САЩ излизат от Договора за средните и малки ракети.
САЩ излизат от Договора за средните и малки ракети. повече май не останаха
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Published 07.2018
Приетият законопроект за бюджета на САЩ за 2019 г. предвижда излизане на американците от Договора за ликвидиране на ракетите със средна и малка далечина.
Така, след излизането на САЩ при Буш-младши през 2002 г. от Договора за ракетната отбрана от 1972 г. сега САЩ едностранно излизат и от втория основен договор за глобалната сигурност.
Ако не бъде подновен и СНВ-3 цялата структура на глобалното равновесие ще остане без договори.
Всъщност САЩ от няколко години търсеха повод за излизане от Договора за РСМД не само като повод за въвеждане на пореден пакет от санкции срещу Русия, но и за решаване на свои военни и геополитически проблеми. Защо?
Сред военните причини на първо място е страхът на Вашингтон от съвременното руско въоръжение, което превъзхожда американското по основни характеристики.
На второ място, САЩ се опитват да се върнат контрола над световния пазар, особено над Европа, като инсталират на континента някакви свои средни или малки ракети.
На трето място, САЩ са застрашени от съюза между Русия, Китай и Иран.
Разбира се, за излизането си от Договора САЩ ще обвинят Русия и Китай. Всъщност Тръмп и Конгресът вече го направиха.
Но преди това да направим преглед на най-важните договори, върху които се гради все още глобалната сигурност.
Несъмнено на първо място е Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни ядрени въоръжения /СНВ-3/.
На 5 февруари 2018 г. завърши срокът за излизането на стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ на определените им равнища за съкращение от последния договор между двете страни за "Мерките на по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения /СНВ-3/".
Договорът ще остане в сила до 2020 г., ако не бъде заменен по-рано от ново споразумение. Става дума за основата на ядрената стабилност на планетата между двете ядрени супердържави САЩ и Русия.
5 февруари 2018 г. беше контролният срок за постигане на определените равнища за съкращение на бойните глави и ракетите – носители, определени от СНВ-3.
От достъпните данни се вижда, че изпълнението "върви лошо", докато новият президент на САЩ Тръмп не заяви, че САЩ са готови да водят преговори за съкращаване на ядрените оръжия, които могат да доведат до отслабване на санкциите срещу Русия, т.е. ултиматум срещу Москва и опит на Тръмп да повтори Рейкявик, където преди 30 години Горбачов сключи сделка за ядрено разоръжаване с Рейгън, която обезоръжи СССР /а след това и Русия/, срещу основния противник.
Сега Москва реагира светкавично. Говорителят на външното министерство заяви, че САЩ се опитват да въвлекат Русия в конфронтационен модел, да инициират нова надпревара във въоръжаването и да разпалят нова Студена война.
От Кремъл добавиха, че симетричното ядрено разоръжаване на САЩ и Русия е недопустимо, страните имат различен ядрен потенциал, заради което обвързването на санкциите срещу Русия с ядрено съкращение едва ли е възможно и че симетричното съкращение може да доведе до нарушаване на ядрения паритет, който играе критична роля в осигуряването на глобалната сигурност.
Това е истина, ядреният паритет между СССР и САЩ, а след това между САЩ и Русия, от почти 50 години е основата на световната сигурност, която се гради върху възможността от пълно взаимно унищожение.
Но именно тази сигурност САЩ нарушиха, когато Буш-младши през 2001 г. излезе от Договора за противоракетната отбрана между САЩ и СССР от 1972 г., търсейки доминиране в тази област и започна да изгражда противоракетна отбрана /ПРО/ срещу Русия като средство за унищожение на руските стратегически ракети с пръв изпреварващ удар и неутрализиране на онези руски ракети, които не са били унищожени от американския удар.
Споменатият договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения на Русия и САЩ /СНВ-3/ влезе в сила на 5 февруари 2011 г. и още тогава Москва посочи, че САЩ го използват, за да постигнат превъзходство чрез създаване на противоракетна отбрана в Европа – ПРО, разработка на неядрено оръжие със стратегическа далечина на полети – крилати ракети, дълбоко модернизиране на стратегическия арсенал на САЩ и др.
