Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
202620252024202320222021202020192018
2017201620152014201320122011201020092008
2007200620052004200320022001200019991998
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Каква беше ролята на Израел в атаките на 11 септември 2001г.

 

Кой извърши атаката на 11 септември 2001 г.? Този въпрос ще бъде задаван още десетки години. Дали Буш-младши  беше пряк участник или само знаеше, че те ще бъдат осъществени, дали това беше съвместна акция на спецслужбите на САЩ и Израел, или самостоятелна операция на израелците.


За последната теза има много основания...


На 11 септември 2001 г. единствените хора, които танцуваха и се радваха от атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк бяха петима израелци, арестувани от ФБР, след като няколко очевидци се обадиха, че са ги видели да се радват и да снимат трагедията от другата страна на реката, в Ню Джърси.


Когато направените от тях снимки бяха проявени, наистина се показаха петимата танцуващи и смеещи се израелци. При обиска, в колата им бяха намерени ножове за рязане на мокети, европейски паспорти и 4700 долара, скрити в чорапите им.


Защо се радваха тези израелски агенти от ужасната трагедия, разиграваща се пред очите им? Какъв зъл дух се беше вселил в тези хора, които би трябвало да са най-големите съюзници на САЩ и които получават всяка година милиарди долари помощ от американските данъкоплатци, докато по същото време хиляди умираха в 110-етажните кули?


Едва ли е параноична тезата, че 11 септември беше дело на елементи в правителството на Израел и в световното ционистко движение, които имат зад гърба си дълга история на атаки и шантаж не само срещу арабите, но и срещу САЩ. Международният ционизъм е с богат опит в тази област...


                                                  ***
Ционизмът се появи през втората половина на 19-ти век като политическо движение, като целта му беше създаването на еврейска държава в Палестина. Днес терминът "ционизъм" се използва повече за онези евреи, които искат да разширят границите, които бяха установени за сметка на палестинците и тяхната земя.


В по-общ смисъл "ционизъм" се използва за описанието на един елемент от еврейската общност (не всички от тях), които вярват в "еврейското превъзходство".


Характерно е, че най-голямата атака срещу ционизма и "еврейското превъзходство" идва от самите евреи, като се започне от Маркс и мине през Джон Сак, Алфред Лилентал, Ноам Чомски, Израел Шахак, Бенджамин Фридмън, Виктор Островски. Има даже еврейска религиозна група, наречена "Евреите срещу ционизма", които са обект на груби атаки от основните ционистки организации като Лигата срещу клеветите - Anti Defamation League (ADL).


През 19-ти век обаче ционистите имаха проблем с реализацията на схемата за превземането на арабска Палестина, която по онова време беше в рамките на Отоманската империя и арабите нямаха никакво намерение да си дават земята на ционистите от Европа. Самите евреи, живеещи в Палестина бяха твърде малко и не са я контролирали никога от времето на Римската империя.


Това унищожава мнението, че арабите и евреите воюват за тази земя "от векове". Нищо подобно. Движението за откъсването на Палестина от Отоманската империя дойде от европейските ционисти, които бяха постигнали силно влияние в няколко европейски държави.


През 1914 г. започна "голямата война", която сблъска трите сили - Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя с другите три сили - Англия, Франция и Русия.
На фона на анализа на причините за 11 септември 2001 г. ще припомним, че тогава ционистите изиграха важна роля за въвличането на САЩ в кървавата европейска война, в която САЩ нямаха никакви жизнени интереси.


Каква беше ситуацията? През 1916 г. немците, австрийците и турците вече печелеха войната. Русия беше в хаос, Франция имаше огромни загуби, Англия беше под блокадата на немските подводници. Тогава Германия предложи на Англия да приключи войната при удобни за Лондон условия. Но англичаните и международните ционисти имаха още една карта. Британското правителство и лидерите на ционизма сключиха договор. Ционистите се ръководеха от Хаим Вайцман, човекът, който по-късно стана президент на Израел. Идеята беше ционистите да използват силното си влияние в САЩ и да ги въвлекат във войната на страната на Англия срещу Германия и Турция. В замяна, ционистите щяха да получат като награда Палестина от победената Отоманска империя.


