Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Гренландия: Залогът не са само ракети, но и повече от 100 трилиона долара
Март 2026 г

 

Още в самолета, докато се хвалеше каква "колосална операция" е извършил във Венецуела, Доналд Тръмп официално потвърди въпроса за прехода на Гренландия към американска юрисдикция, като разглежда разширяването на американските граници с Гренландия, като "ключов приоритет за националната сигурност на САЩ".

Според Белия дом въпросът за собствеността на Гренландия вече не е предмет на обсъждания за целесъобразност, а е преминал в етап "подготовка за конкретна сделка".

                                                                   ***

Интересът на САЩ към Гренландия е в два основни вектора – военен и икономически.
Да започнем от военния фактор, който в момента е по-важен за САЩ от икономическия.

Малко хора направиха връзка, че Тръмп заяви, че иска да колонизира Гренландия точно един месец преди 6 февруари 2026 г., когато окончателно изтича Договорът за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения между САЩ и Русия /ДНСВ-3/. В момента целият свят се сблъска с призрака на нова ядрена надпревара № 2. Тръмп трябва да търси решения за нова Противоракетна отбрана – най-добре в Гренландия, въпреки че това е "стара песен", тъй като новите хиперзвукови оръжия на Русия и особено дрона "Буревестник", който може да нанася удари по САЩ от всички възможни посоки, обезсмислят всякакви ПРО на САЩ, в това число и в Гренландия, която Тръмп нарече вече "Златен купол".

Що се отнася до самата Гренландия, Вашингтон има достатъчно военен потенциал, за да завземе територията със сила. Въпреки това, нападение срещу съюзник от НАТО би било осезаем удар за пакта и неговото разпадане.

Друга възможност е сключването на Споразумение за свободно асоцииране. Документът може да предвижда финансова помощ от САЩ, докато Гренландия ще прехвърли правомощията за сигурност на Вашингтон, като същевременно запази вътрешното самоуправление.

Тръмп не се отказва и от възможността да купува територия.

Също така, един от сценариите е запазването на Гренландия като част от Дания, но с увеличено американско военно присъствие.

Ясно е, че битката за Арктика и Гренландия се изостри в две основни направления:
- борбата за Арктика и нейните огромни ресурси ще бъде новата Голяма игра на 21-ви век;
- в небето и космоса над Гренландия ще се изгражда системата "Златен купол" на САЩ, т.е. противоракетната отбрана за Американския континент, с която надпреварата във въоръжаването, при липсата на договора СНВ-3 между САЩ и Русия, ще навлезе и в космоса.

Контурите на конфликта около Гренландия и в Арктика бяха очертани още през 2001 г., когато секретарят на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд заяви, че към края на 2004 г. САЩ ще имат "ограничена способност да се защитават от надлитащите балистични ракети с далечен радиус на действие", т.е. от Русия.

Изявлението беше направено във връзка с инсталирането на първата ракета-прехващач с наземно базиране в шахта във Форт Грили (Аляска).

Пет допълнителни прехващача бяха добавени към ракетната отбрана в Аляска до края на 2004 г. Агенцията за ракетна отбрана(АРА) се надяваше, че до края на 2005 г. ще въведе още 10 ракети-прехващачи.

Още четири прехващача ще бъдат инсталирани във военно-въздушната база във Ванденберг (северозападно от Лос Анжелис) през 2005 г. Имаше и договореност между САЩ и Дания за модернизирането на американската радиолокационна станция на Гренландия за противоракетна отбрана.

През август 2019 г. Тръмп /още по време на първия си мандат/ хвърли бомбата, че САЩ биха искали да купят Гренландия от Дания. Дания веднага изрази своето категорично "не". Ръководството на Дания беше шокирано и от тази стъпка на Тръмп.
Картината се повтори и сега – Тръмп иска да купи Гренландия от Дания, Дания отказва категорично. Но докога?

Защото още през 2019 г. се появиха няколко хипотетични варианти на случващото се, започвайки с енергийния, минавайки през глобалното затопляне и завършвайки с военния, които могат да се обобщят като "Схватката за Гренландия е в нов етап".
По онова време Том Котън, републикански сенатор от Арканзас /на 26 август 2019 г./ публикува статия със заглавието "Ние трябва да купим Гренландия" и подзаглавието "Тръмп не е единственият, който признава това за стратегически значимо за САЩ. Пекин също смята така."

