Темата за възможното използване на ядреното оръжие отново е най-важна и отново доминира в информационното пространство, даже за хората, които са далеч от военното дело и политиката на оръжията.

Отдавна следим тази сложна тема, изпълнена с много оръжейни, научни и технически концепции и термини.

Историческа справка

И така, първият и единствен път на бойно използване на ядрено оръжие беше малко преди края на Втората световна война, когато САЩ – н а 6 и 9 август 1945 г., пуснаха атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки с мощност съответно до 18 и до 21 килотона.
Някои експерти твърдят, че това е причината за капитулацията на Япония, но това не е вярно. Хирохито, тогавашният японски император, виждайки масовото унищожаване на градове в резултат на масирани бомбардировки, не губи надежда, докато армията му е непокътната. Той се надяваше да даде отпор в сухопътните битки. Но на 9 август 1945 г. Съветската армия, прехвърлена от Западния фронт, влезе в битката и само за седмица разби японските войски до такава степен, че съпротивата им беше безсмислена.

На 17 август 1945 г. японският император Хирохито издаде императорски указ за прекратяване на войната. Като основна причина за капитулацията Хирохито определи включването на СССР във войната. Той заяви: „Сега, когато Съветският съюз влезе във войната срещу нас, за да продължим съпротивата означава да се застраши самата основа на съществуването на нашата империя.“
На 2 септември 1945 г. в 9:02 часа токийско време на борда на американския линеен кораб „Мисури“ в Токийския залив беше подписан актът за безусловна капитулация на Япония.

По това време САЩ имаха контрол върху ситуацията на японския фронт и изходът от войната беше очевиден, но те използваха новосъздадените ядрени оръжия за постигане на други цели – да покажат на целия свят и особено на Съветския съюз, че, първо, имат оръжие с огромна разрушителна сила и, второ, имат решимостта да го използват.

Да опишем класификацията на ядрените оръжия, която е важно, пропускайки някои научни понятия и термини. Важна е същността.

Ядрени оръжия от първо поколение

САЩ проведоха първия тест на атомна бомба на 16 юли 1945 г. – имайте предвид, че по-малко от месец мина между теста, който обикновено е научно събитие, и бойното му използване.
Това беше ядрено оръжие от първо поколение. Ядрените устройства от това поколение се основават на използването на енергия на делене на ядрата на уран-235 или плутоний-239. Мощността на такива заряди беше около 20 килотона в тротилов еквивалент. Недостатъкът на зарядите от първо поколение беше, че не всички атоми на веществото реагираха, съответно възможната бойна мощ намалява, а те също така отделяха голямо количество радиация.

Ядрени оръжия от второ поколение

Ядрените устройства от второ поколение се основават на технологията за използване на енергията на термоядрените реакции за синтез на ядра на тежки изотопи на водород – деутерий и тритий.
По отношение на него често се използват термините „термоядрени оръжия“ и „водородна бомба“.

В сравнение с устройствата от първо поколение, термоядрените заряди имат по-малка маса и размер, въпреки че енергията на експлозията е многократно по-голяма.
Първият тест беше извършен от САЩ през 1952 г., чийто капацитет е 5-8 милиона тона.
СССР тества най-мощната „Цар бомба“ в историята на 30 октомври 1961 г. на архипелага Нова Земля. Мощността беше 58,6 мегатона. Въпреки че първоначално беше планирано да се тества 100-мегатонен заряд, съветските учени намалиха мощността, като замениха урановия прът с оловен прът, за да намалят радиоактивните отпадъци.

Експлозията стана на 4000 метра над земята. На мястото на експлозията се образува огнена топка с диаметър 10 км, която се виждаше от разстояние 1000 км, гъбата се издигна на височина 64 км, звукът от експлозията се чу на Диксън – на 800 км от Нова Земля, сеизмичната вълна обиколи планетата три пъти. Прозорци бяха счупени в къщи по бреговете на Норвегия и Финландия.

Самолетът, който пусна бомбата, летеше на 39 км от това място, пилотите усетиха непоносима топлина, което доведе до запалване на прах в кабината. Ударната вълна настигна самолета на разстояние 115 км от експлозията и той се разтърси силно, почти се спусна на земята. Бялата боя, нанесена върху фюзелажа, изгоря напълно, алуминиевите елементи се деформираха от топлината.

Пейзажът на Нова Земля също се промени. Всички хълмове изчезнаха от повърхността му, той се превърна в равнина.

Това беше най-мощният заряд в историята на ядрените оръжия. Мощността на тази експлозия беше почти 1,5 хиляди пъти по-голяма от тази на бомбата в Нагасаки.
В момента се счита, че САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай притежават термоядрени оръжия. Няма достатъчно потвърждаваща информация за притежанието му от Индия, Израел и КНДР. Пакистан не притежава термоядрени оръжия.

