| 2026 | 2025 | 2024 | 2023 | 2022 | 2021 | 2020 | 2019 | 2018 | |
| 2017 | 2016 | 2015 | 2014 | 2013 | 2012 | 2011 | 2010 | 2009 | 2008 |
| 2007 | 2006 | 2005 | 2004 | 2003 | 2002 | 2001 | 2000 | 1999 | 1998 |
На прага на III световна война
САЩ изкачиха войната в Космоса между Земята и Луната

Падна и последният договор за ограничаване на оръжията за масово унищожение.
На 14 септември САЩ официално признаха, че имат разположени оръжия в Космоса. Така Космосът стана последното и най-ново бойно поле на Третата световна и на Първата космическа война.
Това стана на 14 септември, когато Секретарят на ВВС на САЩ Трой Майнк на годишната конференция на Асоциацията на въздушните и космически сили в Мериленд /САЩ/ заяви, че САЩ имат оръжия, разположени в Космоса. "Днес продължаваме да гарантираме, че сме готови да посрещнем предизвикателствата на развиващите се заплахи, където и да съществуват", каза Трой Майнк. "Затова Съединените щати сега разполагат с оръжия за контрол на Космоса в орбита, способни д защитят съвместните сили от вражески действия".
Той беше допълнен от генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началнищабовете, който на 17 септември заяви, че "американските въоръжени сили трябва да са готови да се бият и да победят от морското дъно до пространството между Земята и Луната".
Това е първият път, когато Въоръжените сили на САЩ потвърждават наличието на оръжия в Космоса и и са нарушаване на основното международно споразумение, регулиращо въпросите за оръжията в Космоса.
Договорът за Космоса е от 1967 г. (официално наименуван "Договор за принципите на дейността на държавите при изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела").
Ключовите разпоредби са:
Оръжия за масово унищожение (ОМУ): На държавите е строго забранено да разполагат ядрени оръжия или каквито и да било други видове оръжия за масово унищожение в орбита около Земята или върху небесни тела, както и да ги базират в космическото пространство по какъвто и да е друг начин.
Небесни тела: Луната и другите небесни тела трябва да се използват единствено за мирни цели. Забранено е изграждането на военни бази и укрепления, изпитването на каквито и да било видове оръжия и провеждането на военни маневри върху тези тела.
Слаби страни: Договорът не забранява разполагането на конвенционални оръжия (които не са ядрени или за масово унищожение) в земна орбита, нито забранява съществуването на военни космически сили или използването на военен персонал за мирни дейности в Космоса.
Така е и с изявлението на Трой Майнк. Формулировката му "Ето защо Съединените щати вече разполагат с оръжия за контрол на космическото пространство, намиращи се в орбита, способни да защитят обединените сили срещу враждебни действия на противника" – е умишлено неясна.
Първо, какво означава "on-orbit" (на орбита)? Изразът "in-orbit" (в орбита) има ясно дефинирано значение, докато "on-orbit" – не.
Освен това, от изявлението му не става ясно дали говори за ядрени оръжия в орбита. Това може да означава всичко – от въздушна пушка на борда на Космическата станция до някакви бомби, способни да унищожат планета, в ниска земна орбита, електромагнитни импулси, космически жезли. Или пък може да става въпрос за поредна заблуда към Русия и Китай.
Майнк отказа да обяснява повече, заявявайки, че "тази фраза е много добре обмислена".
Ще припомним, че САЩ публикуваха рамка за космически бойни действия през 2025 г. Тя дефинира "Контрол на Космоса", като основна функция за постигане на космическо превъзходство.
"Контролът на Космоса включва дейностите, необходими за оспорване и контрол над космическата сфера", се посочва в рамката.
Тези дейности биха включвали "контракосмически операции", като офанзивни орбитални удари, наземни удари и Space Link Interdiction, който се определя като "действия, предприети за нарушаване, отказване или влошаване на критичните космически връзки на врага" чрез некинетични действия като електромагнитна атака или кибератака.
Тези операции включват и активни, и пасивни отбранителни действия, като предупреждение за заплахи и контраатака.
Бързо променящата се военна среда – от еднопосочни атакуващи дронове до внедряването на изкуствен интелект. "Днес сме изправени пред смесица от бързо променящи се технологии и противници, които агресивно ги прилагат", каза той. "Ако искаме да възпираме противниците си, трябва да увеличим бойната си мощ, да иновираме по-бързо от всеки друг, достъпно. Имаме нужда от икономична бойна мощ", добави той.
Поне в този пасаж всичко е ясно – визират се Китай и Русия.
Но за какви оръжия може да става дума?
Преди всичко е ясно, че последните крачки на САЩ представляват значително отклонение от дългогодишното разбиране около милитаризацията на Космоса.
Десетилетия наред доминиращият модел беше, че открито разрушителните оръжия ще останат на Земята. Военните сателити можеха да подкрепят ядрени сили и конвенционални военни операции, докато противосателитните ракети можеха да бъдат изстрелвани от самолети, кораби или наземни инсталации при необходимост.
Физическото присъствие на оръжия в орбита затова се разглеждаше като основен праг, който никоя страна не беше прекрачвала досега. Последната ескалация на САЩ се случва след като наскоро САЩ проведоха по-реалистични учения, предназначени да се подготвят за бойни действия в орбита.
През септември Космическото командване на САЩ проведе Apollo Maneuvers 2026, първото си учение по космическа война "на живо летене", включващо маневри на космически кораби в симулирана оспорвана среда. Учението имаше за цел да разработи тактики и процедури за динамично управление на космически апарати по време на конфликт.
