Източната "червена линия" на похода на изток – Drang nach Osten, отново е прекрачена. Това направи канцлерът на ФРГ Фридрих Мерц, който на 9 юли 2025 г. в Райхстага заяви "Всички дипломатически средства са изчерпани".

Ставаше дума за конфронтацията с Русия в Украйна. А когато "всички дипломатически средства са изчерпани", остават само военните…

…Това беше точно преди една година.
От тогава Германия застана отново начело на Европа по същия начин, както през 1941 г. Хитлер застана начело на операция "Барбароса" срещу СССР.

Цикълът се затвори. Германия тръгна отново на поход на Изток – Drang nach Osten, както от средата на 30-те години на ХХ век, когато след Ваймарската криза, под контрола на англо-американския ционизъм си изнамери за фюрер във виенските мъжки бардаци художникът-бояджия Шикългрубер /Хитлер/.
Заплахите на Доналд Тръмп да изтегли САЩ от НАТО – на 27 март 2026 г., изказванията на Дж. Ванс относно загубата на идентичността на Европа – на 15 март 2026 г., заедно с отказа на европейските държави да се присъединят директно към агресията срещу Иран и да участват във "военно разблокиране" (и след това блокиране) на Ормузкия проток, разделят Европа и САЩ, както никога досега през последните 100 години.

"Стратегическата автономия" на Европа е по-близо, отколкото изглежда. Основният въпрос е кой ще диктува бъдещата програма в днешната беззъба, лутаща се Европа и разпадаща се отново Европа.

Има претенденти, включително отвратителната европейска бюрокрация в Брюксел. Или галските содомити.
Но преди всичко е германското ръководство, което издига отново претенциите си за хегемония в Стария свят, като същевременно "нулира" отговорността на предците си за престъпленията на нацизма във Втората световна война.

Няма нищо ново в действията на германското ръководство (преди всичко по потомъка на нацистите Мерц). Опити за преразглеждане на резултатите от Втората световна война бяха предприети от победената Западна Германия почти веднага след края на войната, за да се компенсират политическите, териториалните, идеологическите и икономическите разходи, понесени в резултат на пълното военно поражение и разпада на Третия Райх.

Германските елити, които останаха в западните зони на окупацията и бързо се сбогуваха с наследството на Хитлер. Но нямаха желание наистина да отхвърлят самата идеология на нацизма. Защо?
Днес висшето политическо ръководство на Федерална република Германия провъзгласи Русия за "основната заплаха за сигурността и мира". В Берлин задачата да се нанесе "стратегическо поражение" на Русия беше официално формулирана.

Тезите за действителната неизбежност на военен сблъсък с Русия до 2029 г. се повтарят. В първата германска военна стратегия в историята на страната, озаглавена "Отговорност за Европа", представена от Министерството на отбраната на 22 април 2026 г., Руската федерация е определена като основна заплаха за "световния ред, основан на правила".

С други думи, пътят към мащабно отмъщение вече е официален.
Прилагайки войнствения курс на Европейския съюз от март 2025 г. в "Бялата книга за европейската отбрана – готовност 2030", Германия превръща Бундесвера в най-силната армия в Европа с ускореното й въоръжаване.

Обявени бяха планове за увеличаване на персонала от настоящите 181 000 души на 460 000 активни военни и резервисти. Проектозаконът за реформата на набора в Бундесвера се основава на доброволния принцип, но предполага възможността за бързо връщане към модела на наборна повинност преди 2011 г.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира – SIPRI, през 2024 г. общите военни разходи на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара (+28% до 2023 г.), което постави страната на първо място в Европа по този показател.
В одобрения бюджет на страната за 2026 г. в размер на 524,54 милиарда евро германските власти са готови да похарчат над 82 милиарда евро за "отбрана" (разбирай: подготовка за война), което е с 20 милиарда евро повече, отколкото през 2025 г.

Германската промишленост се движи единствено от милитаризацията.
Отново парите се насочват към военната промишленост начело с любимеца на оръжейното лоби Rheinmetall – Райнметал /RHM/.
Да припомним отново какво е "Райнметал" – Rheinmetall, най-големият в Германия оръжеен концерн, т.с. оръжейницата на всички войни в Европа, които са започвали от Германия. И не само.
Основан през 1889 г. немският военен концерн "Райнметал" има 174 офиса и заводи в над 30 държави на 5 континента. Централата му се намира в Дюселдорф, за него в момента работят над 40 000 души, а приходите му за 2024 г. са 10 милиарда евро, които ще нарастват.

