Договорът за средните и малки ракети е мъртъв

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Договорът за средните и малки ракети е мъртъв
Светът е на 2 минути до ядрената война
03.2019

За съжаление лошите прогнози се сбъдват със завидна последователност.

На 2 февруари САЩ излязоха от Договора с Русия за съкращение на ракетите със средна и малка далечина на действие – РСМД, който, от над 30 години, наред с договора СНВ-3, беше крайъгълен камък на международната стратегическа сигурност.

В същия ден Русия също прекрати участието си в договора. Путин съобщи, че Русия няма да инициира никакви преговори за спазване на договора нито по линията на министерството на външните работи, нито на Министерството на отбраната и даде зелена светлина за развитието на наземна крилата ракета /вариант на морската крилата ракета "Калибър"/ и на хиперзвукова ракета със среден обхват.

В навечерието на суспендирането на договора Вашингтон отправи поредни обвинения към Москва, че новата ракета за Искандер 9М729 е именно "наземен вариант на "Калибър". Москва отговори с отворен показ на тази ракета, от който се виждаше, че тя е с обхват 480 км, но и това не намери отзвук в САЩ.

Всъщност с появата на съветника на Тръмп по национална сигурност - Джон Болтън, беше ясно, че нещата ще имат такава еволюция. Именно този човек по времето на Джордж Буш – старши беше инициатор на излизането на САЩ от основния договор за противоракетната отбрана – ПРО, със СССР от 1972 г. и през последните месеци не криеше, че има намерение да излезе от всички договори за въоръженията, които "ограничават действията на САЩ.

"Жална им майка" на САЩ, ако такива като Болтън решават такива въпроси.

Дойде ред и на РСМД. Всъщност излизането на САЩ от този договор започна още през 2013 – 2014 г., когато Барак Обама обвини Русия в... неговото нарушаване, т.е. че Русия през 2008- 2011 г. е тествала наземна крилата ракета с радиус над 500 км. След това се прехвърлиха към споменатата ракета за Искандер 9М729, че и тя била наземна крилата ракета с по-голям радиус.

След това Вашингтон започна да се оправдава, че този договор за РСМД не включва Китай и Иран, които развиват и свои наземни крилати ракети, т.е. че САЩ излизат от договора не толкова заради Русия, а заради Китай и Иран.

Всъщност причините са коренно различни.

Както неведнъж писахме, САЩ, след 25-годишно доминиране на глобалния ядрен "полигон" при стратегическите и тактическите ракети, започнаха да губят предимство. Заради това приеха нова ядрена програма за 400 милиарда долара за военно-промишления комплекс и опит за реанимиране на икономиката на САЩ. Едновременно налагат на Европа и НАТО да купуват американско оръжие, за което беше необходима антируската и антикитайска риторика.

Едновременно Пентагонът започна прегрупиране от Близкия Изток и Сирия, към Венецуела.

Сега Европа, Япония и Южна Корея ще са принудени да купуват ракетни системи от САЩ и да финансират американския военно-промишлен комплекс.

САЩ разположиха ракетните установки Мк-41 в сухопътна версия в Румъния и Полша – в Девесалу и Реджиково, които могат да използват и крилатите ракети Tomahawk.

САЩ развиват и хиперзвуковата крилата ракета Х-51А и нарушават договора за РСМД при антибалистичните тестове.

С една дума, повтаря се познатата картина – САЩ нарушават, но обвиняват Русия.

На този фон още по-важният договор СНВ-3 за съкращаване на стратегически нападателни потенциали на САЩ и Русия, губи смисъл. Цялата система за ядрена сигурност рухва.

Европа, особено Източна Европа, става заложник на химерите на САЩ, в нов много по-опасен вариант, защото в новата ситуация САЩ стават заложник на авантюрата на Тръмп и Болтън. Срещу тях сега не е само Русия, но и Китай, Иран и КНДР, като всяка от тези страни може да нанесе по САЩ изпреварващ, насрещно-ответен или ответен удар, като ще ги унищожи напълно и никаква ПРО никъде няма да им помогне /виж таблиците на 10-14 стр./.

