БЕЗ ДОГОВОРА ЗА СРЕДНИТЕ И МАЛКИ РАКЕТИ СВЕТЪТ СТАВА ОЩЕ ПО-ОПАСЕН

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски

Published 28.01.2019

Решението на Доналд Тръмп на 2 февруари 2019 г. да излезе от Договора за съкращение на ракетите със средна и малка далечина /ДРСМД/ задвижи и ще задвижи лавина от опасни събития не само в Европа и не само между САЩ и Русия.

Европа отново става заложник на интересите и целите на САЩ и на контролирания от тях НАТО. Всъщност това е и целта – да се изнесе бойното поле далеч от САЩ – в Европа, която да бъде използвана срещу основния противник – Русия. Това обаче поставя цяла Европа под ответния удар на Русия – както се вижда от картите.

След заявеното излизане на САЩ от Договора за средните и малки ракети, от цялата система на международната сигурност няма да остане нищо. Това е голямата опасност – светът остава без договорна основа за контролиране или милитаризиране на опасността от ядрена война.

Всъщност САЩ от няколко години търсеха повод за излизане от Договора за РСМД не само като повод за въвеждане на пореден пакет от санкции срещу Русия, но и за решаване на свои военни и геополитически проблеми.

Разбира се, за излизането си от договора САЩ обвиниха Русия и Китай. Тръмп и Конгресът вече го направиха. Договорът за РСМД от 1987 г. имаше безсрочен характер.

Неговите участници – САЩ и СССР, се задължаваха да не произвеждат, да не провеждат изпитания и да не разгръщат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна – от 500 до 5500 км, и с по-малка – до 500 км, далечина, т.е. до 5500 км. Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област – оперативно-тактическите комплекси "Ока", чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение.

Това стана по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г.

Тогава САЩ шантажираха СССР с бързите ракети "Пършинг", разположени в Германия. Днес шантажират, че разполагат нови ракети още по-близо – Прибалтика, Полша, Румъния, и преди всичко с изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост и разполагането в Румъния и Полша на наземни аналози на вертик алните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41. Наземният противоракетен комплекс Aegis Ashore, в чийто състав влиза и системата за вертикален пуск, е аналогичен на универсалната установка Мк-41 и може да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, което е нарушение на Договора за РСМД.

Наред с това в Камарата на представителите на САЩ влезе програма за развитие на ракетите с наземно базиране с радиус на действие от 500 до 5500 км, т.е. на същото въоръжение, което САЩ и СССР прекратиха да разработват по време на Студената война преди 3 десетилетия. Казва се, че става дума за "традиционна", а не за ядрена ракета, което обаче е нарушение на договора, който не прави разлика между двата типа въоръжения.

По принцип американците имат претенции към новата мобилна междуконтинентална ракета РС-26 "Рубеж", която има качествата на ракета със средна далечина – може да се пуска на далечина от 2000 до 10 000 км. При това и съществуващите сега междуконтинентални ракети – както руските, така и американските, имат минимална далечина на стрелбата в пределите на 2000 – 3000 км, което позволява да бъдат използвани на далечини, по-малко от 5500 км, т.е. като ракети със среден радиус.

Подобна е и втората претенция на САЩ към разполагането на руските крилати ракети с голяма далечина 9М729 за комплексите "Искандер", като предполаганата от западните експерти далечина на тази ракета от 2000–2600 км съвпада с крилатата ракета с морско базиране, която успешно беше въведена във войната в Сирия 3М-14 "Калибър". Създаването на модификация на тази ракета със сухопътно базиране не е проблем, както и въоръжението с нея на "Искандер". Тази система беше разработена, въведена и разположена в Калининградска област в отговор на въвеждането на ПРО на САЩ в Полша.

Въобще Русия успя през отминалите 30 години да реши задачите, които се решаваха с унищожените по договора комплекси и да ги прехвърли на други системи, които не нарушават договора, но са даже много по-ефективни.

Днес Русия има на въоръжение не само наземните комплекси "Искандер" – до 500 км, но и крилатите ракети "Калибър" с въздушно и морско базиране, които са изцяло извън ДРСМД и не попадат под ограниченията му, като далечината на тази ракети по наземни цели достига според някои източници 2000–25000 км.

Далечината на хиперзвуковия комплекс "Кинжал", включвайки и далечината на носителя "Ту-22М3", достига до 4500 км.

Значи, без да нарушава ДРСМД Русия може с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпни само за ракетите със средна далечина. Нещо повече. Най-новите разработки, които ще влязат на въоръжение в Русия в близките години въобще имат произволна далечина, т.е. за тях няма недостъпни цели на планетата при свръхзвукова скорост.

Това е коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава съветските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес, за голяма изненада на американците, при високоточното оръжие и крилати ракети Русия ги изпревари и може а прави това без да нарушава Договора за средните и малки ракети.

Това означава, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат технологичното изоставане от Русия да не се превърне в стратегическа безпомощност на Вашингтон. И американците излизат от договора за средните и малки ракети.

Но, за да представят това по някакъв "приличен начин" най-напред обвиняват Русия, че го нарушава.

Веднага обаче се появяват много въпроси.

На първо място, ако американците излязат от договора, какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Даже, ако утре излязат от договора, първите американски средни и малки ракети ще могат да се появят в Европа след 7-10 години.

Сега да видим дали САЩ въобще имат какво да разполагат. Наистина американците създават план за модернизиране на ядреното си оръжие, но става дума за създаването на нови крилати ракети, като имат предвид, че руснаците вече са ги изпреварили, те.. имат такива ракети, но американците нямат такива и имат намерение да ги създават през следващите 10 години, като похарчат 400 милиарда долара.

Какви могат да са сроковете? Само изборът на производител на тези ракети е разчетен на 54 месеца, т.е. четири и половина години. Значи, чак след тези години американците ще знаят кой ще бъде избран да започне да прави ракетите и да избере образеца, който след време ще започне държавните изпитания и доработки и чак след това ще бъде взето решението за начало на производството на тази нова ракета. Значи, ракетата ще се появи не по-рано от 8 години.

Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети?

Ако става дума за балистичните ракети, американците нямат нищо. Нищо! Последната такава ракета беше прословутата "Пършинг-ІІ", която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва.

Добре, ако вземат да приспособят от онова, което имат, нещо бързо? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C – крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух-повърхност.

По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но и тя още не е приета на въоръжение, разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели.

Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух-повърхност. Ракетата вече е доста стара.

Добре. Американците са ясни.

Какво могат да противопоставят руснаците на САЩ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.

Най-простото нещо е да се създаде сухопътен вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър". Целият свят мислеше, че далечината на "Калибър" е 380 км. Но, когато стана ясно, че даже с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км, ракетата придоби съвършено нови черти. Значи, още преди 10 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета Х-101 с обикновен заряд и Х-102 – с ядрен заряд? С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен – 5500 км. Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики, която сега се базира на стратегически бомбардировачи, но приспособяването й в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице и не се нуждае от започване от нула.

На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс "Искандер".

Да не забравим и междуконтиненталната балистична ракета "Ярс-М", изпробвана на далечина от 2000 км до 6000 км, като нормираната далечина може да бъде и 1000 км, и 800 км.

Значи нещата са много по-сложни. Всъщност, при ракетите – големи, средни и малки, нещата никога не са били прости.

Последствията от краха на ДРСМД са повече от очевидни – те ще засегнат не само руснаците и американците, но и европейците, и китайците.

Това означава край на една и начало на друга ядрена епоха, която не може да се предвиди.

В новата ядрена епоха светът става още по-сложен и опасен.