Тази публикация имаше характер на програмен документ, изразяващ мнението на политическия, военен и икономически елит на САЩ по въпроса за закупуването на Гренландия, т.е. Гренландия ще осигури жизненоважни стратегически интереси на САЩ, ще донесе икономически ползи, както на американците, така и на Гренландия.

                                                               ***

Всъщност стратегически разположена отвъд арктическия кръг, Гренландия отдавна привлича вниманието на американските политици. В миналото въпросът за закупуването на Гренландия от САЩ беше повдигнат поне два пъти.

През 1867 г. той се разглеждаше едновременно с покупката на Аляска от Русия.
През 1946 г. администрацията на Хари Труман предложи на Дания 100 милиона долара за придобиването на Гренландия, като аргументира, че островът е "необходим за сигурността на Съединените щати срещу нарастващата съветска заплаха".
Островът е от голямо военно и икономическо значение за САЩ. На него е въздушната база Туле, която решава противоракетни задачи и космически мисии /а не е изключено и геофизически задачи/.

От 2019 г. борбата за Гренландия навлезе в нова фаза и се изостри с втория мандат на Тръмп.

Що се отнася до Русия, това ще бъдат военни последици. Те бяха формулирани от руски военни експерти: "Там ще бъдат разположени пълномащабни групировки на САЩ на флота, авиацията, сухопътните войски и ракети със среден обсег на действие. Базите в Гренландия ще покриват почти цялата територия на Русия със стратегическите авиационни сили и с ракети със свръх далекобойност. Летищата на острова ще позволят на САЩ да контролират целия Северен атлантически океан, Норвежко и Баренцово море /от май 2025 г. беше добавено и изграждането на новата американска противоракетна отбрана "Златен купол"/.

Този сюжет не е нов. Гренландия беше особено важна за САЩ още в контекста на конфронтацията със СССР.

През 1951 г. в северната част на острова беше създадена авиобазата Туле, като летище на скока за атака срещу СССР през полюса. Дозаредените В-36 лесно можеха да стигнат до Урал и Сибир.

Туле продължи да се използва и от бомбардировачите с по-голям обсег на действие. /Интересно е, че Туле е разположена не на ледник, а на твърда земна повърхност./
В средата на 50-те години на острова беше пусната система за ранно откриване на съветските бомбардировачи.

Още тогава представители на американските въоръжени сили започнаха да призовават за по-широко военно използване на Гренландия. Беше предложено там да бъдат разположени няколко десетки въздушни бази за половината от американските стратегически бомбардировачи.

Имаше идеи и за разполагане на ракети в Гренландия. Появиха се радари за ранно предупреждение на север. В Гренландия бяха пет. Един в Туле, два на скална основа, още два – на ледник.

През 1958 г. инженерният корпус на САЩ започна работа по проекта Iceworm – Леден червей, гигантска база под леда в Гренландия. Планът беше поразителен със своя обхват.

В центъра на острова, на площ от 135 000 квадратни километра трябваше да бъдат разположени 2100 пускови ракетни площадки под леда, на разстояние около шест километра една от друга. Всички те щяха да бъдат свързани с мрежа от тунели, дълги хиляди километри, по които 600 ракети Iceman щяха да се движат на случаен принцип.
Iceman беше съкратена двустепенна версия на Minuteman ICBM – с по-къс обхват, но по-голяма точност и възможност за носене на по-мощна бойна глава.

Работата на базата беше координирана от 60 контролни пункта, разположени на 60 метра под земята. Там трябваше да се организират складове, жилищни помещения и ядрени реактори, захранващи базата.

Гарнизонът беше за 11 000 души, включително оператори на 200 Nike-Hercules батареи, покриващи базата от въздуха, и 400 арктически рейнджъри, готови да отблъснат десант на противника. Снабдяването на цялата база и транспортирането на товар между контролните пунктове трябваше да става с товарни дирижабли.
Ракетите Iceman имаха обхват 5300 км, което им позволяваше да покрият почти цялата територия на СССР от Гренландия. В същото време ракетите бяха по-мощни и по-точни от ракетите на ВВС на САЩ и от Polaris на морския флот на САЩ.

