НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА. КАК СЕ ВРЪЗВАТ НЯКОИ ВЪЗЛИ
Народът срещу мафията
Красимир Иванджийски /Krassimir Ivandjiiski/
Published 18.11.2018
Имайки предвид актуалната ситуация започвам с опресняване на познанията за връзване на специфични възли. Погледнете горната картинка. Не става дума за рибарски възел, а за възел, който е много лесен за връзване и още по-ефективен за решаването на свирепите политически и социални проблеми. Намира широко приложение в революции, контрареволюции, преврати и т.н., заедно с един друг подобен инструмент – гилотината.
Дали ще се окаже приложим и за решаването на безпрецедентната криза, в която ни хвърли мафията през последните години?
Защото най-накрая настъпва раздвижване и осъзнаване на българите и на инстинкта за оцеляване.
Дали не е късно? По-важно е, че е налице и ще продължи.
Ситуацията е наистина е „те или ние“. Спиралата на взаимната омраза ще продължи да се навива, докато не се скъса. Те вече са в паника. България е срещу тях и те – срещу нея.
И за първи път в историята ни става дума за истинскa национално-освободителна война с всички допустими и недопустими средства.
Това е най-острият социален сблъсък след 1990 г., който преминава в социална революция срещу криминалната система и управляващата мафия.
България затъва в кладенеца на безвремието, в епидемията на заразния идиотизъм, новото варварство и тоталното затъпяване. Сега лозунгът е: „Да ги избием, преди те да са ни избили“.
Една малка група бандити и узурпатори е окупирала властта на България и унищожава обществените и държавни структури. Обикновеният човек е изправен пред геноцид.
Едно аутсайдерско малцинство унищожава мнозинството, наричайки това „демокрация“.
Наистина ни изтребват. България е в края на държавите от „третия свят“ по очаквана средна продължителност на живота – на 150-то място сред 191 държави.
Бедността докара 50 процента от българите под социалния минимум. Реалната безработица е около 25 процента. Човешкият капитал беше зачеркнат или избяга в чужбина. Брутният продукт спрямо 1990 г. се съкрати два пъти.
Нищо не върви нагоре, освен престъпленията и броят на затворниците, както и наглостта на докопалата властта мафия.
Механизмът на самоунищожението действа с пълна сила. Само за 30 години България беше хвърлена обратно в архаичното състояние на ново варварство, в пропастта на управляван отвън регрес и хаос.
Всичко беше унищожено – промишленост, производство, селско стопанство, образование, култура, демографски ресурси, интелектуален капитал.
Закономерно се появи и „елитът“ на новата система – мародери, психопати, мутри, заграбили собствеността по пътя на грабежа и насилието.
Тъй като външният враг не искаше да си цапа ръцете, намери вътрешни слуги, на които беше отредена задачата да унищожат България. И вече 30 години те само плюскат и крадат. И се ръфат помежду си за онова, което е останало за доразграбване.
Възходът ни в този трагизъм е без прецедент и в Европа.
Страната ни преживява страшна криза, която в момента трудно може да се дефинира.
Това не е криза, през каквито България е минавала в миналото. Това е жестока изява на унищожението на една държава и демонтажа на нейния народ.
Войната срещу България се води чрез демонтирането на народа в рамките на системния бандитски капитализъм. Настъпи демонтаж на историческата памет, подиграни или осмивани бяха народните символи, идиоти и дебили си присвоиха национализма и патриотизма, разпалват се антидържавни настроения и неприязън към институциите, властта, армията, училищата, болниците.
По този начин беше демонтирана централната матрица на българския народ. От народа остана население или маса от хора, които нямат надличностно съзнание и колективна воля, загубили са способността за логично мислене и откриване на причинно-следствените връзки.
Демонтираното общество не е конкурентно и жизнеспособно. То ще изчезне и загине, ако сегашната ситуация не бъде променена радикално.
Основният извод е, че политическата и социалната система не може повече да функционира по този начин. „Мисията – изпълнена“. „България – без българи“ – докладва мафията на своите господари, които обаче никога не оставят следи за своите престъпления и в близко време ще ликвидират и тези мафиотчета.
Единственият шанс за реанимиране на България е да се опита да събере сили, за да мине през оздравителна война- народът срещу мафията, чиито наченки се забелязват чрез изрязване на спукания гноен цирей, когато няма други методи за неговото отстраняване и когато методът на насилието се оказва най-прост.
Това е последният шанс на България да излезе от ковчега на историята.
Защото мафията с мимикрия и „ура, напред“ не се разкарва. Тя разбира само от бой, глад, стрижка и от „калашников“.