Ядрени оръжия от трето поколение

Ядрените оръжия от трето поколение включват специални заряди (боеприпаси, които, поради специална конструкция, се използват за преразпределение на енергията на експлозията в полза на един от вредните фактори.
Други варианти на зарядите на такива оръжия осигуряват засилване на увреждащия фактор в определена посока, което също води до значително увеличаване на неговия вреден ефект.

Един от най-известните модели ядрени оръжия от трето поколение са неутронните оръжия. Когато неутронна бойна глава експлодира, основните щети върху живите организми са причинени от потока бързи неутрони. Тези неутрони имат изключително висок вреден ефект върху живите организми, много по-силен дори от Y-лъчението и ударните вълни. За сравнение в случай на експлозия на конвенционален ядрен заряд с мощност 1 килотон, откритата жива сила ще бъде унищожена от ударна вълна на разстояние 500-600 м.

Неутроните се движат със скорост от няколко десетки километра в секунда. Избухвайки като снаряди в живите клетки на тялото, те избиват ядрата от атомите, разрушават молекулярните връзки и образуват свободни радикали с висока реактивност, което води до нарушаване на основните цикли на жизнените процеси.

Използването на неутронни оръжия може да бъде особено ефективно при отблъскване на масирана танкова атака. Известно е, че танковата броня осигурява защита на екипажите от ударна вълна и Y-радиация. В същото време обаче бързите неутрони проникват в стоманената броня без значително затихване.

В случай на експлозия на неутронен заряд с мощност 1 килотон, екипажите на танка ще бъдат незабавно извадени от строя в радиус от 300 м от епицентъра и ще умрат в рамките на два дни.

Екипажите на разстояние 300-700 м ще бъдат извън строя след няколко минути и също ще умрат в рамките на 6-7 дни.

На разстояния от 700-1300 м те ще бъдат неработещи след няколко часа, а смъртта на повечето от тях ще продължи няколко седмици.

На разстояния 1300-1500 м определена част от екипажите ще получат сериозни заболявания и постепенно ще станат недееспособни.
Неутронните бойни глави могат да се използват и в системите за противоракетна отбрана за борба с бойните глави на атакуващите ракети по траекторията им. Бързите неутрони, имащи висока проникваща сила, ще преминат през „кожата“ на вражеските бойни глави, причинявайки щети на електронното им оборудване. Освен това неутроните, взаимодействащи с урановите или плутониевите ядра на атомния детонатор на бойната глава, ще причинят тяхното делене.

Супер-ЕМП.

В края на юни 1946 г. в района на атола Бикини (Маршалови острови) бяха извършени ядрени експлозии под кода „Операция Кръстопът“, по време на които беше проучен вредителният ефект на атомните оръжия. По време на тези тестови експлозии беше открито ново физическо явление – образуването на мощен импулс на електромагнитно излъчване (ЕМП), към което веднага беше проявен голям интерес. По време на тестовете бяха записани мощни електромагнитни импулси, които имаха голям вреден ефект върху електронното оборудване, комуникационните и електрозахранващите линии, радио- и радарните станции на дълги разстояния.

Експертите смятат, че с помощта на супер ЕМП е възможно да се създаде сила на полето близо до земната повърхност от порядъка на стотици и дори хиляди киловолта на метър. Според изчисленията на теоретици експлозията на такъв заряд с мощност 10 мегатона на височина 300-400 км над географския център на САЩ, щата Небраска, ще доведе до прекъсване на работата на електронни средства почти в цялата страна за период от време, достатъчен за прекъсване на ответен ядрено-ракетен удар.
Хиперзвукови шрапнели.

Теоретичните изчисления и резултатите от моделирането на процеса на прихващане на вражески бойни глави показаха, че първият ешелон на противоракетната отбрана, предназначен за унищожаване на ракети в активния участък на траекторията, няма да може напълно да реши този проблем, така че американските специалисти предложиха да се използват малки метални частици, ускорени до високи скорости, използвайки енергията на ядрена експлозия.

Предполага се, че структурно такава бойна глава ще съдържа ядрен заряд с относително ниска мощност със система за автоматична детонация, около която се създава снаряд, състоящ се от много малки метални ударни елементи. С маса на черупката от 100 кг могат да се получат повече от 100 хиляди фрагментационни елемента, което ще създаде относително голямо и плътно поле на разрушаване. В плътните слоеве на атмосферата частиците, движещи е със скорост над 4-5 километра в секунда, ще изгорят. Следователно „ядрените шрапнели“ могат да се използват само в космоса, на височини над 80-100 км, в безвъздушно пространство. Оттук очевидният извод е защо се опитват да създадат всякакви „ядрени чадъри“ и да изстрелват оръжейни системи в космоса.