Междувременно в САЩ беше приета и концепцията за бързия глобален удар, за който ще се използват неядрени ракети с голяма точност.
Идеята за ново съкращаване на ядрения потенциал на САЩ и Русия беше повдигнат и при Обама, но заради влошените отношения през 2014 – 2016 г. тя пропадна. САЩ продължиха да изграждат своята ПРО в Източна Европа, срещу което Русия отговори с разполагане на "Искандер" в Калининградска област, строеж на новите подводници "Борей", нови хиперзвукови бойни глави, възобновяване на "ракетите във влаковете", крилатите ракети "Калибър", въвеждането на новата ракета Р-26 Ярс и др.
В хода на предизборната кампания Тръмп заяви, че ядреният потенциал на Русия превъзхожда САЩ и че с това трябва нещо да се прави. Дойде и съобщението, че САЩ ще предназначат за нови ядрени оръжия 1 трилион долара. Те продължават да изграждат ПРО, въведоха ядрени оръжия в Европа, крилати ракети с голяма далечина и военни части в Германия, Прибалтика и др.
Ще припомним формулата на СНВ-3.
В новия договор бяха фиксирани следните паритетни и пределни равнища на ядрените сили на Русия и САЩ:
- 1500 разгънати бойни заряди за всяка от страните, което е приблизително с една трета по-ниско от равнището на зарядите, предвидени от договора от 2002 г. (СНВ);
- 700 разгънати междуконтинентални балистични ракети, разгънати балистични ракети на подводниците и разгънати тежки бомбардировачи, което е над два пъти по-ниско равнище от предвиденото в СНВ-1;
- 800 разгънати и неразгънати пускови установки на междуконтиненталните балистични ракети, разгънати и неразгънати пускови установки на балистични ракети на подводниците и разгънати и неразгънати тежки бомбардировачи.
Всяка от страните имаше право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически настъпателни въоръжения.
Следователно формулата е 1500 заряда на 700 балистични ракети, изстрелвани от 800 разгънати и неразгънати установки. Просто и ясно.
Но дали е така?
Преди това ще се спрем на статистиката на съотношението на ядрените стратегически настъпателни въоръжения на САЩ и Русия, в момента на подписването на СНВ-3.
Според оценките на повечето експерти в момента на подписването на СНВ-3 САЩ имаха 1762 оперативно разгънати ядрени глави, а Русия имаше 1741 заряда. В договора не са ограничени хилядите бойни заряди на склад. С тях е свързана една от първите тънкости.
Съществуващите в САЩ мощности няма да им позволят да пристъпят към реално съкращаване на ядрените бойни глави по-рано от 2024 г. В САЩ чакаха за унищожение около 4000 стари бойни глави, свалени т дежурство в рамките на предишните договорености. Този колосален арсенал от демонтирани бойни глави окончателно ще бъде изваден от строя чак към 2024 г.
Освен това и мощностите за съхраняване на оръжейния плутоний от старите бойни заряди са препълнени. А за строителството на нови хранилища ще са необходими много милиарди инвестиции и време. А заводът, на който плутоният в САЩ трябва да се преработва за гориво за реакторите, няма да се появи до 2021 г.
От САЩ заявиха, че новият договор за СНВ по никакъв начин не ограничава техните действия по отношение на противоракетната отбрана – ПРО. А това означава едно нещо – че щом в договора е предвидена процедура за едностранно излизане от него на всяка от страните, значи, никой не разчита, особено на този договор.
И още нещо – връзката между СНВ и ПРО е предвидена само като възможност за излизане от договора, т.е. точката, в която е основният сблъсък, отново остана настрани. Направиха by-pass. И той ще продължи да действа, ако САЩ продължат да изграждат своята ПРО. САЩ продължиха, Русия продължи да ги обвинява.
Защо? Защото, ако утре има конфликт, за много малко време американците ще върнат на своите позволени от договора 700 разгънати ракети – носители около 4500 бойни заряда. Руснаците обаче няма да могат да направят подобно нещо.
