсурдно прави линии, паралелни една на друга, така че дупката пробита от самолета, даже от космоса не отговаря на силуета на самолета. По принцип обяснението на този нелеп феномен е просто. Както се вижда на илюстрациите, периметрите на кулите се състояха не само от външни странични колони. Върху тях имаше и алуминиево покритие, закрепено от външните страни на колоните. Но за разлика от самите стоманени колони, които бяха едно цяло от основата до върха на кулите, тези алуминиеви накладки се състояха от много по-къси вертикални сегменти, което ясно се вижда на оставените линии, паралелни една на друга, повтарящи се на равни интервали. Тези линии са стиковките на алуминиевите накладки.

Проблемът на организаторите на 11 септември се състоеше в това да разположат кумулативни заряди (предназначени за имитация на попадение на самолет, тоест силуета на самолети), не вътре в кулите, а отвън. Заради това кумулативните заряди трябваше да бъдат разположени така, че тяхната взривна енергия да бъде насочена навътре към зданието и представлението да изглежда правдоподобно. Ако бяха разположени вътре в зданието, тогава цялата секция на кулата, ударена от самолета, нямаше да падне вътре в зданието, а навън. Щеше да бъде избита от взрива отвътре навън. Разбира се, това не можеше да се допусне. Да се прикрепят заряди отвън на кулите също не можеха, тъй като щяха да се виждат. Заради това организаторите на 11 септември разположиха кумулативните заряди между външното алуминиево покритие и стоманените колони. Тяхната взривна енергия беше насочена навътре, за да пререже колоните именно в кухите места. И така беше направено, като дупката трябваше да отговаря на силуета на самолета.

Но и тук организаторите на 11 септември не бяха разчели нещата добре. Въпреки че голяма част от взривната енергия на тези заряди беше насочена навътре, неголяма част от взрива се оказа насочен в обратната посока, създавайки ефекта на "отката". И именно този откат откъсна алуминиевото покритие. И вместо акуратно да пререже алуминиевата облицовка в нужните места, този взрив просто откъсна цели парчета алуминий по дължината на вертикалните сегменти и ги изхвърли долу на улицата.

Освен това на една от снимките се вижда отчаяна жена, държаща една от стърчащите колони. След това беше разпозната като Една Цинтрон. Явно се е надявала да бъде спасена. Но и тя загина при падането на Северната кула. В последния миг на своя живот тя демонстрира на целия свят, че се намира в точка, където трябваше вече да има напълно разтопена стомана и че американската върхушка нагло лъже своя народ и целия свят кой е реалният организатор на 11 септември 2001 г.