Друго основно предимство на "Ледения червей" беше неговата жизнеспособност. Въпреки че ледените тунели щяха да бъдат унищожени от ядрена експлозия, руснаците просто нямаше да знаят къде да ударят. Невъзможно беше да се отгатне къде се намират под леда движещите се ракети. Според изчисленията повече от 3500 бойни глави от осем мегатона трябваше да бъдат използвани за пълното унищожаване на "Ледения червей". Такъв арсенал СССР не можеше да има.

Друго предимство на проекта беше максималната му отдалеченост от населените места в смисъл, че щеше да бъде унищожена Гренландия, а не САЩ.
Последният аргумент беше сравнително ниската цена на строителните работи. За изграждането на такава грандиозна структура трябваше да се похарчат само 2,4 милиарда долара.

В началото на проекта Camp Century дори беше построен тунел с дължина три километра. Стартира и преносима ядрена централа.
Но ледовете на Гренландия победиха безумното начинание.

Движението на ледовете се оказа по-голямо от изчисленията. Деформацията на стените на тунелите започваше от горната им част, която се изместваше навътре, и мачкаше издигнатите съоръжения. Оказа се невъзможно да се изреже и премахне толкова много сняг. При тунели с дължина от 4000 километра трябваше да бъдат премахвани месечно милиони тонове.

През 1966 г. проектът "Леден червей" беше закрит.

По време на Студената война Гренландия беше ключова военна точка. Преди 1990 г. Гренландия имаше американски бази и аванпостове, но днес има само една: базата на космическите сили Питуфик. Тогава имаше 10 000 американски войници, сега са около 200. Канада и Дания (Гренландия), играят важна роля в арктическата стратегия на Вашингтон.

Гренландия, която е под юрисдикцията на Дания, представлява суша, граничеща с Арктическия океан. Военната база Thule е под американска юрисдикция. Тя се намира на около 1118 км северно от Арктическия кръг и на нея са разположени балистични ракети с център за предупреждение за ракетна атака.

Решението на Канада от юли 2007 г. за изграждане на военна база в залива Resolute стана в консултации с Вашингтон. Това означава, че Канада и Дания също се готвят за арктическа битка.

През 2021 г. американците публикуваха своята "Арктическа стратегия". В документа се посочва, че САЩ трябва да установят своето господство в Арктическия регион в условията на нарастващата "експанзия" на Русия и Китай. За целта те планират да предприемат следните стъпки: създаване на ново арктическо командване на Сухопътните войски на дивизионно ниво, на което ще бъдат подчинени бригади, преминали необходимата специална подготовка; създаване на необходимите материални и технически резерви за провеждане на операции в Арктика; подобряване на подготовката на единици, предназначени за операции в Арктика; подобряване на качеството на живот и обслужване на военния персонал в Арктическия регион.
Сега американците активно работят по изграждането на ледоразбивачния флот и развитието на военната инфраструктура в Аляска. САЩ усилено създават летищна инфраструктура на север за самолети, способни да носят ядрено и високоточно оръжие. Ще добавим вече функциониращата система за ранно предупреждение за балистични ракети плюс верига от станции за управление на разузнавателни спътници.
Значи, отговорът на този, по същество, прост въпрос, лежи на повърхността. По-точно на двуизмерната повърхност на картите на Арктика в този район.
И на второ място – в думата Власиха.

Власиха се намира на 2,5 км северозападно от Одинцово, Московска област, с девиза "След нас – тишина".
Във Власиха е щабът на стратегическите ракетни сили на Русия. Данните отдавна не са тайна.
Стратегическите ракетни войски на Русия разполагат с четири различни ракетни системи.

Най-старата от тях е шахтената СС-18 Сатана. Оборудвана е с десет бойни глави.
Втората система е шахтената СС-19 Стилет. Последните ракети Стилет, всяка с шест бойни глави, бяха изтеглени от употреба до 2019 г. Към 2024 г. две ракети все още са в експлоатация с хиперзвукови капсули Авангард.

Новата ракета, влизаща в експлоатация, е СС-27 Топол-М, която има една бойна глава, 60 от които са в силозни пускови установки и 18 на мобилни пускови установки. В бъдеще ще бъдат добавени още ракети.

