Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
25 години след началото на операция "11 септември"

 

Отново се връщам към "тероризма на всички времена".

Изминалите 25 години след терористичния акт от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон не донесоха истината. Напротив. Не издържа проверката нито една от официалните версии.

Всяка война, започната от САЩ през XIX и XX век се придружаваше от провокация, оркестрирана от американското правителство, за да има оправдание за военната агресия. Моделът беше отработен - експлозията на кораба "Мейн", която стартира войната срещу Испания през 1898 г., Пърл Хърбър, "инцидентът" в Тонкинския залив (Виетнам), "масовите" убийства в Рачак, които станаха претекст за интервенцията на САЩ в Косово през 1999 г.

                                                ***

Но те бледнееха на фона на 11 септември 2001 г. Такава огромна провокация можеше да се "оправдае" само от още по-големи цели. Те се изявиха в Централна Азия, Балканите, Близкия Изток, Латинска Америка, Африка, Европа. Списъкът ще расте.

Ню Йорк, Вашингтон, 8,45 ч., 11 септември 2001 г. Това несъмнено беше най-крупният терористичен акт в историята на САЩ и на света.

Съмненията започнаха в първата минута след рухването на Световния търговски център. Кой беше този безумец? Осама бин Ладен, или онези, които тръгнаха към изграждането на Новия световен ред и така се загубиха в него, че им остана най-арогантната провокация.

Ужасът от Ню Йорк и Вашингтон смрази колективния разум на човечеството до степен, която отдавна не беше постигана и го изпълни със страх и несигурност.

"Лошият" беше посочен веднага, за да бъде отклонено вниманието от опасните въпроси. Това беше Осама.

Той обаче бе виновен за станалото, колкото авторите на тези редове за изчезването на динозаврите. Неговото име беше наложено координирано веднага след катастрофата, въпреки че идеята, че този юнак от планините на Афганистан може да бъде "Мистър Голям" и да проведе такава операция бе обидна даже за хората със среден интелект. Не ставаше дума за бомба, подложена под някаква кола или за някакъв фанатик, който се взривява насред Йерусалим. Ставаше дума уж за четири американски големи самолета, които бяха отвлечени едновременно в американското въздушно пространство от американски летища и насочени към най-охраняваните обекти в САЩ.

Как стана това? Стана, защото най-вероятно беше вътрешна работа, организирана вътре в САЩ и планирана на висше равнище.
Коя е тази хидра?

Отговорът е един. Това е световната супервърхушка, олигарсите на планетата. Наричани са "световна мафия", "нов световен ред", "световно правителство в сянка" и т.н. Това са хората зад кулисите, контролиращи американските правителства, Федералния резерв, Световната банка, Международния валутен фонд, ООН, НАТО, Европейския съюз...

Това беше единствената група, която имаше достъп и контролираше всичко, което беше необходимо за осъществяването на Операция 11 септември.

За тях нямаше значение кой е президент на САЩ. Решиха, че Буш-младши ще бъде по-удобен от Гор и го вкараха в Белия дом с машинации.

Заговориха, че 11 септември е нов Пърл Харбър. Да, така е. Тогава американците знаеха, че японците ще атакуват, но не направиха нищо. Защо? Защото искаха това да се случи, за да оправдаят влизането на САЩ във Втората световна война.

Акцията в Ню Йорк беше сравнена и с подпалването на Райхстага от Хитлер. Така е. Тя даде "основание" за безпрецедентно затягане вътре в САЩ, за военно мобилизиране и ограничаване на гражданските права.

Но станалото беше нищо в сравнение с предстоящото. Защото, колкото по-голяма е провокацията, толкова по-огромна е предизвиканата от нея операция.

Така стигаме до въпроса кой печелеше от атаките. Онези, които можеха да организират такава мащабна терористична акция, които искат да наложат върху вълната на терора тоталитарен режим върху целия свят.

Не беше изминал и час след атаката, когато Уесли Кларк, Робърт Гейтс и Лорънс Игълбъргър заявиха, че тя беше възможна, защото "Америка е демокрация" и че "някои от демократичните свободи ще трябва да бъдат ограничени". Това не беше случайно. Защото една от основните пречки към налагането на новия световен ред са самите американци - свободолюбиви, демократични, с чувство за солидарност, горди със своята нация. Това е опасно за задкулисните манипулатори.