Ядрени оръжия от четвърто поколение

Ядрените оръжия от второ поколение – термоядрените оръжия имат един съществен недостатък. А именно самият термоядрен заряд експлодира, когато се създадат определени условия – налягане от милиони атмосфери и температура от милиони градуси, и това се създава от „обикновен“ атомен заряд с всички съпътстващи недостатъци.

Основното предимство на чисто термоядрения боеприпас пред сегашното поколение термоядрени суббоеприпаси с атомен детонатор е липсата на дългосрочно замърсяване с радиоактивни продукти от експлозията на последния. При чисто термоядрена експлозия се образуват само инертен газ хелий и поток от бързи неутрони,

причинявайки незначително индуцирана радиация. Освен това, като се използват подходящи материали за дизайна на тялото на боеприпаса, е възможно да се намали отделянето на неутронен поток в околната среда. Основните вредни фактори на такива боеприпаси ще бъдат само ударната вълна и светлинното излъчване. Що се отнася до механичния вреден фактор – ударната вълна, това не заплашва човечеството с „ядрена зима“ при използване на такъв боеприпас върху високоточни носители за нанасяне на „хирургически удари“ по стратегически важни цели.

Разбира се, създаването на ядрени оръжия от следващите поколения се случва в резултат на мащабна изследователска работа, така че разработването на ядрено оръжие от четвърто поколение от неядрена държава веднага ни се струва малко вероятно.

Тъй като в света няма толкова много страни, които притежават ядрени оръжия – само девет, по-долу публикуваме препратка за всяка от тях, като подредим в хронологичен ред появата на ядрените устройства в тях.

Ядрени оръжия на САЩ

САЩ за първи път започнаха да разработват ядрени оръжия по време на Втората световна война по заповед на президента Франклин Рузвелт през 1939 г., страхувайки се, че са в надпревара с нацистка Германия за създаване на такива оръжия. След бавен старт под ръководството на Националното бюро за стандарти, по настояване на британски учени и американски администратори, програмата е прехвърлена на Службата за научни изследвания и развитие, а през 1942 г. официално е прехвърлена под егидата на армията на Съединените щати и става известна като Манхатънския проект.
На 1 ноември 1952 г. САЩ взривяват първия термоядрен заряд на атола Ениветок, а през 1954 г. термоядрените заряди започват да влизат в ядрения арсенал на страната.
Производството на нови бойни глави е спряно през 1991 г., въпреки че сега се планира да се възобнови.
Военните продължават да променят съществуващите видове заряди. През 2012 г. стартира програмата за удължаване на живота на В61-12. Основната цел на работата е да се създаде нова тактическа термоядрена бомба в рамките на съществуващото семейство В61. Чрез използване на готови компоненти и някои нови единици беше необходимо да се създаде продукт с повишени характеристики.
Интересното е, че техническото задание за проекта В61-12 предполага използването на най-малко мощния режим на работа на основния термоядрен заряд, който се предлага да се компенсира с повишена точност на попадение в целта, което трябва да бъде осигурено от нова система за насочване.
Към началото на 2021 г. САЩ поддържат приблизителен запас от 3900 ядрени бойни глави за доставка на 800 балистични ракети и самолети.
Основата на стратегическия ядрен потенциал на САЩ са балистичните ракети, изстрелвани от подводници. Повечето от бойните глави в резерва не са разгърнати, а се съхраняват за потенциално натоварване на ракети и самолети, ако е необходимо.
Доста ще трябва да се „пенсионират“.
Според някои оценки в момента в САЩ са разположени около 1900 бойни глави, от които 1550 стратегически бойни глави са разположени на балистични ракети (междуконтинентални балистични ракети и на подводници), а други 300 са разположени в бази на стратегически бомбардировачи в САЩ.
Други 100 тактически бомби са разположени във военновъздушни бази в Европа.
Останалите бойни глави – около 2000 – се съхраняват като така наречената защита срещу технически или геополитически изненади.
Няколкостотин от тези бойни глави се планира да бъдат изведени от експлоатация до 2030 г.

