Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
САЩ и Израел срещу Иран: Краят на Pax Americana/Israeliana
Вторият фронт на Третата световна

 

На 18 юни САЩ и Израел подписаха виртуално Меморандум за разбирателство, насочен /евентуално/ към договор за прекратяване на войната.
Подписването му на живо трябваше да стане на 19 юни в Швейцария?

За онези, които не са запознати с тази "дипломатическа кухня", меморандумът за разбирателство е "нищо като нещо" или "нещо като нищо".
Защо?

Защото меморандум за разбирателство е необвързващ документ, който очертава само намерения за взаимно споразумение между страните. Тоест меморандумът не е юридически обвързващ документ, а изразява намерения и предварителни условия към евентуално разбирателство.

С една дума, разбраха се да се разберат някога и
/евентуално/, при определени условия.
Последните две думи са най-важни – "определени условия".

                                            ***

Тръмп, както обикновено, беше "бързак" и обяви "историческо мирно споразумение" с Иран, "сделката е изпълнена", , "проливът Ормуз е отворен, нека петролът тече".

Много по-важни обаче са 14-те точки на Иран, които Техеран диктуваше като условия към Вашингтон – военни, финансови и ядрени.

Какви са те?
1. Ислямската република Иран и Съединените щати, заедно със своите съюзници в настоящата война, обявяват при подписването на този Меморандум за разбирателство за незабавно и окончателно прекратяване на войната на всички фронтове, включително Ливан, и се ангажират, че оттук нататък няма да предприемат никакви враждебни действия един срещу друг, и ще се въздържат от заплахи или използване на сила един срещу друг. Окончателното споразумение ще потвърди разпоредбите на този член и останалите членове.

2. Ислямската република Иран и Съединените щати се ангажират да уважават суверенитета и териториалната цялост на другия и да се въздържат от намеса във вътрешните работи.

3. Ислямската република Иран и Съединените щати се ангажират да преговарят и да постигнат окончателно споразумение в рамките на максимален срок от 60 дни, удължени с взаимно съгласие.

4. Веднага след подписването на този Меморандум за разбирателство, САЩ премахват морската блокада и предотвратяват всякаква намеса или възпрепятстване срещу Ислямска република Иран, и възстановяват трафика в рамките на максимум 30 дни до пълния му капацитет; трафикът на корабите трябва да бъде пропорционален на предвоенния обем на трафика от страна на Ислямска република Иран. САЩ също се ангажират да изтеглят силите си от околните райони в рамките на 30 дни след окончателното споразумение.

5. След подписването на този Меморандум за разбирателство, Ислямска република Иран незабавно ще предприеме стъпки, за да гарантира, че движението на търговски кораби от Персийския залив към Оманското море и обратно ще бъде възобновено в рамките на 30 дни спрямо предвоенния обем, като се взема предвид необходимостта от премахване на техническите препятствия и неутрализиране на мини от страна на Иран.

6. САЩ се ангажират, заедно със своите регионални партньори, да създадат цялостен план, договорен от двете страни, за възстановяване и икономическо развитие на Ислямска република Иран, като същевременно осигуряват финансиране от поне 300 милиарда долара. Механизмът за изпълнение на този план, като част от окончателното споразумение, ще бъде формулиран в рамките на 60 дни.

7. САЩ се ангажират да прекратят, по график, който ще бъде договорен като част от окончателното споразумение, всички видове санкции, пред които в момента е изправена Ислямска република Иран, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и Управителния съвет на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и всички едностранни санкции на САЩ, както основно, така и вторично.

8. Ислямската република Иран повтаря, че никога няма да произведе ядрени оръжия. Ислямската република Иран и САЩ са се съгласили, че съдбата на обогатените материали и съдбата на всички други взаимно договорени ядрени въпроси, включително ядрените нужди на Иран, ще бъдат адекватно разгледани в окончателно споразумение; окончателното споразумение ще потвърди разпоредбите на тази статия.

9. Ислямската република Иран и Съединените щати се съгласяват, че до окончателно споразумение ще запазят статуквото: Иран ще запази статуквото по ядрената си програма, а САЩ няма да налагат нови санкции на Иран или да засилват силите си в региона.