Всъщност тази война започна преди повече от 50 години. За начало би могла да се приеме 1974 г., когато Хенри Кисинджър подготви "Меморандум 200 за националната сигурност на САЩ". Оттогава тази концепция е основата на доктрината за националната сигурност на САЩ.

В "Меморандум 200", наред с опасността от СССР и социалистическите страни, се сочеше, че икономическият напредък и увеличаващото се население в развиващите се страни са опасност за националната сигурност на САЩ. Значи, трябва да бъдат спрени на всяка цена.
Аргументът беше прост - всички стратегически суровинни ресурси на цялата планета са необходими за защитата на националната сигурност на САЩ и те трябва да постигнат контрол над суровинното богатство на Африка, Латинска Америка, над стратегическите нефтени и газови ресурси на Персийския залив.
Близкият Изток беше особено важен за САЩ заради две причини. Първо - нефтеното богатство на района е най-важната енергийна суровина на световната икономика. И второ - Близкият Изток е кръстопътят между Европа и Азия, и между Евразия и Африка, и чрез поддържането на война в тази част на света няма да има икономическо развитие в Евразия, Африка, Близкия Изток, Персийския залив и Балканите.

Разбира се, по онова време никой във Вашингтон не можеше да предположи, че само след 15 години СССР нямаше да го има.
Разпадането му създаде още една неочаквана възможност - завладяването на нефта и газа в Централна Азия и Кавказ.
Второто нещо, което се случи през 1974 г., бе, че английската олигархия изпрати един от своите шпиони, работещи по арабските страни - Бернард Левис, в САЩ, където през 1982 г. той стана основен политически съветник на Бжежински и на администрацията, която дойде на власт в САЩ през 1977 г.
Левис разработи политиката, която в края на 70-те години стана известна като "Планът Бернард Левис" и като "Полумесецът на кризите". Според нея американците и англичаните трябва да дестабилизират целия арабски и мюсюлмански свят и целия Персийски залив, защото те граничат със СССР. Американците и англичаните трябваше да създадат ислямски хаос, поредица от войни и конфликти по южната граница на СССР с цел той да бъде унищожен или отклонен от американо-европейското направление.
Всъщност "Сблъсъкът на цивилизациите" не беше измислен от Самуел Хантингтън. Той е плагиат. Споменатият Бернард Левис публикува статията "Корените на мюсюлманския гняв" в Atlantic Monthly още през 1990 г. Чак три години по-късно Хантингтън написа своята статия за Foreign Affairs, призовавайки към война на цивилизациите срещу мюсюлманите и Китай. Става дума за война на САЩ срещу 1,4 милиарда мюсюлмани и 1,5 милиарда китайци. Едновременно.

През 1991 г. беше първата война на САЩ срещу Ирак. През 1992 г., Бернард Левис публикува във Foreign Affairs нова статия, в която се казваше, че основната цел на войната в Персийския залив е да се постави завинаги край на каквато и да било идея за национална държава в арабския и мюсюлмански свят.

След колапса на СССР през 1990 г., когато се появи тезата за "Сблъсъка на цивилизациите", вече нямаше съперничеща империя, която да оспори превъзходството на англо-американската империя към световното господство.

Заради това авторите на "Сблъсъка на цивилизациите" не искаха в президентските избори в САЩ през 2000 г., да се стигне до дебат за тези процеси и на второ място - президент на САЩ да бъде напълно неподготвен и неподходящ за този пост човек.

Това беше Джордж Буш-младши. По-внимателният анализ показва, че единственият човек, наред с Бжежински и Кисинджър, който представлява приемствеността в тази стратегия на САЩ от 1974 г. до днес е баща му Джордж Буш - старши, чиято кариера мина през Залива на свинете в Куба, убийството на Джон Кенеди, шеф на ЦРУ, вицепрезидент на Рейгън, президент по времето на Горбачов, член на един и същи клуб с Бжежински и Кисинджър.

