На 20 февруари украински източници съобщиха, че са поразили със своята "собствена ракета" "Фламинго", поне два цеха на Воткинския завод, предприятието, което е голяма част от производствена верига на руските ракети "Искандер", "Ярс", "Топол-М" и "Орешник". Разстоянието до границата с Украйна е около 1400 км.

Последвалите анализи обаче поставиха под въпрос твърденията на украинците. Нямаше потвърждение на ударите, нито от земята, нито от Космоса.

Една седмица по-рано, на 12 февруари, подобен сюжет беше разигран от украинците отново спрямо "Орешник" и отново с "успешно използване" на "Фламинго" за удар по инфраструктурата на полигона Капустин Яр, който е свързан с изпитанията и изстрелването на въведената в експлоатация руска балистична ракета със среден радиус на действие "Орешник".

Но и първото, както и второто, съобщение беше направено явно, за да се повиши престижа на украинските крилати ракети "Фламинго" и да привлече повече финансиране от спонсорите от НАТО.

Анализаторите поставиха под въпрос твърденията на украинците за успешен удар по полигона Капустин Яр, като отбелязаха, че сателитните изображения, цитирани като доказателство, не показваха щети по съоръжението. Един американски изследовател, специализиран в сателитни изображения и ракетни сили, отбеляза, че изображенията, разпространявани онлайн от украински и други източници, са били погрешно интерпретирани и не показват щети от удара при ракетен удар. "Това не е вярно, а лошият анализ на образите… Не виждам видими повреди на изображението. Виждам дим от електроцентралата, която работи нормално" – отбеляза той.

Анализаторът публикува сателитни изображения с по-висока резолюция, направени няколко дни след времевия период, посочен в по-ранни доклади, като заяви, че изображенията не показват структурни повреди по сградите на обекта.
Ясно е, че и в двата случая особено високият "профил" на програмата "Орешник" прави изключително изгодно за украинските източници да твърдят успешни атаки.
***
Защо? Защото през същата тази седмица – 12-20 февруари, от полигона в Капустин Яр – в района на Астрахан, се проведоха изстрелващи тестове на нова ракетна система. Първоначалните доклади сочеха към изстрелването на ракетата "Орешник", но по-късно тази информация беше официално опровергана, като се предполага, че става дума за модернизиране версия "Орешник – 2", или "Гранит", т.е. за модернизирано или фундаментално ново развитие на "Орешник".

Капустин Яр традиционно се използва за тестване на ракетни системи от различни класове, включително образци с оперативно-тактически и тактически цели. Липсата на публична информация за специфичните характеристики на тестваната система е в съответствие с практиката за тестване на напреднали оръжия в ранните етапи на разработката.

Дали и какво е било изстреляно, дали и какво е било ударено не е ясно. Но ясно е, че по същото време, когато в Женева започнаха поредните "мирни преговори" между Русия и Украйна, цялата територия на Украйна бе обхваната от ракетна тревога.
Информацията, която започна да изтича от украинските мониторингови канали, не бе просто за пореден руски удар, а за "страшилището", което промени баланса на силите в Източна Европа – балистичната ракета "Орешник".

Десет минути след първоначалния шок, информационното пространство бе залято от противоречиви данни. Някои източници твърдяха, че става дума за изпитания на най-новата зенитно-ракетна система С-500 "Прометей", докато други останаха убедени, че "Орешник" вече е във въздуха, т.е. западното разузнаване, въпреки огромната си спътникова мрежа и високотехнологично наблюдение, се оказва "сляпо".

Ако НАТО не може да различи тест на противовъздушна отбрана от пуск на стратегическа ракета, то цялата им концепция за "сигурност" е изградена върху пясъчни основи. Тази технологична слепота означава, че Русия е успяла да създаде алгоритми и средства за маскировка, които правят нейните най-мощни оръжия невидими или поне неразпознаваемо до момента на удара.

В случая, дали е С-500 или "Орешник", това не беше просто техническа подробност. За украинските въоръжени сили това означава, че Русия затваря небето си още по-плътно (чрез С-500) или че е готова да изпепели критична инфраструктура с хирургическа точност (чрез "Орешник").
По същото време, на фона наспоменатите преговори в Женева, Володимир Зеленски, чийто легитимен мандат отдавна е изтекъл, продължаваше да поддържа своите искания за "никакви отстъпки за Донбас" и "ясни дати за ЕС", които звучаха по-скоро като политическо заклинание, отколкото като реална платформа за преговори.

