На практика Меморандумът за "разбирателство" между САЩ и Иран приключи. Спорът относно управлението на Ормузкия пролив тласна двете страни обратно към открита война. Но с каква цел?
Едва ли още един кръг от сражения може да промени да промени реалността, от която двете страни в крайна сметка трябва да преговорят.

Спорът около пролива се върти, поне на повърхността, около параграф 5 от Меморандума за разбирателство: дали Иран е отговорен за безопасното преминаване през пролива през целия период на споразумението, или само за северния коридор на водния път.

Под повърхността обаче се крие фундаментално стратегическо несъгласие. Още преди да бъде подписан меморандума за разбирателство, Техеран вярваше, че целта на Вашингтон е да създаде южен корабен коридор през оманските води, който постепенно да ерозира иранския контрол над пролива. Такъв коридор би изисквал сътрудничеството на Оман, което може би обяснява защо Тръмп в един момент заплаши да бомбардира Оман, освен ако не се откаже от предложението си за съвместно управление с Иран на пролива, като административните такси се събират и от Мускат, и от Техеран.

Коридорът щеше да остане оперативен, дори ако войната се възобнови и ако Иран отново се опита да затвори пролива.
От гледна точка на Техеран, Вашингтон използва Меморандума за разбирателство, за да укрепи този алтернативен маршрут. Ако е успешна, стратегията ще лиши Иран от най-важния му източник на влияние.

Затова Техеран настоява всички кораби, преминаващи през пролива – независимо от коридора, който използват – да се координират с Иран, в съответствие с тълкуването на параграф 5 от Меморандума за разбирателство.

Вашингтон напротив, твърди, че меморандумът за разбирателство просто възлага на Иран отговорност за осигуряване на безопасното преминаване на търговски съдове, без да му предоставя оперативен контрол върху целия морски трафик.

Иран предложи вариант на по-ранния компромис – система за двойно уведомяване за всички плавателни съдове, преминаващи през пролива.

Оман предложи три канала – ирански коридор на север, омански коридор на юг и неутрален коридор в средата. За Техеран това беше невъзможен вариант, тъй като щеше да възстанови пролива до състоянието му преди февруари.

Според Техеран, САЩ и Оман предпочитат отделно управление на иранския и оманския коридор. Иран ще се нуждае от координация за корабите, използващи неговия коридор, докато този на Оман ще остане неограничен.

Техеран възприе това като опит на Вашингтон за създаване на южен коридор през пролива извън влиянието на Иран, оставяйки Техеран без възможност, освен война с Оман. Иран също твърди, че Оман е направил предложението само под силен натиск от страна на САЩ, като преди това е подкрепял системата за съвместно управление.

Ясно е, че позицията на иранските стратези се втвърди значително през последните седмици, тъй като те все повече се убеждаваха, че Тръмп възнамерява да възобнови войната.

Първо, реториката на Тръмп се промени драстично: той нарече иранците "измет", обяви примирието за приключило и каза, че може да възобнови бомбардировките, за да "довърши работата".
Второ, както Техеран смята, че Вашингтон е посредничил в ливанско-израелското споразумение – което противоречи на Меморандума за разбирателство между САЩ и Иран, като е обвързвало изтеглянето на Израел от Ливан с разоръжаването на Хизбула – за да позволи на Израел да запази ключови позиции, които биха отслабили способността на Хизбула да подкрепя Иран в следващата война.

Трето: Техеран възприемаше исканията на Тръмп като умишлен опит да провали преговорите и да насочи кризата обратно към военна конфронтация.

Взети заедно, това развитие убеди Техеран, че Вашингтон се готви да възобнови войната.

От тази гледна точка най-добрият вариант за Иран беше да затвори пролива незабавно, за да не загуби най-важния си източник на влияние преди следващ кръг на боевете.

Тръмп няма време, ако се вземат предвид както икономическите, така и политическите реалности, както и някои военни фактори.
Глобалните запаси на петрол днес са значително по-слаби, отколкото бяха преди февруарската война. От края на февруари наблюдаваните световни запаси от петрол са намалели с приблизително 360-370 милиона барела, като само около 21 милиона барела са възстановени след Меморандума за разбирателство между САЩ и Иран – което е само 5%.

Добивът отразява петрола в транзит, а не в попълнен склад: нефтът върху вода се е увеличил със 117 милиона барела, докато запасите на сушата спаднаха с 96 милиона барела. Запасите на ОИСР са намалели с още 62 милиона барела само през юни, включително около 44 милиона барела освободени от държавни спешни запаси.
САЩ също влизат в нов конфликт със значително по-малка "стратегическа възглавница". Тя е спаднала с около 415 милиона барела преди войната до приблизително 337 милиона барела, докато запасите от търговски суров петрол, бензин и дестилат остават под петгодишните си сезонни средни стойности. В резултат на това Вашингтон има значително по-малък капацитет отколкото през февруари да поеме още едно голямо прекъсване на глобалните петролни потоци.