Заради това и Буш-младши беше заобиколен от хората на своя баща - Пауъл, Ръмсфелд, Чейни. Дали Буш-старши не стои зад 11 септември и дали той реално не управляваше отново САЩ? Заедно с нефтеното лоби на Рокфелер?

В навечерието на 11 септември ситуацията бе взривоопасна и заради други причини, сред които най-важната беше икономическата.

На 11 септември 2001 г. правителството на САЩ обяви default, т.е. фалит. Направи го по оригинален начин. Според принципа "на който имам да давам, му прощавам".

Към август-септември 2001 г. икономиката на САЩ беше на прага на хиперинфлацията. От икономическа гледна точка интерпретацията беше само една - срив на инвестиционните очаквания.

Поради това в икономически смисъл терористичната атака срещу Световния търговски център не се отличаваше от международните спекулации. Отличаваше се обаче с технологията.
Тя беше формулирана по следния начин - на нас ни е нужна огромна обща беда. Защото човешката психика възприема масовото ограбване по-леко от индивидуалното. Когато ограбването има масов характер обществото го приема като "стихийно бедствие".
Ставаше дума за огромни пари. Според американски данни, през 1996 г. на световния фондов пазар се движеха ценни книжа с номинална стойност 360 трилиона долара. Тази сума надвишаваше целия съвкупен световен продукт ... 12 пъти. Огромен балон. Умножете тази сума по инвестиционния бум, който до неотдавна преживяваха САЩ и по скоростта на обращението на ценните книжа в съвременната икономика и ще получите невероятната разлика между номиналната и реалната стойност на долара. Ако се вземе предвид даже оценката на обемите на световната борса от 1996 г. реалната стойност на един долар е ... максимум 7 цента.
До определен момент доларът беше спасяван от големия вътрешен пазар на САЩ и от статута му на световна резервна валута. Започвайки от 1997 г., доларите започнаха да "бягат" от целия свят обратно в Америка. Вътрешният пазар на САЩ не издържа прилива на такава ликвидност.

Още няколко месеца и щеше да настъпи Великата депресия № 2.
САЩ бяха пред пропастта. Още 2-3 седмици и щяха да рухнат в нея.

11 септември промени всичко. САЩ получиха онова, което им трябваше - огромна икономическа инжекция под формата на частичната военна икономика. Заради това, ако го нямаше 11 септември, той трябваше да бъде измислен.

11 септември стана едно голямо "бум-тряс", Ню Йорк бе в руини и пушек, инвестиционните фондове вече не плащаха дивиденти.
Под ударите на "терористите" попаднаха структурите, които през последните 10 години бяха основните проводници на политиката на финансовото глобализиране. 11 септември 2001 г. беше отговор не на тактиката, а на фундаменталната грешка в стратегията на това глобализиране. Ставаше дума за глобалното издънване на САЩ.
Стимулирането на умиращата икономика можеше да стане по два начина - с масивни социални програми (като Великата депресия през 30-те години) или с нова голяма война.

САЩ не можеха да допуснат депресията от 30-те години, защото тя ще ги маргинализира, ще ги откъсне от света, ще ги редуцира до второстепенна държава. Социалният взрив щеше да бъде страшен.
Какво оставаше? Голямата война бе най-бързият и ефективен начин за изход от кризата. Но голямата война трябва да се "заслужи", т.е. да се накара обществото да повярва в нейната необходимост и неизбежност.

Така се стигна до 11 септември 2001 г., който убеди всички в необходимостта от такава война. 11 септември скри и истинските причини на кризата. Причината не можеше да бъде икономическа, защото доларът щеше да бъде ликвидиран завинаги.
Вместо да ни отговорят къде са парите на света, американците създадоха опасността "ислямска чума", от която започнаха да ни "спасяват".

Финансовото глобализиране претърпя крах. Това е най-голямата катастрофа в историята на човечеството. Ограбени бяха не само азиатците, руснаците, европейците, но и американците.
За да накарат американците да потвърдят собственото си ограбване беше необходим антинационален преврат в САЩ. Необходима беше обществена катастрофа от такъв мащаб, която със своя трагизъм да накара американците да забравят за ограбените си джобове и да се втурнат да подкрепят правителството.