Дали не става дума за американския мистериозен космически апарат Х-37В, който следим отдавна и с който войната отдавна беше качена в Космоса.
Ще припомним, че на 11 декември 2023 г. безпилотният космически самолет Boeing X-37B на космическите сили на САЩ за многократна употреба беше изстрелян на върха на тежка ракета SpaceX Falcon Heavy от Космическия център "Кенеди", Флорида.
Предишната му мисия приключи през 2022 г., след като прекара 2,5 години в ниска околоземна орбита. С всяка следваща свръхсекретна мисия Х-37В прекарваше по-дълго време в орбита.
Със своята подобна на куршум форма, набити крила в двуцветен черно-бял външен вид, орбиталният апарат Х-37В изглежда като по-малка версия на совалката на НАСА.
Собственост на военновъздушните сили на САЩ, секретният безпилотен Х-37В е създаден да прекарва месеци в орбита, изпълнявайки класифицирани мисии от името на американската военна космическа програма.
DARPA построи ALTV, който нарече Х-37, който беше пълномащабен кораб, предназначен не за излитане в Космоса, а за по-нататъшно тестване на безпилотен, автономен хардуер и софтуер за кацане.
Х-37В е описан като пикап с отделение за полезен товар с размери на камион. Това, което прави Х-37В уникален сред другите космически кораби, е способността му да носи товари в Космоса и след това да ги връща. Резултатът е космическа платформа, която може да действа като тестово превозно средство за различни нови технологии, които могат да отидат в Космоса и след това да се върнат при учените и инженерите, които са ги създали.
Х-37В може да позволи на военновъздушните сили да тестват технологии, предназначени за следващото поколение шпионски спътници.
Х-37В може да е и оръжейна система, в случай на криза или извънредна ситуация на Земята.
Х-37В може да се използва и като сателитна ракета за бързо реагиране, способна да запълни празнини в покритието, оставени от атаки с противосателитно оръжие.
Също така осъществимо е използването на Х-37В като превозно средство за сателитна инспекция, носител на противосателитно оръжие и платформа за хващане на неизправни сателити и връщането им на Земята.
Друго вероятно използване на Х-37В е като оръжие или носител на оръжия. Някои предполагат, че Х-37В може да проследи цел по целия свят в рамките на минути след решението за атака, вероятно носейки термоядрена бомба.
Друга концепция е космическият кораб като носител и ракета-носител за т. нар. "жезли на Бога". "Жезлите на Бога" е оръжейна система, която се състои от волфрамов прът със система за насочване. При команда прътите излизат от орбита и удрят целта с хиперзвукова скорост, използвайки кинетична енергия, за да нанесат огромни щети.
Така стигаме до отговора на Русия, т.е. дали именно срещу Х-37 няма да действат основните отбранителни руски ракети С-500 и "Нудоль".
С-500 "Прометей" влезе в серийно производство през май 2022 г. Но още на 20 юли 2021 г. руското министерство на отбраната публикува кадри от изпитанията на комплекса С-500 на полигона Капустин Яр по високоскоростна балистична цел. Военните експерти стигнаха до заключението, че комплексът С-500 "Прометей" е въоръжен с принципно нови ракети, които никога не са били използвани в руските системи за противовъздушна отбрана.
Известно е, че радиусът на унищожаване на ракетите С-500 е около 600 километра.
Системата е способна да открива и едновременно да унищожава десет цели, летящи със скорост до 7 км/сек., т.е. 25 000 км/час.
Другата особеност на С-500 "Прометей" е възможността да се "свърже" към системата за предупреждение за ракетна атака.
Всичко се случва за броени секунди. Системата за ранно предупреждение, която се състои от станции за ранно предупреждение, намира "обекта" и веднага изчислява неговия курс.
Зоната на действие на С-500 ще бъде не "този свят", а Космосът. Така в близко време територията на Русия ще остане напълно неуязвима за ракетни атаки на който и да било противник, което ще доведе до нова стратегическа ситуация на абсолютна защитеност на Русия и пълно реформиране на теорията и практиката на сегашната и бъдещите войни.
След С-500 влезе и системата за противоракетна отбрана А-235 "Нудоль".
На 15 ноември 2021 г. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи за успешен тест, който удари неактивния руски спътник "Космос-1408", който беше в орбита от 1982 г. на височина 544-566 км. Най-вероятно това беше противоракетната система А-235 "Нудоль", която е част от многофункционална система за противоракетна и противокосмическа отбрана и ще се бори не само с балистични аерокосмически цели, но и също с маневрени пилотирани и безпилотни космически кораби.
Един от критериите е, че височината на полета на Х-37 не е по-висока от 700 км.
За обхвата на "Нудоль" е известно, че тази височина не е ограничение.
Американците реагираха незабавно, не им хареса, че Русия има противоотрова срещу Х-37 и техните спътници. Очевидно практическата височина на поразяване на космическа цел демонстрирана по време на комплексния тест на "Нудоль" на 15 ноември 2021 г. стига и до орбиталните Boeing X-37B, чиято височина е в диапазона 400-500 км. Заради това се считат за една от основните потенциални цели на този комплекс.
…Обикновено на тази страница анализираме най-важните събития през месеца и бяхме предвидили някои други процеси.
Но се оказа, че по-важно събитие от качването на войната и в Космоса, няма. Надяваме се с това да е изчерпана окончателно тяхната изобретателност. Но кой знае?
Срещу нас са невероятни идиоти, способни на всичко.




Х-37В срещу С-500 Прометей.