Формулировката "1 стратегически бомбардировач = 1 боен заряд" позволява, без нищо да се прави, да се отпишат от арсеналите стотици ракети. Това не е мошеничество, а ловкост на ръцете, казват американците.
Според СНВ-3 страните се задължават да съкратят своите бойни заряди до 1550 бройки. Но благодарение на специфичния подход към споменатия по-горе възвратен потенциал, договорът позволява да бъде измамена обществеността.
СНВ-3 не казва нищо и за американските крилати ракети с далечно действие. По отношение на Русия тези крилати ракети са стратегическо оръжие. САЩ превъзхождат Русия по количество на бойните глави и средствата за тяхното доставяне. Но това не е аргумент, тъй като наличните руски междуконтинентални ракети са напълно достатъчни за унищожението на САЩ няколко пъти.
Барак Обама предложи съкращение на ядрените арсенали на САЩ и Русия с повече от една трета спрямо актуалното им състояние – до 900 ядрени бойни глави, от които само половината ще се намират на бойно дежурство. По този начин числото на разгънатите бойни глави ще се съкрати с повече от три пъти.
Но Русия не гори от желание да се разоръжава, а Путин говореше за реалната възможност от обезоръжаващ първи удар срещу руските стратегически ядрени сили.
За Русия атомното оръжие е единственият начин да компенсира слабостта си при конвенционалните въоръжени сили. Не трябва да се забравя и географското разположение на Русия.
С ПРО на САЩ в Европа разстоянията до Москва се съкратиха още повече. Долетното време на ракетата SM-3 е още по-малко, отколкото на прехващачите GBI. Противоракетата SM-3 е мини "Пършинг-2", до самите граници на Русия. Ако преди години "Пършинг" от тогавашната Западна Германия трябваше да прелети над 1800 км, сега разстоянието от Москва до Черно море е 1000 км. Балтийско море е още по-близо – 700-800 км, т.е. 3 пъти по-малко отколкото от Германия.
От предните си позиции до руските граници американските противоракети могат да изпълняват стратегически задачи по-добре от междуконтиненталните ракети. Минималното долетно време на американските ракети е 5-6 минути и прави руския ответно-насрещен удар практически невъзможен. Времето за взимане на решение за ответен удар е по-малко от 4 минути. Според руски източници "група американци е подготвила доклад, че не е необходимо да се бомбардира цяла Русия, а само 12 основни цели, по които е нужно да се нанесе удар и държавата ще бъде повредена".
След разполагането на ПРО до границата на Русия светът навлезе в третата ракетна криза без да осъзнава това. Защото ПРО не е отбранителна, а настъпателна, предназначена за първия съкрушителен удар.
В отговор Русия съобщи, че пуска два крупни завода за производство на хиперзвукови ракети 77Н6-Н1 за най-новите противоракетни комплекси С-400 "Триумф" и С-500 "Прометей". С тези ракети С-400 и С-500 ще могат да свалят всякакви цели, летящи със скорост до 7 км/сек., в това число ядрени бойни блокове за балистичните ракети.
77Н6-Н и 77Н6-Н1 са първите руски ракети с инертни бойни глави, тоест ще унищожават ядрените снаряди на врага по кинетичен начин, с точно попадение и сблъсък в корпуса на огромна скорост. При това, взривно вещество не е необходимо. Стълкновение със скорост 7 км/сек. ще унищожи всеки летящ обект.
Едновременно Русия подготви и връщането на така наречените "ракетни влакове".
И новата руска междуконтинентална ракета "Сармат", която заменя "Сатана", към 2020 г. е въоръжена с хиперзвукови бойни глави.
Шах и мат за САЩ и НАТО и за всеки, който поиска да атакува по някакъв начин Русия.
Всичко това означава, че след въвеждането на "Сармат", Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.
Основната цел беше да се запази балансът при стратегическите ядрени оръжия между САЩ и Русия с по 700 единици. Но този баланс се подкопаваше от ПРО на САЩ. изпращаните от Кремъл сигнали се игнорираха във Вашингтон и Брюксел.