Първият модернизиран Топол-М, наречен РС-24 Ярс, с три бойни глави, беше въведен в експлоатация през 2010 г. През юли 2011 г. беше сформиран първият мобилен полк с девет ракети. От 2012 г. до 2017 г. около 80 междуконтинентални балистични ракети бяха поставени на бойно дежурство.

През декември 2022 г. руският министър на отбраната заяви, че 91,3% от ядрените сили на страната са модернизирани.

Според руското министерство на отбраната, новата свръхтежка междуконтинентална балистична ракета РС-28 Сармат е постъпила на въоръжение, която е предназначена да замени остарелите Сатана.

През 2024 г. в Днепър, Украйна, беше тествана нова балистична ракета със средна далечина "Орешник".

Основният стратегически враг за СССР, а сега и за Руската федерация, бяха и си остават САЩ. В случай на започване на Третата световна война, държави като Великобритания, франция, Германия (като носители на ядрено оръжие, дори и да не са техни) ще престанат да съществуват напълно в рамките на половин час. Залп от една от дивизиите на руските стратегически сили по всяка от тези страни е пълно въплъщение на мотото "След нас – тишина". Руската федерация с трите си стратегически ракетни армии е военна машина, която лесно може да превърне САЩ не в MAGA, а в мега яма.

Така че защо Тръмп изведнъж се нуждае от Гренландия? Отговорът става очевиден, ако погледнете планетата от точка, разположена точно над Северния полюс. Очевидно е, че удари с ракети с ядрени бойни глави през Атлантическия и особено Тихия океан не са особено перспективни.

САЩ и Русия ще се ударят взаимно през Северния ледовит океан. И не само от силози и наземни мобилни комплекси, но и от под леда, който е много добро убежище за подводните ракетни крайцери.
От този ъгъл се вижда, че ако САЩ изградят модерна система за ранно предупреждение в Гренландия и Северна Канада, ще могат да изчислят и траекториите на балистичните ракети. Това могат да се опитат да създадат система от прехващачи за тези ракети някъде близо до сегашната граница между САЩ и Канада. Някои генерали от Пентагона дадоха на Тръмп тази идея още през първия му мандат. А още по-добре в Гренландия.

                                                           ***

Втората основна причина за анексиране на Гренландия са нейните ресурси.
Гренландия има 100 пъти повече запаси от прясна вода от езерото Байкал.
Запасите от редкоземни метали се оценяват на 38 милиона тона – след като ги придобият САЩ няма да бъдат зависими от Китай, който в момента контролира 80 процента от пазара на тези критични материали.

Гренландия и нейният шелф съдържат 50 милиарда барела петрол и 4 трилиона кубически метра газ. Добавяйки ги, САЩ ще удвоят собствените си резерви.
Между Гренландия и Канада е Северозападният проход, пряк конкурент на руския Северен морски път, който потенциално намалява транзита на кораби между Европа и Азия със 7 хиляди километра и обещава на този, който контролира този маршрут, годишна печалба два пъти по-голяма от тази от Панамския канал. Но, за да контролира Северозападния проход, Америка се нуждае от контрол над Гренландия и Канада.
Тъй като ледените шапки се топят, водите около Гренландия стават по-плавателни, което означава, че корабите, идващи от Азия и Европа, могат да поемат по полярни маршрути и да избягват южния маршрут през Панамския и Суецкия канал.

Гренландия е само част от започналата голяма битка за Арктика, която е обширна територия, която престана да бъде само ледена територия след откриването на запасите от нефт и газ в нейния шелф. Според учените запасите от нефт на дъното на арктическите води възлизат на 90 милиарда барела, или 13% от общия им обем на планетата. Но международното право не позволява господството на една държава и значението на юридическото разделение на Арктика нараства с всеки ден. Но не всяка държава има силата да издържи на конкуренцията с Русия в този регион.
А под ледовете на Арктика са скрити такива ресурси, че всеки, който има предимство в тяхното разработване и добив в Арктика, скоро ще надмине всички останали по икономическа мощ.

Значи, въпросът с Арктика е много по-важен от онова, което е известно досега. Ще го разгледаме по-подробно.

Повече от половината от запасите на Арктика по стойност са на Русия.
Да започнем с това, че 40% от Арктика (4,8 млн. кв. км) принадлежи на руснаците. Стратегическият резерв на страната се съхранява в гигантски "хладилник". Това са 90 милиарда барела петрол (приблизително 10 милиарда тона), редкоземни и редки метали, въглища, както и 1550 трилиона кубически метра газ (както проучен, така и потенциален).