Освен това Иран произвежда ракети по-бързо, отколкото САЩ произвеждат ракетни прехващачи. И докато Вашингтон трябва да раздели ресурсите си между множество театри – от Украйна до Тайван – Иран има само един.

Това, по принцип, е същата стратегическа реалност, която беше преди февруари, но с нови параметри…

И така, Ормузкият пролив продължава да е центърът на войната във всички нейни аспекти.

Да припомним някои основни факти:
- около 20% от световното потребление на петрол и 20% от търговията с втечнен природен газ преминават през Ормузкия пролив;
- почти 90% от износа на суров петрол и кондензат през пролива се изпраща към азиатските пазари;
- товарни кораби, преминаващи ежедневно – ≈130;
- суров петрол и кондензат, изпращани в Азия – 89%;
- LNG, изпратен в Азия – 83%;
- американски суров петрол внасян през Ормуз – 7%;
- потребление на петрол в САЩ през Ормуз – 2%.

Всичко това дава по-голямо стратегическо значение и на Персийския залив, който сега притежава повече от 60% от неизползваните запаси от петрол в света и на пролива Ормуз, който е най-значимото и най-оспорвано геостратегическо място на планетата днес.

Един поглед върху картите е достатъчен, за да се разбере основната причина за войната на САЩ и Израел срещу Иран.
Това е нефтът. По-точно нефтеният коридор на целия свят, който тръгва от залежите в Саудитска Арабия и Оман, минава през Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн, Кувейт, Иран и Ирак на север се разделя като в западната част минава през Сирия и Турция, до северния бряг на Черно море и залежите на Краснодарския край и Астрахан, от които източно са залежите на Казахстан – на северния бряг на Каспийско море, под тях е районът на Баку и пак се връща към Иран.

Това е нефтеният и газов коридор на света. За това бяха войната срещу Кувейт, Ирак и Сирия, заради това на дневен ред е Иран. Това е причината и за нахлуването на САЩ в района на Каспийско море и Персийския залив.

Заради това контролът над Ормузкия пролив и ядреният суверенитет са неприкосновени "червени линии" на Иран.
Иран разполага с два активни стратегически актива, които са абсолютни: пълният си суверенитет над Ормузкия пролив, и неговата ядрена индустрия и знания, представляващи десетилетия научни инвестиции и огромни жертви, включително кръвта на много мъченици.

Това не са разменни монети за временно облекчаване на санкциите или замразени активи. Те са стълбовете на националното съществуване на Иран, неговата отбранителна архитектура и единствените практически гаранции, че всяко бъдещо ангажиране на САЩ – предвид миналия опит – ще бъде спазено.

Преди третата война проливът Ормуз беше открит воден път, където Иран поддържаше сигурност, екологични услуги и навигационна помощ, често за своя сметка, докато чужди сили преминаваха свободно.

Сега това се промени фундаментално. Доминацията на Иран над пролива е родена директно от съпротивата на страната срещу агресията и провала на американските морски заплахи.
Това не е въпрос на затваряне на пролива. Става дума за суверенен контрол, който изпълнява три критични функции:

Постоянна сигурност: Гарантира сигурността на Иран в Персийския залив за неопределено време, превръщайки исторически уязвимото крайбрежие в стратегическа дълбочина, която никой враг не може да пробие без катастрофални загуби.

Икономически суверенитет: Позволява на Иран да финансира собствените си основни услуги – опазване на околната среда, помощ с кораби, транзитна сигурност – на свои условия, слагайки край на ерата на предоставяне на стратегическа стойност на противниците безплатно.

Възнаграждение и прилагане на закона: Най-важното е, че той служи като практичен механизъм за възстановяване на военните репарации, които САЩ дължат за агресията си. Това е постоянен, ежедневен инструмент за натиск, който ще принуди врага да изпълни ангажиментите и. Без този лост всяко американско обещание е безполезно, както десетилетия предателства доказаха.

Но в анализите са обръща малко внимание на "терена на битката" в Ормузкия пролив.

Ясно е, че новият американски план за "насоки за безопасно преминаване" е да насочва корабоплаването през южния "местен трафик" близо до Оман. Джазират Салама е най-северната скала на Оманската територия и пази този крайбрежен корабен канал.

На картата, която показва целия Ормузки пролив, "старите", т.е. досегашните официални входящи и изходящи канали минаваха през средата, които сега са затворени. Настоящият ирански "платен маршрут" е в северната страна в ирански води, като пристигащите кораби трябва да получат одобрение и след това да преминат между двата показани ирански острова Ларак и Кешм. Излизащите кораби също трябва да получат одобрение и след това да преминат южно до остров Ларак.

Новата версия на иранската карта на Ормузкия пролив изобщо не включва южния канал близо до северния край на Оман.

Но малко експерти си дават сметка, че проблемът е, че най-важните кораби, които са блокирани в Персийския залив, са гигантските танкери. Това са супер големи превозвачи на суров петрол и могат да превозват около два милиона барела петрол.