Сега Тръмп е на друго мнение. Путин прави нови изчисления.
Голямата стратегическа игра продължава.
Така стигаме и до Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/.
На 11 март 2015 г. Руската Федерация прекрати своето участие в заседанията на Съвместната консултативна група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. По този начин обявеното от Москва през 2007 г. прекратяване на действията на ДОВСЕ стана пълно.
От Русия заявиха, че тази крачка на руската страна "не означава отказ от по-нататъшния диалог за контрол над обикновените въоръжения в Европа, ако и когато за това съзреят нашите партньори".
Конкретно пълното прекратяване от Русия на участието й в ДОВСЕ вероятно (още тогава) се дължеше на разполагането на американски танкове и бронирана техника в Латвия и на развитието на ситуацията в Украйна с разполагане на американска техника, войници, съветници и наемници.
По този начин един от най-важните договори за Европа в областта на въоръженията /наред с Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обхват/ беше погребан от Запада.
ДОВСЕ предвиждаше ограничение на пет категории обикновени въоръжения и техника – танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 100 милиметра, бойни самолети и ударни хеликоптери. Договорът предвиждаше и обмен на информация и инспекторска дейност.
ДОВСЕ беше подписан на 19 ноември 1990 г. в Париж. В него взимаха участие 16 страни – членки на НАТО и 6 държави от Варшавския договор.
Договорът ограничаваше възможностите за разполагане на обикновените въоръжения покрай границите между страните на военните блокове, за да бъде намалена вероятността от внезапно нападение и от крупни бойни действия в Европа.
Оттогава станаха много събития, в резултат на които съотношението на силите в Европа се промени сериозно във вреда на Русия. Новите планове на НАТО не предвиждаха никакви компромисни крачки спрямо Русия за регулирането на числеността на войските в Европа, което правеше съответния отговор на Москва напълно възможен.
Районът на действието на ДОВСЕ е сухопътната територия от атлантическия океан до Урал, включващ и Фарьорските и Азорски острови, Мадейра, Шпицберген, Канарите, Земята на Франц Йосиф и Нова земя. Както и цялата територия на запад от реката Урал и Каспийско море и Турция до точката на пресичането на турската граница на 39-тия паралел.
ДОВСЕ се сключваше в началото на 90-те години между двата военно-политически блока – НАТО и Варшавският договор, и трябваше да установи стабилен баланс при обикновените въоръжения на равнища по-ниски от предишните.
Но скоро след това Варшавският договор изчезна. Същото се отнасяше и за СССР. Неговата наследница Русия, изпълни всички изисквания на договора – за количествата танкове, оръдия и авиация. Останалите почти 30 държави и до днес не ратифицираха обновената версия на договора.
Опасният момент беше, че ДОВСЕ, вместо да допринася за сигурността в Европа, започна да действа срещу нея. С тежкото си въоръжение НАТО превъзхождаше Русия три-четири пъти и фактически беше създаден потенциал за внезапен първи удар.
Според договореностите на ДОВСЕ от 1990 г., между Варшавския договор и НАТО количеството позволени въоръжения бяха следните: Варшавски договор – танкове 21 473, бронирани машини 32 702, артилерия 20 368, бойни самолети 6 461, ударни хеликоптери 1 189; НАТО – бойни танкове 24 093, бронирани машини 33 827, артилерия 19 831, бойни самолети 5 118, ударни хеликоптери 1 685.
Според договореностите от Истанбул през 1999 г., квотата на Русия беше определена на: бойни танкове 6 400, бронирани машини 11 480, артилерия 6 415, бойни самолети 3 416 и бойни хеликоптери 890. Същевременно общата квота на НАТО беше определена по следния начин: бойни танкове 22 424, бронирани машини 36 570, артилерия 19 529, бойни самолети 7 273 и хеликоптери 2 282. С други думи, беше закрепено 3-кратно превъзходство на НАТО, тоест договорът узакони неравнопоставеност на Русия при обикновените оръжия.