Като се има предвид, че в момента целият свят консумира приблизително 3,3 трилиона кубически метра газ годишно, запасите в Арктика ще стигнат за още 470 години, според сегашното потребление.
Според учените по-голямата част от неоткритите запаси от нефт се намират близо до Аляска, а почти всички арктически запаси от природен газ се намират край бреговете на Русия.

Геолозите подчертават, че минералните ресурси в арктическата зона са практически на повърхността – на дълбочина около половин километър. За сравнение, в Западен Сибир дълбочината на кладенците е средно 1,5 – 2,5 километра, в Източен Сибир е дори по-голяма, там се пробиват 3-километрови кладенци, а в Поволжието дори 4,5-километрови кладенци.

Съответно основният проблем, който пречи за добива на ресурси сега е суровият климат. Но той се променя бързо. Само преди 20 години през март в Централна Русия имаше сняг навсякъде, но сега дори блатата са пресъхнали.

Подобни процеси протичат и в Арктика. Въпросът тук не е за "дневния ред" на глобалното затопляне поради човешката дейност, а в естествени процеси. Просто един цикъл се сменя с друг. Нека добавим още един важен фактор, развитието на Северния морски път ще съкрати пътя между Азия и Европа с 30-40% в сравнение с маршрута през Суецкия канал. Ледът се движи на север и онези точки, които преди 10-15 години можеха да бъдат достигнати само от кораби от клас ледоразбивачи, сега са достъпни за кораби от клас лед.

В крайна сметка един от основните проблеми на минното дело в Арктика е логистиката. Ако климатът продължи да се затопля, много маршрути ще станат още по-достъпни. Това означава, че перспективата за война за логистиката и за "склада на Арктика" вече се задава на хоризонта.

Русия има най-голямата граница с Арктика от северозападния град Мурманск – на руско-финландската граница, преминаваща през целия северносибирски район, до Беринговия пролив, който я отделя от американската Аляска. Мурманск е най-големият град северно от арктическия кръг с население над 400 000 души. С една дума голяма част от руския континентален шелф граничи с Арктика.

Трансполярната територия на САЩ е много по-малка от тази на Русия, Канада или Дания. Американските територии, граничещи с Арктика, са ограничени до брега на Северна Аляска, простиращи се от Беринговия пролив до североизточната канадско-американска граница. Но САЩ имат редица военни бази и инсталации в Аляска.
В така наречения Северен склон на Аляска има залежи от нефт. Нефтопроводът Аляска свързва Северния склон с пристанището Валнен в Залива на Аляска.

Русия още по времето на СССР установи военно-изследователски бази на остров Северна земя и на архипелага Франц Йозеф, който също е под руска юрисдикция.
Според оценките на геологическата служба на САЩ, в Заполярието се намират до 25 на сто от световните запаси от енергоресурси. 85 на сто от неразузнатите запаси на Арктика се падат на природния газ, като повечето залежи се намират на руска територия. По отношение на нефта най-перспективни са Карско и Баренцово море. (Запасите от газ и нефт съответно са 90 и 10 милиарда барела.) На Северния склон на Арктика се падат само 6 милиарда барела. Цифрите обясняват всичко.

През 1982 г. Международната конвенция по морското право установи зона от 12 мили териториални води и по-голяма икономическа зона от 200 мили, в която държавите имат ексклузивни права за проучване и разработка на природните ресурси.

Русия твърди, че арктическото дъно, което завършва в Северния полюс, й принадлежи. За да докаже това е необходимо да представи научни данни, че дъното на Арктическия океан е продължение на Северната континентална платформа. Според руските документи, преминаващият под вечните ледове на Северния полюс подводен хребет Ломоносов е продължение на Сибирската континентална платформа. Юридически това означава , че тези територии се намират в областта на континенталния шелф, принадлежащ на Русия.

През 2002 г. комисията на ООН по морското право поиска от Русия допълнителни изследвания и доказателства. След експедицията "Арктика-2007" Русия оформи своята заявка повторно.

През 2004 г. Дания излезе с декларация, че хребетът Ломоносов е продължение на Гренландия. През 2006 г. Норвегия се обърна към ООН, твърдейки че хребетът Ломоносов започва на норвежка територия.

