Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language









QUEL BORDEL- В КАКЪВ БАРДАК ЖИВЕЕM


 

 

 

 

 QUEL BORDEL- В КАКЪВ БАРДАК ЖИВЕЕM /ЧАСТ 2/

 

Красимир Иванджийски /Krassimir Ivandjiiski/

 

Published 25.110.2018

 

На 16 октомври 2018 г. започна поредният и, най-вероятно, последен етап от краха на западната финансово-икономическа система.

 

Сутринта изненадващо беше изключен интернет-гиганта You Tube. Последваха други глобални сървъри и сервизи.

Нарушена беше работата на JPMorgan Chase, която даже не може да бъде наречена банка, тъй като е свръхбанка с активи над 22 трилиона долара, т.е. колкото е целият дълг на САЩ. Чрез JP Morgan Chase стават половината от всички електронни платежи по света.

Нарушена беше работата и на Western Union, компанията, която се занимава с парични преводи още от 1851 г. и която действаше в Европа даже в разгара на Втората световна война.

JP Morgan и Western Union са двата финансови монстъра, които движат паричните преводи по целия свят.

Причините за срива не бяха изяснени. Но някои експерти си спомниха за 19 октомври 1987 г., който влезе в историята като „черния понеделник“, т.е. денят, в който промишленият индекс Доу Джонс падна с 22,6 процента, което, в преизчисление на днешните реалности, се равнява на около 5700 пункта.

Други експерти си спомниха за лятото на 2008 г., когато започна сегашния финансов срив на Запада.

 

Помня и „черния понеделник“ от 1987 г. и лятото на 2008 г., както и онова, което пишех тогава – че кризата ни предлага „ужасен край или безкраен ужас, и „че историята има лошия навик да се повтаря“, и „че и този път има бясна надпревара между наближаващата война и краха на западната финансова система“.

Нямам обаче никакво удовлетворение в констатацията, че „виждате ли, откога ви обяснявам, че това ще се случи, а вие се смеехте. А ето че се случи“. И никакво задоволство, че съм предвиждал, че този драматичен момент за целия свят не само ще настъпи, но е и неизбежен.

Защото това не променя същността на проблема – че до голямата война и до срива на финансовата система остават броени дни, че ситуацията е катастрофална и не може да бъде спасена.

От макроикономическа гледна точка всичко е ясно – колапсът на САЩ се задълбочава и нищо не може да го спре.

 

От историческа гледна точка ситуацията не е нова – това е поредна фаза на прехода към поредния исторически цикъл.

За пръв път в моята почти 50-годишна коментаторска кариера виждам, че така наречената „световна върхушка, дълбока държава, елит, плутокрация, клептокрация, нов световен ред“ се сблъска с толкова голяма криза, че на дневен ред е самото тяхно оцеляване.

И за пръв път този „елит“ е вцепенен от ужаса, който настъпва. Но, рано или късно, сметката ще трябва да се плаща. А тя е страшна. Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността, всичко друго е второстепенно.

Последния път, когато „елитът“ се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война. По същата логика сега е пред Третата световна , въпреки че според мен тя започна още с атаката на САЩ и НАТО срещу Югославия и с тероризма на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Югославия беше новото Сараево, 11 септември беше подпалването на Райхстага и атаката срещу Гливице.

Но социалната и икономическа лудост през 2018 г. е много по-силна, отколкото през 2008 г. Оттук нататък ще става само по-лошо.

Светът, който познавахме, вече не може да се движи по досегашната си траектория. Статуквото не може да се запази в нито една дегенерирала сфера на живота.

И отново на преден план е военно-промишления комплекс на англо-саксонския ционизъм, който заедно с „дълбоката държава“ в САЩ иска война с Русия и нейните съюзници. Вкараха в Белия дом пореден балон – Доналд Тръмп, който се опитва да „прави САЩ отново велики“. Няма начин. Реалният проблем на Америка е, че тя е непоправимо поляризирана без шанс за ремонт и с дегенериране с всеки изминат ден. Цялата им система трябва да бъде преустроена, но това е невъзможно, защото именно САЩ, с колосалния си дълг и живот за чужда сметка, са основните виновници за кризата.

И че най-важното продължава да става, както се казва „под радара“ на глобалната шахматна дъска. И когато прахът най-накрая се уталожи и паднат последните домина, целият свят ще бъде много по-различно място.

Това е голямата картина.

Маневрите на Тръмп за санкции срещу Китай и Русия дават точно обратния резултат. Търговският дефицит на САЩ продължава да расте. Така основният приоритет на Тръмп се провали тотално.

САЩ днес нямат нито потенциал, нито резерви, нито реална икономика. Вероятно на Тръмп не са казали, че всеки четвърти човек на планетата е китаец, т.е. от всички 7,5 милиарда души, 1,5 милиарда са китайци. В ЕС са 500 млн., в САЩ – малко над 300 млн. И, че Китай днес е най-силната, най-перспективната и най-динамично развиваща се страна и че на обявената търговска война на Тръмп китайците могат само да се радват.

Същото се отнася и за Русия.

Напразни са надеждите, че санкциите ще компенсират бягството от долара на САЩ. Това не е парадокс, това е параноя. Как може някой в САЩ да си въобразява, че страната, чийто дял в световната икономика спада постоянно от десетилетия и чиито долар прави две трети от глобалния дълг на планетата може да бъде „лидер на свободния свят“.

Бягството от долара продължава . Все още го предпочитат само сомалийските пирати.

Както има закони във физиката, така има и в икономиката, които остават неизменни, независимо от това какъв е мащабът на манипулирането на пазарите. Всяка експанзия има край.

Така се стигна до сегашния момент, като може да се определи като „балонът на всичко“ – на долара, на борсите, на евтините кредити и нулева лихва, на дефицитите, на тайминга, т.е. пресичането им във времето и пространството.

Разбира се, глобалната мафия осъзнава неизбежността на катастрофата и преминава към масирано изтребване на населението. В резултат, от няколко десетилетия държавите от защитници на своите народи бяха превърнати в унищожители на своите граждани, което е най-видно в България с мафията във властта.

Кризата през 2008 г. в сравнение със сегашната беше мини криза. Оттогава не беше направена никаква реална корекция.

Световната икономика навлезе в глобална депресия.

Преди година на шега написах: „Спокойно. Кризата завърши, започва депресията“. И познах, въпреки че нямам никакво задоволство от това.

Написах даже и на френски, който знам по-слабо от няколкото други езици: „Quel Bordel“ – т.е. в какъв бардак ни се падна да живеем. И пак познах. И пак не се радвам.

 

 


 



 
 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com