Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language

РЕВОЛЮЦИЯТА НА LES MISERABLES.


Революцията на Les Miserables
Социален бунт или ционистки преврат

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски


Published  22.12.2018

Вероятно съм последният все още жив журналист в Европа, който преди 50 години имаше шанса да наблюдава и да участва в събитията на 1968 г. в Париж, Варшава и Прага.

Пътеките на съдбата са наистина непредвидими.

Неслучайно започнах преди една година и аналитичната поредица "50 години контрареволюции" от Парижката пролет на 1968 г., която наблюдавах на място, т.е. на улиците на френската столица.

Сега, 50 години по-късно, кръгът на Франция се затвори с новите улични сражения и с надписите на стените "1789 – 1968 – 2018", т.е. датите на Великата Френска революция, на събитията от 1968 г. и на "Жълтите жилетки" от 2018 г..

Дали и сегашните са революция на Les Miserables – "Клетниците", или и те, както предишните две, ще бъдат прехванати от Ротшилд, от ционизма, от "дълбоката държава" и Gladio?

Дали колосалната протестна енергия на мнозинството французи ще бъде пречупена, пренасочена, открадната, манипулирана?

Ясно е обаче , че сегашният протест е нова среща с историята на Франция, приемственост на събития, които започват като революции, и независимо как ще завършат, кумулират историческо напрежение, което се взривява на следващ етап на общественото развитие.

Така е и сега. За да бъдат забелязани обикновените французи, трябваше да облекат жълти жилетки със светлоотразители и да излязат по разкъртените павирани улици в нов граждански протест, реминисценция на епичната 1968 г.

Много е рано обаче да се правят обобщаващи оценки.

Помня колко погрешни бяхме в оценките на събитията от 1968 г. заради доминиращите тогава идеологически норми. Заради това не можахме да оценим и ролята на Шарл де Гол, на неговия генетичен антиамериканизъм, на идеята му за Европа от Монтреал до Владивосток.

Ще дойде време и за оценка на сегашните събития във Франция – още по-сложни, заради хаоса на понятия и термини, които не винаги отговарят на същността.

Каква е същността?

Същността е, че протестът на 2018 г., /както и на 1968 г./, е срещу системата. Това е антисистемен протест на мнозинството обикновени хора срещу системата на лебералния капитализъм и неговата обществена структура.

 

Заради това сега французите не искат да имат нищо общо с нито една от присъстващите на сцената колабориращи партии – отдясно и отляво, с проституиращите медии, с банкстерите и техните лихви, с глобализирането, което демонтира социалната държава и доведе до неравенство на равнището от ХІХ век.

Но липсата на програма и структура крие отново опасността от прехващане на "зимата на нашето недоволство". Това обаче потвърждава отново максимата, че революциите в началото се развиват много бавно, а след това светкавично и нямат пълна управляемост. По-скоро са изстрел в зимата високо в планината, от който постепенно тръгва неуправляема лавина, помитаща всичко.

Програмите идват по-късно. Това е "най-опасният момент за открадване на революцията, с обобщението, че "революциите изяждат своите деца".

Това възприемам и "Манифеста на жълтите жилетки", писан набързо, неизвестно от кого, с неговите 25 точки.

"Жилетките" са нов етап на започналото преди 30 години движение на антиглобалистите срещу системата, колосалния дълг, високите данъци, общественото поляризиране, приватизацията, мръсната околна среда, НАТО и ЕС, т.е. системата. Хората няма вече къде да отстъпват и излязоха на улицата.

В днешна Франция /и в цяла Европа/ 90 на сто от хората са системни аутсайдери, отписани и ненужни. Това всъщност е целият народ. Оттук до стрелбата или гилотината е една крачка.

Това ще е краят на Петата република, на НАТО и ЕС – заложници на геополитическите игри на САЩ, нещо, което беше прозрял де Гол, заради което насилствено беше сменен с човека на Ротшилд – Жорж Помпиду, като историческото движение на Франция беше изкривено.

Това е революцията не само на "низините", но и на западната "средна класа" срещу глобалната "висша класа", срещу закриваните хиляди предприятия и превръщането на провинцията в депресивна социална пустиня.

Тези хора искат обратно своя живот, своята работа и своята страна.

Това е и френската интифада на Les Miserables – новите "клетници", които не искат да плащат за живота на "либералния елит".