Арктическата стратегия на САЩ е насочена срещу Русия и е свързана с широк процес на милитаризиране и териториално интегриране на Арктика. САЩ възприеха едностранен подход към Арктика и отказаха да се присъединят към Конвенцията по морското право от 1982 г., която беше ратифицирана от Русия и Канада. Но трансполярната територия на САЩ е много по-малка от тази на Русия, Канада и Дания, което означава, че и техните претенции ще са по-скромни.

Ясно е, че на някакъв етап в бъдеще Русия, Канада, САЩ и другите страни ще поделят Арктика на ексклузивни икономически зони. Москва има всички предпоставки да докаже своята теза. Освен това контролът над морските територии се определя от още два фактора – военна мощ и географска близост. Русия притежава и едното и другото. САЩ имат необходимата военноморска мощ, но са от региона на значително разстояние. Канада граничи с Арктика, но е лишена от съответния военен потенциал.
Москва одобри и предложението за сключване на договор с Норвегия за разграничаване на шелфа в Баренцово море, с което ще приключи 40-годишния спор около "сивата зона" от 155 000 кв. км, където се предполага, че има над 3 трилиона кубометра газ, което е съпоставимо с огромния Щокмановски залеж.

Русия и Норвегия поделиха спорните територии в Баренцово море. Договорът беше подписан през септември 2010 г.

Документът позволи на двете страни след 30-годишен мораториум да започнат да усвояват нефтогазовите залежи в арктическия континентален шелф на територия от 175 000 кв. км, които дотогава бяха оспорвани. Сега те бяха поделени примерно на половина. и веднага норвежците отпуснаха около 25 милиона евро за сеизмични изследвания на дъното в спорния район.
През 2007 г. Русия подаде в ООН заявка за разширение на границите на континенталния си шелф в Арктика, което й позволява да увеличи площта на своя шелф в района с 1,2 милиона квадратни километра, което е площта на Франция, Германия и Полша.
През 2019 г. заявката беше разгледана и утвърдена. Подкомисията на ООН призна геологическата принадлежност на част от територията на Арктика, като продължение на континенталния шелф на Русия. Процесът на признаването не беше бърз.
Значението се онагледява от публикуваните пиктограми, особено в частта на енергийните ресурси. Запасите на нефт в държавните сектори в Арктика и разпределението на запасите от газ в държавните сектори в Арктика.

При нефта разпределението е следното: Норвегия – 4 процента, Канада – 9 процента, Дания – 18 процента, САЩ – 28 процента, Русия – 41 процента.
Русия започва разработката на крупния Харасовейски газов залеж на полуостров Ямал в севера на Русия. В момента на Арктика се падат 12-15 процента от брутния продукт на Русия.

Преди това недостъпните райони се отварят за риболов, туризъм, превозване на стоки и добив на нефт и газ в шелфа.

А колко такива ресурси има там, където до неотдавна геолозите не можаха да надникнат заради леда. Според разчети на руски експерти така наречените високи широчини има 15,5 милиарда тона нефт и 84,5 трилиона кубометра природен газ. Ще добавим и внушителните рибни ресурси.

И още. Северният морски път, чието значение ще расте като най-кратък път от Европа към Азия и обратно, от Петербург до Владивосток е около 14 300 км, докато през Суецкия канал е почти двойно – 23 200 км.

От Хамбург (Германия) до Йокохама (Япония)

по Северния път е 12 000 км, а през Суецкия канал – 20 000. Такава разлика в разстоянията ще пести на корабите до 13 дни и ще даде икономии най-малко от 300 000 долара на всеки рейс. С една дума залог са огромни ресурси, огромни интереси и огромни пари.
Но най-важното е, че в момента няма нито един международно признат документ, който да определя кой ще получи всичко това след като ледовете се стопят. Опитите на дипломатите да се договорят, досега не дадоха резултати.

А както знаем, съвременната геополитика са нефтът и газът и техните транспортни пътища.

Тук Арктика е все по-важна, тъй като е най-късият морски път от Европа покрай Русия до Китай и Югоизточна Азия. През Арктика могат да минат морските пътища от Китай до Канада и САЩ.

