Блицкригът (светкавичната война) на САЩ и Израел не се случи. 3дни, 3 седмици, 30 дни, 6 месеца и т.н.

Иран отговори с най-големия в Близкия Изток ракетен арсенал в това число и хиперзвуковите двустепенни ракети Саджил и тристепернните Хормахшахр-4.

Малката победоносна война на Тел Авив и Вашингтон срещу Иран не се получи.
Обратното – превърна се в разгром. Техеран наложи своята тактическа и стратегическа воля.

Съдбата на Нетаняху е неясна. Вероятно е мъртъв, или тежко ранен изкаран в базата Рамщайн Германия, или е избягал в Аржентина... Вместо него ни сервират калпави изпълнения на АI или тънките лицеви маски на двойиници от филмчетата на Том Круз.

Тръмп е неадекватен и заплашва с ядрена опция, както Нетаняху плашеше с "опцията Самсон". Доналд Тръмп заплаши: "Можем да унищожим Иран за час".

Засега военните анализатори не придават голямо значение на изказването на Тръмп, като казват, че използването на ядрени оръжия ще сложи край на самото съществуване на САЩ като държава.

Тръмп вярваше, че атаката за обезглавяване на Иран на 28 февруари ще мобилизира иранския народ да се вдигне и да свали Ислямската република. Тръмп игнорираше обратните предупреждения на Обединения комитет на началник-щабовете и Националния разузнавателен съвет.

Тръмп никога не е обмислял възможността Иран да блокира пролива Ормуз и да спре потока на петрол, втечнен природен газ и азотни торове от Персийския залив, т.е. дълбоки икономически шокове, които предизвикха глобална рецесия, глобална депресия преминаваща в глобална депресия.

Картината е еднакво мрачна и на военния фронт. Въпреки че нанесоха огромни щети на Иран, американските и израелските армии не успяха да унищожат балистичните и крилатите ракетни сили на Иран, както и неговите дронове.

                                                               ***
Анализът е актуален към 28 март 2026 г. и обхваща ответните удари на Иран – хиляди ракети и дронове – изстреляни в отговор на американско-израелската атака, започнала на 28 февруари.

Иран започна опустошителни контраатаки. Тел Авив е в руини и прилича на Газа. Унищожени са базите в:

Кувейт: Множество удари по авиобаза Али Ал Салем, лагер Арифджан, пристанище Шуайба и лагер Бюринг.
Бахрейн: Щабът на 5-ти флот на ВМС на САЩ е ударен.
Саудитска Арабия: Военновъздушна база Принц Султан е ударена.
Катар: Авиобаза Ал Удейд и радарна станция Ум Дахал (повреда на радара AN/FPS-132).
ОАЕ: Авиобаза Ал Дафра, пристанище Джебел Али, Ал Рувайс (близо до подразделението на THAAD) и съоръжения в Ал Садер.
Йордания: Авиобаза Мувафак Салти, с тежки повреди на сензорите за противовъздушна отбрана.
Ирак: Летище Ербил.

CENTCOM на САЩ настоява, че Иран е нанесъл "малко" щети. Реалността е, че Иран е парализирал способността на САЩ да започват и поддържат бойни операции от изброените по-горе бази и инсталации. В целия район.
През последните дни Иран въведе и убийствените си ракети с невероятна скорост и опустошителна сила.

Ситуацията за САЩ и Израел се влошава постоянно до ранга на екзистенциална криза. На този фон САЩ са изправени пред ограничен набор от опции, всъщност две – да капитулират или да разпалят ядрена война.

Сливането на вътрешнополитическото оцеляване, с отчаянието, военната загуба и личната психология на изпълнителната власт в САЩ създава "тенджера под налягане", където използването на тактически ядрени оръжия преминава от абсолютно табу към реална мрачна стратегическа сметка.

В центъра на това уравнение стои отмъстителният характер на президента Тръмп – черта, която превръща геополитическите неуспехи в лични обиди, усложнени от "фактора Биби": четиридесетгодишната обсесия на Бенямин Нетаняху в конфронтацията с Иран, която сега достига точка на катастрофално отчаяние, тъй като всяка стратегическа възможност се проваля.