Решението на Тръмп на 2 февруари 2019 г. да излезе от Договора за РСМД задвижи лавина от опасни събития не само в Европа и не само между САЩ и Русия.

Европа отново става заложник на интересите и целите на САЩ и на контролирания от тях НАТО. Това е и целта – да се изнесе бойното поле далеч от САЩ – в Европа, която да бъде използвана срещу основния противник – Русия.

Всъщност САЩ от няколко години търсеха повод за излизане от Договора за РСМД не само като повод за въвеждане на пореден пакет от санкции срещу Русия, но и за решаване на своите военни и геополитически проблеми.

Договорът за РСМД от 1987 г. имаше безсрочен характер.

Неговите участници – САЩ и СССР, се задължаваха да не произвеждат, да не провеждат изпитания и да не разгръщат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна и с по-малка, далечина, от 500 до 5500 км. Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област – оперативно-тактическите комплекси "Ока", чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение. Това стана по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г.

Тогава САЩ шантажираха СССР с бързите ракети "Пършинг", разположени в Германия. Днес шантажират, че разполагат нови ракети още по-близо – Прибалтика, Полша, Румъния, и преди всичко с изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост и разполагането в Румъния и Полша на наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41. Наземният противоракетен комплекс Aegis Ashore, в чийто състав влиза и системата за вертикален пуск, е аналогичен на универсалната установка Mk-41 и може да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, което е нарушение на Договора за РСМД.

Наред с това в Камарата на представителите на САЩ влезе програма за развитие на ракетите с наземно базиране с радиус на действие от 500 до 5500 км, т.е. на същото въоръжение, което САЩ и СССР прекратиха да разработват по време на Студената война преди 3 десетилетия. Казваха, че става дума за "традиционна", а не за ядрена ракета, което обаче беше нарушение на договора, който не прави разлика между двата типа въоръжения.

Претенция САЩ имат и към разполагането на руските крилати ракети 9М729 за комплексите Искандер, като предполаганата от западните експерти далечина на тази ракета е от 2000-2600 км, въпреки че тя е до 500 км. Създаването на модификация на Калибър със сухопътно базиране не е проблем, както и въоръжението с нея на Искандер. Тази система беше разработена, въведена и разположена в Калининградска област в отговор на въвеждането на ПРО на САЩ в Полша.

Въобще Русия успя през отминалите 30 години да реши задачите, които се решаваха с унищожените по договора комплекси и да ги прехвърли на други системи, които не нарушават договора, но са даже по-ефективни.

Днес Русия има на въоръжение не само наземните комплекси Искандер – до 500 км, но и крилатите ракети Калибър с въздушно и морско базиране, които са изцяло извън ДРСМД и не попадат под ограниченията му, като далечината на тази ракети по наземни цели достига според някои източници 2000-2500 км.

Далечината на хиперзвуковия комплекс Кинжал, включвайки и далечината на носителя Ту-22М3, достига до 4500 км.

Значи, без да нарушава ДРСМД Русия може с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпни само за ракетите със средна далечина. Нещо повече. Най-новите разработки, които влизат на въоръжение в Русия, въобще имат произволна далечина, т.е. за тях няма недостъпни цели на планетата при свръхзвукова скорост.

Това е коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава съветските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопоставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес, за голяма изненада на американците, при високоточното оръжие и крилати ракети Русия ги изпревари и може да прави това без да нарушава Договора за средните и малки ракети.

Това означава, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат да наваксат технологичното изоставане от Русия. И американците излизат от договора за средните и малки ракети.

Но, за да представят това по някакъв "приличен начин" обвиняват Русия, че го нарушава.

Веднага обаче се появяват много въпроси.

На първо място, ако американците излязат от договора, какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Даже, ако утре излязат от договора, първите американски средни и малки ракети ще могат да се появят в Европа след 7-10 години.

Сега да видим дали САЩ въобще имат какво да разполагат. Наистина американците създават план за модернизиране на ядреното си оръжие, но става дума за създаването на нови крилати ракети, като имат предвид, че руснаците вече са ги изпреварили, т.е. имат такива ракети, но американците нямат такива и имат намерение да ги създават през следващите 10 години, като похарчат 400 милиарда долара.