10. САЩ се задължават, че веднага след подписването на този Меморандум за разбирателство и до датата на премахване на санкциите, Министерството на финансите на САЩ ще издава изключения за износ на ирански суров петрол, петрохимически продукти и техните деривати, както и всички свързани услуги, включително банкиране, застраховане, транспорт и подобни.

11. Съединените щати се ангажират, че в светлината на напредъка на преговорите за окончателно споразумение, замразените или ограничени средства и активи на Ислямска република Иран ще бъдат освободени и предоставени напълно на разположение. Тези средства, независимо дали са държани в основната сметка или прехвърлени, ще се използват за всяко окончателно плащане на бенефициент, определено от Централната банка на ислямска република Иран, и ще бъдат напълно достъпни за ползване. САЩ се ангажират да издават всички необходими разрешителни и лицензи на тази основа.

12. Ислямската република Иран и САЩ се съгласяват, че ще бъде създаден механизъм за изпълнение за наблюдение на успешното изпълнение и бъдещия ангажимент към Окончателното споразумение.

13. След подписването на този Меморандум за разбирателство и след получаване на гаранции относно започването на прилагането на членове 4, 5, 10 и 11 от този Меморандум за разбирателство, както и продължаването на изпълнението на тези стъпки, Ислямска република Иран и САЩ ще започнат преговори за окончателно споразумение единствено по отношение на останалите членове.

14. Окончателното споразумение ще бъде одобрено чрез обвързваща резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

                                    ***

Този текст беше разпространен от Bloomberg, на което иранската агенция Tasnim още в началото отговори, че има доста неточности и различия между английската и персийската версия.
Но даже така, беше ясно, че Иран диктува условията, а САЩ ги приемат /ако ги приемат/ и ако ги изпълнят.
И именно тук започва цяла лавина от въпроси, заради които това най-вероятно няма да се случи.
Още повече, че както очаквахме, Тел Aвив веднага декларира, че няма да се изтегли от Ливан. На което Иран отговори, че това е първо основно условие на меморандума и че "ако Израел не приложи веднага прекратяване на огъня в Ливан и не спре напредването си във всички сектори, Иран ще разгледа излизането от Меморандума за разбирателство" тоест ще суспендира целия 60-дневен преговорен период.

Очаква ни много, много дълъг път до договора.
Как се стигна до този момент…

                                          ***

На 9 юни войната на САЩ и Израел срещу Иран беше подновена.
След мимикрията на "преговори с временно примирие" Израел нанесе удари по Южен Ливан и по района Дахил в Бейрут.
В отговор Иран прекъсна всякакви дипломатически преговори със САЩ. Заяви, че "няма да има диалог" докато Израел не се изтегли напълно от Ливан и не спре атаките в Газа.

Едновременно щабът на Революционната гвардия постави операция "Истинско обещание 5" в готовност срещу Израел като върховният лидер Хаменей разреши "пълномащабно възобновяване на войната срещу Израел".

На 10 юни САЩ нападнаха Иран по заповед на Тръмп. САЩ удариха с три вълни Иран:
В отговор висшето военно командване на Иран обяви пълното затваряне на пролива Ормуз, един от най-важните транзитни маршрути за петрол в света. Официални лица предупредиха всички плавателни съдове да се държат далеч от стратегическия воден път, като заявиха, че всеки кораб, опитващ се да премине през него, може да бъде атакуван.

Иран отговори и с изстрелване на ракети и дронове към американски военни обекти в региона, включително цели в Йордания, Кувейт, Бахрейн.
Иран започна и ракетна атака срещу израелски цели, в резултат на което бяха повредени военновъздушната база Неватим, базата в Тивериада (важен бронетранспортен център на север), военното летище Рамат Давид и центърът за безпилотни летателни апарати Тел Ноф.

Операцията има за цел да създаде нова стратегия за възпиране, която свързва Дахия (южното шиитско предградие на Бейрут) с Техеран. Освен това целта й е да укрепи единството на фронтовете и да оказва подкрепа на бойците на Хизбула.

