На 24 януари 2026 г. Китай се събуди с новина, която може да има огромно значение не само за КНР, но и за света,особено в този сложен момент.
А именно, че най-висшият военен офицер на Китай, който е втори само след Си Дзинпин, е подложен на разследване за предполагаеми "тежки нарушения на дисциплината и закона".

Ген. Джан Юся е заместник-председател на Централния военен съвет /ЦВС/, органът на Китайската комунистическа партия, който контролира въоръжените сили на Китай, и е смятан за най-близкия съюзник на президента Си в армията – поне досега.

Друг член на Съвета – генерал Лю Джънли, също е подложен на разследване. Той командва обединения щаб на Народноосвободителната армия на КНР. Ако се вземе предвид, че Хъ Уейдонг, предишният втори по ранг заместник-председател на ЦВС, беше отстранен през 2025 г., както и още двама други нейни членове, може да се каже, че този ход е безпрецедентен в историята на китайската армия и представлява пълното елиминиране на висшето командване.

Слуховете и спекулациите бяха разпространени още преди 24 януари, предизвикани от отсъствието от високопрофилно военно събитие, където Си произнесе реч, на двама от най-висшите китайски генерали – Чжан Юся и Лю Джънли. Тяхното отсъствие доведе до спекулации, че са били отстранени.

Събитието, за което става дума, беше учебна сесия, на която президентът Си Дзинпин присъстваше, придружен от всичките шест членове на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на КПК, както и от вицепрезидента.

Наблюдателните очи бързо забелязаха, че докато вторият по ранг заместник-председател на Централната военна комисия Чжан Шънмин беше сред присъстващите,
Чжан Юся, който е първи по ранг заместник-председател, и Лю Джънли, който е единственият не-старши член, отсъстваха.

Генерал-полковник Чжан Юся е заместник-председател на Централния военен съвет, която е най-висшият военен орган в КНР, който включва не само военните и ръководителите на военнопромишления комплекс, но и партийни функционери и лидери.

Съобщено беше че ге.  Чжан Юся, който е и член на Политбюро на КПК, заместник-председател на КПК и ръководител на китайската пилотирана космическа програма,  заедно с Лю Джънли са изпаднали в немилост и са "заподозрени в сериозни нарушения на дисциплината и закона" (формулировка, типична за корупционни обвинения).

И Джан, и Лю бяха част от вътрешния кръг на китайския президент Си Дзинпин. Бащите на Чжан и Си са служили заедно в Народноосвободителната армия по време на войната с Япония. Освен това Чжан е един от малкото китайски генерали с реален военен опит: участвал е във Виетнамската война през 1979 г. Той оцеляваше през всички чистки на персонала, достигайки позицията втори човек в китайската армия.
Както казват в Китай, Си Дзинпин носи три шапки: той е президент на Китайската народна република, генерален секретар на Централния комитет на КПК и ръководител на Централния военен съвет /ЦВс/.

Чжан Юся беше дясната ръка на китайския лидер и, всъщност, негов заместник по всички политически и военни въпроси.

Стана ясно, че Чжан Юся е обвинен и във вземане на подкупи, включително за улесняване на повишаването на Ли Шанфу до поста министър на отбраната и за други назначения в системата за военни поръчки. Освен това генералът е обвинен в злоупотреба с власт, в огромни щети на "политическото изграждане на армията, политическата екосистема и изграждането на бойна способност", и че е оказал изключително вредно въздействие върху партията, държавата и армията (което в Китай е много сериозно обвинение). И че е необходимо да се спазват по-високи стандарти в Китай, защото през 2027 г. Народноосвободителната армия (НОАК) навършва 100 години и въоръжените сили са "поканени да се обединят още по-силно около Централния комитет на КПК с ядрото в лицето на Си".