В началото, англичаните искаха да дадат на ционистите еврейска държава в Африка. Но те искаха Палестина, към която европейските евреи би трябвало да започнат да имигрират в големи количества.


Ционистите в САЩ като Бернар Барух, Луис Бръндейс, Пол Варбург, Яков Ших започнаха обработка на президента Удру Уилсън, а ционистката преса превърна немския кайзер в "кръвожадно куче", което ще унищожи "цялата цивилизация".
През 1916 г., след инсценирането на потопяването на кораба "Лузитания", САЩ се включиха във войната на страната на Англия под смешния предлог "да превърнат света в по-сигурен за демокрацията".


Този трик се използва и до днес.


Междувременно в Германия, където ционистите също имаха огромно влияние в печата и промишлеността, започнаха стачки, организирани от ционистите и марксистките работнически движения. По този начин вече не беше трудна победата над Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя, която завърши с безславния договор от Версай от 1918 г., където ционистите също имаха делегация, водена от Вайцман.


Англия издаде Балфорската декларация през ноември 1917 г., в същия месец, в който Германия капитулира. Но декларацията беше подготвена 20 месеца по-рано, през март 1916 г. под диктовката на Вайцман. Тя предвиждаше масова еврейска имиграция в Палестина. Това беше първата стъпка към онова, което 20 години по-късно щеше да стане държавата Израел.


Години след войната, от ционисткото движение се отцепи американския ционистки милионер Бенджамин Фридман, който беше така разочарован от своите събратя и ги нарече "ционистка мафия".


Именно той разкри, че президентът Уилсън е бил шантажиран от американската еврейска върхушка заради "стари грехове в университета Принстън".
Самата Балфорска декларация беше писмо, подготвено през 1916 г. от английския външен секретар Артур Балфор, в което се изразяваше одобрението на Англия за създаването в Палестина на национален дом на еврейския народ, за което британското правителство трябваше да положи всички усилия.


Да отидем по-напред в историята - към началото на 30-те години. Германия беше унижена не само от поражението в Първата световна война, но и от огромните репарации, които й бяха наложени от ционистките банкери във Версай. Тогава се появи Адолф Хитлер като канцлер и лидер на Нацистката партия. Почти веднага ционистите по света започнаха да зоват за поредна акция срещу Германия. САЩ и Англия наложиха бойкот на немските стоки. На 24 март 1933 г. Daily Express в Англия излезе със заглавието: "Юдея обявява война на Германия. Евреи от целия свят, обединете се в акция".


На следващата година ционисткият лидер Владимир Жаботински написа, че "интересите на евреите се нуждаят от пълно унищожение на Германия".


Няколко години по-късно лорд Бивърброк - английски вестникарски магнат, предупреди срещу ционисткото влияние в английския печат: "Има около 20 000 немски евреи, които дойдоха в Англия. Тяхното политическо влияние ни тласка към война с Германия".
През 1939 г. Германия нападна Полша заради територия, отнета й във Версай. Англия и Франция веднага обявиха война на Берлин. В САЩ ционистката върхушка отново заработи. Имената бяха различни. Сега беше ред на президента Франклин Рузвелт да въвлече САЩ в новата европейска война. Патриотичните американци като пилота Чарлз Линдберг написаха "Не атакуваме евреите, но предупреждаваме, че заради техните интереси искат да въвлекат САЩ във войната".


Заради силната обществена съпротива Рузвелт и ционистите имаха сериозни проблеми. Тогава се случи атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Япония и Германия имаха договор за отбрана, което означаваше, че война с Япония ще е война и с Германия. Рузвелт наложи ембарго на нефтените доставки за Япония, с което създаде предлога за нейната атака срещу Пърл Харбър. След това беше доказано, че Рузвелт знаеше за предстоящата атака, но не направи нищо.