Ядрените оръжия на Русия

Изследванията в областта на ядрената физика в СССР започват през 1930-те години на миналия век, много преди появата на първите атомни бомби. Учени като Пьотър Капица, Лев Ландау и Георги Флеров изучават свойствата на атомните ядра и възможностите за освобождаване на енергия. През 1939 г., малко преди избухването на Втората световна война, светът научава за важно откритие – деленето на урана, което става основа за бъдещите ядрени оръжия.
Развитието на атомната наука в СССР обаче беше възпрепятствано от войната. СССР концентрира всичките си сили за противопоставяне на фашистката агресия. Ядрените изследвания избледняват на заден план, но не спират напълно. По това време съветските учени подозират, че западните им колеги работят върху създаването на принципно ново оръжие.
Тези подозрения се потвърждават през 1942 г., когато американските военни стартират проекта Манхатън, тайната програма за създаване на атомна бомба. Благодарение на разузнаването СССР научава за мащаба и успеха на американските изследвания. През 1943 г. СССР създава „Лаборатория № 2“, чиято основна задача е да създаде ядрени оръжия. И. В. Курчатов е назначен за ръководител на проекта.
Използването на ядрени оръжия в Хирошима и Нагасаки дойде като шок за света. Демонстрацията на разрушителната сила на новото оръжие потвърди, че притежаването на атомна бомба дава огромни предимства в международната политика. СССР се оказа в позиция да наваксва и И. В. Сталин осъзна, че изоставането в тази област може да бъде катастрофално.
На 20 август 1945 г. Съветът на народните комисари на СССР създава специален орган за координиране на атомните изследвания – Първо главно управление към Министерския съвет на СССР. Лаврентий Берия, който имаше репутация на човек, способен да организира работа в условия на изключителна липса на време и ресурси, беше назначен за ръководител на проекта. Берия получава правомощия да мобилизира специалисти, материални ресурси и информация.
Научните изследвания се проведат в специално създадени затворени градове, като Арзамас-16 (сега Саров) и Челябинск-40 (сега Озьорск). Тези градове бяха напълно изолирани от външния свят, което осигуряваше не само секретност, но и максимална концентрация на ресурси и специалисти.
Първият тест се провежда на 29 август 1949 г. на полигона Семипалатинск в Казахстан. Мощността на експлозията беше 22 килотона.
СССР извърши термоядрена експлозия на 12 август 1953 г., само 8 месеца след подобен тест в САЩ. Съветската водородна бомба беше изцяло продукт по собствен дизайн, тъй като шпионажът в САЩ не донесе резултати. И най-важното е, че това беше точно първата бомба в размерите на бомбения отсек на самолет, а не стационарна конструкция с размерите на двуетажна къща, както в САЩ.
Към 2024 г. Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия вероятно са разполагали с 329 пускови установки на междуконтинентални балистични ракетни комплекси – МБР, способни да носят около 1244 бойни глави, включително тези на бойно дежурство на Ракетните войски за стратегическо предназначение:
- 34 тежки ракети З-36П2 (СС-18, Сатана) Воевода, заменени от Сармат;

- 10 ракети UR-100N UTTH с хиперзвуково бойно оборудване Авангард (SS-19);
- 60 силозни комплекса РТ-2ПМ2 Топол-М (SS-27);
- 18 мобилни комплекса РТ-2ПМ2 Топол-М (SS-27);
- 180 мобилни комплекса РС-24 Ярс (SS-27 Mod 2);
- 24 силозни РС-24 Ярс.
Към 2024 г. ВМФ на Русия разполага с 12 ядрени подводници с балистични ракети със 192 пускови установки, способни да носят до 992 бойни глави, но реалният брой разгърнати бойни глави е по-малък, тъй като пълният брой бойни глави е ограничен от условията на договора СНВ-3.
Основата на военноморските стратегически сили на Русия са 5 ракетоносачи от проект "Делфин" (Delta IV), оборудвани с 80 (16х5) пускови установки с балистични подводни ракети "Синева" (СС-23) и тяхната модификация Р-29 "Лайнер".
Също така 7 подводници от проект 955А "Борей", оборудвани със 112 (16х7) пускови установки със стратегически ракети Р-30 "Булава" са на бойна вахта.

Ядрени оръжия на Англия

Ядреното въоръжение на Англия се състои от 4 ядрени подводници, базирани в Шотландия във Фаслейн, които наближават края на експлоатационния си живот. Всяка подводница носи до 16 ракети Тридент ІІ, всяка от които може да носи до 8 бойни глави. Поне една въоръжена подводница винаги е в бойна готовност.
Преди това Обединеното кралство имаше други видове ядрени сили, но до 1998 г. всички те бяха разпуснати. От 1942 г. тази работа се извършва съвместно с американците, но няколко месеца преди края на войната, поради промяна в политиката на ръководството на САЩ, британското правителство решава да започне създаването на собствени ядрени оръжия.
През октомври 1952 г. Англия става третата страна, която тества собствени ядрени оръжия. Тя не проведе много тестове и причината за това беше връзката с разработчиците в САЩ, които редовно доставяха на Англия своите резултати.

