В средата на август Техеран предупреди София, че базата в Безмер, на която са разположени /след като бяха пребазирани от София/ американските въздушни танкери КС-135 Stratotanker, е легитимна военна цел за удар на Иран.

София, чрез някакво недоразумение на природата, наричащо се "външна министърка" се опитваше да опровергае опасността.
За щастие /поне засега/ американските танкери отлетяха от Безмер, най-вероятно към Англия или Израел, не заради протестите на София, а заради истинската опасност за тях, криеща се в иранското предупреждение, което се отнасяше в пълна сила и за Безмер.

За какво става дума.
Става дума, че ако ВВС на САЩ и ВВС на Израел започнат пореден масивен въздушен блиц срещу Иран, както заплаши отново Тръмп, ключовото уравнение в битката ще бъдат въздушните танкери на ВВС на САЩ срещу ирански мобилни балистични ракети. Не директно, разбира се. Но иранските ракети могат да се използват за унищожаване на американските танкери на земята, преди те да излетят, за да заредят ударните самолети на САЩ и Израел. Това ще даде възможност на Иран да провали всяка подобна въздушна атака на САЩ и Израел, преди тя да достигне своя кулминационен момент.

Иран няма да удари първи, превантивно, но ще изчака, докато видят (от руски и китайски сателитни разузнавателни данни, както и от агенти на земята), че основната сила на врага се издига във въздуха. Когато някакъв процент от въздушната армада е във въздуха, например 30-40%, Иран ще започне яростна ракетна атака срещу въздушните бази, посочени на картата (и на други бази, за които не знаем, но Иран със сигурност знае), на които са базирани американските танкери за презареждане на американската и израелската авиация.

Ако на пистите са образувани кратери или дори ямки, от ударите на Иран, излитанията могат да бъдат прекратени, а самолетите ще трябва да намерят алтернативни писти. Това ще наруши внимателното планиране на въздушния блиц, тъй като връщащите се самолети няма да могат да се върнат на стартовите си летища, за да заредят гориво, да се въоръжат и излетят за следващия си планиран полет.

Времето е ключовият елемент при такъв въздушен блиц и при контраатаката на Иран с балистични ракети. Ракетата Khorramshahr 4, с 80 подбоеприпаса, вероятно е проектирана точно за този сценарий. Беше демонстрирана срещу Тел Авив ударно през март, но оттогава не е използвана (доколкото знаем). 80 бомби са достатъчни, за да унищожат или повредят сериозно реактивни самолети, паркирани близо един до друг на бетонни площадки, както и да изтърбушат пистите, създавайки дупки и отломки от чужди предмети, които трябва да бъдат почистени, за да може пистата да бъде върната в употреба.

Дори и пистите да бъдат извадени от строя само за няколко часа, това е достатъчно време, за да се развали внимателно хореографираното време на мащабен въздушен близ срещу Иран. И всеки самолет, повреден на земята, няма да може изобщо да участва в атаката.

По-важно е, че самолетите, които са били във въздуха по време на контраудара с ракети и са принудени да кацат на алтернативни писти, няма да могат да се въоръжат отново и да се включат във въздушната битка по време на компресирания прозорец, докато тя е в ход.
Или иранска балистична ракета може да удари американски военен кораб в самия Суецки канал. Бойната му глава, удряща с хиперзвукова скорост, не само ще потопи кораба, но и ще го разкъса.

През 2021 г. контейнеровозът Ever Given блокира канала за седмица след като просто заседна. Ако кораби бъдат потопени в канала, той може да бъде блокиран за неопределено време.
Напомняне: Суецкият канал беше блокиран за 7 години след Шестдневната война" през 1967 г., т.нар. "превантивна" война, започната от Израел с изненадващи атаки срещу Египет и Сирия.
Едновременно САЩ вече нямат военни бази в Близкия Изток. Почти всичките бяха унищожени – в Бахрейн, Кувейт, Ирак, Йордания.
Особено важно е унищожението на базата Titin в Йордания, най-вероятно с балистична ракета със среден обхват "Касем Басир".
Същите ракети за първи път във войната Иран изстреля от Исфахан към кораби под ескорт на американския флот в подкрепяния от САЩ южния коридор на Оман в Ормузкия пролив. Най-вероятно те са били използвани и в удара на Иран по американски самолетоносач и военноморски разрушител, като и двата са повредени и са си изтеглили от района.

Едновременно новите ирански военни лидери съобщиха, че преминават към по-агресивен етап от военните си действия.
Това е много важен момент, защото може да включва и въвеждането на първата междуконтинентална балистична ракета на Иран "Хорамшахр-5", с която Иран ще се нареди и сред глобалните сили, както КНДР направи това. Защото, Нарастващите въпроси за "Хорамшахр-5", потенциалната първа междуконтинентална балистична ракета (МБР) на Иран, предполагат, че страната скоро може да се присъедини към малкия кръг държави с такива оръжия.
През последните месеци се разпространяват съобщения за междуконтиненталната балистична ракета "Хорамшахр-5" (МБР) с изключително високи възможности.

Според тях тя има обхват от 12 000 километра, скорост от 16 Маха и бойна глава от 2 тона.
За разлика от предишни официални съобщения за големите ирански военни постижения, които се обявяват от Министерството на отбраната или от Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГС), новината за "Хорамшахр-5" идва от неофициални източници.

Някои медии неточно съобщиха, че е проведено ракетно изпитание, показвайки кадри от изпитанието на "Хорамшахр-4" от 2023 г.
Възможността ракетата Х-5 да е готова обаче не може да бъде изключена.