Както в Първата, така и във Втората световна война, Германия отново беше победена. На 30 април 1945 г. Хитлер написа своето политическо завещание. В него той стовари отговорността за войната върху "ционистката мафия", или както я наричаше "международната еврейщина и техните наемници".
Няколко години след войната ционисткият план за установяване на държавата Израел в Палестина вече беше реализиран. Преди това обаче английските протектори в Палестина бяха изпъдени с терористични акции. Една от най-силните ционистки терористични групи беше Иргун, чийто лидер беше сетнешният премиер на Израел Менахем Бегин.


Сутринта на 22 юли 1946 г. около 20-тина терористи от Иргун, преоблечени като араби, нахлуха в хотела "Крал Давид" в Йерусалим и взривиха 225 килограма експлозиви. В хотела бяха секретариатът на правителството на Палестина и щаб-квартирата на английските сили. Убити бяха 91 души.


През 1948 г. с активното ционистко лобиране, ООН, САЩ и Англия признаха държавата Израел. Една от първите мерки на израелското правителство беше да прокара "закона за връщането", който даваше правото на всеки евреин по света да се засели в Израел и да получи гражданство. Арабите не бяха доволни от това и последваха няколко войни. Но израелците, с помощта на САЩ, не дадоха възможност на арабите да си върнат земята.


Иронията на "закона за връщането" беше, че повечето днешни евреи нямат никаква връзка с евреите от Стария завет. Повечето са наследници на хазарите, народ, чиито вождове са приели юдеизма през 8-ми век. Хазарите никога не са стъпвали в Палестина.
След Втората световна война стана ясно, че основните глобални сили ще бъдат САЩ и СССР. Сталин разбра истината и започна своите антиционистки процеси, които доведоха до неговото елиминиране през 1953 г. Сталин беше убит. Но и следващите ръководства в Москва не позволяваха на руските евреи да се заселват в Израел. Това стана чак при Горбачов и Елцин.
Заради това най-важният съюзник на ционистите станаха САЩ, които трябваше безусловно да застанат зад евреите в техните войни срещу арабите.


Средството се криеше в мотото на израелското разузнаване МОССАД "чрез измама, към война".
Първата такава операция беше през 1955 г., когато израелски агенти, преоблечени като араби бяха заловени да взривяват американски инсталации в Египет. Разобличаването предизвика такъв шум, че правителството в Тел Авив падна.


Последва 1967 г., когато израелски канонерки и изтребители потопиха американския невъоръжен комуникационен кораб Liberty. 35 американски моряци бяха убити, 170 ранени. Намерението на Израел беше да убият всички американци и да обвинят Египет. Израел отрече атаката, но оцелелите го разобличиха. И до днес американският Конгрес не е разследвал атаката срещу Liberty.


През 1986 г. израелците отново въвлякоха американците в скалъпена от тях провокация срещу арабите. Бившият служител на МОССАД - Виктор Островски, който се разочарова от своите събратя, се опита да предупреди американците. Той разкри как в Израел са съчинили провокацията, заради която след това беше обвинена Либия за взривяването на нощния клуб в Германия, в който загинаха американски войници. Това беше претекстът, с който Роналд Рейгън започна бомбардировките на Либия, в които загина и 4-годишната дъщеря на Муамар Кадафи. Тогава Франция не позволи на американските бомбардировачи да прелетят над нейна територия, тъй като френското разузнаване знаеше, че истинският терорист в Берлин бяха израелците.


Островски разбра, че МОССАД често използва арабски агенти за свои мисии, че израелски агенти се представят като араби, че МОССАД още тогава имаше план да насочи американското обществено мнение срещу Ирак, че богатите ционисти в САЩ са включвани в различни мисии и операции на МОССАД.


През 2001 г. във Washington Times се появи статия за 68-страничния анализ на Армейското училище за напреднали военни проучвания (SAMS), който беше направен от 60 американски офицери, опитвайки се да предвидят възможните последици от изпращането на американски части за поддържането на мира между Израел и Палестина.