Иранските ракетни войски атакуваха и американската база "Принц Султан" в Саудитска Арабия.

Атаката срещу базите беше голяма изненада за Вашингтон, който се надяваше да уреди конфликта бързо и тихо и че никой няма да забележи участието им в израелския отговор. Не проработи.
Последва изявление на Иран: "От този момент нататък, поради несигурността в региона, проливът Ормуз е обявен за затворен за преминаване на всякакъв вид плавателен съд, включително танкери и търговски съдове, и всякакъв трафик ще бъде целенасочен."
Иран съобщи, че се подготвя за "историческа операция".

Тогава Тръмп заяви за 39-ти път, че настоящата кампания срещу Иран е приключила, след като той е разговарял директно с висши ирански лидери, предупреждавайки, че утре ще бомбираме до крайност", ако не се съгласят на сделка. Шумът на Тръмп напомня за завръщане към т.нар. доктрина за "максимално давление".
Но тълкуването на стратегическия терен разкрива различна реалност: САЩ, след като не успяха да постигнат никаква военна цел в последната си атака срещу Иран, прибягват до отчаяна психологическа война с убеждението, че заплахите, ескалацията и апокалиптичните визии могат да принудят Иран да се подчини.
Но атаката на Тръмп не е нещо ново, а рециклиран, провален алгоритъм, който многократно се е сривал и преди. Логиката е да заплашва с огромна сила, за да разбие волята на противника да се съпротивлява.

САЩ губят наратива. След като не успя да осигури военна победа на терена, Вашингтон се насочи към единственото бойно поле, където вярва, че все още има слаб шанс: управлението на възприятието и на имагинерното.

Тръмп има нужда от снимка – картичка на изкуствено създаден триумф. Той трябва да убеди света, че е победил Иран, че неговото "превъзходство" в последната война е принудило Техеран да се предаде.

Неспособен да постигне решителна победа – или дори да запази лицето си – Белият дом прибягва до това да изглежда като победител.

Тук се крие фатален недостатък в изчисленията на Тръмп. Той приема, че "времето е американско оръжие". Но това мирише на отчаяние и паника. И издава осъзнаването, че Вашингтон е преосмислил шансовете и е открил, че във война на издръжливост Иран печели безспорно.

Помислете за динамиката на момента. Статуквото – напрегнато, продължително примирие с Ормузкия пролив, ефективно затворен за вражески кораби – не носи полза на САЩ, а на Иран.
САЩ отчаяно искат да "нормализират" идеята, че могат да удрят иранска територия без последствия. Но старото уравнение, при което САЩ могат да нанасят удари безнаказано, докато Иран поема ударите, на практика е мъртво.

Пише се ново уравнение. Всяка агресия на САЩ и Израел, колкото и ограничена да е, ще бъде посрещната с решителен, ескалиращ отговор от страна на Ислямска република Иран. Това е възпиращ фактор, изкован от неподправена политическа и военна решителност.

Реакцията на Иран беше бърза и мощна, удряйки американски бази в няколко регионални държави. Техеран показа, че "новото уравнение" е ясно – всеки акт на нарушаване ще бъде наказан с тежко наказание.

САЩ водят битка за "нормализация", опитвайки се да направят рутинната агресия приемлива.

Иран води битка за суверенитет, решен да направи всяко нарушение на неговата територия или пролива Ормуз неприемлива цена.

Асиметричният отговор на Иран срещу американските атаки преосмисля уравнението за възпиране.

Твърде дълго мрачна и предсказуема хореография управляваше сенчестата война на САЩ в Персийския залив: американска провокация, умерен ирански отговор и ескалация, ограничена от неписани правила.

Тази епоха вече е приключила. Реакцията на иранските въоръжени сили надмина всички очаквания.
Тя беше по-широка, по-бърза и стратегически асиметрична – стреляше не само по кораба, участвал в агресията, но едновременно нанасяше удари по вражески цели в пет съюзнически на САЩ държави. Това не беше просто отмъщение, а фундаментално нулиране на оперативното уравнение.