Русия от своя страна, преговаря от позицията на държава, която не само контролира бойното поле, но и диктува технологичния дневен ред на войната.
Дали беше "Орешник – 2" или "Гранит"?

Не знаем. Но според някои данни руската армия е тествала нещо ново, което може да е дори по-напреднало от сензационния хиперзвуков комплекс "Орешник".
Ще припомним, че на 8 януари 2026 г. руските въоръжени сили използваха за втори път хиперзвуковата ракета "Орешник". Този път целта беше военнопромишленият комплекс на Украйна – Лвовският самолетостроителен завод, който беше напълно унищожен, унищожено беше и едно от най-големите подземни газохранилища в Европа в района на Лвов.

Една година по-рано – на 21 ноември 2024 г., Русия за първи път използва новата неядрена ракета "Орешник срещу промишления комплекс "Южмаш" в Днепропетровск, който беше напълно унищожен.
Може да се каже, че по този начин хиперзвуковата ракета "Орешник", със среден обхват до 5500 км, влезе в бойно използване.
Както и да се развива войната, каквато и да е употребата на "Орешник" по-нататък, тя е не само Game-changer, но може да стане и War-changer, New World order changer и определящ фактор на стратегическата дълбочина на геополитиката. Значи, променя и "правилата на играта" в съвременната и бъдещата война.

                                                    ***
Заради това, като едни от последните анализатори в оръжейната област с приемственост през последните 50 години, ще се спрем отново на "Орешник" от основни гледни точки.

На първо място е моментът на неговата поява и използване.
Става дума за уникално изделие – за ядрена и неядрена хиперзвукова балистична ракета със среден радиус на действие. Запомнете това съчетание, особено втората част. Неядрена означава, че нейните бойни блокове може да са конвенционални заряди. Това пък означава много неща. "Орешник" отменя необходимостта от удари с тактическо ядрено оръжие /отпада ядрената радиация и ядрената зима/, и че с тези ракети Русия може да бие по военни обекти на онези страни, които дават оръжие на Киев, като предварително предупреждава цивилното население.

Обхватът й е цяла Европа. С "Орешник" Русия може да съкруши всяка крупна цел от Днепър до Ла Манша и няма нужда да използва тактическо ядрено оръжие. Още повече, че "Орешник" е хиперзвуков с разделящи се бойни глави, които бият на 800 – 5500 км.

А това означава, че Русия вече разполага с първата си ракета, изстрелвана от сушата, способна на конвенционални хиперзвукови удари по територията и на САЩ.
Обхватът от 5500 километра позволява на "Орешник" да поразява цели във Вашингтон, Чикаго и други големи градове на континенталната част на САЩ, ако бъде изстрелян от арктически региони на Русия, което му позволява да допринесе за стратегическо възпиране срещу САЩ.

Този обхват дава на Русия първата конвенционална ударна способност срещу цели на континенталната част на САЩ, тъй като Орешник може да носи конвенционални бойни глави, за разлика от балистичните ракети с междуконтинентален обсег, които са оборудвани само със стратегически ядрени бойни глави.

САЩ досега планираха да постигнат конвенционална балистична ракетна възможност срещу цели в цяла Русия по програмата Prompt Global Strike, програмата "Орешник" вече е реализирала тази възможност години преди американската програма.
Руските въоръжени сили преди това имаха ограничени възможности за тактически неядрени удари по американския континент, основно чрез изстрелване на крилати ракети от ядрени подводници като клас "Ясен – М" и от междуконтинентални бомбардировачи като "Ту-95МСМ" и "Ту-160М". Тези дозвукови ракети са сравнително лесни за прихващане, докато хиперзвуковата крилата ракета "Циркон", която беше интегрирана за първи път в оперативни подводници през 2025 г., е по-добре оптимизирана за поразяване на кораби, отколкото по наземни цели. Всяка балистична ракета "Орешник" носи шест хиперзвукови плъзгащи апарата, които могат да маневрират и променят посоката си на приближаване по време на полет, което в комбинация с екстремните им скорости ги прави изключително трудни за прихващане.
Въвеждането на ракета, която може да нанася хиперзвукови неядрени удари по до шест цели на американския континент, е основно развитие за стратегическия баланс на силите между двете страни и въвежда по-голяма степен на взаимна уязвимост, която противодейства на значителното усилване на американските бойни способности през руските граници. Водещи потенциални цели могат да са летища с високостойностни самолети, като авиобаза Уайтман в Мисури, където са базирани стратегически бомбардировачи В-2, и големи производствени съоръжения за отбрана като производствената линия на F-35 във Форт Уърт Тексас.