Какви могат да са сроковете? Само изборът на производител на тези ракети е разчетен на 54 месеца, т.е. четири и половина години. Значи, чак след тези години американците ще знаят кой ще бъде избран да започне да прави ракетите и да избере образеца, който след време ще започне държавните изпитания и доработки и чак след това ще бъде взето решението за начало на производството на тази нова ракета. Значи, ракетата ще се появи не по-рано от 8 години.

Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети?

Ако става дума за балистичните ракети, американците нямат нищо. Нищо! Последната такава ракета беше прословутата "Пършинг-ІІ", която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва.

Добре, ако вземат да приспособят от онова, което имат, нещо бързо? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C – крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух - повърхност.

По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но и тя още не е приета на въоръжение, разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели.

Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух – повърхност. Ракетата вече е доста стара.

Добре. Американците са ясни.

Какво могат да противопоставят руснаците на САЩ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.

Най-простото нещо, както вече беше съобщено, е да се създаде сухопътен вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър", която с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км Значи, още преди 10 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета Х-101 с обикновен заряд и Х-102 – с ядрен заряд? С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен – 5500 км. Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики, която сега се базира на стратегически бомбардировачи, но приспособяването й в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице и не се нуждае от започване от нула.

На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс Искандер.

Да не забравим и междуконтиненталната балистична ракета "Ярс-М", изпробвана на далечина от 2000 км до 6000 км, като нормираната далечина може да бъде и 1000 км, и 800 км.

Значи нещата са много по-сложни. Всъщност, при ракетите – големи, средни и малки, нещата никога не са били прости.

И наистина са сложни след като на 27 декември 2018 г. в присъствието на главнокомандващия Владимир Путин, пристигнал в Националния център за управление на отбраната /така наречената Нова Ставка/, беше извършен изпитателен пуск на междуконтинентална балистична ракета с комплекса "Авангард" с хиперзвуков планиращ крилат боен блок.

По време на полета, хиперзвуковият блок е извършвал вертикално и хоризонтално управляемо маневриране и в определеното време е поразил условната цел на бойното поле на полигона.

"В Русия се появи нов вид стратегическо оръжие" – каза Путин.

Но за онези, които разбираха какво се случваше в тези моменти, беше ясно, че Путин можеше да направи и друго изявление, а именно, че "Авангард" сложи край на Третата световна война с победа на Русия.

Защо?

Защото "Авангард" и останалите демонстрирани преди и след това нови хиперзвукови оръжия на Русия поставиха начало на ерата, както неведнъж писах, на новата хиперзвукова геополитика, в която:

• хиперзвуковите оръжия елиминират веднъж завинаги англосаксонско-ционистката "класическа" геополитика;
• това е край на американската военна доктрина за така наречения "бърз глобален удар", който от 27 декември 2018 г. официално вече не може да бъде нито бърз, нито глобален, нито удар;
• направо е нулирана американската противоракетна отбрана в САЩ и Европа и нейния потенциал за изпреварващ обезглавяващ удар;
• дава възможност именно на Русия да нанесе бърз глобален и обезглавяващ удар не само срещу САЩ и НАТО, но във всяка точка на планетата;
• внася напълно нови и тепърва изяснявани драматични промени в глобалното позициониране на силите и неговите центрове със затихващи функции на САЩ и НАТО. И Китай вече въведе няколко хиперзвукови вида оръжие и др.

Новите видове руско оръжие ще постъпят на въоръжение още през 2019 г.

Това беше отговорът на Русия на излизането на САЩ през 2001 г. от Договора за противоракетната отбрана от 1972 г., който беше основата на ядреното стратегическо равновесие на планетата, и на излизането на САЩ от Договора за съкращаване на средните и малки ракети от 1987 г., с което Пентагонът иска да излезе да удари позиции на границите на Русия и да превърне Европа в бойно поле на новата голяма война.

И именно в този момент от Ставката показаха изстрелването на новия хиперглидер "Авангард", който от неговата шахта на Домбаровский, долетя със скорост 27 Маха, т.е. 27 пъти скоростта на звука, до целта на полигона на Камчатка.