Френската нация тръгна към поредната си среща с историята. Каквото и да се случи оттук нататък, тя отново ще отеква в годините.

Това е бунтът срещу високите цени на горивата, високите данъци, унищожението на социалните придобивки, инфлацията, ликвидирането на публичния транспорт...

Французите казват, че повече не искат да вегетират и да оцеляват, а да живеят, и че няма да се примирят със ситуацията.

Заради това движението не е нито дясно, нито ляво, не е расистко, в него са млади и стари, бели якички и груби ръце, работещи и безработни.

То е на всички, които са загубили своята Свобода – LIBERTE, и Равенство – EGALITE, но които намират отново своето Братство – FRATERNITE, от което се нуждаят, за да се изтръгнат от ноктите на глобалните, ционистки капиталистически, олигархични и унищожителни господари на Новия Световен ред.

Класовата омраза на двете страни е огромна, /много бързо забравихме за класовата борба/. Омразата между "елита" и народа е непреодолима и може да се преодолее само с революция.

Може би това е най-правилната оценка на ставащото. Но как ще се развива в бъдеще? Не знам. Защо?

Защото, както споменах, може би съм последният жив журналист в Европа, който не само помни, но и участваше по един или друг начин в събитията на 1968 г. в Париж, Варшава и Прага, и познавах техните присламчили се "лидери" – Андре Глюксман, Даниел Бендин, Йошка Фишер, Яцек Курон, Адам Михник, Голдщукер, Пеликан, чиито имена сами подсказват кой прехваща революциите и накъде ги насочва.

 

 

Така стигам до Емануел Макрон – президентът на Франция. Каква подигравка на историята – де Гол, бесният патриот, участник във войната, разбрал интригите на англосаксонския ционизъм и на Ротшилд, изтеглил се от Алжир, с визията на Велика Франция във Велика Европа на нациите, влязъл в схватка с американския долар, и неговата сегашна тотална противоположност – политджендърът Макрон, момчето на САЩ, НАТО и Ротшилд, с явни емоционално-психически затормозявания, който май поиска да стане герой като Шарл де Гол /с европейска армия, възстановяване на Сирия, участие на френски фирми в Северен поток 2 и др./ и трябваше набързо да бъде "наместен", от онези, които го бяха избрали. Всъщност беше подбран много добре. Макрон работеше в една от банките на Ротшилд и беше приобщен от президента Оланд.

По-малко обаче се знаят други подробности на новия "Юпитер на френската политика".

Макрон дължеше победата в последните избори не само на измамите, но и на финансиста Кравиц, на НАТО, на Френско-американската фондация, на фонда "Маршал" на САЩ, и на онези 100 световни корпорации, които са виновни за 80 процента от емисиите, унищожаващи Земята.

В САЩ Макрон срещна Кравиц, един от големите финансисти, оставащи "извън кадър", и неговата компания KKR, която, както Blackrock или Carlyle, е един от основните световни инвестиционни фондове. С препоръката на Кравиц Макрон беше приет в кръга на Оланд.

През 2014 г. Макрон беше поканен на среща на Билдербергите, в които Кравиц е един от стълбовете. Но Билдербергите не са място, на което се взимат някакви решения. Това е платформата, на която се съобщават за изпълнение решенията на ЦРУ, MI-6, Моссад, НАТО, на военно-промишления комплекс.

През декември 2014 г. Кравиц създаде структурата на най-големия оръжеен трафик в историята, обхващащ 17 държави, начело в бившия директор на ЦРУ Дейвид Петреас. По този начин Макрон стана оръжеен доставчик на Ислямска държава и на тероризма в Близкия Изток по заповеди на Израел.

И създаденото от Макрон движение En Marche беше копие на формацията Kadima – "Напред", на Ариел Шарон в Израел.

Разбира се, основен донор на Marche бяха милиардерът Кравиц, Билдербергите, дълбоката структура на "дълбоката държава", Galdio. Това е задкулисието, или по-скоро част от задкулисието зад Макрон, част от започналата Трета световна война, което трябва да се има предвид. Това е системата, срещу която излязоха на улиците французите, която трябва да бъде унищожена.

Какво ще се случи оттук нататък не знам.

Но знам, че, ако се страхувате от онова, което ще настъпи, сте на погрешната страна.

Не се страхувайте, нямате вече какво да губите.

Сегашните събития във Франция отново ще имат историческо ехо за французите и за целия свят.

 


 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com