Документът, който очерта други фундаментални мотиви за атаката на САЩ срещу Ирак и в Централна Азия бяха "Стратегическите предизвикателства в енергийната политика на САЩ за XXI век", които бяха разработени от бившия държавен секретар Джеймс Бейкър и представени от вицепрезидента Дик Чейни през април 2001 г., т.е. пет месеца преди събитията от 11 септември.

Този анализ препоръчваше използването на военна сила срещу Ирак, за да се осигури достъпа на САЩ до нефта в Близкия Изток и Персийския залив.

В документа се сочеше, че дилемата за САЩ е, че американците искат изобилна и евтина енергия без да са готови да заплатят за това. Енергийният сектор е в критично състояние и кризата в САЩ може да избухне всеки момент, което ще повлияе върху националната сигурност и външната политика на САЩ по драматичен начин.

Този въпрос се съпровожда от по-големия - кой има нефт и още за колко време ще стигне. Нефтените футуролози се разделиха на два лагера - крайни песимисти и рационални песимисти (оптимисти няма).
Първите твърдят, че остават само няколко години, за да се стигне до рязко спадане на добива на нефт и свързаната с това глобална икономическа криза.

Рационалните песимисти твърдят, че този пик ще бъде достигнат чак след няколко години.
За всеки специалист е ясно, че операцията на 11 септември 2001 г. беше твърде сложна, за да бъде реализирана от някаква терористична група. Атаката изискваше изключително равнище на военна прецизност, която може да се осъществи само с ресурсите на напреднала разузнавателна централа. Те не са много.
Ето защо, ако някога бъде потвърдено и участие на Израел в атаките, то няма да бъде изненада.

Атаката беше координирана от хора, които имаха вътрешна информация от високо равнище и технологията, парите, хората, сътрудничеството на различни нива, които са знаели слабите места на сградите, как се управляват търговски самолети без опасност от засичане на акцията от спецапарата на САЩ, как да избягват радарните системи и т.н.

Успешният удар на три самолета срещу три цели в течение на два часа на разстояние стотици километри една от друга се нуждаеше от огромно координиране. Това не беше по силите на Хамаз, Осама, талибаните или друга групировка.
11 септември 2001 г. създаде напълно нов контекст на "войната срещу тероризма" и постави въпросите за истинските автори на Операция 11 септември.

Какво беше тя? Световен преврат или глобален контрапреврат?

 

                                 ***
Какво наистина се случи на 11 септември 2001 г.? Кои бяха основните играчи и какви бяха причините за тази операция?
Онези, които имат историческа памет, си спомнят, че операцията 11 септември беше осъществена според плана, разработен преди години. Това беше планът Америка да тръгне към изграждането на световна империя и глобална доминация.

Бяхме сред първите, които още през октомври 2001 г. започнаха да анализират водовъртежа от събития, хора, мотиви и пропаганда, появил се в този важен момент на историята. За да стигнем до извода - "не си правете никаква илюзия, 11 септември беше изцяло вътрешна работа на САЩ".

Тогава предположихме, че най-вероятно става дума за хората на Джордж Буш-старши - Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Вулфовиц, Джеб Буш, Левис Либи, висши служители от ЦРУ, ФБР и Пентагона, които съчиниха един от най-невероятните сценарии в историята на човечеството - атаката срещу Ню Йорк и Вашингтон, в сравнение с която операцията Пърл Харбър беше приказка за недоразвити деца. Той трябваше да послужи и като сигнал за ограничаване правата и свободите на американците, за "войната срещу тероризма" в Афганистан, Ирак и т.н., за завладяване на световния нефт, към което се стреми американското лоби "нефт - оръжие - политика".
Но най-важната цел беше покоряването на Евразия. Три четвърти от световното население и ресурси се намират на евразиатския континентален масив.

Това беше целта на всички американски администрации, откакто преди години Збигнев Бжежински определи, че основният американски императив е "за да оцелеем-трябва да завоюваме". Проблемът, според Бжежински, обаче беше, че повечето американци нямат вкус към глобални кръстоносни походи. Освен ако.не се появи някакво ужасяващо събитие.

