Досега истинското действие оставаше скрито, извън полезрението ни, в дълбокия заден план, зад завесата. Но сега тя започна да пада.
След Апокалипсиса ще започне Армагедон.

Използвам отново последното изречение в тази последователност, т.е. след падането на завесата – Апокалипсиса, ще последва последната битка – Армагедона.
Няколко обяснителни думи…

…В превод от гръцки "Апокалипсис" буквално означава "разкриване", "откровение", "отваряне", "падане на завесата". В Новия завет Апокалипсиса е включен в "Откровението на Йоан". В Стария завет го има при пророците Исая, Йезекиел, Даниил и се използва като "свършек на света".

На гръцки "Армагедон", според Библията, е последната битка /на хълма Мегидо, на древния търговски път, свързващ Сирия и Египет/ на Земята между Господ и Сатаната, познат като Звяра или Антихриста. В библейското си значение думата "армагедон" също води до "края на света", т.е. до деня, когато "на Земята ще изчезнат всички същества".

В момента Апокалипсиса и Армагедона се разгръщат в реално време пред очите ни именно в тази последователност – завесата, укриваща истинското действие пада и на световната сцена започна последната битка на земята – Армагедона, между Сатаната, Звяра и Господа на Земята.

И всичко това, в компресиран вид, се събра само в един месец – януари 2026 г., когато започна "прожекцията" едновременно на двата филма за ядрената война – "Всички страхове" и "Къща от динамит" върху падащата завеса.

Ние сме в окото на циклона на "прегърналите" се Апокалипсис и Армагедон.
Всичко се разпада, нищо не може да го спре. Това не е забавеният кадър на срива, а опустошителната скорост на контролираното разрушаване.

Може би горните редове са най-важното обобщение на най-важния анализ, който съм правил, за да представя с най-просто обяснение състоянието на нашия свят в момента.

През последните години всичко беше лошо, но никога не е било толкова зле. Това беше потвърдено и в края на януари от "Часовника на Страшния съд", отмерващ времето до "полунощ", т.е. до глобалната катастрофа и ядрен армагедон, който беше придвижен напред с 4 секунди – от 89 до 85 секунди, до 24 часа.
Вече 78 години "Часовникът" се определя от Съвета за наука и сигурност на бюлетина – SASB, т.е. група от световни учени с особен фокус върху ядрените рискове, климатичните промени и разрушителните технологии, като решението им се взима след консултации с Борда на спонсорите на Бюлетина, който включва и осем нобелови лауреати.

Познавам някои от тях – лично или професионално, откакто се занимавам с военната тематика от 70-те години на ХХ век, когато, още като млад човек, имах възможност да посетя Стокхолмския международен институт по въоръженията – SIPRI, в Стокхолм, Швеция.

Признавам техния авторитет в тази важна област, въпреки че понякога не съм бил съгласен с придвижването от тях на "Часовника на страшния съд".
Така е и сега, може би защото обявиха тези 85 секунди до полунощ на 27 януари, а само няколко дни по-късно – на 5 февруари, "Часовникът", според мен, вече беше само на 5 секунди до ядрения Армагедон.

Толкова близо не е бил никога. Ще припомня, че по време на Карибската криза през 60-те "Часовникът" беше на… 7 минути до "полунощ".

А сега, е само на няколко секунди. И това е "благодарение" на изтеклия на 5 февруари 2026 г. Договор за съкращение на стратегическите ядрени въоръжения между Русия и САЩ /СНВ-3/, който беше последният оцелял договор от всички двустранни, многостранни, регионални и глобални договори за ядрените и всякакви други въоръжения.

СНВ-3 беше надстройката над цяла система от договори, осигуряващи архитектурата на международната сигурност и ограничаване на надпреварата при ракетно-ядрените оръжия и резултат от разведряването между СССР и САЩ от 70-те години на ХХ век.

СНВ-3 тактически циментираше не само паритета между САЩ и Русия при настъпателните ракетно-ядрени въоръжения, но и на превъзходството на тези две държави над останалите членове на ядрения клуб – Китай, Англия, Франция, Индия, Пакистан, Израел и КНДР.

Обръщах внимание постоянно на този Договор през последните месеци, като един от малкото анализатори в света. Посвещавам му и сега почти целия брой на вестника в различни негови аспекти – Украйна, Европа, Близкия Изток, Гренландия, Венецуела, Близкия Изток, Китай и т.н., защото всички те са свързани с този договор – СНВ-3 и с неговото изтичане.

Край. Вече няма никакви спирачки пред въоръжаването с всякакви и нови ракети, няма спирачки и пред възобновяването на ядрените опити, няма спирачки и пред разпространението на ядрените оръжия.

Към 2025 г. в целия свят имаше над 12 000 ядрени бойни глави, от които 9500 са в бойна готовност, а малко по-малко от половината от тяхното число се намират в оперативна готовност за използване. Точното число на бойните глави не е известно. Все пак относителният дял на бойните глави на въоръжение в САЩ и Русия, превъзхождаше ядрените арсенали на всички останали ядрени държави заедно.

В началото на 2026 г. само САЩ и Русия заедно реално могат да устроят на света ядрен Армагедон. Останалите – само локален.

Според споменатия институт SIPRI към 2025 г. Русия имаше 5580 ядрени бойни глави – разположени и неразположени, САЩ – 5157, Китай – 600, Франция – 290, Британия – 225, Индия – 180, Пакистан – 170, Израел – 90, КНДР – 50.

САЩ даже имаха доста голямо преимущество над Русия, тъй като през 1991 г. Горбачов и Буш – старши подписаха СНВ-1, като Горбачов се съгласи да съкрати съветски ракети, които не бяха предмет на каквито и да било преговори.

Но въпреки това САЩ през последните години започнаха последователно излизане от всички договори за глобална сигурност, започвайки от договора за Противоракетната отбрана /ПРО/, приет през 1972 г.

Преди три години започнаха излизането си и от СНВ-3, въпреки че той беше в тяхна изгода и въпреки че никога повече няма да достигнат такива условия за взаимен контрол и мерки за доверие, които включваха:
- до 18 инспекции на място всяка година;
- право за проверка на броя на ядрените бойни глави, ракети, бомбардировачи и на базите, в които се намират;
- уведомление за всякакви промени в тези сили;
- обещание да не се крият ракети и бомбардировачи с ядрено въоръжение и да не се пречи на сателитните изображения.

Това вече никога няма да се повтори. А заедно с него и колосалната работа на няколко поколения политици, военни анализатори, обществени структури и т.н., участвали в реализацията на този и другите договори – MAD /Mutually Assured Destraction- гарантирано взаимно унищожение /.

Сега пътят е отворен към наистина гарантирано взаимно унищожение, което обаче може и да не е взаимно. Защото Русия се възстанови бързо и заема водещо място на глобалната ядрена дъска, а Китай с ускорени темпове догонва САЩ.

Завесата на Апокалипсиса пада пред нашите очи, зад нея наднича и ядрения Армагедон.
В тази последователност…