За Русия тази нова версия имаше принципно значение, тъй като предишната редакция на договора съществено ограничаваше количеството бойна техника в така наречената флангова зона. В руската част на тази зона влизат и Ленинградският, и Севернокавказкият военни окръзи. На Северен Кавказ е неспокойно и се запазва необходимостта от поддържане на значителна военна групировка. Заради това руските военни искаха към установените тавани да имат във фланговата зона още 400 танка и 2 420 бойни машини.
Но новата версия на договора от 1999 г., където тези разногласия бяха изгладени, нямаше юридическа сила, докато не бъде ратифициран от всички страни-участнички.
НАТО от своя страна задържаше ратифицирането на договора, докато продължаваше да изгражда нови бази и да се придвижва на Изток.
Този проблем засягаше и военните бази на САЩ в България, Румъния и Полша, които също нарушават договора от 1990 г.
Ситуацията се усложняваше от приемането в НАТО на Литва, Латвия, Естония и Словения, които не са участници в договора.
Не става дума само за трикратно превъзходство на НАТО, но и за това, че ДОВСЕ сериозно обвързваше ръцете на Русия в случай на криза.
Русия не можеше да увеличи въоръжените си сили на европейския театър без да наруши ДОВСЕ, което от своя страна може да стане за НАТО повод за война. Трикратното му превъзходство, според каноните на класическата военна теория, е достатъчно за гарантирана победа в настъпателна операция.
По този начин от договор, носещ стабилност, ДОВСЕ се превърна в договор, който може да послужи като барут за запалване на конфликт в Европа.
В първоначалния вариант ДОВСЕ устройваше САЩ, което не се отнасяше за адаптирания вариант. Първият договор им позволяваше безпрепятствено да се придвижват на изток към границите на Русия, като реконфигурираха и своето военно присъствие от бази в Германия към бази в Румъния и България.
Всъщност споровете за ДОВСЕ са отдавна. Русия твърдеше, че Западът нарушава всички правила и договори, и че САЩ искат да я изтласкат от Черноморския и Каспийски район и да разпространят своите военни структури в Южен Кавказ.
След решението на Думата от 2014 г. за прекратяване на ДОВСЕ Москва напомни, че мораториумът е последното предупреждение към САЩ и НАТО да започнат сериозно да се отнасят към руските стратегически интереси.
Така стигаме и до Договора за забрана на ракетите със средна и малка далечина /РСМД/, от който САЩ предвиждат да излязат през 2019 г.
По-рано, на 19 октомври 2017 г. на заседанието на Валдайския клуб Путин каза, че ще има "мигновен отговор на евентуалното излизане на САЩ от Договора за средните и малки ракети".
Какво запитаха Путин? "Какво ще стане, ако САЩ излязат от Договора за средните и малки ракети?", подписан през 1987 г., забраняващ производството и разполагането на балистични и крилати ракети с обхват от 500 до 5500 км с наземно базиране.
Путин отговори на този въпрос късо и остро: "Нашият отговор на излизането на САЩ от Договора за средните и малки ракети ще бъде мигновен".
Американците излизат от този договор?
Но, за да представят това по някакъв "приличен начин" най-напред обвиняват Русия, че го нарушава.
Веднага обаче се появяват много въпроси.
На първо място, ако американците излязат от договора какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Даже ако утре излязат от договора първите американски средни и малки ракети ще могат да се появят в Европа след 7-10 години.
Да си представим какъв е технологичният цикъл на производството на ракети от нулево равнище. За такова изделие, като ново поколение балистични ракети със средна далечина, той е около 10 години. А налични въобще нямат. Даже старите Tomahawk, които американците модернизират от 50 години, не са приспособени да носят например ядрено оръжие. Значи, те са крилати ракети със средна далечина, но летят бавно и докато прелетят своите 2000 км, комплексите за ПВО на Русия ще ги унищожат.
Сега да видим дали САЩ въобще имат какво да разполага. Наистина американците създават план за модернизиране на ядреното си оръжие, но става дума за създаването на нови крилати ракети, като имат предвид, че руснаците вече са ги изпреварили, т.е. имат такива ракети, но американците нямат такива и имат намерение да ги създават през следващите 10 години, като похарчат 400 милиарда долара. Lockheed и Raytheon вече са получили големи суми, за да започнат разработка на ядрена стратегическа ракета например за стратегическите бомбардировачи, но, ако САЩ излязат от договора ще могат да я приспособят за сухопътно базиране със среден радиус.