Ето извадки от този анализ: "Израелската военна машина е като 500-килограмова горила. Добре въоръжена и обучена. Действа както в Газа, така и на Западния бряг. Известно е, че не спазва никакви международни закони при изпълнение на мисиите си. МОССАД е черна карта. Безмилостен и подъл. Има възможност да удари американски сили и да го представи като акция на палестинските араби".


11 септември 2001 г. тепърва предстоеше...


За последната теза има все повече основания...


В предишния брой на "Строго Секретно" се спряхме на основите на ционизма в света и в САЩ и евентуалното му участие в събитията от 11 септември. За да се разбере дълбочината на тази тема трябва да се знае, че ционистите никога не са отричали, че имат огромно влияние в САЩ. По-вярната теза е, че те доминират политиката на САЩ. Именно тази доминация им дава възможност да извършват престъпления, които след това чрез медиите са скривани от американската общественост.


Не е тайна, че ционистите доминират американските медии, правителството, академиите, университетите и Холивуд.
Прочутият пилот Чарлз Линдберг каза: "Най-голямата заплаха от тях се крие в еврейската собственост върху печата, радиото, киното и нашето правителство".


Адмирал Томас Мурър, шеф на обединените щабове при Роналд Рейгън, добави: "Никога не съм виждал президент, който да е посмял да им се противопостави. Евреите постигат в Белия дом това, което искат. Те винаги знаят какво става там. Ако американците разберат каква хватка имат евреите върху техните правителства, те ще се вдигнат на въстание. Американците нямат и понятие какво става."


Председателят на сенатския комитет за външна политика Уилям Фулбрайт заяви: "Израел контролира Сената на САЩ. Ние трябва повече да се грижим за интересите на САЩ".


Бившият кандидат за президент Патрик Букенън заяви: "Конгресът на САЩ е територия, окупирана от Израел".


Да погледнем някои факти за ционисткия контрол над САЩ.
Факт 1: ABC, NBC, CBS, CNN, Washington Post, New York Times, Wall Street Journal, Time, Newsweek, US News and World Report и много други медии, да не забравим Холивуд, имат или ционист изпълнителен директор или ционист шеф на новините, или са собственост на ционистки медиен конгломерат.


Обърнали ли сте внимание по какъв начин фирмите на Холивуд представят немците, руснаците или арабите, и какви обикновено са имената на положителните герои?


Факт 2: AIPAC, произраелската организация, е най-силното лоби във Вашингтон. Според тях, те могат да отстранят всеки конгресмен или сенатор, който не им се подчинява. "AIPAC е най-силното политическо лоби във Вашингтон. Неговите 60 000 члена харчат стотици милиони долари, за да купят Конгреса и двете партии. Това най-малкото е обидно" - написа преди време Nation Magazine.
Факт 3: Пентагонът е под контрола на най-големите ционистки хардлайнери начело с Ричард Пърл. Цивилният борд има по-голям контрол над военната върхушка на САЩ, отколкото самия секретар на отбраната, генералите или адмиралите. В борда има и други челни ционисти - Кисинджър, Коен, Шлезинджър, както и членове неевреи, които винаги са подкрепяли политиката на Израел в Близкия Изток. Най-важни обаче са Пърл, наричан принцът на тъмнината, Пол Вулфовиц - който е зам.-секретар на отбраната и ционистът Фейт, който неотдавна посети България. По този начин ционистите заемат в Пентагона три от четирите високи цивилни позиции и контролират въоръжените сили на САЩ. Кариеристите като Кондолиза Райс или Доналд Ръмсфелд не могат и не искат да им се противопоставят. Бандата Пърл-Вулфовиц-Фейт е едно фанатично ционистко "правителство в правителството". В съюз с тях работят фундаменталният ционист и отново кандидат за президент Джозеф Либърман и неговият партньор, сенаторът Джон Макейн.


На този фон е разбираемо защо повечето американски журналисти и политици се страхуват даже да говорят за този проблем и защо бившият президент Бил Клинтън изрече нещо колкото комично, толкова и показателно. "Израелците трябва да знаят, че ако иракската или иранската армия минат реката Йордан, аз лично ще взема оръжие, за да се бия или да умра".


