| 2026 | 2025 | 2024 | 2023 | 2022 | 2021 | 2020 | 2019 | 2018 | |
| 2017 | 2016 | 2015 | 2014 | 2013 | 2012 | 2011 | 2010 | 2009 | 2008 |
| 2007 | 2006 | 2005 | 2004 | 2003 | 2002 | 2001 | 2000 | 1999 | 1998 |
НЛО и тайните на вселената

НАСА твърди, че между 1969 и 1972 г. дванадесет американски астронавти са стъпвали на Луната. Те уж са пътували приблизително четвърт милион мили от Земята, кацнали са на лунната повърхност, ходили са пеша и карали луноход по нея, след което са се изстреляли обратно в лунната орбита и се върнали успешно на Земята.
Най-изключителното визуално доказателство, подкрепящо това твърдение, са самите филмови и телевизионни кадри. Виждаме астронавти, които скачат по лунната повърхност. Виждаме прах, вдигнат във въздуха. Виждаме лунното скитащо превозно средство, което "тича" из пейзажа.
Но има един изключително прост въпрос, който може да се зададе за тези кадри:
Дали кадрите от Аполо наистина се държат така, както би трябвало да се държат кадрите, заснети на Луната?
Според съвременната физика и теорията на гравитацията, гравитацията на Луната е предполагаемо приблизително една шеста от тази на Земята. Това означава, че обекти, падащи или хвърляни във въздуха, трябва следват траектории, които са измеримо различни от тези, произведени под земна гравитация.
Ако кадрите от Аполо наистина записват хора, работещи на лунната повърхност, тогава движението на астронавтите, падащите обекти и частиците прах трябва да съдържат физическия "подпис" на лунната гравитация. И този подпис трябва да бъде измерим.
Изследват доказателствата от Аполо в продължение на няколко години. Заключението е, че НАСА не е предоставила убедителни доказателства, че хора са кацали на Луната по време на програмата Аполо.
Затова кадрите представляват изключителна възможност да се измери какво всъщност показват.
Тук въпросът за гравитацията на Аполо става особено интересен, т.е. какво всъщност ни казват оцелелите кадри от Аполо за начина, по който обектите падат и се движат на Луната.
Всеки, който е гледал кадри от Аполо, ще разпознае странния им вид. Астронавтите сякаш подскачат и се движат забележимо забавено. Изглеждат почти сякаш ходят под вода. Един изследовател го казва по-откровено: "Аполоновите "астронавти" изглежда се движат сякаш са под вода, вървейки по морското дъно."
Но физиката е по-трудна за измама.
Ако астронавтите наистина са били на Луната, обекти, хвърлени във въздуха, падащи обекти и частици прах, би трябвало да се държат според предполагаемите гравитационни ефекти, които конвенционалната физика приписва на Луната.
Това ни дава нещо измеримо.
Според съвременната наука падащ или хвърлен предмет следва траектория, определена от гравитацията. Кадрите от Аполо предоставят данни. Ако кадрите са автентични, изследователите трябва да могат да вземат обект с известни размери, да проследят движението му кадър по кадър, да определят изминалото време и да изчислят ускорението му.
Ако резултатът съответства на очакваните лунни условия, това ще подкрепя версията на НАСА. Ако резултатът съответства на земната гравитация, това ще е съвсем различно нещо.
През 2012 г. Сян Сю и Михай Хорани публикуваха статия в American Journal of Physics, изследваща праха, вдигнат от лунния скитащ апарат по време на Аполо 16. Те третираха праха като балистични частици и използваха видеозаписите от Аполо, за да оценят гравитационното ускорение на лунната повърхност. Техните изчислени стойности бяха приблизително 1.48 и 1.47 метра в секунда на квадрат – сравнително близо до очакваната лунна стойност от приблизително 1.62 m/s2.
Това като че ли решава въпроса? Не е сигурно.
Ключовият въпрос е времето. Анализът на изследователите зависи от определянето на колко реално време е минало между изследваните кадри. Тяхната статия идентифицира телевизионната камера Apollo 16 като работеща с приблизително 29.97 кадъра в секунда.
Това може да изглежда просто. Но има сериозен проблем. Телевизионната система Apollo включваше специализирани процеси на предаване и преобразуване, а оцелелият материал, достъпен за изследователите, не е идентичен със суровия сигнал на камерата, както е съществувал първоначално.
Освен това, оригиналните телевизионни записи с бавно сканиране на Apollo 11 – суровият сигнал, уж предаван от лунната повърхност – вече не са налични. Собственото разследване на НАСА заключи, че приблизително 45 ленти, съдържащи оригиналния телевизионен сигнал на Apollo 11, най-вероятно са били изтрити и използвани повторно по време на недостиг на магнитна лента в началото на 80-те години.
Това е скандал. НАСА твърди, че хората са пътували приблизително четвърт милион мили до друг свят и за първи път в историята са стъпили по повърхността му. Въпреки това оригиналните записи на това историческо събитие очевидно са били изтрити и лентите използвани повторно. Едно от най-необикновените събития в човешката история, ако официалният разказ е верен, е записано на магнитна лента – и тези оригинални записи впоследствие са изгубени.
Това, което е оцеляло днес, не е оригиналният сигнал на камерата, както е излъчен от Луната, а материал, преминал през процеса на телевизионна конверсия и запис. Това е от огромно значение, защото ако се опитваме да определим физическото ускорение на обекти от кадрите, трябва да знаем точно как оригиналните кадри се свързват с реалното изминало време.
Да предположим, че кадрите, заснети в земната гравитация, впоследствие са забавени по време на възпроизвеждане. Падащ обект би изглеждал да ускорява по-бавно. Измереното гравитационно ускорение следователно би било по-ниско.
Ключовият въпрос следователно не е прост:
"Можем ли да вместим лунно-гравитационна траектория към кадрите?"
"Можем ли независимо да потвърдим скоростта, с която оригиналният запис е записан и възпроизведен?".
Не можем.
Това ни връща към въпроса, повдигнат по-рано: какво се случва, когато движението на обекти, видими в кадрите от Аполо, всъщност се измери?
Един независимо изготвен анализ твърди, че е направил точно това. Чрез анализ на движението на падащи обекти в телевизионни кадри от Аполо, анализът твърди, че основното ускорение е съвместимо със земната гравитация, след като се вземе предвид предполагаемото забавяне на скоростта на възпроизвеждане на кадрите, и твърди, че измерванията са възпроизводими от публично достъпни кадри.
Ако е вярно, това би било изключително важно откритие. Падащ обект не се интересува от репутацията, историческия консенсус или общественото мнение на НАСА. Нейната траектория се управлява от физиката.
Ако кадрите наистина записват активност на Луната, измерими обекти би трябвало да показват ускорението, очаквано в това, което съвременната наука нарича "лунна гравитация". Ако, от друга страна, кадрите са заснети при това, което съвременната наука нарича "земна гравитация" и впоследствие са променени по скорост, същите измервания би трябвало да разкрият тази възможност.
Именно това показват кадрите - снимките са правени на Земята.
Никакви астронавти не са летели до Луната. И обратно.


Дали кадрите от Аполо наистина се държат така, както би трябвало да се държат кадрите, заснети на Луната?


Виждаме астронавти, които скачат по лунната повърхност. Виждаме прах, вдигнат във въздуха. Виждаме лунното скитащо превозно средство, което "тича" из пейзажа... И всичко това и лъжа и измама.