Да поразсъждаваме защо именно "Авангард", "Сармат" и "Кинжал" са сигналите за края на Третата световна война, не само защото нищо не може да го спре, но и защото всяка противоракетна отбрана става напълно ненужна.

Става дума за боен хиперзвуков планиращ блок, движещ се с около 30 000 км/час. Сами можете да изчислите за колко време ще долети до САЩ, Англия или Канада, и защо американците вече могат да се простят с илюзиите за някакъв бърз глобален удар. Такова нещо вече не съществува срещу хиперзвуковите оръжия на Русия и Китай.

Шах и Мат.

Хиперпредставлението обаче тепърва започва. Този път шокът е наистина зашеметяващ и наистина исторически.

Реакцията на САЩ и НАТО беше предвидима – такова нещо не е възможно, това е мистификация, зрителна измама, стара ракета с нови бойни глави не може да лети с тази скорост, защото ще се стопи, а ако лети на тази скорост, не може да се управлява нито по хоризонтала, нито по вертикала, няма такъв метал, който да издържи нагряването от няколко хиляди градуса и т.н.

Оказа се, че всичко това е възможно.

Какво представляват днешните междуконтинентални балистични ракети "Топол", "Ярс", "Булава", "Сармат", "Минитмън", "Трайдън" и т.н.? Всичките летят по балистични траектория, чиято висша точка е примерно 1000 - 1500 км. Изминават разстояние от 7000 - 15 000 км.

Към целта лети така нареченият "автобус" или платформата, на която се намират бойните блокове. В нужния момент "автобусът" ги изстрелва и те летят вече по своя полет като бойните блокове падат към целта със скорост 5-7 км/сек. През атмосферата преминават за около 20 секунди, като забавят скоростта и се нагряват. Нагряват се силно. Защитата на атомната бомба, намираща се вътре в бойния блок е приоритет.

Какво става при "Авангард"? Той е доста по-голям в сравнение с обикновените бойни блокове. Има собствена система за управление и лети не в Космоса, а в атмосферата голяма част от полета си.

Това означава, че той е изстрелван на старта в обикновена балистична междуконтинентална ракета – "Топол", "Сармат", "Стилет", само че на борда например на "Сармат", вместо 10 бойни блока по 500-800 килотона има само 3 планиращи бойни блока "Авангард", който е голям по размери.

Носещата ракета се издига на 1300 км на висшата точка. "Авангард"-ите се отделят от нейния "автобус" и с рязка маневра падат надолу в атмосферата до височина от около 40-50 км И там – в атмосферата, вече летят до целта 3000 или 10 000 км не 20 секунди, а примерно 5 или 10 минути, и силно се нагряват евентуално до 2000 градуса.

Защо в атмосферата? Защото заради евентуалните лазерни оръжия на САЩ руските бойни блокове летят в атмосферата, където лазерите няма да ги спрат или унищожат.

Освен това руснаците винаги пускат бойните си блокове със съпътстващи лъжливи цели.

Това означава, че "Авангард" просто е невидим за ПРО на САЩ – сега и в бъдеще, и е неунищожим. Как да бъде открито това плазмено кълбо, летящо с хиперзвукова скорост? Няма начин, нито може да бъде засечено, нито унищожено.

Добре, да кажем, че американците успеят да направят противоракета срещу хиперзвука на Русия. Но в бойни условия срещу бойните блокове лъжливите цели ще е нужно огромно количество ракети-прехващачи. Русия има на наземни и подводни носители около 1500 бойни блока. Значи, за да бъдат прехванати ще са необходими 15 000 ракети-прехващачи, ако се предвидят по 10 прехващачи на всеки боен брой, т.е., за да бъдат прехванати 1500 бойни блока на Русия ще са необходими хиляди американски ракети-прехващачи. Такова нещо икономиката на САЩ, която е в дълбока криза, не може да издържи.

С наличните бойни блокове на стратегическите си ядрени сили Русия ще може да нанесе по САЩ не един и не два ядрени удара, а няколко, като всички прехващащи бази на САЩ на тяхна територия или Европа ще бъдат предварително унищожени с удар например от "Искандер".