Но да се върнем към събитията от 11 септември 2001 г. от друга гледна точка, на премиера на Израел Ариел Шарон.


През 1967 г. Израел окупира палестинските територии на Западния бряг и Газа. Оттогава изминаха 36 години, но Израел продължава да ги окупира, въпреки че те не са част от израелската държава, създадена през 1948 г. Палестинците искат окупацията от 1967 г. да бъде прекратена. Именно това е причината за продължаващия конфликт в Близкия Изток. Преди последното активиране на войната повечето израелци също бяха за прекратяване на окупацията и за постигането на мир. 90-те години бяха спокойни за Израел. Те избраха Ицхак Рабин за премиер и той започна преговори с палестинците с посредничеството на САЩ. Но това не отговаряше на интересите на ционистите в Израел и САЩ. Рабин беше убит през 1995 г. на един мирен митинг. Убиецът не беше арабин, а ционистът-фанатик Игал Амир.


Сега начело на правителството на Израел е Ариел Шарон, наричан от неговите ционистки поддръжници "кралят", а от арабите - "терорист, военен престъпник и касапин". Преди години изглеждаше, че кариерата на Шарон е приключила след ръководените от него масови убийства в лагерите Сабра и Шатила през 1982 г., когато той беше министър на отбраната. Тогава самите израелци го принудиха да се оттегли.


20 години по-късно, през октомври 2000 г., Шарон възкръсна и като провокатор се появи до Храма на хълма, считан от арабите за свещен. Това беше преднамерена провокация. Когато палестинците започнаха да протестират, израелците изпратиха срещу тях войски. Крехкият мир отново беше погребан. Шарон се прояви отново като "силният човек" и беше избран за премиер.


Планът на ционистите е да изхвърлят въобще палестинците от Газа и Западния бряг. Но преди 11 септември 2001 г., което пролича на конференцията в Дърбан (ЮАР), Израел и САЩ вече бяха в пълна изолация. Колко полезен за тях щеше да бъде "някакъв инцидент", който да преобърне световното мнение срещу палестинците и арабите, и окончателно да вкара САЩ във войната срещу враговете на Израел.


Дните и часовете преди 11 септември бяха пълни с много предупреждения за предстоящата терористична атака, в това число с отвлечени самолети. Ще припомним, че месеци преди 11 септември САЩ вече бяха предупредили някои свои съюзници, че готвят война срещу Афганистан. Плановете бяха готови окончателно през юни 2001 г. Тогава се появи нуждата от "инцидент", който да оправдае започването от САЩ на пълномащабна "война срещу тероризма".


По същото време МОССАД започна няколко операции под "фалшив флаг". През август в Англия и САЩ се появиха предупреждения, че предстои голяма операция на арабска терористична група, наброяваща 200 души. МОССАД не знаеше подробности, но още тогава ги свързваше с Осама бен Ладен и с Ирак. Глупости. Как бе възможно МОССАД да знае за съществуването на тези 200 терористи и не знае името на нито един от тях? И колко убедително за Израел беше, че Саддам работи с Осама, въпреки че те се мразеха като куче и котка.


По същото време в Германия Frankfurter Algemaine Zeitung съобщи, че електронната шпионска система Eschelon е дала на американските и израелски шпионски централи няколко предупреждения за предстоящи самоубийствени атаки срещу цели в САЩ.


На 12 септември San Francisco Chronicle съобщи, че кметът на града - Уили Браун, е бил предупреден осем часа преди атаките да не лети на 11 септември със самолет.


На 24 септември Newsweek съобщи, че на 10 септември е научил, че група висши служители на Пентагона изненадващо са анулирали плановете си да летят на следващия ден заради "съображения за сигурност". Дали тези неназовани служители не бяха онези висши ционисти в Пентагона - Пърл, Вулфовиц и Фейт. Ако тези чиновници бяха предупредени да не летят, защо Пентагонът не постави ВВС в готовност. Защо така бавно реагира на 11 септември ако предварително са знаели че има огромна опасност?