Ядрените оръжия на Франция

"Бащата" на френската ядрена бомба беше Бертран Голдшмид, който участва в проекта Манхатън. На 13 февруари 1960 г. Франция проведе първия си ядрен опит на полигона в Алжир. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, по време на управлението на президентите Никсън и Форд, след като Шарл дьо Гол напусна политическата сцена, правителството на САЩ се съгласи да помогне на Франция да подобри ядрения си арсенал. В резултат на тази помощ на 24 август 1968 г. беше извършено първото изпитание на водородна бомба на атола Фангатауф с кодово име "Операция Канопус".
В момента Франция разполага с приблизително 300 стратегически бойни глави, разположени на четири ядрени подводници, както и 60 тактически бойни глави с въздушно изстрелване. Това го поставя на 3-то място в света по брой ядрени оръжия.

Ядрените оръжия на Китай

Ядрената програма на Китай първоначално се осъществяваше с активното съдействие на СССР: през периода 1950-1960 г. около 10 000 съветски специалисти в ядрената индустрия посещават Китай. Освен това в СССР са обучени около 11 000 китайски специалисти и 1000 учени от ядрената индустрия. През юли 1960 г., след усложняването на съветско-китайските отношения, помощта от СССР е ограничена, съветските специалисти в ядрената индустрия (около 10-12 хиляди) бяха изтеглени от Китай, но това не спря напредъка на китайския ядрен проект.
Първият ядрен опит в Китай се проведе на 16 октомври 1964 г. с мощност от 22 килотона, а първият тест на водородна бомба – през 1967 г.
През 2004 г. китайски представители заявиха, че сред страните с ядрени оръжия Китай има най-малък ядрен арсенал (тоест по-малък от Англия. Поради затворения характер на КНР в областта на броя на бойните глави, по този въпрос се изразяват различни мнения. Разликата между максималния и минималния брой бойни глави (за различните експерти) надвишава 40 пъти (от 240 до 10 000).
През февруари 2023 г. китайският президент Си Дзинпин одобри проект за разширяване на ядрения арсенал на НОАК. Според плана, за да "възпре САЩ", Пекин ще увеличи запасите от ядрени бойни глави до 550 единици до 2027 г. и до 900 единици до 2035 г.

Ядрените оръжия на Израел

Официално Израел не потвърждава или отрича наличието на ядрени оръжия, но според повечето експерти ги притежава от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Израел не е подписал Договора за неразпространение на ядреното оръжие, не позволява на специалисти от МАГАТЕ да го посещават, но Израел се смята за ядрена сила заради фраза, изречена веднъж от министър-председателя на Израел Голда Меир през 1973 г.: "Ние нямаме ядрени оръжия, но ако е необходимо, ще ги използваме…"
Реакторът с мощност 26 MW беше пуснат в експлоатация през 1963 г. с помощта на Франция и след това е модернизиран, в резултат на което производството на делящ се плутоний може да бъде до 20-40 кг годишно.
Израелските специални служби бяха обвинени в тайни покупки и кражби на ядрени материали в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Израел дори призна факта, че в началото на 80-те години на миналия век незаконният износ на криптони от САЩ е важен елемент в създаването на съвременни видове ядрени оръжия.
През 1986 г. бившият служител на изследователския център в Димона Мордехай Вануту беше отвлечен от Италия и осъден на 18 години затвор за разкриване на информация за израелските ядрени оръжия.
На 22 септември 1979 г. в Южния Атлантик, близо до островите Принц Едуард, над пустинния океан, американският спътник Vela 6911 регистрира поредица от светлинни изблици, характерни за ядрен заряд с капацитет 2-3 килотона. Това беше израелски ядрен опит, вероятно проведен съвместно с ЮАР.
Според общоприетата информация Израел притежава от 100 до 200 ядрени бойни глави, които могат да бъдат носени от ракети Йерихон, самолети F-15 и F-16 и подводници, закупени от Германия.

Ядрените оръжия на Индия

През 1955 г. започва строителството на първия 1-мегаватов изследователски реактор в Индия, Апсара, с британска помощ.
През септември 1955 г. Канада се съгласи да достави на Индия мощен 40-мегаватов изследователски реактор. Малко по-късно, в рамките на програмата "Атом на мира" на администрацията на Айзенхауер, САЩ се съгласиха да доставят 21 тона тежка вода за него през февруари 1956 г., като по този начин се формира името на реактора – Канадско-индийски реактор, САЩ. Реакторът е проектиран по такъв начин, че да е идеален за производство на оръжеен плутоний и има големи изследователски възможности, може да произвежда достатъчно плутоний за една до две бомби годишно.
На 18 май 1974 г. Индия проведе първия си (таен) тест на ядрено оръжие. Операцията "Усмихнатият Буда". На 11 май 1998 г. Индия проведе тест на Shakti I: двустепенно термоядрено устройство с термоядрено подсилване на първичния заряд, предназначено за ракетни бойни глави, мощността на тестовия заряд е 45 килотона, 200 килотона е пълен заряд.
Според експерти Индия в момента разполага с 90-110 ядрени бойни глави в боеспособно състояние, както и определен брой готови компоненти, достатъчни за производство на 50-90 ядрени бойни глави.