В първите години след създаването си "Райнметал" произвежда муниции и оръжейни системи за Германската империя - Райха.
По време на Първата световна война е основният доставчик на оръжия за немската армия, но след загубата във войната и подписването на Версайския договор през 1919 г. е принуден да ограничи военната продукция.

Между двете световни войни компанията се пренасочва към производството на печатарски машини, локомотивни компоненти, метални изделия. С идването на нацистите на власт след загубата във войната и подписването на Версайския договор през 1919 г. е принуден да ограничи военната продукция.

Между двете световни войни компанията се пренасочва към производството на печатарски машини, локомотивни компоненти, метални изделия. С идването на нацистите на власт през 1933 г. отново се преориентира към въоръжаване.

През Втората световна война влиянието на концерна нараства. Той произвежда артилерийски системи, като зенитни оръдия и гаубици, както и муниции и тежко въоръжение. По това време в заводите работят военнопленници и затворници от концентрационните лагери.

Между 1943 г. и 1945 г. фабриките на "Райнметал" са силно пострадали от бомбардировки. След падането на нацистка Германия военното производство в страната е забранено.
След присъединяването на ФРГ към НАТО през 50-те години на XX век концернът се завръща към отбранителната индустрия, а до 1990 г. укрепва позицията си на ключов доставчик на немските въоръжени сили.

След обединението на Германия "Райнметал" купува няколко компании: "МаК Системс" за 1 бронирана техника, "Маузер" за оръжейни системи и швейцарската "Оерликон Контракс" за ПВО и радари. Започва и активна дейност в автомобилния сектор чрез "Колбеншмит Питербург" (KSPG). Така се оформя съвременният облик за концерна.

До 2022 г. концернът доставя оръжия, основно за Бундесвера (немската армия) и няколко държави от НАТО. След началото на войната Европа започна масово превъоръжаване, а Украйна стана един от основните клиенти на "Райнметал" не само пряко, но и през правителствата на страни от ЕС и НАТО. В момента концернът е ключов партньор за сигурността на Европа, наравно с американските гиганти "Локхийд Мартин" и "Райтеон Технолоджис".
Дейността на "Райнметал" е разделена на 5 отдела, всеки от които има собствено ръководство, бюджет и специализирани продукти, които произвежда.

Всички те се управляват стратегически от централата на фирмата в Дюселдорф и носят марката „Райнметал".

При полагането на неговите основи председателката на европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която направо обрече България след като заяви:
- че една трета от оръжията, използвани в Украйна са дошли именно от България;
- че България е най-силно милитаризираната страна в ЕС и единствената, където най-големият частен работодател е компания от отбранителната индустрия;
- че заема активно място във войната срещу Русия и активно допринася за отбраната на Украйна и на Европа, което е повод за национална и европейска гордост;
- че за тази цел в България ще бъде изградена голяма фабрика за барут на НАТО и завод на най-използваните във войната в Украйна снаряди със 155-милиметров натовски калибър, разбира се със заем, който ще трябва да плащаме;
- че днес българският военно-промишлен потенциал работи денем и нощем в полза на успешното водене на войната до последния украинец;
- че начело на този процес е ВМЗ Сопот, където се разширява производството на снаряди съветски калибър и се внедрява производството па НАТО-стандарти;
- че обектите за барут и други оръжия се изграждат съвместно с "Райнметал";
- че всичко това съвпада с директивата па НАТО и па ЕС - Европа се готви за войната срещу Русия в 2027 г., т.е. подготовката за война е с мащабира публично с огнева мощ, като ЕС изгражда военна икономика в която България ще има важно място.

Нещо да не е ясно?
Цикълът се затвори. Германия тръгна отново на война на Изток - Drang nach Osten.

Подготовката за потенциален сблъсък с Русия по отношение на подобряване на инфраструктурата върви ускорено към пълното изпълнение на "Германския оперативен план" 2024. Той включва трансформацията на държавата в основен транзитен плацдарм, когато войските на НАТО следват "източния фланг" на пакта. Колоните на Бундесвера и войските на съюзниците сега ще могат да преминават към германските пристанища на Балтийско море и полската граница чрез уведомление без одобрение. Местните власти са задължени да разработят подробни планове за защита на критични инфраструктурни съоръжения, противодействие на саботажите и оборудване на бомбоубежища.

Според "Оперативния план на Германия" основните предприятия трябва да вземат предвид високата вероятност за рязко мащабно намаляване на трудовите ресурси поради мобилизацията на годните за военна служба. Създават се реални предпоставки за бързо преструктуриране на гражданската индустрия в военен режим и започване на производството на стоковата номенклатура, необходима за отбраната. Бундесверът има право да конфискува определени стоки, оборудване и машини безплатно за собствени нужди.