Освен това, през 2027 г. ще се проведе следващият ХХІ конгрес на КПК.
По този начин сериозните промени в състава на ЦВС продължават. Миналата година друг заместник на Си, генерал-полковник Хъ Вейдун, също беше уволнен поради обвинения в корупция. Той беше заменен от рода на ракетните сили, генерал-полковник Чжан Шънмин, който едновременно оглави и специална "комисия за проверка на дисциплината". А сега, ако Чжан Юся и Лю бъдат отстранени от комисията, в нея ще останат само двама души- самият Си Дзинпин и Чжан Шънмин, който всъщност изкоренява корупцията.

Много трудно е да се управлява толкова огромна и сложна структура като китайската армия и военно-промишления комплекс само от двама души. Сигурно е, че в близко бъдеще (според китайските стандарти може да отнеме няколко месеца) ще видим нови назначения в нея.

Отстраненият Хъ Уейдун беше свързан с флота и възможната блокада на Тайван, а Чжан Юся – със сухопътните войски.
Хъ Уейдун беше повишен (преди да бъде отстранен) за блокадата на Тайван по време на посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ – Нанси Пелоси на острова, а Чжан Юся беше най-авторитетният член на екипа на Си Дзинпин, който не напусна ЦВС през 2022 г., въпреки че беше най-възрастния (на 75 години) член на Политбюро по време на преизбирането си.

Обвиненията срещу генералите Чжан Юся и Лю са и заради мащаба на клиентския кръг, който са формирали – хиляди хора на различни позиции, най-вероятно са арестувани почти всички командири на военни окръзи и част от командването на родовете на въоръжените сили. Тоест в Китай се провежда голяма чистка на армията, която в момента е най-голямата въоръжена военна структура на планетата.
Обвиненията срещу Чжан Юся са изключително сериозни: той е заподозрян и в шпионаж за САЩ, свързан с китайската ядрена програма. Обвинението за предаване на китайски ядрени тайни на САЩ е на нивото на държавна измяна, което може да предизвика смъртно наказание – тъй като това представлява най-тежкото престъпление срещу националната сигурност.

Вероятно разногласията между Чжан Юся и Си Дзинпин са свързани с въпроса за подготовката на операцията срещу Тайван.

Сравнение на редакционните статии на вестника на армията, публикувани след обявяването на арестите на Хъ Уейдун и Чжан Юся, подсказват, че Чжан загуби власт, защото подготовката за операцията в Тайван не оправда очакванията или застраши искането на Си Дзинпин това да стане до 2027 г., докато Джан отложи датата до 2035 г.

Сега Си Дзинпин вероятно ще назначи кандидати в ЦВС, които са готови да приложат неговия военен план, вместо Чжан.

Всъщност разследването на двамата генерали е последното в мащабната кампания за чистки, откакто Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г. През това време над 200 000 служители и служители на различни нива в партията и държавата бяха наказани в рамките на антикорупционната кампания. Поне 80 висши офицери с чин контраадмирал, генерал-майор и по-висок бяха отстранени само от редиците на въоръжените сили. През 2024 г. партията изключи двама бивши министри на отбраната по обвинения в корупция, а през октомври същата година обяви изключването на двама членове на ЦВК като част от дисциплинарните мерки срещу девет служители.
В рамките на борбата с корупцията в армията, в продължение на 14 години генералният секретар, според най-консервативните оценки, е уволнил поне 994 висши служители на провинциално и министерско ниво.

Общият брой централни служители, разследвани и преследвани по време на първия, втория и третия мандат на Си Дзинпин, е: 440+228 + 326 = 994. Сред тях общият брой генерали, разследвани и преследвани, е 2 точки 157 + 116 + 142 = 415.
Така, от 18-ия конгрес на Комунистическата партия на Китай през 2012 г. до днес Си Дзинпин е успял да разследва и преследва поне 415 генерали.