Ядрените оръжия на Пакистан

По време на конфликтите, довели до Индо-пакистанската война през 1965 г., Зулфикар Али Бхуто (тогавашният външен министър) заявява: "Ако Индия създаде своя собствена атомна бомба, тогава ще трябва да направим своя собствена, дори ако трябва да живеем с хляб и вода или да умрем от глад".
През януари 1972 г. стартира ядрената програма на Пакистан, създадено е Министерството на науката и технологиите, а Комисията за атомна енергия разширява дейността си, за да създаде собствена ядрена бомба на Пакистан. На 28 май 1998 г. Пакистан тества 2 до 6 ядрени взривни устройства на полигона Чагай, с общо освобождаване на енергия от 40-45 килотона.
Има информация, ,че Китай е участвал в пакистанската ядрена програма. През 80-те години на ХХ век Китай предостави на Пакистан технологичен пакет, включващ технологии за обогатяване на уран.

Ядрените оръжия на КНДР

През 1959 г. КНДР сключи споразумения за сътрудничество в областта на мирното използване на ядрената енергия със СССР и Китай, в резултат на което получи реактора IRT-2000 – това е изследователски реактор, който произвежда около 300 mg плутоний. От 1985 г. са построени още два реактора с мощност 50 и 200 мегавата, които имат двойно предназначение, тоест могат да произвеждат оръжеен плутоний.
Работата по създаването на ядрени оръжия започна през 1970-те години. През 1974 г. КНДР се присъедини към МААЕ и през същата година Пхенян се обърна към Китай за помощ при създаването на ядрени оръжия. През 1994 г. беше постигнато споразумение за замразяване на ядрената програма на КНДР, в отговор на което САЩ се ангажираха да доставят мазут, да построят два по-модерни "мирни" реактора в КНДР, но не изпълниха задълженията си, което не им попречи да поставят повече и повече нови искания.
През 2002 г. КНДР официално обяви възобновяването на ядрената си програма, а през 2003 г. се оттегли от Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
На 10 февруари 2005 г. КНДР открито обяви създаването на ядрени оръжия, а през юли, след консултации се върна на масата за преговори. Като условия КНДР постави едно искане – САЩ да ги признаят за партньор и да се отнасят с уважение към тях. Но след като посланикът на САЩ в Сеул нарече комунистическата система в КНДР "престъпен режим" на 10 декември 2005 г., те засилиха ядрените разработки.
На 9 октомври 2006 г. беше извършена първата ядрена експлозия. Мощността беше от 5 до 15 килотона.
Ким Чен-Ун на 10 декември 2015 г. обяви наличието на водородна бомба в КНДР, тестът е извършен на 6 януари 2016 г.

Глобален инструмент

От момента в който димът от пожарите в Нагасаки, Япония, се разсея, ядрените оръжия започнаха да се превръщат в глобален инструмент за контрол. Както всеки инструмент, ядрените оръжия имат свои цели, методи за постигането им, компоненти и сценарии за бъдещето. Как работят тези и подобни инструменти за глобално управление е по-добре разбрано, ако се задълбочите в механизма на самото глобално управление.
Същото може да се каже и за ядрените оръжия в международната политика. А именно страните, които притежават ядрени оръжия, не искат списъкът им да бъде попълнен, невъзможно е да се атакуват страни с ядрени оръжия, това ще доведе до Трета световна война, заплахата от използване на ядрени оръжия принуждава други страни по някакъв начин да смекчат действията си или да неутрализират някои процеси и т.н.
Как ядрените оръжия могат да се променят с течение на времето като глобален инструмент, след като митът не може да живее безкрайно? Смятаме, че успоредно с разработването на ядрени оръжия от последни поколения и влизането в експлоатация на по-високоточни оръжия, които не оставят радиоактивна следа, митът ще бъде разделен на две. Единият ще съдържа информация за "чисти ядрени оръжия", за които се твърди, че могат да бъдат използвани, другият ще съдържа информация за "мръсни ядрени оръжия", които не могат да бъдат използвани.
Така специално място ще заемат страните с оръжия от четвърто поколение, с "чисти ядрени оръжия", които могат да изнудват други в международен мащаб, дори тези, които имат ядрени оръжия, но те са "мръсни".
Освен това страните, които притежават "чисто ядрено оръжие", ще настояват за премахване и унищожаване на всички "мръсни ядрени оръжия" в света. Разбира се, страните с остарели ядрени оръжия ще се съпротивляват на това възможно най-дълго, не искаме да станем беззащитни срещу агресията на други страни, но в крайна сметка смятаме, ще дойде моментът за унищожаване на "мръсни ядрени оръжия". Изходът от тази ситуация за мнозина ще бъде да скочат под "чадъра" на страна с модерни оръжия. Това ще формира съюзи на държави въз основа на нуждата от сигурност. И това ще продължи до края на "Ерата на разделения свят".