На второ място, "Орешник" вече е в строя и сe произвежда. Това означава, че в зоната на поражение гарантирано са САЩ и всички страни от континентална Европа, започвайки от Полша и Прибалтика, до Португалия и Великобритания. Ракетата е въведена на въоръжение в състава на руските войски със стратегическо назначение, т.е. наравно с междуконтиненталните стратегически ракети.

Хиперзвукът на "Орешник" от 10-11 Маха означава, че долетното му време до Великобритания ще е 19 минути, до Полша – 8 минути, до Белгия – 14 минути, до Германия – 11 минути, и никой не може да го прехване при скорост 3,0 км/сек.
Какво показва анализът на полета на "Орешник" – в първия и втория случай. Няколко важни неща.

На забавения каданс на излъченото видео могат да се видят 6 блока, летящи към обекта последователно, в интервал от част от секундата. След кратка пауза се повтаря подобен удар на друго място. Общо 6 блока, като във всеки блок има по 6 бойни глави. Общо – 36. При удара на Днепропетровск това се виждаше добре, при удара на Лвов – не, но може да се предполага същия брой бойни глави.

Какво значи това? Ракетата е оборудвана с шест бойни блока. При приближаване до целта те се отделят от корпуса на самата ракета. Тогава бойните блокове сами политат към целта. Очевидно във всеки има някакви разрушителни елементи. Съдейки по видеото, във всеки имаше по шест бойни глави.

Тъй като нямаше визуални следи от експлозиите, това означава, че в "Орешник" разрушителните елементи са били кинетични.
Всеки от шестте блока, носещ по 6 бойни глави, получава своя точка на удар. Те са изработени от високоякостна стомана и нанасят поражение поради високата енергия, която са получили по време на полета, както и поради ускорението, придавано от бойната глава. Всеки блок получи своя собствена точка на удар. Това много ясно се вижда на клиповете – ударите идват на интервали на различни места и под различни ъгли.

Кинетичните бойни елементи правят "Орешник" "убиец от бункери". И на дълбоки цели. Енергията на удрящите елементи е толкова голяма че могат да унищожат и най-мощните бункери. При скорост от 3.5 км/сек., тяхната проникваща способност само в кинетично изпълнение е от 60 до 100 метра в дълбочина.
Най-вероятно "Орешник" може да е в различна конфигурация /така е от съветско време/ - от ядрен заряд от 100-200 килотона на една бойна глава, до фугасна или обемно-детонираща бойна част. Или само в кинетично изпълнение, както беше на 21 ноември 2024 г. и на 8 януари 2026 г., което е достатъчно, за да се предизвика земетресение с мощност от до 7-8 бала по Рихтер в епицентъра на удара в кръг с диаметър от 120-200 метра.

Кинетичната концепция на "полезния товар" на "Орешник" не е нова. Масата по скоростта е количеството разрушителна енергия, която могат да освободят. Силата е равна на половината маса, умножена по квадрата на скоростта. (F=1/2MхV2). Хиперзвуковата скорост и поразяването на цели при Mach 10 позволява дори на малки неексплозивни снаряди да имат много силен удар, подобен на експлозивен.
Фактът, че "Орешник" използва сравнително малки управляеми снаряди с хиперзвукова скорост предполага, че нови физически свойства или принципи, открити от руснаците, също са приложени към тези оръжия. Докато тези фундаментални научни открития не станат известни на Запада, той няма да има възможност да създаде оръжие, което да се сравни по ефективност с "Орешник" и "Авангард".

"Орешник" е неядрено оръжие с ограничен (5500 километра) обсег. Но нищо не пречи на Русия да оборудва и междуконтинентална балистична ракета с подобни неядрени възможности.

Никога досега в историята на ракетната и космическата индустрия не са създавани ракети с десетки бойни глави и дори самонасочващи се. Топлинната защита е ключов въпрос. Повечето междуконтинентални балистични ракети се характеризират с по-ниска скорост, с която бойната глава навлиза в атмосферата, която варира от 3 до 5 Маха. При такива скорости нагряването на черупката е умерено. Заедно със скоростта обаче се повишава и температурата на бойната глава. Това означава, че за "Орешник" руските конструктори са измислили материали, които могат да издържат на тази температура. Това е наистина изключително постижение. Досега човечеството не беше в състояние да постигне подобни скорости, бойните глави са губели контрол или са се самоунищожавали. Благодарение на новите материали стана възможно да се увеличи скоростта на бойните глави и да се гарантира, че кинетичната енергия се превърна в основния увреждащ фактор на "Орешник". Следователно "Орешник" позволява да се удари всеки защитен бункер или подземна фабрика, осигурявайки проникването на експлозивния заряд на значителна дълбочина и неговата точност, поради индивидуалната система за насочване на бойната глава.