Това отразява по-широк стратегически сигнал, че иранските въоръжени сили са напълно подготвени за всякакъв сценарий на ескалация, като същевременно засилват сплотеността и бойната готовност на Оста на съпротивата срещу заплахите – от Иран до Ливан.

Иран представи нова доктрина за качествена асиметрия, според която обемът, типът и целта на отговора му вече няма да бъдат обвързани с първоначалното действие на врага. Тази промяна не е тактическа корекция, а стратегическо земетресение. Като прекъсна рефлексивната връзка между агресията и отговора, Иран хвърли калкулацията на ескалацията на американската военна машина в пълен хаос.

Вашингтон вече не може да предполага, че ограничен тормоз ще доведе до ограничен отговор – или изобщо до никакъв отговор. Иранската аритметика сега означава, че всеки акт на агресия от страна на врага, колкото и ограничен да е по обхват, може да предизвика отговор, който не познава граници.

Това е реализацията на основен стратегически принцип: премахването на опцията за военна агресия от масата на врага. Като отговаря с огромна и непредсказуема сила, Иран прави опцията за война непривлекателна.

Когато врагът разбере, че малка провокация може да доведе до едновременно атакуване на няколко съюзнически обекта, анализът на разходите и ползите от агресията се разпада.
Иран показа, че вече не се страхува да прекрачи границите, които някога бяха на ръба на войната.

Иран показа, че решителната и бърза съпротива е не само жизнеспособна, а напълно валидна и легитимна опция. Изборът не е между компромис или война а между премерено възпиране и катастрофална грешка.

Оста на съпротивата – Иран, Хизбула в Ливан, водените от Ансарулах йеменски въоръжени сили и други компоненти – не бързат да изчерпят всичките си инструменти. Тя ги използва стратегически, с търпение и прецизност. Но с продължаването на ционистките престъпления в Ливан. Оста е решила, че времето за много сложни предупреждения е отминало.

Едновременно изявления на командира на силите Кудс на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и йеменските въоръжени сили очертаха новата карта на съпротивата. Ако ционистката агресия продължи в Газа и Ливан, ще бъдат активирани нови опции, включително контрол над пролива Баб ал-Мандеб – едно от най-критичните тесни места в света – заедно с ракетни и безпилотни отговори от Йемен.

Това е открита декларация за разширена география. Оста е информирала врага на език, който разбира – агресията срещу която и да е част от тази широка територия, от Леванта до Арабския полуостров, се счита за атака като цяло. Старото разделение между арените е изтрито, изгорено от споделена заплаха и обединена цел. Удар по Бейрут вече може да предизвика блокада в Червено море. Атака срещу Дахия може да запуши Баб ал-Мандеб.

Това представлява значително разширяване на оперативния театър на Иран, и разширяване на бойното поле, което Вашингтон игнорира на свой риск.

Това не е заплаха от безразборна война, а обещание за калибрирана, стратегическа болка, насочена към всяко убежище, от което врагът действа. Всяка база, всяка съюзническа столица, всеки логистичен център сега живее под сянката на иранската военна аритметика.

За държавите от Персийския залив, които приютяват американски военни бази, посланието е особено стряскащо.
Военните споразумения с трети страни се спазват само ако останат строго неутрални в конфронтацията на Иран с американската военна машина. В момента, в който се превърнат в стартови площадки за агресия, те стават легитимни цели.

Но Иран направи още една крачка напред. Той свърза икономическата сигурност с военната сигурност в едно уравнение. Обявена е нова доктрина: "икономика за икономика и сигурност за сигурност." Ако САЩ продължат икономическата си война срещу Иран, икономиките на страните от региона, които партнират с врага, също ще бъдат застрашени.

Икономически удар на САЩ може и ще бъде посрещнат с отговор, който директно нарушава икономическата стабилност на регионалните съюзници на САЩ. Техните пристанища, корабни маршрути, енергийна инфраструктура и финансови коридори вече са променливи в иранския ответен удар.

Дните, когато държавите от Персийския залив можеха да се радват на американски гаранции за сигурност отминаха.
Иран ги принуждава да възприемат един суров избор: истински неутралитет или споделена уязвимост. Няма трета опция и няма среден път.