Това беше 11 септември 2001 г. За супертайни операции като тази не се пишат мемоари. Но те все пак оставят следи. Става дума за "отбора" от частни ексразузнавателни и ексвоенни служители в рамките на структурата, създадена под прекия контрол на групата на Буш. Всички те се стремяха да консолидират властта в ръцете на Джордж Буш-младши.

Тази глобална психологическа операция се състоеше в 70 на сто от човешки и капиталов ресурс, от правителствена и корпоративна подкрепа за търсената геополитическа цел, и само в 30 на сто - от бомби и куршуми.

Въпреки перфектния сценарий, в тази картина имаше нещо много лошо, което даваше възможност на опитното око да забележи, че става дума за "вътрешна работа".

Всъщност глобалистите знаеха от доста време, че свободният пазарен подход вече не работи за тях, че работи само силата, че икономиката и ресурсите са нулеви фактори, че техният последен скок към глобално доминиране може да стане само с механизма на огромна терористична атака. И всеки път, когато някой се опитва да разкрие това, започваше поредица от самоубийства, ракове, катастрофи, убийства, самолетни инциденти, граждански войни, нефтени войни, вълнения, геноциди и т.н.

Опитното око разпознаваше същия почерк и зад 11 септември. Целта на атаката беше да се консолидира цялата власт - военна, полицейска, разузнавателна и политическа, в ръцете на Буш-младши, като междувременно се направят няколко войни, които ще им напълнят джобовете от оръжието и нефта.

Друга цел на 11 септември беше да се пречупи неприятелски настроения електорат чрез опасността от тероризма, олицетворяван от Осама, заврян в някаква пещера в Афганистан.
Шпионажът и тероризмът са идентични по отношение на йерархията си и секретността на мрежите си. Всички знаят играта. Ключът е, че спецслужбите на САЩ подготвят ислямските екстремисти, насочват ги в "правилната" посока, дават им бомбите в ръцете, оставят "вратата" отворена, показват им коя врата е отворена, подготвят всички доказателства предварително и директно ги финансират.
Да не забравяме, че Осама вършеше и друга работа - оправдаваше геополитическото нахлуване на САЩ в Централна Азия, Афганистан, Туркменистан и Узбекистан.

Истинската сила зад световния тероризъм са САЩ и най-високите равнища на силовия им елит. Те са кукловодите.

Ако се вгледате по-внимателно в ставащото в Америка, ще видите, че то отговаря на тезата, че сме свидетели на последните гигантски спазми на умиращата индустриална парадигма - нефтът и тежката промишленост в близко време ще бъдат изчезващите динозаври на тази планета, която, чисто и просто, се изчерпва от нефт и газ. Това са конвулсиите на последния отчаян опит да заграбят цялата власт по единствения начин, който им е останал.

Дипломацията и политиката вече не вършат работа. Остава пряката сила. Това е тероризмът. Осама беше палячо, висящ на някакъв конец, платен провокатор на американските геостратези, които го използваха своята атака срещу Евразия.

Къде са истинските извършители на 11 септември? Едното място, където може да започне търсенето е забравеният факт, че адмирал Стенсфилд Търнър през 1977 г., по заповед на президента Джими Картър, уволни няколко хиляди агенти на ЦРУ. Те отидоха при своя шеф Джордж Буш-старши, и го запитаха "какво да правим, бос". Той им каза да станат "свободни агенти", т.е. да не се отчитат пред никого и никой да не знае къде се намират и с какво се занимават. Но те можеха да правят всичко, за което им плащаха. По този начин излязоха от системата, но останаха на лично подчинение на Джордж Буш-старши, който чрез посредници изгради цяла мрежа от частни агенти. Заплатите на тази частна армия идваха от нефтените и енергийни гиганти. Срещу определени услуги. Ще добавим и МОССАД.

Тероризмът и до днес работи сто на сто. Това е най-добрият метод за контрол, навсякъде и по всяко време.
Защото целият този Осама Бин Ладен беше произведен от ЦРУ и МОССАД, за да се навлезе в Централна Азия и Персийския залив, които са фокусът на властовия елит в САЩ. Осама беше планиран да поеме вината за тероризма и да стане оправданието за него.
Често се прави грешка, като се твърди, че 11 септември 2001 г. е дело на ционистките среди в САЩ и Израел. Не е само това.
Целта е да се стигне до единно управление на света (някои го наричат единно правителство), което ще въведе суперкапитализма (някои го наричат нов световен ред), под техния тотален контрол (някои го наричат световна конспирация).