Множат се посланията за необходимостта за придобиването на собствени ядрени оръжия.

Участие в съвместните ядрени мисии на НАТО - за използването на американски тактически ядрени бомби от Бундесвера (те се съхраняват и контролират от американците в базата Бюхел в Рейнланд-Пфалц) в случай на "военна необходимост".

Това отново потвърждава, че през целия период след 1945 г. до ден днешен ФР Германия, а и цяла Европа, чийто локомотив е Германия, беше и е окупирана от САЩ и е в позицията на васал.
Както и че цялата политика на ФР Германия след 1990 г. с изграждането на Четвъртия райх и новия поход на Изток беше подчинена на целите на САЩ и Англия, а именно - да сблъскат отново Германия и Русия в нов конфликт, който Германия отново да загуби. Което наблюдаваме сега в Украйна и около нея.
Да погледнем картата на Европа днес. Дали Германия не е успяла години след разгрома във Втората световна война, да постигне целите, поставени още през XIII век от Първия райх, а след това от Втория и Третия, а именно господство над балканските славяни, Централна Европа, Прибалтика и Украйна.

След преврата в Киев през 2014 г. Германия завладя последната територия, която рицарите на Тевтонския орден и привърженици на Lebensraum искаха да подчинят.

Не е ли ЕС от 1917 г. въплъщение на концепцията за единна Европа, представена от Берлин през 2015 г. - Германия, като гигантско акционерно дружество и държател на контролния, пакет на акциите, разбира се, под контрола на САЩ.

Това се отнасяше и за създаването на брата близнак на долара - еврото. Целта беше контрол над печатницата на еврото от САЩ и Англия. Разпределя ги Германия, т.е. страната с чувство за вина за фашисткото минало. Като еврото е същата хартийка без покритие като долара.

Обезпеченията по него на теория са кредитните задължения на промишлените предприятия и банки на Европа. Но ликвидността е по-малка от напечатаната маса 300-400 пъти.

Това се отнася и за базите на НАТО из цяла Европа, които пазят европейците от "заплахите", които периодично се променят - СССР, тероризма, Ислямска държава, Югославия, Русия и т.н., както и за различните цветни революции за непокорните правителства.
Ликвидирането на Югославия от 1991 г., признаването на независимостта на Словения, Хърватия и Македония, след това на Босна, постигнато от Хелмут Кол, не успяха да направят нито австрийците, въпреки анексирането на Босна през 1908 г., нито усташите, които през 1941 г. провъзгласиха фашистко-католическия режим в Хърватия.

След падането на Югославия и признаването на Косово през 2008 г. най-накрая бяха реализирани амбициите на Хабсбургите.
По същия начин Германия навлезе и в Прибалтийските републики и придоби зона за икономическа експанзия в Източна Европа, като това пространство се превърна в пространство на немското влияние и вече не може да бъде съпоставено с много по-слабата Франция.
Така Германия за 30 години, под аплодисментите и контрола на САЩ, без нито един изстрел се "реваншира" за двете световни войни.

Сама по себе си безумната милитаризация на страната не е единствената цел на германските политици. Тя е част от по-сложен и дълбок процес, който заплашва милиони хора по света. Германия е единствената европейска държава, която два пъти след Първата световна война анексира съседни държави изцяло. Говорим за аншлуса на Австрия през 1938 г., когато републиката беше анексирана от Третия Райх, както и за поглъщането на ГДР от ФРГ през 1990 г. Тогава, под подвеждащия шум за "обединението на германския народ", източногерманската държава всъщност беше разпусната в западногерманската държава.

На 25 януари 2023 г. Владимир Путин каза (същото беше повторено от Дмитрий Медведев на 1 май 2026 г.) може би най-важните думи за Европа след 1990 г.

Какво каза Путин: че Германия е била и в момента продължава да бъде фактически и юридически окупирана държава с всички произтичащи от това последици, без национален суверенитет и международна юридическа субективност, което означава, че, както подписаните от нея, така и подписаните за нея многостранни или двустранни договори са нулеви.В това число и основните договорености за Втората световна война в Потсдам, което пък означава, че Втората световна война продължава, и че срещу Русия в Украйна воюва и неонацизмът на ФР Германия. И на САЩ.

Какво каза Путин: "След Втората световна война САЩ не са официализирали юридически края на окупацията на Германия и юридически в страната все още има американски окупационни войски. След Втората световна война тя е разделена на четири сектора -американски, английски, френски и съветски. Впоследствие Москва официално оформи прекратяването на окупационния статут, но САЩ не го направиха. И, строго погледнато, формално и юридически на територията на Федерална република има американски окупационни войски… И всъщност е така - те са много. След Втората световна война Германия никога не е била суверенна държава в пълния смисъл на думата."