Контролът на Ормузкия пролив и ядреният суверенитет са неприкосновени "червени линии" на Иран.
Иран излезе от втората непровокирана военна агресия на САЩ за по-малко от година – стратегически възходящ. Американските цели да осакати ракетната програма на Иран, да прекъснат регионалните му съюзи и да принудят ядрена капитулация се сринаха срещу упоритата асиметрична война и националното единство.

За да постигне това, Иран разполага с два активни стратегически актива, които са абсолютни: пълният си суверенитет над Ормузкия пролив, през които минава 20% от световния петрол, и неговата ядрена индустрия и знания, представляващи десетилетия научни инвестиции и огромни жертви, включително кръвта на много мъченици.

Това не са разменни монети за временно облекчаване на санкциите или замразени активи. Те са стълбовете на националното съществуване на Иран, неговата отбранителна архитектура и единствените практически гаранции, че всяко бъдещо ангажиране на САЩ – предвид миналия опит – ще бъде спазено.

Всяка страна притежава определени активи, които формират основата на нейната архитектура за сигурност и суверенитет.
За Иран четири такива стълба са екзистенциален капитал: неговата ядрена индустрия и научна база знания, абсолютен суверенитет над Ормузкия пролив, доказани отбранителни и асиметрични бойни способности и Оста на съпротивата. Те не са предмет на преговори, а гаранции, че всяко американско обещание ще бъде спазено – предвид историята на Вашингтон да се подиграва на споразуменията.

1. Ядрената индустрия
Ядрената индустрия на Иран не е просто сбор от центрофуги и обогатен уран. Това е въплътена работа на поколения ирански учени, много от които са дали своята кръв за него. Тя представлява национална автономия, което е прави не само жизненоважна за бъдещото развитие – енергия, медицина, земеделие – но и инструмент за гарантиране на всяко бъдещо споразумение с исторически ненадежден противник.

В тази среда спящ, но мощен ядрен потенциал действа като полуактивен вулкан. В продължени на години този вулкан беше тих и безобиден. Но врагът сега трябва да разбере нова реалност – като пряко следствие от скорошната си непровокирана агресия, този вулкан вече не е изчезнал. Може да се реактивира.
Възможността за ядрено способен Иран, който технически остава в рамките на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, като държава без оръжие, но притежаваща знания, инфраструктура и материали с оръжейно качество, за да премине прага в рамките на дни или седмици, трябва да се превърне в постоянен кошмар за Вашингтон.

Целта не е да се построи бомба днес. Целта е да се гарантира, че заплахата от изграждане на такава утре остава незаличима последица от американската враждебност, завинаги отделяйки Вашингтон от илюзията, че военният натиск може да подчини Иран.

2. Проливът Ормуз.
Преди третата война проливът Ормуз беше открит воден път, където Иран осигуряваше сигурност, екологични услуги и навигационна помощ, често за своя сметка, докато чужди сили преминаваха свободно.

След войната това се промени фундаментално. Доминацията на Иран над пролива сега е родена директно от съпротивата на страната срещу агресията и провала на американските морски заплахи.

Това не е въпрос на затваряне на пролива. Става дума за суверенен контрол, който изпълнява три критични функции:
Постоянна сигурност: Гарантира сигурността на Иран в Персийския залив за неопределено време, превръщайки исторически уязвимото крайбрежие в стратегическа дълбочина, която никой враг не може да пробие без катастрофални загуби.

Икономически суверенитет: Позволява на Иран да финансира собствените си основни услуги - опазване на околната среда, помощ с кораби, транзитна сигурност - на свои условия, слагайки край на ерата на предоставяне на стратегическа стойност на противниците безплатно.

Възнаграждение и прилагане на закона: Най-важното е, че той служи като практичен механизъм за възстановяване на военните репарации, които САЩ дължат за агресията си. Това е постоянен, ежедневен инструмент за натиск, който ще принуди врага да изпълни ангажиментите си. Без този лост всяко американско обещание е безполезно, както десетилетия предателства доказаха.

3 и 4. Отбранителни способности и Оста на съпротивата.