На 27 септември Washington Post съобщи, че двама работници от израелската компания Odigo с офиси в Ню Йорк, са получили предупреждение само 2 часа преди атаката. Има ли идиот, който ще повярва, че предупрежденията са били изпратени от "ислямски терористи" на израелски служители?


Както написахме в предишния брой, на 11 септември 2001 г. бяха арестувани петима израелски агенти, които са били забелязани да се радват от гледката на падащите кули на Световния търговски център в Ню Йорк, от другата страна на реката. А в самия ден на атаката бившият премиер на Израел Бенямин Нетаняху, запитан, какво означава тя за израелско-американските отношения каза: "Това е много добре... Добре, не е добре, но ще генерира симпатия за Израел".


Петимата арестувани израелци са работили за спедиторската фирма Urban Moving Systems. Един от американците в тази фирма след това каза, че повечето работещи в нея са израелци и че всички са се шегували след атаката. Няколко дни след това собственикът на Urban Moving - израелецът Доминик Сутер, напусна САЩ.

Така бързаше, че клиентите не получиха мебелите си заключени в складовете на фирмата. Петимата израелски агенти бяха държани няколко месеца, преди да бъдат освободени тихо.


Веднага след атаките, контролираните от ционистите медии в САЩ бяха пълни с анализи за връзката между 11 септември и бин Ладен. Американците разбраха, че Осама е нападнал САЩ, защото мрази тяхната "свобода" и "демокрация".


Но първите съобщения за бин Ладен бяха, че той е отрекъл участие в атаките и заяви, че "11 септември е бил оркестриран от ционистите. Не съм участвал в атаките на 11 септември и нищо не знаех за тях. В САЩ има правителство в правителството и американците трябва да търсят извършителите вътре в страната. Американската система се контролира тотално от евреите, чиито приоритет е Израел, а не САЩ".


Следващите "признания" на бин Ладен за "участието" му в атаките бяха фалшификат, който беше толкова неубедителен, че скоро го изоставиха съвсем.


Същото се отнася и за "доказателството" за участието на Ал Кайда в операцията. И това беше пълен провал. Ще припомним, че само няколко часа след атаката американските служби започнаха да откриват "доказателства" за участието на мюсюлмани в атаката - една коран, инструкции на арабски как да се управлява самолет, забравени в забравена от тях бяла кола на летището Логан. Защо похитителите не бяха взели със себе си корана и инструкцията за самолета, никой не можа да обясни.


След това, само за няколко дни, 19-те похитители бяха идентифицирани и лицата им се появиха на телевизионните екрани в САЩ, след което официалната версия започна да става още по-смешна. Паспортът на основния похитител Мохамед Атта, по някакъв начин оцеля в катастрофите на самолетите в Ню Йорк и беше намерен на няколко улици от Световния търговски център. Никой не задаваше въпроса как някакви арабски студенти, са отвлекли няколко боинга, и как с такова майсторство и точност са уцелили Ню Йорк и Вашингтон като пилоти top-gun.


Освен това в Саудитска Арабия се появиха най-малко 7 души, които протестираха, че имената им са използвани в атаките на 11 септември.


Това е вярно. Седем от 19-те похитители след атаката бяха живи и здрави и въобще не бяха в САЩ. Чудо на чудесата? Не, те бяха жертва на кражба на личните им документи или паспорти. ФБР не отрече това, защото нямаше как да го отрече. Но този факт беше игнориран от американските медии, които продължаваха да докладват, че от ужасните похитители 15 са били саудитци.
Тогава шефът на ФБР Робърт Мюлер измисли по-добра теза - че някои от извършителите на атаките преди това са откраднали чужди документи, което за тях е било "сравнително лесно". Но това роди лавина от нови въпроси. Първият и най-важният беше защо Осама бин Ладен, пещернякът от Саудитска Арабия, ще краде чужда самоличност? За да прикрие следите си?