Нетаняху (дали е още жив?) посвети голяма част от политическия си живот на конфликта с шиитски Иран. В продължение на четиридесет години той кроеше планове и оказваше натиск за решителни действия.

Сега, с Израел под ежедневен обстрел и почти изчерпани конвенционални опции, влиянието му върху Вашингтон се превръща в ускорител.
Но по-опасната променлива може да не е израелският натиск върху САЩ, а израелски действия, независими от САЩ.

Израел притежава ядрени оръжия. Отчаян Израел, изправен пред екзистенциална заплаха, може да "изчисли", че само ядрен удар може да спре настъплението. Ако Израел изстреля първи бомбите. САЩ веднага ще са съучастници.
Въпросът се измества от "ще използват ли САЩ ядрени оръжия?" към "как САЩ ще реагират, когато Израел го направи?"

Този сценарий може да задейства и катастрофална динамика на ескалация.
Иран последователно сигнализира, че всяка екзистенциална атака ще бъде посрещната с непропорционално отмъщение срещу основния му противник Израел. Ядрен удар няма да принуди Техеран да се предаде; това ще гарантира пълномащабно иранско нападение, главно към израелските населени центрове и ядрения център Димона.
Израел ще бъде тотално унищожен.

Отмъщението на Иран ще е екзистенциално. За Тръмп това създава невъзможна трудност. Неговата отмъстителност изисква наказание на Иран, но "наследството" му зависи от защитата на Израел.

Ако Иран отвърне с опустошителна сила, Тръмп е изправен пред два избора: да приеме почти пълното унищожение на ключовия съюзник на САЩ и да затвърди "наследството" си като президент, който загуби Близкия Изток, или да ескалира още повече.
Всеки път само задълбочава блатото.

Към това се добавя и въпросът дали Иран има или бързо придобива ядрени оръжия, които биха били използвани в какъвто и да е ответен отговор.

Усложнява този капан и пълният срив на доверието. Администрацията на Тръмп систематично изгаряше всеки мост. Прецедентът на нападение на 28 февруари по време на "преговори" показа, че преговорите не са път към разрешаване, а капан, който да държи противника неподготвен. За да деескалира сега, Тръмп трябва да предприеме съществени и проверими едностранни първи стъпки: примирие, облекчаване на санкциите и публични отстъпки.

В настоящата обстановка такива действия биха били възприети като капитулация от мнозина в САЩ, особено от най-верните му съюзници.
Това само засилва логиката на ескалация на всяка крачка. Иран, убеден, че американските уверения са въздух под налягане, няма стимул да проявява сдържаност.
Израел ще има всички стимули да действа сам.

Тръмп, убеден, че всеки признак на слабост ще бъде използван срещу него, няма политическо пространство да направи отстъпки.
Системата става самозахранваща се, недоверието оправдава агресията, агресията задълбочава недоверието, а пространството за компромис изчезва. Институционалните предпазни рамки – военната командна верига, съветниците, конгресният надзор – имат само теоретична тежест и са претоварени от инерцията на кризата. За отчаян човек ескалацията е единствената рационална реакция.

Табуто срещу ядрените оръжия съществува само докато актьорите вярват, че сдържаността служи на тяхното оцеляване.

Когато оцеляването се възприема като зависимо от ескалацията, немислимото става неизбежно. Всяка стъпка на Тръмп напред води още по-дълбоко към катастрофата.

                                                                    ***
На военното поле още на третия ден след атаката на Израел и САЩ срещу Иран, нещо се случи в небесата над Близкия изток, което принуди всяка основна военна сила на планетата да го впише в своите анализи.

Израелските и американски военни забелязаха, че онова от което се страхуваха от години, вече е реалност. Иран изстреля нови балистични ракети с обхват, точност и на вълни, които покриха не само Израел и съюзниците на САЩ в района.
Това променя стратегическата карта на Близкия Изток.

Отговорите на Иран са основно базирани на балистични ракети с малък обхват и балистични ракети със среден обхват. Тези оръжия нанасят бързи удари по военните бази и инфраструктура в целия регион.

Ракетите с малък обхват – 150-800 км, се използват за бързи атаки. Те са с твърдо гориво и са оптимизирани за мобилност, което позволява бързо разполагане и кратко време за изстрелване, което намалява времето за реакция срещу тях.