Констатации

Анализът на броя на ядрените бойни глави и техните видове показва, че най-мощните ядрени сили са САЩ и Русия. Тези страни могат ако не да се унищожат взаимно, то да причинят огромни щети във взаимен конфликт. Те се нуждаят от ядрените оръжия на други страни, за да възпрат евентуално нападение от други страни, могат да спрат превъзхождащи армии на бойното поле или да причинят неприемливи щети на икономиката на тези страни.

Колко държави са готови да започнат да произвеждат ядрени оръжия
Войната на Израел срещу Иран накара мнозина да погледнат отново към състоянието на света днес. По-специално, да се оцени докъде е стигнал процесът на разпространение на ядрените оръжия по света. Може ли Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), одобрен от Общото събрание на ООН на 2 юни 1968 г. и все още в сила днес, наистина да служи като ефективна спирачка за надпреварата в ядреното въоръжаване?
Днес 190 държави по света участват в ДНЯО, който влезе в сила на 5 март 1970 г. Договорът установява, че държава с ядрено оръжие е тази, която е произвела и взривила такова оръжие или устройство преди 1 януари 1967 г. Това бяха СССР, САЩ, Великобритания, Франция и Китай – които се наричат "ядрената петорка". Това са и петте държави, които, според Устава на ООН, са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Съгласно Договора страните от "ядрената петорка" се задължават да не предават ядрените си оръжия на никого. Както и да имат контрол върху него, пряко или косвено. Да не помагат на други държави в разработването и производството на ядрени оръжия и т.н.

Всички останали страни по ДНЯО са държави, които нямат ядрени оръжия. Те се задължават да не приемат ядрени оръжия от никого, да не разработват или произвеждат ядрени оръжия и да не приемат помощ за разработването и производството на ядрени оръжия.

Контролът върху изпълнението на ДНЯО е поверен на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която е част от системата на ООН, създадена през 1957 г.
За съжаление, ДНЯО не успя напълно да спре надпреварата в ядреното въоръжаване.
Първо, договорът съдържаше препоръки към страните от "ядрената петорка" да не продължават да трупат ядрените си арсенали, а ако е възможно, да ги намаляват. Съдейки по броя на ядрените бойни глави, общият размер на арсеналите в света наистина е намалял. В същото време за половин век мощността на зарядите се е увеличила многократно, средствата за доставка непрекъснато се подобряват.
Второ, все още има някои държави извън ДНЯО. Три държави – Израел, Индия и Пакистан – отказаха да подпишат договора. В същото време и трите притежават ядрени оръжия (въпреки че Израел не е правил официални изявления за това.

КНДР беше страна по ДНЯО, но след това се оттегли от него, те.. също така притежава ядрени оръжия.
Трето, има нарушение на ДНЯО от страна на САЩ, които разполагат оръжията си в Европа. В момента американски ядрени оръжия се намират в Германия, Италия, Белгия, Холандия, Турция и Канада. Появиха се отново (след прекъсване от 2008 г.) в Обединеното кралство.
Страните, които сега са на ръба да се присъединят към "ядрения клуб", често се наричат "праг". Според оценка, дадена през 2005 г. от Мохамед ел Барадей, тогавашен генерален директор на МААЕ: "Сега наистина можем да говорим за 30-40 държави, които имат потенциал да създадат атомни оръжия в рамките на няколко месеца".
По-късно той въведе концепцията за "де факто ядрени държави". Той имаше предвид онези страни, които могат сами да произвеждат плутоний или високообогатен уран и имат технологията за производство на ядрени оръжия.

Кои държави са на прага на "ядрения клуб"