С други думи именно Северният морски път може да обърне нагоре с краката цялата досегашна налагана от англосаксонската върхушка геополитика на основните транспортни пътища от Азия през Индийския океан и Средиземно море до Европа, които от векове се контролират от Англия и заради които, особено заради енергоресурсите на Близкия Изток, след Втората световна война беше създадена и държавата Израел.

Това направо втрещи Вашингтон и Лондон, и постави под заплаха цялата им геополитика на контрол на морските проливи и транспортни пътища. Не заради това атакуваха Сомалия, подпалиха Еритрея, Либия, Сирия, Йемен, подклаждаха безкрайния конфликт в Южен Судан, за да се лишат от монопола над основната артерия на света – Суецкият канал, и над новия коридор от Китай към Европа.
САЩ губят контрол над ситуацията и започват да се държат като международен терорист. Във Вашингтон не са съгласни такъв важен маршрут да се намира в сферата на Русия. И точка. И искат на Северния морски път да се даде статута на международна транспортна артерия.

В края на август 2019 г. след рязкото нарастване на руската активност в Арктика, Тръмп при първия си мандат реши да реактивира Вторият флот на САЩ. Съобщено беше, че границите на действието на Втория флот ще излязат извън границите от времето на Студената война, северно от Скандинавия и към арктическия полярен кръг, в близост до базата на подводниците на руския Северен флот.
От Москва отговориха, че ще продължат да увеличават присъствието си в Арктика, и че това е въпрос на национална сигурност.

Москва ще изгради 10 арктически научни и спасителни станции, 16 дълбоководни пристанища, 13 летища и 10 радарни станции в района на Арктика. От 2025 г. водите на Арктика се патрулират от най-новото поколение руски бомбардировачи ПАК-ДА.
И други държави, които досега въобще не претендираха за Арктика, изказаха "загриженост" за Арктика. Интересът на САЩ е ясен. Още администрацията на Буш представи в Конгреса доклад за новия източник на природен газ – така наречените газови хидрати, които се срещат в изобилие на дъното на океана в района на Арктика. Този вид полезни изкопаеми са наричани "горящ сняг" и неговите запаси, според американски оценки, са 200 000 трилиона кубометра. Газхидратът е когато във водна или ледена кристална решетка – така нареченият клатрат, е защита молекулата на газа.

Един кубометър хидрат съдържа средно 100 кубометра метан. Такива залежи са разположени в придънните шелфови отлагания на дълбочина около 450-500 метра. Запасите им наистина са невероятни. Ако прогнозните запаси от газ на планетата възлизат на 300-600 трилиона кубометра (при доказани 147 трилиона), прогнозните запаси от газохидрат възлизат до 200 000 трилиона кубометра.

Първите газохидратни залежи вече са разработвани. Такова например е руското Месояхское месторождение, осигуряващо с газ Норилския никелов комбинат. Там в сондата вкарват метанол, хидратът се разлага и на повърхността излиза чист газ. Месояхският залеж беше първият в света, още от началото на 60-те години.
Мащабният арктически проект на Русия обаче ще надрасне Северния морски път. През следващите години в руската Арктика трябва да се появи обширна транспортна и индустриална мрежа.

Основната му връзка ще бъде Северният морски път, но морската инфраструктура ще бъде само връзка в много по-голям проект. Пред какви предизвикателства е изправен руският Север и защо това е важно не само за Русия.

Днес, според Путин, арктическата зона представлява повече от една четвърт от територията на Руската федерация и почти 2,5 милиона руски граждани живеят и работят тук. Арктика представлява над 10% от брутния вътрешен продукт на Русия и около 11% от износа. В стратегията на Русия за Арктика една от ключовите цели е да се осигурят надеждни и редовни връзки между северните територии и останалата част от Русия – и с чужди държави – купувачи на ресурси, добивани на север.

Основната транспортна артерия на руската Арктика – и в бъдеще една от основните световни – е Северният морски път (СМП). Един от ключовите аспекти на развитието на СМП е попълването и разширяването на ледоразбивачния флот. В продължение на десет години – от 2014 до 2024 г. – превозът по СМП се увеличи от 4 милиона тона до 37,9 милиона тона и това беше осигурено от растежа на флота на ледоразбивачите. В момента в Русия работят 42 ледоразбивача (8 от които са атомни). През следващите години флотът на ледоразбивачите ще бъде попълнен с още пет кораба с атомна енергия. Включително атомния ледоразбивач "Россия" по проекта "Лидер" (с водоизместимост 71,38 хиляди тона и мощност 163,15 хиляди конски сили), способен да насочва кораби през лед с дебелина до четири метра.