Без съмнение, с разследването на Чжан Юся и Лю Джънли, и на други 994 граждански и военни служители, Си Дзинпин си е създал много врагове. Роднините и съюзниците зад тях са влиятелни и богати кланове. Много членове на техните семейства емигрираха и прехвърлиха състоянието си в чужбина и представляват силна анти-Сидзинпинска група. Делото срещу Чжан Юся и Ли Джънли се води в ускорен режим.
Постоянният комитет на Националния народен конгрес /ННК/ реши да проведе еднодневно извънредно заседание на 4 февруари.

Според официалното изявление, единствената точка в дневния ред е бил докладът на Комисията за проверка на акредитациите на делегатите на ННК.
Това ще позволи на Си Дзинпин да реши за назначаването на нови заместници в ЦВС, за да може той да започне работа след пълно прочистване. Но имената на Джан Юся и на Лю джънли не бяха споменати.

Ясно е, че чистките преследват двойна цел: от една страна – да реформират армията и да премахнат корупцията, която подкопава бойните способности, а от друга – да осигурят лоялност на въоръжените сили към Си Дзинпин.
Централния военен съвет, ръководена от президента на Китайската народна република, остава основният инструмент на този контрол.
Намерението на Си Дзинпин да обедини Тайван не са празни думи, но Народноосвободителната армия, водена от Чжан Юся, ключовият инструмент за постигане на тази цел, се оказа неподготвена.

Скандалите в рамките на ракетните сили допълнително засилиха тази оценка.
През октомври 2022 г. Китайският аерокосмически изследователски институт, свързан с Американския авиационен университет, публикува 255-страничен "Доклад за ракетните сили на Китай", който предизвика шок в НОАК.

Докладът разкри всичко: организационната структура на ракетните войски, техните командири, местоположението и координатите на различните части, типовете разположени ракети и подробни данни за тяхната ефективност. Очевидно високопоставени лица са били замесени в изтичането на разузнавателна информация от такова ниво.

Въпреки че автентичността на доклада не може да бъде потвърдена, последвалите мерки на Си Дзинпин и мащабните кадрови преразпределения в Ракетните сили косвено потвърждават неговата точност. Само според официални данни бяха арестувани 17 висши офицери и ръководители на военно-промишлени предприятия, включително петима генерали, лично назначени от Си Дзинпин. Чистката засегна Министерството на отбраната, Обединения щаб на Централните военновъздушни сили, Военноморските сили, Военновъздушните сили, Стратегическите поддържащи сили и изследователски институти като Китайската академия за технологии на ракети-носители и военно-индустриални предприятия, включително China Aerospace Science and Technology Corporation и Norinco.

Да се спрем на международния контекст на събитията в Китай, а именно Венецуела, Иран и отношенията със САЩ.

Да припомним, че на 5 юли 2025 г. Тръмп подписа това, което нарече "Големият и красив законопроект" – мащабен пакет, насочен към противодействие на "финансовата война на Китай срещу Америка", която може да се окаже повратна точка в отношенията между Съединените щати и Китай.

Въпреки че законът не разрешава изрично замразяването на китайски активи, той съвпада с по-широки законодателни инициативи във Вашингтон, като Закона за отчетността на китайската валута и Закона за смекчаване на финансовите заплахи от Китай, т.е. дава на Министерството на финансите на САЩ правомощието да конфискува или замразява китайски валутни резерви в случай на заплахи за националната сигурност, репарации от пандемията или агресия срещу Тайван.
Притежаването от Китай на облигации на стойност над 800 милиарда долара държавни облигации на САЩ вече може да се разглежда като уязвимост.
Започна тихо пренареждане. Мълчанието на Китай не означава бездействие. Пекин активно намалява зависимостта си от щатския долар чрез дедоларизация, увеличаване на валутните резерви и разширяване на трансграничните разплащания в юани. Той също така хеджира рисковете чрез разширяване на двустранните суап линии, инвестиции в инфраструктура за дигитална валута и проучване на алтернативи на системата SWIFT. Това е подготовка, контролирана, асиметрична и евентуално отложена.