Тези стълбове вече доказаха своята стойност на бойното поле. Овладяването на Иран в асиметричната война - прецизни ракети, усъвършенствани дронове и бойна изобретателност - неутрализира блефа на американската военна машина, разкривайки го като празно показно поведение, а не като достоверна заплаха.
Оста на съпротивата, както беше посочено, простираща се от Газа до Ливан, от Ирак до Йемен, не е външна съюзническа група, а интегриран компонент от стратегическата дълбочина на Иран — многопластов възпиращ фактор, с който никой враг не може да се изправи без многофронтов хаос.

Тази ос е жив кошмар за ционисткия режим и САЩ. Пълният й капацитет, включително недекларирани възможности и мрежи в региона, дори не е разкрит. Това, с което се сблъска врагът, беше само малка част от това, което действително съществува.
Самият факт, че врагът спря да изисква Иран да прекъсне връзките с фронта на съпротивата при предварителни условия за прекратяване на войната, доказва реалността, че този елемент е отстранен от масата със силата на съпротива, а не чрез дипломатически отстъпки.

И ще остане като траен елемент срещу всеки бъдещ американски или израелски акт на военен авантюризъм.

Целите на врага – какво Америка се опита и не успя да унищожи.
Още от първия ден на третата война американската стратегия имаше ясна, четирипосочна цел: да унищожи или осакати ядрените възможности на Иран, да отслаби ракетната и отбранителната мощ на Иран, да прекъсне подкрепата на Иран за Оста на съпротивата и да върне протока Ормуз към предвоенния му пасивен статус.
Войната трябваше да постигне тези цели със сила. И се провали катастрофално.

Отговорът на Иран е и трябва да остане категоричен отказ. Загубата или дори постепенното отслабване на някой от тези елементи е екзистенциален. Без тях Иран губи две незаменими способности: първо, отбранителния си щит срещу бъдещи агресии, и второ, инструментите за проверка, които гарантират, че врагът няма да наруши думата си отново – нещо, което американската история предполага че е сигурно. Да се откажеш от тези активи означава да се откажеш от националното съществуване.

Помислете за въпроса за ангажимента да не се строят ядрени оръжия. Ислямската република е заявявала тази позиция многократно преди – най-вече чрез фетва (религиозен указ) – така че тя не е нова. Въпреки това, в следвоенните преговори този ангажимент не трябва да се представя като "победа" за врага. Не може да изглежда като нещо, което Америка е извлекла чрез военна агресия, терор и икономическа обсада.

Вместо това споразумението трябва да бъде структурирано така, че да покаже, че Иран избира сдържаност въпреки увеличените си възможности, а не заради намалените си възможности. Това е избор, а не отстъпка.

Още по-важно е, че споразумението трябва да включва ясен, предварително определен и юридически стабилен път за едностранна отмяна на този ангажимент, ако врагът отново прекрачи червената линия.

Ако врагът някога отново покаже намерение да нападне, спящият вулкан се събужда. Статутът на Иран, като държава, която не притежава оръжие, трябва да бъде трансформиран във временна позиция, която може да бъде отменена при всяко съществено нарушение от страна на САЩ или техните проксита.
И така, има абсолютни, непременни червени линии, които иранските преговарящи трябва да спазват.

Първият е Ормузкия пролив. Не може да има връщане към предвоенната ситуация. Преди войната този стратегически воден път се управляваше под де факто американски чадър за сигурност, като Иран предоставяше скъпи услуги, като опазване на околната среда, помощ с плавателни съдове и безопасност на транзита, без никакви стратегически правомощия или компенсации.

След войната тази епоха приключва завинаги. Всяко споразумение, което включва "намаляване на суверенитета или доминацията на Иран" над пролива, е неприемливо във всякаква форма.
Иран не трябва да затваря водния път, но абсолютно трябва да го контролира и управлява.

Този контрол е единствената осезаема гаранция, че САЩ няма просто да наложат отново морска блокада в момента, в който отново се почувстват силни или в момента, в който нова администрация във Вашингтон реши да промени курса.