Но ако всичко върви по план с пилотажното оборудване, има единица въпроси с плавателните съдове, които ще трябва да пилотират строящите се ледоразбивачи. Санкциите оказаха отрицателно въздействие върху плановете за привличане на чуждестранни корабни компании да използват СМП. В тези условия, според Путин "Русия като суверенна сила се нуждае от собствен търговски флот в Арктика, включително товарни и спасителни кораби, които ще осигуряват транспорт както по северните морета, така и по вътрешните водни пътища на арктическите региони".
В суровия арктически климат фокусът не е само върху водния транспорт. По аналогия с Източния полигон, който включва САМ и Транссибирската железопътна линия, трябва да се реализира проект за развитие на Арктическия железопътен полигон,

включително модернизация на Северната железопътна линия в Република Коми и Ямало-Нененцкия автономен окръг. В бъдеще има планове за създаване на Северния широчинен проход и свързването му (и редица пристанища на брега на Северния ледовит океан) с руската железопътна мрежа. Морските и сухопътните комуникации в руската Арктика трябва да се превърнат в единен комплекс, който вече получи името Трансарктически транспортен коридор (ТАТС). ТАТС ще отвори широки възможности за развитие на руските територии. Регионите на Сибир, Урал и северозападна Русия ще получат директен достъп на север, до арктическите пристанища, което ще разтовари Транссибирската железница и ще използва ефективно морския транспорт. Освен това ще се появят нови точки за влизане в Арктика по коридора Север-Юг, който свързва Русия с държавите от Централна Азия и Персийския залив. Пристанища и мултимодални центрове. Изпълнението на тези планове ще увеличи транспортната свързаност на северните пристанища с територията на континентална Русия. В същото време някои от тях ще трябва да допълнят своите пристанищни съоръжения с контейнерни мултимодални терминали. Плановете за реконструкция включват пристанище Мурманск, където се планира да се утрои капацитетът му поради нови терминали и да се превърне в мултимодален център (там вече има железопътна линия и пристанище, остава да се осигури безпроблемна връзка между сухопътните и морските пътища за превозвачите).

Около Архангелск ще се развие клъстер от дърводобивна промишленост, чиято продукция ще се изпраща на юг с железопътен транспорт и на север с морски кораби.
Дудинка ще остане основният товарен терминал за Норилск Никел. Село Индига ще бъде свързано със Сиктивкар чрез железопътна линия, която вече е в процес на изграждане, а в бъдеще ще се разшири и като пристанище.

Свързването на меридионалните речни транспортни артерии към Северния морски път ще изисква модернизиране на шлюзове и удълбочаване на фарватерите.
Изпълнението на тези планове ще доведе до създаването на единна транспортна мрежа, свързваща южната част на Русия (пристанищата Новоросийск, Таман), каспийските пристанища (Астрахан, Махачкала) по Волго-Балтийския път със Северния морски път. За спешни товари е възможно движение по международния транспортен коридор "Север-Юг" от Иран/Закавказие до Архангелск или Мурманск, откъдето по море по Северния морски път (или около Норвегия до Европа).
За Русия "проектът Арктика" ще е най-големият в нейната история, в това число и периода на СССР.

За това става дума.
Заради това и Тръмп е тръгнал да анексира Гренландия и Канада. Става дума не само за ракети и защитата срещу тях, но и за трилиони, може би над 100 трилиона долари.

 

 

Затоплянето на арктика засега не е много сигурно, имайки предвид спирането на Гълфстрийм, но пронозите се базират именно на него.

 

 

 Карта на прородните бресурси на Гртенландия

 

На картата са показани Северния морски път на Русия и Северния пасаж на Канада, разделителната линия на териториалните води както и пристанищата по крайбрежията. Северният морски път ще е най-късата и най-бърза транспортна връзка между азия и Европа.

 

 

Снимка от космоса на руската арктическа база "Трилистник".

 

 

Строителството на леден червей обаче се оказа невъзможно – ледът пропадаше отгоре и се стесняваше отстрани.

You have read 1 of your 8 free articles this month.