Ракетите със среден обхват – 1500 – 2000 км, достигат цели на по-големи разстояния.
С Shahab-3, Emad, Ghadr-1, вариантите Khorramshahr и Sejjil, Иран нанася удари по-далеч, заедно с по-новите видове като Kheibar Shekan и Haj Qassem.
По-новите модели, като серията Фатах-2, се състоят от маневрени входни апарати, които могат да променят траекторията си към края на полета, което усложнява отбраната да ги засече. Тези ракети достигат скорости от Мах 13-15 и обхват от 1 400 до 1500 км.

Чрез внедряването на тези системи със среден обсег Иран постави Израел и широката мрежа от съоръжения, свързани със САЩ, в Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ в зоната на ударите си.

Паралелно с балистичните, Иран разполага с крилати ракети и еднопосочни ударни дронове. Тези платформи се използват за насищане на защитните мрежи.
Крилатите ракети се движат на ниски височини и следват релефа на сушата. Този профил на полета им позволява да избягват радарно откриване, докато не се доближат до целта си, което увеличава шансовете за успешно проникване.

Дроновете Шахер остават основен инструмент за Иран, насочен към продължителните атаки. Той разполага с подобрен двигател с пробег над 2500 км и с бойна глава от 50 кг. Обикновено се изстрелват в големи, координирани групи, те могат да надделеят над системите за отбрана, създавайки пролуки от които балистичните ракети могат да се възползват.

Военната стратегия на Иран се оформя от неговата география. Той разполага с обширни подземни мрежи, често наричани "ракетни градове", където съхранява и крие стартовите платформи. Като действат от тези тунели, иранските сили запазват способността да нанасят ответни удари.

От видеокадрите се вижда, че Иран стреля и с касетъчни боеприпаси, добавяйки сложно и смъртоносно предизвикателство към вече почти унищожената израелска противовъздушна отбрана. Бойните глави се разпръскват на големи височини, в десетки по-малки бомби в голяма площ. По-малките бомби, които през нощта могат да приличат н оранжеви огнени топки са трудни за прихващане и са със смъртоносна ефективност.

                                                             ***
Потенциалът на Иран се свежда и до два други фактора: география и решителност.
Постоянният достъп до крайбрежието на Персийския и Оманския залив означава, че по време на война Иран може да доминира във водите около Ормузкия проток, стратегическа точка, през която минава 30% от световната търговия с петрол.
Планинската верига Загрос, която прегръща югозападната част на страната, осигурява естествена бариера, трудна за проникване от враговете, с много подземни ракетни бази и обекти за противовъздушна отбрана, разположени в утвърдени планински съоръжения. Иран може да отмъсти на всеки агресор, независимо колко мощен е той.
Кои са важните американски бази, които Иран вече удари в региона.

САЩ имат стотици военни бази, разпръснати из целия регион на Западна Азия, от Бахрейн до Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, Ирак, Йордания и др.

По време на True promise 4, Иран демонстрира способността на стотици ракети да пробиват израелската защита и да поразяват цели дълбоко в окупираните територии, включително Тел Авив и Хайфа.

На базите има над 40 000 американски войници. Тези бази служат за различни стратегически цели, включително контролиране на глобалните петролни потоци, поддържане на влияние върху критични точки, осигуряване на оцеляването на ционистки Израел, опит за обкръжаване на Иран и потискане на съпротивата на Оста на съпротивата.

По-долу е преглед на американските военни бази, които първи бяха ударени от ирански ракети.

1. Въздушна база Ал Удейд (Катар). Това е най-голямата военна база на САЩ в Западна Азия и важен център за въздушни операции в целия регион, включително в Ирак и Сирия. За 30 години работа в базата са инвестирани няколко милиарда долара. Обхваща площ от 50 квадратни км и включва две писти и десетки спомагателни конструкции. Базата, която е описана като крайъгълен камък на военната стратегия на САЩ в региона на Западна Азия, поддържа повече от 10 000 американски военни. Тя захранва широка гама от самолети, включително бомбардировачи, изтребители и дронове. Те са част от 379-то експедиционно въздушно-транспортно крило на ВВС на САЩ. Освен това е дом на военновъздушните сили на Катар, британските кралски военновъздушни сили и понякога на други чуждестранни войски. Най-важното е, че тук се намира и главният щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM), едно от единадесетте обединени бойни командвания на Министерството на отбраната на САЩ. През 2019 г. Иран определи CENTCOM за терористична организация като контрамярка срещу американския черен списък на Корпуса на гвардейците на иранската ислямска революция (IRGC). Базата беше ударена от Иран и вече не съществува.