Пекин въведе ограничения при износа на редкоземни минерали, при които има монопол, както и при среброто /виж стр. 8-11/.
В началото на януари дойде атаката на САЩ срещу Венецуела и отвличането на Мадуро.

Китай е основен губещ с инвестиции във Венецуела около 80 млрд. долара, както и с военно сътрудничество.
Този път реакцията на Пекин беше бърза.
Без празни реторични прояви в стила на Тръмп, Китай предприе конкретни действия, водени от оценката, че САЩ са превърнали контрола върху венецуелския петрол в инструмент за ограничаване на присъствието на Китай в Южна Америка.
Само часове след новината за отвличането на президента Николас Мадуро, президентът Си Дзинпин свика извънредно заседание на Постоянния комитет на Политбюро на Китайската комунистическа партия, което продължи точно 120 минути. Не бяха издавани официални изявления. Вместо това настъпи мълчание преди бурята, което активира това, което китайските стратези описват като "всеобхватен асиметричен отговор" на агресията, насочена към партньорите на Китай в Западното полукълбо. Не е изключено на това заседание да е била решена и съдбата на Чжан Юся.

Венецуела представлява стратегическия плацдарм на Китай към Латинска Америка, в самия "заден двор" на САЩ и във военно отношение.

Първата фаза от реакцията на Китай започна в 9:15 ч. сутринта на 4 януари, когато Народната банка на Китай тихо обяви временното спиране на всички транзакции в щатски долари с компании, свързани с американския отбранителен сектор. Фирми като Boeing, Lockheed Martin, Raytheon и General Dynamics се събудиха с новината, че всички сделки с Китай са били замразени без предварително предупреждение.

В 11:43 ч. същия ден Държавната мрежова корпорация на Китай, оператор на най-голямата електроенергийна мрежа в света, обяви цялостен технически преглед на всички договори с американски доставчици на електрическо оборудване, което ефективно сигнализира началото на технологичното отделяне от САЩ.

В 14:17 ч. China National Petroleum Corporation, най-голямата държавна петролна компания в света, обяви стратегическа реорганизация на глобалните си маршрути за доставки. Това отбеляза реактивирането на "енергийното оръжие" чрез анулиране на договори за доставка на петрол на американските рафинерии на стойност 47 милиарда долара годишно.

Петрол, предназначен преди това за източното крайбрежие на САЩ, беше пренасочен към Индия, Бразилия, Южна Африка и др уги партньори от Глобалния Юг, което предизвика скок от 23% в цените на петрола в една търговска сесия.
Още по-важно беше, че стратегическото послание беше недвусмислено: Китай може енергично да задуши Съединените щати без да изстреля нито един изстрел.

В друг ход China Ocean Shipping Company (COSCO), която контролира около 40% от световния капацитет за морско плаване, въведе това което нарече "оптимизация на оперативните маршрути". Китайските кораби започнаха да избягват американски пристанища като Лонг Бийч, Лос Анжелис, Ню Йорк и Маями.

Тези пристанища, силно зависими от китайската морска логистика, внезапно загубиха 35% от обичайния си контейнерен трафик, което предизвика сериозен шок за големи корпорации като Walmart, Amazon и Target, чиито вериги за доставки частично се сринаха в рамките на часове.

Най-силно се откроява синхронизираното време на тези мерки, създавайки каскаден ефект, който експоненциално увеличава икономическото им въздействие. Това не беше постепенна ескалация, а системен шок, предназначен да обездвижи способността на САЩ да реагират.

Преди Вашингтон да успее напълно да поеме удара, Китай активира друг лост: мобилизиране на Глобалния юг.

В 16:22 ч. на 4 януари китайският външен министър Ван И предложи на Бразилия, Индия, Южна Африка, Иран, Турция, Индонезия и още 23 държави незабавни преференциални търговски условия, при условие на публичния им отказ да признаят каквото и да е венецуелско правителство, инсталирано чрез американска подкрепа или намеса.