Втората червена линия са ядрените права. Не може да има дългосрочни ограничения върху законните ядрени права на Иран по ДНЯО. Всяко замразяване на способностите -било то нива на обогатяване, брой центрофуги или изследователски дейности - трябва да бъде сравнително краткотрайно и изрично обратимо от Иран без външно разрешение.

Постоянното или дългогодишно замразяване не е дипломация, а капитулация, облечена в технически език. Иран няма да приеме вечни задължения. Всички ирански ангажименти трябва да имат клауза за изтичане на срока, която изрично зависи от проверимо поведение на САЩ и Израел.

Накратко, суверенитетът на Иран над Ормузкия пролив е абсолютен и не подлежи на преговори.

Ядреният напредък - по отношение на местните знания, научна инфраструктура и оперативни възможности - е необратим, независимо от каквото и да е споразумение.

Това са основите, върху които трябва да се гради всяко трайно споразумение. Те не са отстъпки, които да бъдат заменени за облекчаване на санкциите. Те са причината врагът да дойде на масата изобщо, защото не можеше да ги унищожи със сила.
Посланието трябва да бъде непоколебимо - не можете да бомбардирате нашата ядрена програма, не можете да блокирате нашите води, не можеш да победиш нашите съюзници. И най-важното - никога няма да ни видите да се връщаме към предвоенния статукво - нито в Ормуз, нито в ядрените права, нито в регионалното влияние.

По този въпрос няма да има компромис, никаква двусмисленост и отстъпление.

Пътната карта за прекратяване на войната.
След пряката агресия, сенчеста война, икономическо задушаване и военна игра на ръба в Ормузкия пролив, американската страна сега е изправена пред неизбежен избор: или да прекрати военните действия и да приеме условията на Иран, или да се подготви за пълния крах на преговорите, който би хвърлил региона в още по-катастрофален пожар.

Ho не се заблуждавайте: това не са преговори между равни, които търсят "среден път". Това е сблъсък между победоносна сила, която е разбила волята на материално превъзхождащ враг, и победената "суперсила", отчаяно търсеща изход.

Основната реалност е брутално проста. Иран иска постоянен и окончателен край на тази наложена война и на всички бъдещи войни. САЩ, напротив, се стремят само да възстановят разкъсания си имидж след тежкото военно и геополитическо поражение, което вече са претърпели.

Тези две цели не са просто различни, а взаимно изключващи се. Иран е поставил ясни, непреговорими условия за всяка резолюция, най-важното от които е непровокирана и незаконна война, наложена на иранския народ, която трябва да приключи напълно и окончателно, преди да започне каквото и да е обсъждане на ядреното досие.

От американска гледна точка стремежът да се сложи край на тази война не произтича от внезапно приемане на мира, а от отчаяно бягство от катастрофален провал.

САЩ вече не се опитват да печелят, а се опитват да избегнат истината, че губят.

И поражението, от което Вашингтон се опитва да избяга, не се ограничава само до военното бойно поле срещу Иран, където най-усъвършенстваното му оръжие се оказа неспособно да пробие иранската съпротива.

По-важно е, че това е поражение в по-широката сфера на глобалната конкуренция с други реални и потенциални суперсили - Пекин и Москва, които обикалят около ранения му глобален статус.
Иран действа от различна стратегическа логика. За иранското ръководство резултатът от всяка дипломация за прекратяване на тази война трябва да постигне една единствена, екзистенциална цел: затваряне на пътя към всички бъдещи войни на агресия.
Иран не преговаря за примирие, което просто спира американските враждебни действия. Той води преговори за структурна трансформация на регионалния баланс на силите. От гледна точка на Иран войната вече показа, че агресията срещу Ислямската република носи непосилно високи разходи. Задачата на дипломацията сега е да кодифицира тази бойна реалност в постоянна архитектурна рамка.

Волята на Иран не е пречупена. Напротив, неговата съпротива активно осуетява най-зловещите цели на врага. Затова предложението, което Иран е поставил на масата е върху основата на правната, рационалната и стратегическата логика - здраво подкрепена от неоспорима полева мощ.