"Праговите" страни включват тези, които имат собствени съоръжения за обогатяване на уран. Общо в света има 15 държави с такъв капацитет. По азбучен ред: Аржентина, Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Иран, Израел, Япония, Белгия, КНДР, Пакистан, Русия, Англия, САЩ.
Освен това Русия има 40% от световния капацитет за обогатяване на уран, САЩ имат 20%, Франция има 15%, Германия, Великобритания и Белгия заедно имат 22%, а останалата част от света има само 3%.
Ако извадим от този списък странитте, които вече са членове на "ядрения клуб", остават Аржентина, Бразилия, Германия, Иран, Белгия и Япония в останалата част. Тоест общо шест държави. Но има значително повече "прагови" страни, тъ като обогатен уран може да се внася от 15-те страни, споменати по-горе. Така че е необходимо да се следи не само и не толкова производството на обогатен уран, но и наличието на неговите запаси. Според някои оценки 43 страни в света, включително 28 развиващи се страни, имат запаси от високообогатен уран.
Япония, Германия, Канада, Холандия, Италия, Испания, Швеция, Швейцария, Бразилия, Мексико, Аржентина, Южна Корея, Тайван, Индонезия, Саудитска Арабия и Южна Африка също се считат за "прагови" страни с по-голяма или по-малка степен на доверие. Някои от тях дори не са на крачка от ядрените оръжия.
За справка: как да създадем ядрени оръжия
Така стигаме до темата как се създава ядрено оръжие.
Създаването на ядрена бомба е изключително трудна задача, въпреки добре познатите общи принципи. Ето основните причини, поради които много държави не могат да създадат такъв.
Невероятна технологична сложност.
Обогатяване на уран – Бомбата изисква уран, обогатен до 90% U-235 (оръжейно). Естественият уран съдържа само 0,7% U-235. Разделянето на изотопи (най-често с помощта на хиляди високоскоростни центрофуги) е гигантска инженерна задача. Необходими са специални материали (здрави сплави), най-висока прецизност, вакуумна технология и огромно количество електричество. Най-малкото грешка и каскадата на центрофугата се срутва.
Производство на плутоний: алтернативата е плутоний-239. Това изисква ядрен реактор, работещ с естествен или слабо обогатен уран и сложна радиохимична инсталация за отделяне на плутоний от облъчено гориво. Това изисква работа с високо радиоактивни материали, което е смъртоносно и изисква дистанционно управление.
Конструкция на бомба: познаването на принципа (имплозия или схема на оръдие) не е достатъчно. Необходимо е точно да се изчислят и произведат сферични заряди на конвенционални експлозиви за имплозия, да се синхронизира тяхната детонация с наносекундна точност, да се създадат неутронни инициатори и да се проектира корпус, който може да издържи на чудовищни налягания и температури. Грешката води до "избухване" вместо експлозия.
Тестване: за да се провери производителността и надеждността на дизайна, са необходими реални тестове, които са изключително трудни за скриване и които предизвикват незабавна международна реакция.
Огромни икономически разходи
Изграждането на обогатителни инсталации или реактори с радиохимична преработка изисква десетки милиарди долари и много години работа.
Необходими са огромни инвестиции в инфраструктурата: енергоснабдяване (гигавата електричество), водоснабдяване, транспорт, сигурност.
Необходимо е финансиране за фундаментални и приложни изследвания, и създаване на уникални лаборатории.
Остър недостиг на персонал:
Нуждаем се не само от ядрени физици, но и от специалисти от световна класа в тесни области: физика на експлозията, газова динамика, материалознание (особено при екстремни условия), радиохимия, инженерство на сложни системи, разработване на високоточни детонатори.
Обучението на такива специалисти отнема десетилетия и изисква наличието на силни университети и изследователски центрове, които много страни нямат.
Международната общност следи движението на такива специалисти.
Строг международен контрол н санкции:
Договор за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО): Повечето страни са страни по него и са обещали да не разработват ядрени оръжия. Нарушението води до строги санкции.
МААЕ: Агенцията извършва инспекции на ядрени съоръжения, за да предотврати използването им за военни цели.
Заобикалянето на гаранциите на МААЕ е трудно и изпълнено с експозиция.
Група на ядрените доставчици (NSG): Контролира износа на материали и технологии, които могат да се използват за създаване на ядрени оръжия.
Санкции: Страните, заподозрени в разработването на ядрени оръжия, са подложени на осакатяващи икономически санкции от САЩ, ЕС, ООН и други страни, парализирайки икономиките им и забавяйки или правейки програмата невъзможна.
Геополитически рискове:
Опитът за създаване на ядрено оръжие се разглежда като пряка заплаха за регионалната и глобалната стабилност, може да провокира превантивни военни действия от страна на съседни държави или велики сили.
Страната-нарушител рискува да бъде напълно изолирана в международен план.

Проблеми със суровините:
Необходими са големи находища на уранова руда. Не всички страни ги имат и купуването в големи количества без "мирни" обяснения веднага ще предизвика подозрение.

Извод:
Познаването на теорията за ядрената експлозия е едно. Създаването на индустриална инфраструктура, преодоляването на инженерните бариери, намирането и обучението на уникални специалисти, устояването на икономическия натиск на международните санкции и избягването на военна намеса е съвсем различно, невероятно трудно и скъпо ниво.

Ето защо притежаването на ядрени оръжия остава запазена територия на много малък брои държави, които са започнали да ги разработват преди десетилетия или са готови да платят огромна политическа и икономическа цена.

Всичко за света на ядрените оръжия.

Брой на ядрените бойни глави на ядрените държави.

Различия на СНВ 1 и СНВ 3

Балистични и крилати ракети на Русия

Балистични и крилати ракети на САЩ

Балистични и крилати ракети на Китай