Всичко това е вярно.
Защото операцията срещу Ню Йорк и Вашингтон беше политическа провокация. Защо? За организирането на операция като тази бяха необходими три съставни части.

Първата бяха политическите и икономически кръгове, заинтересовани в дестабилизирането на обстановката в САЩ и в света. Само те можеха да платят за тази операция.
Втората бяха хората, които можеха да подготвят и реализират операцията.

На трето място беше самата организация, реализирала операцията.
Политическият замисъл за нея можеше да се появи само там, където има изключително високо напрежение в световните финансови потоци. За информираните източници безпрецедентното насилие от 11 септември беше кулминацията на безогледна вътрешна битка в бизнеса и политическата йерархия на САЩ. Тя беше водена чрез сурогати, които може и да не са знаели, че са манипулирани от техните кукловоди.

Споменатата втора съставна част са хората и оперативната разработка на операцията. Всеки специалист знае, че акция с такива мащаби може да бъде разработена само от държавни секретни служби, действащи на основата на конспирацията и оперативно подготвени за провеждането на диверсии. Само секретните служби работят с екстремистки организации, създадени и финансирани от тях.

Без външна подкрепа тези екстремисти умират или се превръщат в затворени секти с ограничено влияние. Те могат да взривят дискотеки или магазини, но да организират въздушна атака с няколко Боинга не могат. Планирането и провеждането на акция като нюйоркската могат само актуални или бивши служители на секретните служби, които действат в централата или в центъра на големи корпорации.

От тази гледна точка операцията в Ню Йорк и Вашингтон, със своите външни признаци, анонимност, огромен брой на жертвите, цинизъм, жестокост и демонстративно наказателен характер отговаряше на вътрешните проблеми на огромната битка за преразпределение на властта в САЩ и по света. В навечерието на операцията световната олигархия решаваше проблемите на настъпващата глобална криза. Взривовете решаваха донякъде тези проблеми.

Без изясняването на мотивите и целите на операцията не е възможно да се определят нейните поръчители и изпълнители. Това е като функция с няколко неизвестни. Грешка в една цифра, и цялото решение е погрешно. Във Вашингтон веднага определиха атаката като "терористичен акт". Администрацията на САЩ автоматически получи "решението на функцията". Виновниците на трагедията бяха ислямските фундаменталисти въобще, и Осама Бин Ладен - в частност.

Но очевидно е, че операцията със своята организация и координация, не можеше да бъде подведена под знаменателя на баналния тероризъм. Това беше изключително добре подготвена и професионално осъществена и координирана диверсия.
Неслучайно използваме термина диверсия. Диверсията обикновено се изпълнява от специално подготвени агенти в мирно или военно време. За разлика от тероризма целта на диверсията не е политическо искане. Диверсантът не се саможертва, той е войник. Пред него има само враг. Целта на диверсията е нанасяне на максимална вреда на врага с минимални собствени загуби. Тероризмът е признак на безсилие. Диверсията е демонстрация на сила. Тероризмът никога не е анонимен. Без гръмко съобщена цел и изпълнители терорът губи смисъл. За диверсионната операция никой никога не поема отговорността. Обратното - именно това е целта на диверсията. Да не се оставят никакви следи, да се насочи врага в лъжлива насока.

Заради това не използваме думата терор, а диверсия, и не терористична акция, а диверсионна операция.
Организацията на диверсията е висш пилотаж на секретните операции. Необходимо е многоетажна организация, действаща координирано според предварително разработен план сточно разписани задачи.

Такива нива са минимум пет.
Първото, най-високото, е поръчителят, спонсорът. В тази група са правителствата или представителите на най-крупния, свързан с политиката капитал.

Едно ниво по-ниско е щабът на операцията, който осъществява разработката, планирането и стратегическото ръководство. Това могат да направят само специалисти.