Иран винаги е твърдял, че ракетната му програма е отбранителна, придържайки се към самоналожено ограничение на обхвата от 2000 км, както беше заявено от Техеран още през 2001 г. и потвърдено през следващите години.

Иранските лидери, включително тези от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, в миналото отричаха да се стремят към междуконтинентални балистични ракети, твърдейки, че техните съществуващи ракети са достатъчни, за да неутрализират заплахите от израелския режим и американските бази в региона.
Но след последните промени в регионалната динамика и непровокираната израелско-американска агресия срещу Ислямската република, има вероятност дългогодишната позиция да бъде преразгледана.

Какво е междуконтинентална балистична ракета (МБР)?
Междуконтиненталната балистична ракета (МБР) е управляема ракета с голям обсег, предназначена да доставя различни видове бойни глави през континенти, с минимален обсег от 5500 километра.

С намалена маса на бойната глава, някои междуконтинентални балистични ракети могат да имат максимален обхват до 16 000 или дори 18 000 километра, покривайки почти всяка точка на Земята.
МБР са двустепенни или тристепенни и обикновено са големи по размер, високи от 20 до 30 метра и с диаметър 2-3 метра, въпреки че има и усъвършенствани миниатюрни версии с почти половината от този размер.

С разкриването на най-големия си подземен ракетен град, Иран изпрати силно послание към противниците си за нарастващата си военна мощ.

Тези ракети се изстрелват от силози, мобилни пускови установки, или подводници и използват първата ракетна степен понякога с ракетни ускорители, за да излязат от атмосферата.
Летейки в Космоса по параболична дъга, те могат да достигнат скорост от 20+ Маха (над 24 000 км/ч.) и да изстрелват множество бойни глави (MIRV) или примамки, за да заобиколят отбраната.
Бойните глави се спускат с екстремни скорости (15 000 – 24 000 км/ч.), защитени от топлинни екрани. Прецизни системи за насочване, като инерционна навигация и GPS, осигуряват точност в целта.
Типичното време на полет с пълен обхват е 30-40 минути.
Основната стратегическа роля на активните междуконтинентални балистични ракети в служба на световните сили е да доставят ядрени оръжия, като елемент от ядрената триада – заедно с бомбардировачите и балистичните ракети, изстрелвани от подводници (SLBM).

Въпреки че рядко се използват досега, бойните глави на МБР могат да бъдат конвенционални или да носят хиперзвукови планиращи летателни апарати (HGV), които могат да маневрират и да се движат с хиперзвукова скорост.

Междуконтиненталните балистични ракети са най-мощните оръжия, създавани някога, променяйки глобалната геополитика след дебюта си по време на Студената война.

Съвременните системи за противовъздушна отбрана трудно могат да ги свалят, като прихващането на междуконтинентални балистични ракети по време на полет остава изключително трудно.
Какви са спецификациите на "Хорамшахр-5".

Според някои съобщения "Хорамшахр-5" е междуконтинентална балистична ракета с оперативен обхват до 12 000 километра, разстояние, което покрива цялата континентална част на САЩ. Тази цифра е много по-висока от настоящите балистични ракети с най-голям обхват на Иран, по-специално "Хорамшахр" (1-4), чийто обхват се оценява на до 4000 километра.

Съобщава се, че скоростта на ракетата "Хорамшахр-5" е 16 Маха (приблизително 20 000 км/ч.), типично за междуконтиненталните балистични ракети в среден или краен полет. Такива скорости изискват летателен апарат за връщане в атмосферата (в последния етап), способен да издържи на екстремната топлина и съпротивата при атмосферното връщане към Земята, доставяйки полезния товар до целта си.

Иран вече демонстрира тази технологична способност чрез тестване на хиперзвукови ракети "Фатах", които достигат скорост от 15 Маха, имат специални устойчиви материали и сложно насочване.
Третата интересна характеристика на междуконтиненталната балистична ракета "Хорамшахр-5", според съобщенията, е двутонният й полезен товар с бойна глава, за който се твърди, че е сравним по мощност с американските бомби за унищожаване на бункери, използвани срещу ядрения обект на Иран във Форда. Не е ясно за какъв конкретен обхват се отнася тази цифра, тъй като полезният товар е обратно пропорционален на обхвата и може да намалее десетократно от минималния до максималния обхват.
Независимо дали става въпрос за 5500 или
12 000 километра, иранският министър на отбраната съобщи през юни, че рекордна двутонна бойна глава е била тествана при хиперзвукова скорост. Той обаче не спомена тези бойни глави в контекста на междуконтиненталните балистични ракети, а каза, че те могат да бъдат използвани за съществуващи балистични ракети със среден обсег, като например "Емад" и "Хорамшахр".

Други характеристики, съобщени в медиите, като височина от 12 метра и маса от 14-15 тона и бойна глава от 2 тона и бойна глава от 2 тона предполагат и ядрена възможност на "Хорамшахр-5", която може да се превърне в game-changer не само в Близкия Изток, но и в света.

Една от основните битки е между ракетите на Иран и самолетите цистерни на САЩ.

Далечина на полета на ракетите на Иран.

Повечето от базите на САЩ в Близкия Изток са унищожени. Последната беше Титин в Йордания.

С една хиперзвукова ракета с обхват 1000 км Иран изхвърли далеч в океана "анакондата" на САЩ.

Иран и Китай със своите най-малки хиперзвукови ракети отхвърли-
ха завинаги свободните геополитически съчинения на атлантическата и ционистка геополитика

С "Хорамшахр"–5 Иран нулира морската геополитика на запада на всички континенти.