Тогава се появи следващият въпрос. Защо един саудитец ще краде документите на своите сънародници? Какъв е смисълът? Защо не открадна документите на пакистанци, афганистанци, гърци, турци, кюрди, бразилци, италианци.


Логичното обяснение е, че онези, които организираха операцията се нуждаеха именно от мюсюлмани, за предпочитане от Саудитска Арабия.


Мюлер призна, че може и да има грешка, но след това медиите продължаваха да използват откраднатите имена като похитители. Защо не беше коригирано това?


Да се върнем по-назад. През февруари 2000 г. полицията в Индия задържа 11 души, за които се предполагаше, че са членове на Ал Кайда и че подготвят операция за отвличане. След това се оказа, че тези 11 "мюсюлмански поклонници" са с израелски паспорти. Тогава Тел Авив оказа давление върху Делхи да ги освободи. "Най-вероятно работеха за МОССАД и бяха на мисия в Бангладеш" - написаха индийските вестници. Защо тези 11 израелци се преструваха, че са хора на Ал Кайда? Дали не инфилтрираха тази организация или подготвяха операция с нейното "участие". Така или иначе израелските агенти бяха заловени, като "мюсюлмански поклонници".


Още по-странно стана след 11 септември, когато се оказа, че разузнаването на Индия е помогнало на САЩ в идентифицирането на 19-те похитители. Какво става? Индийското разузнаване, което арестува през 2000 г. няколко израелски агенти, правещи се на Ал Кайда, съобщи на ФБР кой е отвлякъл американските самолети на 11 септември. Тук е необходимо едно пояснение. Индийското разузнаване поддържа тесни връзки с израелския МОССАД, защото двете правителства имат общ враг - Пакистан.


Да се върнем към най-важния похитител Мохамед Атта, който беше наречен "шеф на звеното". Оказа се, че паспортът на Атта е бил откраднат през 1999 г. (същият паспорт след това беше намерен на улицата в Ню Йорк след колапса на двете кули). Онези, които са познавали този човек твърдят, че е бил скромен, спокоен, непиещ студент, идващ от добро египетско семейство. И как изведнъж такъв мюсюлманин се превърна в алкохолик, женкар и терорист, който отгоре на всичко, може да кара и "джамбо", въпреки че инструкторът от самолетното училище във Флорида го описа като "пълен задник, който не може да кара кола, камо ли самолет".
Същото се отнася и за вторият похитител Захариас Маусаи, който беше от Франция, въпреки което не разбираше когато "инструкторът му говореше на френски".


Как стана така, че говорещите немски и френски - Атта и Моусаи, имаха американски инструктори, които говореха немски и френски. Даже МОССАД не би могъл да измисли такова съвпадение. И защо Атта не е могъл да отговори на немски на своя инструктор, а Моусаи - на своя, на френски. Никой от тях не е отговорил, защото никой не е могъл. Това са били други, напълно различни хора, дегизирани като двамата араби. Тяхната мисия е била да се представят за араби, които по-рано са били избрани от МОССАД за "похитители".


Бащата на Атта каза, че е говорил със сина си на 12 септември, един ден след атаките. Дали след това Атта е бил отвлечен и убит? Ще припомним, че по същото време израелски агенти, представящи се за "студенти по изкуства" бяха арестувани след някаква операция във Флорида в същото малко градче, в което е живял и Атта. Какво е станало с истинския Атта? Питайте МОССАД.


Всички сценарии засега са спекулативни освен един - ако имаше похитители те със сигурност не бяха онези 19 мюсюлмани, чиито лица бяха показани на телевизиите.


Но как беше извършена толкова мащабна операция? Онези, които все още вярват, че тя е била подготвена от брадатия Осама в пещерата Тора-Бора в Афганистан са наистина кретени.