Следващото ниво е "групата за подсигуряване № 1". В задачите й влизат легализирането на изпълнителите, насочването им към целта, транспортното подсигуряване, оперативното прикритие. Хората в операцията са използвани "на тъмно", т.е. не знаят крайната цел. След изпълнението често са ликвидирани.
Четвъртото ниво е "групата за подсигуряване № 2". Наричат ги "контраразузнаването" или "ликвидаторите". Тяхната цел е да осигурят секретността на операцията, пътищата за отстъпление, организирането на лъжливите следи. В извънредни случаи могат да поемат изпълнението вместо група № 1.

На най-ниското, 5-о ниво, са преките изпълнители. Всеки от тях е подготвян отделно за всеки отделен обект и не знае нищо за съществуването на другите групи и обекти.

Така стигаме до третата съставна част на операцията - изпълнителите. Това, че тя не беше по силите на която и да било терористична група, а още по-малко на Бин Ладен, не събужда никакви съмнения сред специалистите. Даже не става дума, дали "терорист № 1" разполага с необходимите организационни ресурси.
Стана дума за други неща. Бин Ладен беше "отработен материал" за секретните служби. Той беше "осветен" и оставен да го "ядат" журналистите. Такъв човек не става за нищо. Бин Ладен отдавна беше стока за ширпотреба.

Той се занимаваше с така наречения демонстративен /открит/ тероризъм, който заема най-ниското място в организацията на секретните служби. С него можеха да се плашат само гарги. Отработените агенти рано или късно са ликвидирани. Най-добре е това да стане публично, за масово потребление. След като Бин Ладен беше обявен за враг № 1 на САЩ той стана по-безопасен и от муха.

Как да го свържем с операцията от 11 септември, с изключително високо равнище на интелектуално подсигуряване? Та Бин Ладен даже не можеше да работи с компютър?

 

Според американски данни по време на операцията беше изключена системата за управление на въздушното движение. "Терористите" изключиха в самолетите и транспондерите, система за вторична радиолокация, която в постоянен режим предава на диспечерските центрове своите параметри - курс, пелинг и т.н.
Блокирана беше и наземната система за управление на въздушните полети, което предизвика хаос в небето над Америка. Официалната версия е, че това беше направено от хакери. Но ставаше дума не за едно летище, а за цялата страна. Това е невъзможно без агентура в самата система, с висок интелект и професионално равнище. Фанатиците-ислямисти се използват само в ролята на смъртници.
Ето защо трагедията в Ню Йорк не беше терористичен акт, а най-подробно подготвена и реализирана диверсионна операция. Ако спецслужбите на Вашингтон продължават да твърдят, че тя била организирана от Бин Ладен, трябваше да си вземат шапките и да си ходят заради некадърност. Но те няма да си отидат. С което ще признаят факта, че американските спецслужби или паралелни структури са преки или косвени участници в диверсията. Други не може да има.

Каква все пак беше целта на операцията?

Диверсията беше огромна, за да оправдае още по-огромна диверсионна цел.

Да погледнем нещата в техните реални измерения. В центъра на света беше концентрирана най-мощната военна групировка. Количеството на авиацията на САЩ и Англия превишаваше три пъти армадата, която воюваше в Персийския залив през 1991 г.
Пентагонът извади от своите резерви 3 500 крилати ракети; Англичаните изпратиха в Индийския океан най-крупната за цялата своя история военно-морска групировка. Войските на САЩ се прехвърлиха в Пакистан, Индия и Непал. Влязоха и в бившите съветски военни бази в централноазиатски републики.
И всичко това срещу Осама? Терористът, който нямаше суверенна територия, защото така беше измислен - да няма национални граници, за да оправдава глобалната операция срещу него.
Ето защо това не беше антитерористична операция.

Това беше опит за окупация от САЩ на целия външен свят.
Това беше нов Пърл Харбър. След него САЩ влязоха в Третата световна война, която е по-особена - световна гражданска война. Война срещу цялата планета, срещу външния враждебен свят.
Други казват, че Ню Йорк беше американският Райхстаг. Тъй като американците не знаят какво беше Райхстагът ще им го припомним:
30 януари 1933 г.