Това означава, че "Авангард", независимо дали е хиперзвуков боен блок или планираща или маневрираща бойна глава, променя хода на историята.

"Авангард", като геополитическо оръжие е обезглавяване на англосаксонско-ционистката "анаконда", т.е. на геополитиката на Запада за удушаване на Русия.

Споменах, че още през 2001 г., веднага след тероризма в Ню Йорк, съчинен от мафията Буш-Чейни-Клинтън-Нетаняху, САЩ едностранно излязоха от Договора за ПРО и изнесоха опорните си точки в Полша, Румъния, България, Прибалтика. Последва смяната на режимите в Грузия и Украйна, така че Русия по цялата си стратегическа дълбочина да бъде прострелвана от ядрени средства на САЩ и НАТО.

Мекият вариант предвиждаше унищожение на руските ракети още в шахтите или на техния старт.

Твърдият вариант беше споменатият обезоръжаващ удар, т.е. доктрината "бърз глобален удар", която ще лиши Русия от възможността да започне контраатака.

Но именно "Авангард" е един от отговорите на Русия на ядрената доктрина на САЩ. Защото "Авангард" може да бъде носен както от междуконтинентални балистични, така и от ракети със средна далечина – разстоянието не е важно. Важното е, че този комплекс е убиецът на американската ПРО.

Тук се крие и тайната за названието на "Авангард" – той разчиства пътя на всички други руски ракети, които ще достигнат целите без проблеми. "авангард" не е балистична ракета, той е преди всичко хиперзвуков управляващ боен блок, който може да бъде носен от различни носители. Като ракета той не може да бъде съкратен и не попада под някакви действащи договори. Едва ли Русия ще се съгласи с неговото съкращаване с договори в бъдеще, за разлика от Горбачов, който съкрати уникалните "Ока".

ПРО на САЩ търпи тотален крах. Базите в Източна Европа губят всякакъв смисъл.

В това число и в България. И режимът на мафията, начело с един пожарникар, ще се сблъска с възмездието.

Обобщавайки, "Авангард" сложи край на Третата световна война. На 27 декември 2018 г. стана технологична революция в ракетостроенето. Тя стана в Русия.

Бойният блок на "Авангард" разви на финалния участък на траекторията скорост от 27 Маха. Технологията издържа изпита и е приета на въоръжение.

Какви ще са практическите последици в хиперпрограмата?

1. Новата тежка ракета "Сармат", която ще замени "Сатана", при такъв хиперзвук и такава мощност става "Сатана" на квадрат, най-мощното оръжие в историята на човечеството.

2. Над 120 милиарда долара и 20 години работа, похарчени от Пентагона за ПРО и Aegis бяха хвърлени на вятъра. Те са безполезни срещу руските ракети. Като носител на "Авангард" бяха извадени от складовете старите съветски течногоривни ракети УР-100, което е много по-евтино. Шахтите се строяха именно за тази ракета.

3. Задачата за минитюризацията на новата хиперзвукова технология ще бъде решена бързо. Сега ще се появи хиперзвук и на ракетите със средна далечина с морско и наземно базиране. Вече се работи.

4. В близките 3-4 години ще се появят руски средни ракети до 5500 км с морско базиране – в началото над водата, а след това и на подводници. Това означава, че 12-те американски самолетоносачни групировки, крайцери, десантни кораби ще бъдат плаващи братски могили на хиляди морски пехотинци на САЩ. Защото всяка руска фрегата с новото оръжие на борда става убиец на цяла самолетоносачна групировка.

С хиперзвука Русия обезоръжи световния полицай САЩ.

И ако някога напишат, че Третата световна война приключи на 27 декември 2018 г. с въвеждането на хиперзвуковия маневриращ боен блок "Авангард", ще бъдат напълно прави.