Последваха различни интерпретации на казаното от Путин, но основната е тази, за която пиша отдавна - че ФРГ не е имала и няма атрибутите на суверенна държава, което пък означава, че каквито и да било договори, които е подписвала или са били подписвани за нея, са невалидни.

Става дума преди всичко за споразумението от Потсдам от 2 август 1945 г., сложило край на Втората световна война, заменено на 12 септември 1990 г. от Договора за окончателно уреждане по отношение на Германия /т. нар. "Договор 4+2"/, който предвиждаше неутрален статут на Германия, едновременно разпускане на НАТО и Варшавския договор и т.н.
Договорът 4+2, регулиращ немския проблем, беше оформен през лятото на 1990 г. в Бон и Париж и подписан в Москва от четирите окупационни сили и двете немски държави - ФРГ и ГДР /конференцията 4+2/.

Но ФРГ нямаше пълен суверенитет. За обединяването им беше необходимо съгласието на победителите във Втората световна война. Нямаше и мирен договор.

Едно нещо е сигурно. Никога никъде - и на Изток, и на Запад - нямаше никакви планове и надежди за обединяването на двете Германии. Нямаше никакви планове да се дава ГД на ФРГ.
Последваха разкритията с така наречения канцлеракт между ФРГ и САЩ, според които ФРГ продължаваше да е окупирана държава.
Той поставя и до днес под въпрос легитимността на самото обединяване на двете немски държави и анексирането от ФРГ на ГДР.

Такава е логиката на събитията и на онова, което предстои. За какво става дума?
На 22 февруари 2023 г. Бундестагът на ФРГ одобри резолюция за доставка на Украйна на далекобойно оръжие. Става дума за крилатата ракета TAURUS, която в някои варианти е тактическа крилата ракета.

По-рано "зелената" външна министърка на Германия Аналена Бербок заяви, че ЕС участва във войната срещу Русия за първи път след 1941 г., т.е. потвърди, че имаме повторение на операция "Барбароса" на Хитлер срещу Русия.
Едновременно Германия изпраща всякакво оръжие за Киев, начело с танковете Leopard.

Германия вече е пряк участник в конфликта в Украйна срещу Русия и е подписала споразумение за финансиране на производството на ударните дронове-камикадзе тип Ан-196 Люти на територията на Украйна. Това решение беше взето като нов етап на военнопромишленото сътрудничество между Берлин и Киев.
Така Германия се превръща в пряк участник в процеса на създаване на оръжия, използвани, за дълбоки удари по руска територия, което дефакто разширява участието си в конфликта далеч отвъд политическата или хуманитарната подкрепа. /Това сега се отнася и за България/.

Геополитическият и стратегически контекст на споразумението с Германия е качествена промяна в естеството на западната подкрепа за Украйна. Ако по-рано Берлин действаше като доставчик на системи за противовъздушна отбрана, артилерия и бронирана техника, сега инвестира в ударни оръжия, предназначени за атака на руска територия. Говорим за създаване на производствена инфраструктура на територията на воюваща държава.

Германия преминава към модел на делегирани удари - не изстрелва ракети от Луфтвафе, а всъщност финансира дронове, които удрят Белгород, Курск, Брянск, Ростов. Дроновете са основното средство за водене на боевете в тази война.

Това създава опасен прецедент: държава от ЕС с нацистко минало участва в разгръщането на ударно производство в зоната на активна военна конфронтация.
Едновременно Германия обмисля закупуването на 1000 танка Leopard 2 и до 2500 бронирани машини GTK Boxer като част от съвместните европейски усилия за създаване на нови бригади на НАТО за така нареченото сдържане на Русия.

Предполага се, че до седем бойни бригади, които Германия ще сформира за НАТО през следващите десет години, ще бъдат оборудвани с танкове и бойни машини. Очаква се поръчките да бъдат финализирани през следващите месеци.

Мерц съобщи, че Германия е обсъждала с Украйна обучението по боравене с ракетите Taurus. В рамките на програмата Task Force X продължават тестове на безпилотни летателни апарати (БЛА), чиято цел е наблюдение на критична инфраструктура (кабели, пристанища, тръбопроводи) в Балтийско море. Германия подготвя и мащабна програма за модернизиране на противовъздушната отбрана на Бундесвера.