Ваймарската република на президента фон Хинденбург назначи Адолф Хитлер за канцлер
27 февруари 1933. г.
Германският парламент/Райхстагът/ беше подпален. Холандският комунист Маринус ван дер Люббе беше намерен "на сцената" и обвинен в подпалвачество. След това към обвинението беше включен и Георги Димитров.
28 февруари 1933 г.
Президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отмениха член 48 от Ваймарската конституция, която позволяваше суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Ставаше дума за отмяната на следните конституционни защити:
- свободно изразяване на мнението;
- свободата на пресата;
- свободата на събиране;
- правото на пощенско и електронно комуникиране;
- право на незаконно претърсване и конфискуване;
- правото на частна собственост.
С допълнителен закон бяха създадени SA /щурмовите отряди/ и SS /специалната сигурност/ на Федералната полиция.
24 март 1933 г.
Райхстагът прие Закон за прекратяване на страданията на хората и нацията, който даде на Хитлер диктаторската власт.

След катастрофата в Ню Йорк , администрацията на САЩ мисли с категориите на войната. Войната не е религиозно или мирогледно противоречие, а финансово и териториално преразпределение. САЩ са в огромна икономическа криза и трябва да решават проблеми. Най-бързият начин е висшата степен на имперската експанзия -военната.

Нещата не са в патриотичната схема "тези американски империалисти искат да поставят целия свят на колене". Това е опростяване. Светът е на прага на унищожаването на представителната демокрация. Ще бъдат ликвидирани всички демократични институции, тъй като потребителският пазар вече не е политически фактор. И електоратът не е политически фактор.
Националната администрация на САЩ тръгна по пътя на самоликвидирането. Това е най-хазартният момент. САЩ рискуват много. Значи, освобождават място за някой друг. На тяхно място ще се появи нова, страшна сила, И когато средният американец изведнъж разбере, че са го преселили от свободна страна в затворена зона, вече ще бъде късно. За тази цел американското общество трябва да бъде консолидирано по нацистки тип. Но американецът не е готов и няма да издържи такова давление. Кризата ще се задълбочи и ще стане неконтролируема.

Поради това за враг на цивилизования свят единодушно беше избран ислямският свят, ислямският фундаментализъм. Нещата и тук не са много сложни. След марксизма, ислямската идеология е последният идеологически ресурс в осъзнатата опозиция на света срещу Новия световен ред. Рискът, че политическият ислям може да се обедини с антиглобалистките леви движения, които тресат западния свят или с растящия патриотизъм в Русия и Китай довежда до пълен ужас транснационалната олигархия, която все още не е световно правителство, но е претендент за него. Може да се появи мощна структура. Ислямът излиза от гетото и с другите започва да изгражда съвместното опозиционно поле.

Ще се появи транссветовна политическа опозиция срещу Новия световен ред. Значи, трябва да се предотврати. На кого да хвърлим вината? На милиард и половина мюсюлмани, които са заплахата за съвременния свят, за "цивилизацията". Срещу тях трябва всички да се обединим. Трябва да правим коалиции, съюзничества, трябва да даваме въздушното и друго пространство.

25-те години от тогава потвърдиха всичко написано по-горе от мен точно преди 25 години.

Красимир Иванджийски
септември 2026 г.

11 септември 2001 г. беше колосална съвместна провокаци на ЦРУ и мОССАД

 

 

Срещу Пентагона нямаше самолет. Атаката беше с американска
крилата ракета.

 

Ядреният взрив беше насочен отдолу нагоре

 

Схема на ядрените взривове и тяхната насоченост

 

Няколко месеца след взривяването руините продължаваха да са "горещи" ядрено

 

Такива стоманени колони можеха да бъдат унищожени само с ядрен взрив.

 

Това не беше удар със самолет върху фасадата на СТЦ, а взривени заряди отвътре навън

 

Прахът върху отломките беше от ядрени утайки.

 

 

Огромните стоманени колони бяха огънати от ядрения взрив   като подкови 

 

Буш-младши подписа Патриотичния акт и въведе извънредно положение в САЩ, което не е отменено до днес

 

Координатор на цялата операция беше вицепрезидента Дик Чейни

 

На 11 септември цялата изпълнителнан власт на САЩ беше
затворена в Бункер Р

You have read 1 of your 8 free articles this month.