След излизането на САЩ от Договора за РСМД Тръмп съобщи, че ще възроди "програмата на Рейгън за противоракетна отбрана, така наречената "Звездни войни", които бяха огромен блъф. Това би трябвало да е много важно, тъй като към стратегията за изпреварващия удар на САЩ, преди всичко срещу Русия и Китай, сега Тръмп предвижда качествено нова програма за противоракетната отбрана за американското господство на сушата, морето, въздуха и киберпространството и даже в космоса. С една дума Пентагонът ще прехваща унищожаване на всички стадии на полета – земята, водата, небето и космоса, всички балистични ракети на всички противници – Русия, Китай, КНДР, Иран и т.н. в това число и хиперзвуковото оръжие.

Ако трябва да съм откровен, тъй като се занимавам с ракетно-ядрената тематика над 45 години, по-голяма глупост отдавна не съм чел. САЩ не само не могат да донесат изпреварващ удар, но и нямат и няма да имат в обозримо бъдеще никаква ПРО. Даже срещу КНДР и Иран, да не говорим за хиперзвуковото оръжие.

Блъфът е особено опасен, защото Тръмп съобщи за някакви шест основни промени в политиката за ПРО:

• на първо място 20 нови прехващачи с наземно базиране в Аляска, които ще защитят всеки град на САЩ /реално нищо няма да защитят/;
• на второ място, САЩ ще продължат инвестициите в съществуващите и разработките на нови технологии, изпреварващи други страни /САЩ отдавна са изпреварени не само от Русия и Китай/;
• на трето място – предвижда се защита не само от балистични ракети, но и от всички други видове ракети, в това число крилати и хиперзвукови. /Такова нещо и най-големият игнорант не би могъл да съчини/;
• на четвърто място, и което е още по-опасно, космическото пространство ще бъде нова сфера на въоръжаване, и космическите сили ще станат водещи в този план. /Пълна параноя! САЩ изостават с десетилетия зад Русия при космическите сили, докато Русия въвежда С-500 или най-новият С-700/;
• на пето място Тръмп ще маха всички бюрократични прегради за ускоряване на новите технологии, т.е. ще излезе от всякакви договорености за неразпространение на въоръженията;
• на шесто място САЩ ще настояват за справедливо разпределение на бремето със съюзниците, "които имат много пари и не знаят какво да правят с тях, заради което трябва да ги дадат на Америка". С една дума Европа ще поеме финансовото бреме за въоръжаването на САЩ и да се откаже от своята оръжейна промишленост, за което писах по-горе.

Що се отнася до "Звездни войни – 2" ще припомня, че при Рейгън се предполагаше, че, за да може нещо такова да действа, трябва да има поне 4000 космически апарата, които могат автономно за фиксират пусковете на ракетите и да взимат решение за тяхното унищожение, но се отказаха от тази идея. Защото изчислиха, че тази групировка трябва да се състои не по-малко от 100 000 малки спътници. И веднага се появява въпросът какви шансове имат САЩ да отразят масиран ядрен удар. Никакви.

Ако Русия и САЩ започнат пълномащабен военен конфликт САЩ нямат никакви шансове да оцелеят при масиран ядрен удар. Максимумът, който ще могат да постигнат САЩ, е да свалят всяка десета ракета на противника. Това означава, че 90 процента от бойните ядрени заряди ще стигнат до САЩ и ще се превърнат в ядрена пустиня. Няколко пъти.

Излизането на САЩ от Договора за средните и малки ракети ги поставя в още по-неизгодна ситуация, защото към наличния си арсенал сега Москва официално ще може да прибави преди това забранените системи с ядрени и неядрени заряди.

Освен това никакви локални системи за ПРО няма да помогнат на САЩ, защото ракетните атаки ще се посипят от всички страни от всички противници, Русия, Китай, Иран, КНДР.

Освен това разобличаването на противоракетна система в Космоса дава на Кремъл право да постигне космически паритет и веднага ще изведе свое оръжие на орбита в Космоса с което вече разполага, но не съобщава.

Светът наистина е тръгнал, с извинение на майната си, щом като начело на една от големите държави – САЩ, са такива игноранти и лунатици. Още по-лошо е ако вземат да си повярват.

Заради това вече писах: Карайте спокойно, 2019 г. ще е много по-лоша, отколкото можете да си представите.

Красимир Иванджийски, 17 февруари 2019 г.