За сигурността на небето в САЩ отговаря NORAD, 24 часа в денонощие, с огромна наземна въздушна и космическа мрежа.
Но на 11 септември NORAD го нямаше никакъв през целия двучасов период, започвайки от отвличането на първия самолет и завършвайки с катастрофата на последния самолет над Пенсилвания. Как стана така, че въздушното пространство между Бостън и Вашингтон, където е политическото и икономическо сърце на нацията, беше оставено напълно незащитено?
Вторият самолет, който удари Ню Йорк беше летял без каквото и да било комуникиране над 40 минути, след като вече беше ударена първата кула. Защо NORAD не направи нищо? Защото беше получил заповед да не прави нищо. Но кой беше издал тази заповед? Единият кандидат е споменатият Ричард Пърл.


Онова, което прави липсата на реакция на NORAD още по-подозрителна е фактът, че споменатите висши служители на Пентагона са били предупредени да не летят на 11 септември, заради "съображения за сигурност". Защо NORAD не беше поставен от тях в повишена готовност, въпреки че би трябвало да има 100 изтребители постоянно във въздуха или готови за излитане и прехващане на всеки подозрителен самолет.


"Най-вероятно атаките срещу Ню Йорк бяха подготвени в Израел. Те започнаха в 8,45 ч. като четири полета бяха отвлечени и нито един изтребител не излетя до 10 часа. Радарите не работеха, транспондерите бяха изключени и нито едно идентифициране friend оr foe - приятел или враг. Това беше чисто вътрешна работа." Това не са наши думи, а на генерал Хамид Гул, бивш директор на разузнаването на Пакистан.


Със сигурност сценаристите на 11 септември знаеха всичко за американската въздушна отбрана. Те са знаели, че атаката с отвлечени самолети от Бостън ще бъде трудна. Ню Йорк е на 30 минути със самолет и боингите летят по бавно в сравнение с изтребителите. Даже с изпреварване от 15-20 минути изтребителите на NORAD биха могли да настигнат и унищожат евентуално отвлечени самолети, особено втория, който летеше към Ню Йорк извън курса 40 минути.


Нямаше ли да е по-сигурно за похитителите да откраднат самолети от летищата "Кенеди" или "Ла Гуардия" или даже от Нюярк в Ню Джърси, което е зад реката. Всеки самолет от летището на Филаделфия щеше да бъде по-близо до целта, отколкото Бостън.
Но сценаристите не са били глупави. Те са знаели, че ще имат "прозорец за действие", осигурен от някой, който е високо във военното командване.


Защо бяха избрали Бостън и защо самолетите на United и American AirLines. Една от причините е, че фирмата, която охраняваше летището в Бостън и работеше с United и American Air lines е компанията Huntleigh, която беше купена от ICTS International през 1999 г. ICTS е контролирана от двама израелци - Езра Харел и Менахем Атцмон.


Накратко, сигурността на летището в Бостън беше поверена на контролираната от Израел фирма Huntleigh. Имаше ли връзка? Напълно възможно...

 

Eтапите на заграбването на Палестина от Израел от 1947 г до 2024 г

 

 

Картата на Петерс за преформатиране на Близкия Изток – преди и сега

 

В Близкия Изток ционизмът иска да изгради "Голям Израел"

 

В Украйна ционизмът иска да изгради "Нова Хазария", "Небесен Йерусалим" и т.н.

 

Всички лидери на Запада служат на един и същи господар

 

 

Командващият въоръжените сили на САЩ поднася стола на главнокомандващия Нетаняху.

 

 

Коломойски изнамери в театралните тоалетни хомонаркофюрера на Хазария – Зеленски.


You have read 1 of your 8 free articles this month.
# 362
# 361
# 360
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 361, Oct 2026
25 години след началото на операция "11 септември"
  Отново се връщам към "тероризма на всички времена". Изминалите 25 години след терористичния акт от 11 септември... ⇨
 
# 361
  Как и кога ЦРУ и МОССАД съчиниха свободното съчинение за Осама бин Ладен /Тим Осман/
  На 1 май 2011 г., почти 10 години след терористичните операции в Ню Йорк и Вашингтон през 2001 г., американците ... ⇨

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2026, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: [email protected]