В рамките на по-малко от 24 часа 19 държави приеха предложението, водени от Бразилия, следвани от Индия, Южна Африка и Мексико.
Концепцията за "функциониращ многополярен свят" така се превърна в конкретна реалност.

"Последният щрих" дойде на 5 януари, когато Пекин активира финансовото оръжие. Китайската трансгранична междубанкова платежна система (CIPS) обяви разширяване на оперативния си капацитет за обработка на всякакви международни транзакции, които се стремят да заобиколят контролираната от САЩ система SWIFT.

Така Китай предостави на света пълноценна и ефективна алтернатива на западната финансова система. Всяка държава, компания или банка, желаеща да търгува без да разчита на американската финансова инфраструктура, вече може да използва китайската система, която е с 97% по-бърза и по-евтина. Отговорът беше незабавен и огромен: в първите 48 часа бяха обработени транзакции на обща стойност 89 милиарда долара, а централните банки в 34 държави откриха оперативни сметки в китайската система – ускорявайки дедоларизацията на един от ключовите източници на финансиране на САЩ.

В технологичен план, Китай, контролиращ 60% от световното производство на редки земни елементи, жизненоважно за производството на полупроводници и електронни компоненти, обяви временни ограничения върху износа на тези минерали към всяка страна, подкрепяща отвличането на президента Николас Мадуро.

Това решение удари американските технологични гиганти като Apple, Microsoft, Google и Intel, чиито производствени системи могат да бъдат сериозно нарушени в рамките на няколко седмици.

По същото време започна въздушен мост от Китай към Иран, най-вероятно с оръжие.
По същото време първите руски ударни хеликоптери Ми-28 кацнаха в Иран.
Няколко дни по-рано Путин предупреди Тръмп, че, ако атакува Иран, ще направи трагична грешка.

По същото време китайските многопрофилни разрушители URO Type 052D и Type 055 се насочиха към Ормузкия пролив за съвместни учения с иранския и руския флот в Османско море. Модерните радари тип 346А/B и електронни разузнавателни системи на тези кораби ще могат да проследяват американски самолети, базирани на самолетоносачи, включително изтребители от пето поколение F-35C.

На фона на по-активното военно-техническо обслужване на Техеран от руските самолети Ан-124-100 и Ил-76ТД, ситуацията пое интересен обрат.
Това беше моментът, в който се намирахме към 10 февруари и в ситуацията в и около Иран /виж стр. 20-21/.

Или, както се казва, къде и с какво започнахме – в Пекин, и къде и с какво завършихме – във Венецуела и Иран.

                                                      ***

Но и това не беше всичко.
На 1 февруари в Пекин пристигна секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу.

На 4 февруари се състоя видео среща на високо равнище между президента на Китай Си Дзинпин и президента на Русия Владимир Путин. "Ще създадем заедно грандиозен план за развитие на двустранните отношения", т.е. за пълно координиране на политическите, икономическите и военни платформи на двете огромни държави. Русия е номер 1 във военната област и ще бъде такава през целия ХХІ век, а Китай е № 1 в икономическата област и ще бъде такъв през целия ХХІ век.

Какво означава това? За нас конкретно означава, че трябва отново да въведем изучаването на руски език в училищата и да въведем нов предмет – китайски език. Докато е време.

Светът наистина става все по-малък…

Продължение в следващия брой

Си Цзинпин и Джан Юся

От седемчленния състав на ЦВС останаха двама.

На последния конгрес на КПК предшественикът на Си Цзинпин – Ху Цзинтао беше ескортиран от залата като на излизане потупа премиера Ли Къцян, който получи "внезапен сърдечен удар" няколко месеца по-късно.

Китай заема основна и контролираща позиция в добива и производството на почти всички редкоземни минерали

До отвличането на Мадуро 85% от нефтения износ на Венецуела отиваше за Китай.

На 4 февруари се състоя непряка среща на високо равнище чрез видеовръзка между Путин и Си. Обявиха нов план за разтящо и координи- рано сътрудничество между двете страни във всички области.