Разбирането на тази реалност от страна на врага ще доведе до един от двата резултата, и двата са в полза на Иран. Или тя ще изключи трайно всяка бъдеща американска агресия, или ще направи всяко решение за започване на нови военни действия толкова трудно, сложно и рисковано, че практически невъзможно.

За САЩ това създава сериозна, може би непреодолима дилема. Двата варианта пред Вашингтон са: първият е да приемат логичните и принципни условия на Иран за прекратяване на несправедливата и незаконна война. Непосредственото последствие би било политическото поражение на САЩ, след вече признатия военен провал. Да приемеш условията на Иран би означавало публично да признаеш, че една суперсила е била принудена да капитулира пред държава, която е искала да унищожи.

Втората опция е да се запази собствената си позиция. Това означава продължаване на пътя на напрежение и враждебност, което ще доведе или до пълномащабна война, или до продължаване на морската блокада и затваряне на пролива.

Тръмп в момента не е изправен пред избор между добро и лошо. Той е изправен пред избор между лошо и по-лошо. Приемането на условията на Иран е, от една гледна точка, най-лошият избор, което означава формалното, писмено приемане на политическото поражение и публичното обявяване на упадъка на САЩ като световна суперсила. Но изборът на пътя на конфронтация, което означава отхвърляне на иранското предложение е лош избор, придружен от астрономически висок риск.

За всеки наблюдател това означава, че войната не е била просто неефективна, а напълно безсмислена.
Но за Иран това е много повече. Това не е връщане към старото статукво, а решителна иранска победа.

С прекратяването на войната при тези условия Иран ще постигне повишаване на политическата си достоверност, пълен суверенитет над Ормузкия пролив, освобождаване на всички замразени национални активи, изрична защита за съюзниците си в Оста на съпротивата и – най-важното – писмена изпълнима гаранция за ненападение от страна на САЩ.

А ядреното досие: след окончателния край на войната.
Нека това бъде абсолютно ясно: според иранската позиция всякакви ядрени преговори ще бъдат възможни едва след окончателния край на настоящата война, въз основа на подписания Меморандум за разбирателство между Иран и САЩ с гаранции от посредници.

Последователността не подлежи на обсъждане. Първо, войната свършва. Тогава, и само тогава могат да започнат дискусии за нивата на обогатяване, запаса от 60% уран или ядрените съоръжения.
И червените лин

ии на Иран в тази сфера също са ясно маркирани, което означава, че дори тези бъдещи ядрени ангажименти не са безусловни. Те ще бъдат определени строго според присъщите нужди на Иран, в рамките на преговорен процес.

Но най-важното е, че всички тези бъдещи ядрени решения зависят от предварителното и пълното изпълнение на всяка друга клауза в окончателното споразумение. Ако не го направят, нито един от ядрените ангажименти на Иран няма да бъде изпълнен.
Поради тази причина никой не може да говори с увереност за окончателното решение на САЩ. Остава неясно дали Тръмп ще приеме предложението на Иран или ще го отхвърли и ще се натъкне на нова война и още едно смъртоносно блато без лесен изход.
Затова, в настоящата ситуация, САЩ са изправени пред момент на истината. Те могат да изберат пътя на реализъм, което означава приемане на легитимните условия на Иран, окончателно прекратяване на войната и започване на дългия процес на адаптация към многополярен свят.

Топката е в полето на Вашингтон, а последствията от грешка ще отекват поколения наред. Не само в Близкия Изток, но и в целия свят.

Това е най-важният фронт на Третата световна война.

 

 

Карта на корабните маршрути в Ормузкия пролив.

 

Големият стратегически глобален морски транспортен триъгълник – Суец, Карта на корабните маршрути в Ормузкия пролив. Ормуз и Баб ел- Мандеб.

 

Картата на така наречения нефтен коридор на планетата.

 

 

Как работи петродоларовата система

 

Как войната в залива нарушава глобалните снабдителни вериги.

 

 

Ескалирането на кризата и опциите пред Тръмп.

 

 

Целта на Тръмп и Нетаняху е изграждане на Голям Израел и завладявяне на нефта и газа в Персийския залив

You have read 1 of your 8 free articles this month.