Мафията е най-големият престъпник в България – откровени криминалисти, политуроди, олигофрени, маргинали – преди и сега, които откраднаха всичко изработено от другите за 70 години и превърнаха страната в гангстерска джунгла, която е заобикаляна отдалече даже от джихадистите от Афганистан, в която корупцията бие всички световни рекорди, а жизненото равнище е на последно място.
България беше превърната от тези дебили в Джурасик парк на Европа.
За унищожението на мафията са позволени всички средства – легитимни и нелегитимни, мирни и насилствени, вътрешни и външни и т.н.
Докъде ни докараха тези тикви, пъпеши, „патриоти“, шматки и прочее имбецили?
Мафията унищожи държавността. България е безпомощна пред шепа примитиви. Криминално-мафиотският рак пусна метастази навсякъде. След 1990 г. в страната беше въведено извънредно положение и окупация на вътрешни и външни бандити.
Това е отговорът на въпроса какво да се прави – „Ние тях или те нас“.
Войната е между нас и тях.
Заради това казваме, че налице е класически пример за национално-освободителна война.
Основата на всяка нация и държавност е човешкият фактор, т.е. демографията. Нещата в България са катастрофални. Това е отговорът на въпроса защо в началото на ХХІ век България се оказа болният човек на Европа. Раждаемостта в България падна до равнища, които не са били регистрирани и по време на войните. По-кризисна страна не е имало в Европа през последните 90 години. Няма и да има през следващите 50 години. Реално ситуацията на България е екстремният израз на онова, което се случва с повечето източноевропейски нации.
Отговорът на въпросите „Кой е виновен?“ и „Какво да се прави?“ е прост и страшен. Отговорът е, че държавата на мафията трябва да бъде убита, колкото се може по-бързо, за да не убие нас.
Тази държава трябва да бъде смазана и унищожена без всякаква милост, тъй като това не е нормална държава, а АНТИ-държава, държава-мутант.
Оглавихме всички негативни класации на ЕС: по корумпираност – първи, по сива икономика – първи, по скъпи кредити в ЕС – първи, по спад на трудова заетост – първи, по скъпа енергия – първи. Последни по качество на здравеопазване и образование.
Съдебната система беше превърната в изтривалка за предишните и сегашни престъпления. Начело на правителството са един дебелогъз и нагъл селски бандит и един бавноразвиващ се „шлифер“.
Това е и отговорът на въпроса „Какво да се прави?“.
Той може да бъде поставен и иначе. „Ние тях или те нас.“, като в двата въпроса и тяхната последователност се крие отговорът.
Разбира се, външните фактори имат своето съвкупно въздействие върху ставащото у нас, но то е минимално. Защото това е отчаян опит на българите да си върнат преди всичко правото на живот и труд, да отстранят от властта психопатите, бандитите, маргиналите, „демократите“, кариеристите, бюрократите.
Хората са отчаяни от кучешкия живот, от кражбите на мафията, от безработицата, от лъжите, от зомбирането, от наркотизирането, от дебилизирането, от проституирането. Те са отчаяни да гледат как България изчезва. И се опитват да се противопоставят с надеждата да бъдат чути.
Ставащото в съвременния свят, в това число и в България, е предсмъртна агония. Това е грандиозна война в мащаба на цялата планета, защото и кризата е планетарна. Двубоят е колосален, исторически, космически.
Заради това казваме, че кризата е системна и може да бъде решена само с унищожение на системата и на създадения от нея „елит“. Човечеството трябва да се избави от тази система-паразит.
В момента тя навлиза в своята критична фаза, тоест по-нататъшния й крах ще става със скоростта на термоядрена реакция.
Именно това наричаме капиталипсис – унищожение на капиталистическата система в апокалиптични пропорции със скоростта на термоядрена реакция.
Намираме се в момент, който променя основните принципи на нашето функциониране и в който лозунгът е „народът срещу мафията“.
Това е целта.
Към нея всички средства са позволени – извънредно положение, разпускане на парламента, метеж, саботажи, революция, създаване на правителство на гражданско общество вътре или извън България, граждански арести на мафиотите и главатарите им преди да са офейкали, граждански съд, възстановяване на народните съвети и комитети по места, създаване на регионални групи за самозащита срешу мафията около офицерските и пенсионерски клубове и ловно- рибарските дружинки, приобщаване на полицията и жандармерията, на българските мюсюлмани и ромите, в краен случай напускане на България и действия от чужбина...
Заради това казваме – мафията трябва да бъде унищожена. Всички средства са позволени и легитимни.
Ние тях, или те нас...?
И погледнете още веднъж как се връзва споменатия възел...