Тези кораби, дълги 300-400 метра са три пъти по-дълги и по-тежки от американските ядрени самолетоносачи. На тях им трябват километри, за да планират завоите си.

С газене до 25 метра, те трябва да останат в много дълбоки води през цялото време. А когато са дълбоко във водата и напълно натоварени със суров петрол, те са още по-трудни за обръщане, да не говорим за спиране.

Затова задължителният ирански маршрут за излизане минава по откритоводната страна "под" остров Ларак за по-лесно и безопасно маневриране.

Разгледайте зоната на крайбрежния трафик. Обърнете внимание на местоположението на Джазират Салама. (Джазират на арабски означава остров.) Той маркира южната страна на стария официален изходен канал. южно от Джазират Салама има още два по-малки скалисти острова, а след това скалата Енердейл, която се издига на по-малко от 15 метра от повърхността на водата.

Но натоварените танкери се нуждаят от много повече дълбочина.
Освен това от скалата Енердейл до следващия малък остров на юг са само 7,5 км или 4 морски мили. Този район е известен с опасни течения, които се въртят във вихри поради подводния релеф, докато приливите влизат и излизат от Персийския залив. Тук може да стане и ветровито. Поставете вятър от 20 възела срещу или странично към течение от 3+ възела (което променя посоката спрямо движението на кораба напред) и ще получите канал, който разумните моряци, работещи с големи кораби, избягват на всяка цена.

Затова официалните трафик-канали бяха точно в дълбоката и широка среда на Ормузкия пролив, където тези сложни течения не са толкова трудни, а самите канали са широки мили, с километри буфери между тях.

За да се спаси световната икономика или поне да се намалят щетите, трябва да се върнем към нормалните 100+ кораба на ден, преминаващи през Ормузкия пролив, възможно най-скоро.
А сега добавете риска от ирански ракети или дронове, както и от кораби, които предприемат спешни маневри. Например танкер с тегло 300 000 тона, движещ се с 12 възела, не се завърта като Ferrari и практически няма спирачки. Той просто планира много по-рано как да се движи по инерция до безопасно място, където големите влекачи ще поемат контрола. Пълно аварийно спиране и двигатели на пълен заден ход, отнема поне две мили.

Това са достатъчно аргументи срещу южния трафик – Inshore Traffic Route на Оман. Освен това Иран обкръжава Ормуз с около 270 градуса дъга, всички са скали и планини, пълни със скрити противокорабни управляеми ракети и дронове Шахед.
Районът Сирик е центърът на иранската стратегия за контрол над Ормузкия пролив. Затова САЩ са съсредоточени върху унищожаването на иранския "флот от комари" в този район и премахването на крайбрежната му военна инфраструктура.
Иран противодейства.

Първо, проливът Ормуз ще бъде напълно затворен за целия морски трафик.

Второ, Иран ще удари вражески цели в съотношение поне два към едно – което означава, че за всяка ударена иранска цел поне две вражески цели ще бъдат поразени в замяна.

Тази формула представлява квантов скок във възпиращата позиция на Иран, който премахва ескалаторната стълбица и изправя агресорите с увереността на опустошителния ответен удар.
Доктриналната промяна представлява фундаментална промяна в подхода на Иран. Вместо калибрирани отговори, предназначени да сигнализират решителност, като същевременно избягват пълномащабна война, Иран е възприел позиция на непропорционално отмъщение, целяща да наложи толкова тежки разходи, че агресията става немислима, което по същество е стратегия, основана на логиката, че прекомерното наказание е най-сигурният път към възпиране.

Иран сега притежава както военните възможности, така и стратегическата решимост да държи превес над противниците, готов да отплати в много по-голям мащаб на всеки акт на агресия.
В центъра на новата доктрина на Иран стои абсолютната и неоспорима власт над Ормузкия пролив.

Военните анализатори отбелязват, че истинската сила на Иран се крие в използването на асиметричните му предимства в тесните и натоварени води на Ормузкия пролив, където превъзхождащата технология често е неутрализирана от географските реалности.
Тесният пролив предоставя на Иран естествени предимства, които ефективно компенсират технологичното превъзходство на САЩ.

Иранската военна доктрина подчертава координираното използване на рояци от малки лодки, морски мини и прецизни противокорабни ракети за ограничаване на операциите на ВМС на САЩ в тесните води на пролива.

Иран поддържа хиляди бързи атакуващи и самоубийствени лодки, скрити в крайбрежни пещери и убежища, което ги прави трудни за откриване и позволява бързи, непредсказуеми излети. Тези кораби могат да бъдат използвани в тактики на рояк в множество вълни, преодолявайки американската отбрана числено и принуждавайки към скъп, изтощителен сблъсък, който би изтощил американските ресурси и морал.

Преди поредното му затваряне Ормузкият пролив беше свободен по неговия северен маршрут между Кешм и Ларак.

Картата показва новия ирански маршрут /с такси/ горе, в средата стария маршрут, който е миниран, и долу новия "американски път във водите на Оман".

Маршрутът на Оман е много сложен и труден за навигация.