2. В ОАЕ има много известни и неизвестни американски бази. Въздушната база Ал Дафра е най-известна. Американските генерали наричат Емирствата "малката Спарта" заради ползите, които носят на САЩ. Въздушната база Ал Дафра е дом на модерни бойни самолети, разузнавателни безпилотни летателни апарати и самолети за зареждане с гориво. Построена през 90-те години на миналия век, базата е дом на военните операции на САЩ в Персийския залив и извън него, осигурявайки въздушна подкрепа и разузнаване. Базата се използва и от военновъздушните сили на ОАЕ и френските военновъздушни сили. Базата е дом на 380-то експедиционно въздушно-транспортно крило на ВВС на САЩ, което е дом на приблизително 5000 служители. Основната му задача е за дозареждане с гориво във въздуха и височинно, наблюдение и разузнаване при всякакви метеорологични условия. Базата вече не съществува.

3. Пристанище "Джебел Али" в Дубай (ОАЕ). Това е най-голямото създадено от човека пристанище в света и важен логистичен център за ВМС на САЩ. Това пристанище се посещава от кораби на ВМС на САЩ по-често от всяко друго пристанище извън САЩ в подкрепа на Пети флот в Бахрейн. По принцип вече не съществува.

4. База за военноморска поддръжка Ал Удейд в Манама (Бахрейн). Американските въоръжени сили са най-силно присъстващи в Бахрейн. Пети американски флот е базиран там и се използва широко за враждебни операции в региона и извън него. Бахрейн служи като щаб на Централното командване на военноморските сили на САЩ (NAVCENT) и Петия флот на САЩ. Зоната на отговорност на Петия флот на САЩ включва Персийския залив, Червено, море, Арабско море и северозападната част на Индийския океан, като военноморската база в Бахрейн е основен център на военноморска дейност срещу страните в региона. Базата се поддържа от повече от 9000 военни и служители на Пентагона. Базата беше ударена от Иран.

5. Радарен комплекс в Димона, Израел (окупирана Палестина). Тук са разположени радари и други радиотехнически системи, важни за американския флот. Вече не съществува.

6. Център за военноморска поддръжка Диего Гарсия. Това е съвместна британско-американска военна база на територия, администрирана от Обединеното кралство. Стратегическата база е построена от британците през 70-те години след етническо прочистване, при което са убити повече от 2000 местни жители. По-късно е значително модернизиран от ВМС и ВВС на САЩ. Беше ударена

7. Въздушна база Muwaffaq Salti (Йордания). Базата се използва от САЩ в региона. Беше ударена.

8. Лагер Арифджан (Кувейт). Тази голяма военна база на САЩ с площ от около 100 кв. км е потенциална цел в случай на агресия на САЩ срещу Израел. Тук е съсредоточена логическата подкрепа на американската армия за целия регион. Вече не работи.
9. Авиобаза Айн ал-Асад (Ирак). Въпреки че американското военно присъствие в Ирак  намаля през годините, арабската страна продължава да бъде център на американските военни операции в района на Персийския залив. И тя беше ударена от ирански ракети.

Отговорът на Техеран беше: "няма ограничена война".

В този момент Тръмп заплаши, "че ще унищожи Иран за един час" и с ядрено оръжие.

КНДР, която е ядрена триада и е най-верния съюзник на Иран, отговори: Ние сме готови, стига Иран да ни помоли.

Израел и САЩ нанесоха отново удари срещу мирната ядрена програма на Иран и неговите балистични ракети.

Базите на САЩ в района около Иран, които са обект на контраатаките на Иран.

Районът на конфликта обхваща вече целият близък изток, Източна Африка, Европа, Кавказ, Централна Азия, Индия и т.н.

Балистични и крилати ракети на Израел.

Обхват на някои ракети на Иран.

Какво преминава през Ормузкия пролив.