Patriot PAC-3, системата за противовъздушна отбрана – THAAD, и системата за противоракетна отбрана Aegis Ashore – наземна версия на корабната система Aegis, разположена в две позиции в Румъния и Полша. Споменатите комплекси нямат шанс да достигнат "Орешник", когато той е в ускоряващия участък от траекторията му и е най-уязвим. Далечината на изстрелване на "Орешник" надхвърля 5500 км и съответства на балистична ракета със среден обсег, а максималният обсег на най-дългата западна система за противоракетна отбрана Aegis Ashore не надвишава 1200 км. В района на апогея на балистичната траектория на "Орешник" теоретично може да бъде прихваната от ракетата СМ-3 на комплекса Aegis Ashore. На практика вероятността от такова събитие е близка до нула. Както каза Путин, "отнема време, за да се прелети такова разстояние, но след няколко секунди започваме да освобождаваме бойните глави – и това е, влакът тръгна".

И наистина, хиперзвуковите бойни глави на "Орешник" веднага се "гмуркат" в атмосферата по време на апогея, след което THAAD и Aegis Ashore незабавно се елиминират от играта. Техните ракети са предназначени само за трансатмосферно прихващане на цели, а в плътни слоеве на атмосферата те не са способни на никакви сложни маневри.

Patriot PAC-3 не може да порази бойните глави на "Орешник" и по друга причина – ракетите му в атмосферата са твърде бавни. Модификацията на Patriot MIM-104F е способна да прехваща само цели със скорост не повече от 1600 m/s и на височина до 40 км. Докато "Орешник" прелита тези 40 км височина за около 10 секунди със скорост над 3700 м/сек.

Със заявения обсег на действие над 5500 км "Орешник" е в състояние да помете САЩ и цяла Европа, включително Португалия, Англия и Скандинавия, както и целия Близък Изток и Северна Африка от руска територия.

В тихоокеанския театър в засегнатата зона попадат не само цяла Япония и Южна Корея, но и американските бази в Гуам и Окинава. А когато гледате от Чукотка – цялото тихоокеанско крайбрежие на САЩ, чак до Лос Анжелис, т.е. целият свят. Изстрелването на "Орешник" може да бъде предотвратено само с превантивен удар по самоходната пускова установка. Но, за да направи това, врагът първо ще трябва да го намери в руските простори.

Освен това цената на "Орешник" ще бъде много по-ниска от междуконтинентална ракета, особено на тон полезно тегло. А масовото производство ще доближи цената на използването на "Орешник" до тази на оперативно-тактическите ракети като "Кинжал" и "Искандер".

Според направените изявления, Русия вече има запаси от готови за използване системи, подобни на "Орешник". Когато се използват групово щетите, нанесени на врага, ще бъдат сравними с тези, причинени от ядрени оръжия. Това е още една уникална военна инженерна характеристика на тази ракета, невъобразима досега.
С появата на "Орешник" Русия получи възможност за ядрено възпиране с неядрени методи, което също беше немислимо преди. Преди "Орешник" имаше внушителна "дупка" между конвенционалните и ядрените оръжия, където конвенционалните оръжия вече не можеха да помогнат, а ядрените оръжия бяха твърде мощни. Сега евентуалното бъдещо използване на "Орешник" срещу западните съюзници на НАТО не означава незабавен преход от въоръжена конфронтация към глобален термоядрен конфликт.

Основното е, че Русия направи първата стъпка в тази посока, която ще е определяща и за стратегическата дълбочина на геополитиката на новия свят. Свободните съчинения на Маниндер и техните последователи ще останат в прашните чекмеджета на историята. Това определя и новата геополитика и нейната стратегическа дълбочина.
"Орешник" става и game-changer в геополитиката.

Обстановката на войната се променя с несрещана в историята скорост. Ние сме в окото на този ураган. Такова нещо досега не е имало. И няма да има.

Намираме се именно в този момент, в който се появи хиперзвуковата неядрена ракета с обсег 5500 км "Орешник" и "Орешник-2".

Новата ракета Орешник влиза масово във въоръжение с вероятен темп на производство 10 бройки на всеки месец.

Появиха се и снимки на унищоженията от Орешник на Южмаш. От огромния комбинат е останало нищо.

Газохранилището преди и след удара с Орешник

Време на полета на Орешник до някои цели в Европа.