Какви могат да са сроковете? От този контракт само изборът на производител на тези ракети е разчетен на 54 месеца, т.е. четири и половина години. Значи, чак след тези години американците ще знаят кой ще бъде избран да започне да прави ракетите и да избере образеца, който след време ще започне държавните изпитания и доработки и чак след това ще бъде взето решението за начало на производството на тази нова ракета. Значи, ракетата ще се появи не по-рано от 8 години.
Но Русия вече има тези ракети, само че не ги разполага на сушата. Договорът разрешава да има такива ракети на кораби, подводници и самолети, но не и на сушата.
Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети.
Ако става дума за балистичните ракети американците нямат нищо. Нищо? Последната такава ракета беше прословутата Pershing 2, която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва. По онова време Pershing беше добра ракета, но днес е остаряла и американците ще трябва да създава нова ракета от нула. Това също е задача минимум за 10 години.
Добре, ако вземат да приспособят от онова, което имат, нещо бързо? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C – крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух-повърхност.
По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но и тя още не е приета на въоръжение, разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели.
Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух-повърхност. Ракетата вече е доста стара.
Започнаха да я разработват в средата на 90-те години. В началото се предполагаше, че ще отиде и във флота, но през 2005 г. ВМС се отказаха от покупката на почти 500 бройки.
Добре, американците са ясни.
Какво могат да противопоставят руснаците на САЩ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.
Най-простото нещо е да се създаде сухопътен вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър". Всъщност още през 2007 г. Русия показа такива комплекси, като на всеки могат да се разположат 4 или 6 ракети "Калибър". Но тогава целият свят мислеше, че далечината на "Калибър" е 380 км. Но, когато стана ясно, че даже с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км, ракетата придоби съвършено нови черти. Значи, още преди 10 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.
Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета Х-101 с обикновен заряд и Х-102 – с ядрен заряд. С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен – 5500 км. Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики, която сега се базира на стратегически бомбардировачи, но приспособяването и в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице и не се нуждае от започване от нула.
На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс "Искандер". На него сме се спирали много пъти. Например през януари 2017 г. неговият генерален конструктор заяви, че е направено предложение за модернизиране на "Искандер" и че този комплекс ще се намира в строя 25-30 години. През май беше съобщено, че се обсъжда развитието на нови типове ракети за "Искандер" с увеличена далечина и точност. Даже програмното обезпечение за новите ракети на "Искандер" е отработено.
Да не забравим и междуконтиненталната балистична ракета Ярс-М, изпробвана на далечина от 2000 до 6000 км, като нормираната далечина може да бъде и 1000, и 800 км. Значи, има функциите и на междуконтинентална, и на средна ракета. Отгоре на всичко е лека и нейната платформа може да се прехвърля със самолет, т.е. може да стане пребазиране за няколко часа.
И накрая е въпросът, че "американците със своите ракети в Европа ще поразяват територията на Русия, а руснаците със своите средни ракети няма да могат да поразяват територията на САЩ". И това не е истина. Още през 1984 г. тогавашният министър на отбраната на СССР Устинов планираше разполагане на Чукотка под Анадир до Канада съветските ракети СС-20 "Пионер", които имаха далечина на полета около 5000 км покриваше цялото западно крайбрежие на САЩ – до Лос Анжелис. Още тогава беше създадена инфраструктурата на такива ракети. Там беше прехвърлена специална дивизия за охрана на този нов ракетен район. Министърът на отбраната Сергей Шойгу по някакво странно съвпадение тази година заяви, че Русия отново ще възстанови дивизията за брегова охрана. къде именно – на Чукотка, до Анадир.
Огромната подземна инфраструктура е отдавна налице. Трябва само да се разконсервира.
Значи, нещата са много по-сложни. Всъщност, при ракетите – големи средни и малки, нещата никога не са били прости.
