УЖАСЪТ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК РАСТЕ

Красимир Иванджийски /Krassimir Ivandjiiski/

Израел и САЩ играят руска рулетка

Published 25.10.2018

След провокацията на Израел на 17 септември, довела до гибелта на 15 руски военнослужещи и на руския Ил-20 ситуацията около Сирия рязко се влоши.

От 20 септември Русия установи безполетна зона над цялото Източно Средиземноморие и над Сирия.

Забраната за полети завършва на височина 5 км т. е. военните самолети на Израел могат да летят свободно на по-голяма височина.

Но именно там стават видими на големи разстояния и могат да бъдат унищожени от С-200, С-300 и С-400 на Сирия и Русия. С една дума полетите на израелските пилоти ще са самоубийствени.

Безполетната зона над Сирия е вероятно за въвеждане на нови руски системи или на подобни системи на Иран.

Русия поиска от Иран позволение за разполагане на изтребители и бомбардировачи на иранската военна база Нойе, което ще даде на руската авиация въздушно превъзходство над Сирия по всако време.

До 26 септември /б. р. - когато пишем тези редове/ ескалацията продължаваше. В Средиземно море навлезе военноморска групировка на САЩ начело със самолетоносача Хари Труман. Срещу флота на САЩ са около 25 руски военни кораби намиращи се в района от края на август.

От началото на септември започна и битката за Идлиб, която би трябвало да бъде последната голяма битка на войната в Сирия. Или първата голяма битка на Третата световна война?

Ясно е обаче, че фронтовете се оформиха още преди лятото, когато правителството на Башар Асад, подкрепяно от руските части, започна концентрация на сили и средства срещу съсредоточението на Ал Кайда и Ислямска държава, наброяващо, според някои източници до 80 000 терористи, подкрепяни и въоръжавани от САЩ, Израел, Британия, Франция и Турция.

За оправдание Западът отново прибегна към съчиненията за подготовка на някаква химическа атака на Асад срещу мирното население на Идлиб, като бяха задвижени и "белите каски", подразделение на Моссад и Mi-6.

Едновременно Лондон продължи карикатурната акция с "отравянето на Скрипал" и персонифицирането на извършителите от "руското военно разузнаване".

САЩ изпратиха есминци и подводници в Източното Средиземноморие с крилати ракети.

Президентът на Франция Макрон обясни "възобновяването на войната в Сирия" на своите дипломати и заяви, че ще се присъедини към атаката на САЩ.

Същото направи и Тереза Мей в Лондон.

В Техеран се проведе срещата Путин, Хаменей и Ердоган за изясняване на позициите. Въпреки някои противоречия беше потвърдено съгласието по основните въпроси, т.е. неделимостта и териториалната цялост на Сирия и нейната светска ориентация и правото на сирийския народ да избира лидерите в свободни избори.

В отговор Русия засили своята групировка и започна в Средиземно море най-големите военно-морски маневри след 1990 г. На 17-и септември дойде и провокацията на Израел, Франция и Англия със сваления руски Ил-20 над базата Хмеймим.

Разбира се, във Вашингтон Тел Авив, Лондон и Париж си дават сметка, че са загубили войната в Сирия. Заради това техният нов план излиза извън нейните предели с провокиране на конфликт с Русия, т.е. на нова голяма война, която неизбежно ще стане световна.

Така се оформи и основният фронт: САЩ и Израел срещу Русия и Сирия.

Тръмп е изцяло под контрола на Тел Авив.

И отново:

• ционизмът иска война;
• "дълбоката държава" иска война;
• билделбергите искат война;
• Комитетът на 300-те иска война;
• НАТО иска война;
• Тел Авив и Саудитска Арабия искат война;
• Лондон и Париж искат война;
• военно-промишленият комплекс на САЩ иска война;
• шпионската общност на САЩ и Англия искат война;
• корпоративна Америка иска война.

На сцената в Белия дом изплува крайният ционист Джон Болтън, който е и архитект на схемата за Голям Израел, и на плана, обявен през 2007 г. от генерал Уесли Кларк, че САЩ ще атакуват 7 държави за 5 години. Стигнаха обаче до Сирия и спряха. Сега са в отстъпление.

Русия направи късо съединение в съчинената от Запада война в Сирия през октомври 2015 г. Путин не влезе на сирийския военен театър за да губи. Кремъл добре знае, че истинският дизайн зад тази война са проектите за Голям Израел в Близкия Изток и за Нова Хазария в Украйна на световния ционизъм и има волята да ги терминира.

Но и Тръмп, ако не започне поредна война заради Израел срещу Русия, ще е обречен на изборите през ноември и след това отстранен. Значи, изборът му е "война или война".

Пейзажът преди войната е сложен.

Лондон и Париж реанимираха своята колониална политика от времето на краха на Отоманската империя и разделението на Близкия Изток.

Стратегията на Израел е формиране на Големия Близък Изток, съчинен през 2001 г. от тогавашния държавен секретар Дик Чейни и адмирал Артур Цедровски, според който не само Близкият Изток, но и половината свят трябваше да бъде унищожен и техните икономики глобализирани, т.е. също унищожени, със съвпадение на целите на Пентагона и Тел Авив.

Пентагонът иска да контролира ресурсите на Близкия Изток чрез Израел, който иска да постигне ситуация, в която никоя от съседните държави да не е в състояние да му се противопостави.

Ердоган влезе в конфликт с Нетаняху заради Северна Сирия, с Макрон – заради идеята на Париж за създаване на независим Кюрдистан в Сирия, и със САЩ, които открито искат да елиминират Ердоган като лидер на Турция и да инсталира там Гюлен.

Но след 7 години война сирийската държава оцеля и с нейните съюзници – Русия, Иран и Хизбула, побеждава джихадистите и техните покровители САЩ, Израел, Англия, Франция и Турция.

От военна гледна точка операцията на въоръжените сили на Сирия и нейните съюзници може да завърши само по един начин – с пълен разгром на намиращите се на територията на Сирия терористични банди. Резултатът може да бъде само един – разгром на бандитите.

Неизбежността на това разбират и в САЩ, Израел, Саудитска Арабия, Англия, Франция. Разбират я и самите бандити.

Заради това битката на Идлиб още преди нейното начало престана да е чисто оперативно действие и се превърна във важен субект на международната и вътрешната политика на ключови западни държави – САЩ, Франция, Англия, ФРГ. Но дали Европа е готова в течение на три месеца да получи отново 3 милиона бежанци, както стана през 2016 г.?

От военно-политическа гледна точка Сирия, Русия и Иран вече спечелиха войната и преминават към фазата на мирно регулиране на последните нерешени проблеми между правителството на Башар Асад и умерената опозиция. Това означава и позорен финал на американо-израелската кампания в района на Големия Близък Изток, Големия Израел и т.н.

Белият дом одобри нов План на САЩ за Сирия, който предвижда американско постоянно присъствие в страната и незаконно окупиране в Северна Сирия на така наречения кюрдски район, реанимиране на "Асад трябва да си отиде", разпалване на нова война в Ирак.

С приближаването на "часа Х" за Идлиб напрежението във военната и информационната война ще продължи да нараства и ще стане най-крупното сражение на сирийската война.

Залогът е голям – новата геополитика в Близкия Изток.