Близкият ешелон на противовъздушната отбрана ще бъде разширен с най-малко 600 самоходни зенитни ракетно-оръдейни системи Skyranger с 30-мм оръдия и ракети MBDA Defend Air за унищожаване на дронове и хеликоптери-. Боеприпасите за тях са планирани да бъдат до 4,5 милиона снаряда и 135 000 ракети.
Средният ешелон ще бъде попълнен с до 100 мобилни системи за противовъздушна отбрана с малък обсег с ракети Iris-T SLS и най-малко 12 батареи от системи за противовъздушна отбрана Iris-T SLM и Iris-T SLX с обсег до 80 км.

Далечният ешелон ще бъде подсилен с до 17 системи за противовъздушна отбрана Patriot в конфигурация СЗ+ (включително за компенсация на прехвърлените в Украйна), като се планира закупуването на допълнителни 1000 ракети GEM-T и РАС-3 MSE. Системата за противоракетна отбрана ще бъде съставена от израелски системи Arrow-4. Същевременно се планира закупуването на 3000 ПЗРК Stinger за сухопътните войски, с последваща локализация на производството в ЕС. Нищо не става случайно.

Германия ще изпрати военни кораби в Арктика, за да се изправи срещу Русия. Германските войски ще бъдат готови да "убиват руски войници" в случай на руска атака срещу страна от НАТО, каза Писториус.

Украйна скоро ще получи оръжейни системи с голям обсег, каза Мерц. Това ще се случи през следващите седмици и месеци.
Така Германия, а заедно с нея и Европа, отново прекрачи Zeitenwende /Цайтенвенде/ тоест, така наречената "историческа повратна точка".

"Повратната точка на Германия" е първото постоянно военно присъствие в чужбина от 1945 г. насам в Литва. С официалното обявяване през май 2024 г. на постоянното разполагане на механизирана бригада в Литва, Германия наруши историческото и конституционно табу, което определяше цялата й отбранителна политика след края на Втората световна война. За първи път от 1945 г. насам германските войници ще бъдат постоянно и структурно разположени извън националната територия, в страна, която някога е била театър на настъплението на Вермахта към Съветския съюз.

Символичната тежест на това решение е огромна: Литва беше нападната от нацистка Германия през юни 1941 г., по време на операция "Барбароса", като част от кампанията срещу СССР.
В тази рамка новата 45-а бригада на Вермахта, състояща се от около 4800 войници, тежки превозни средства, артилерия и логистична поддръжка, ще бъде интегрирана в структурата на източния фланг на НАТО и ще бъде свързана с щаба в Рукла, Литва.
Това германско разполагане е част от по-широката стратегия на НАТО за постоянна милитаризация на източния фланг на Европа, включваща бази, войски и оръжия, разпределени в Полша, Румъния, Естония, Латвия, а сега и в Литва.

То не е отбранителна мярка, а има ясно агресивно значение по отношение на Руската федерация - особено в такъв стратегически чувствителен район като Сувалския коридор и Балтийския фронт.
Разполагането на германски войски в Литва, която граничи с Калининград и Беларус, води до изключително сериозни рискове от военна ескалация.

Това пък означава, че войната в Украйна не е само начало на Третата световна война, но и начало на Последната световна война.
Писал съм много пъти, че времевият хоризонт постоянно ще се променя заради отворения край на специалната операция, тъй като залогът е възможно най-висок от всички възможни -от тоталното преустройство на света до формирането на антизападния съюз, и на постзападния свят.

Неотдавна се появи терминът "бели-цизъм", обозначаващ политиката на агресивния милитаризъм.
Анализирайки политиката на съвременна Европа, това може да се определи като "евро-бели-цизъм".
Анализирайки политиката на Германия през последните 30 години, това може да се определи като "евро-бели-нацизъм.

Пред очите ни в Европа се раждат контурите на нов военно-политически съюз, начело с Четвъртия райх на американската BlackRock. Целта е да се синхронизират и унифицират компонентите на отбранителния сектор: от логистиката и системата за взаимодействие между клоновете на въоръжените сили до производството на снаряди и дронове.

Новият Райх ще надмине и мащабите на Хитлер.
Новата Zeitenwende беше прекрачена.

Помним как завършиха предишните.
В това число и за България, която се е запътила към своя край.

Историята се повтаря със завидна последователност

Германия отново застана начело на Европа по същия начин, както през 1941 г. Хитлер застава начело на операция "Барбароса" срещу СССР.

Сегашната Трета световна война е повторение на Втората световна война в Европа. В новата Барбароса 2 срещу Русия участват всички европейски страни от Барбароса 1 на Хитлер. България не липсва.

Обхват на различни ракети, които могат да бъдат изстреляни от Германия към Русия.

Публикуван беше списък на страните от ЕС и НАТО доставящи оръжие на Украйна. Предупреждението е ясно. България е на челно място.