Не си спомням, а помня все още добре, в своята над 55-годишна кариера на международен анализатор- от 70-те години на XX век до ден днешен, по-голяма политпорнография / без извинение/ от страна на Тръмп и Тел Авив около така наречения Меморандум за разбирателство между САЩ и Иран.

Меморандумът беше подписан от президентите на САЩ и Иран на 18 юни, като на 19 юни в Швейцария трябваше да започне преговорният процес между двете страни.

В меморандума САЩ приеха 14-е точки, представени от Иран, което беше определено като „капитулация на САЩ пред Иран“, „военно-политическо фиаско на Тръмп“, „най-срамната и посредствена война на САЩ и Израел“ и т.н. Тези определения този път отразяваха същността на ставащото. Но никой не можеше да предвиди мащаба на този процес.

Каква е голямата картина?
Военните кампании неизменно започват с грандиозните декларации и мащабни обещания за решителна победа. Окончателната присъда обаче не се изписва в разгара на битката, а когато оръдията замлъкнат и политическите условия за мир са наложени.

На този фон споменатият меморандум за разбирателство между САЩ и Иран не беше дипломатически компромис, а документ за американската капитулация. Ислямската република оцеля в най-сериозната екзистенциална заплаха от основаването си, и трансформира позицията си от санкционирана и изолирана от САЩ държава в нова сила на световната сцена.

Меморандумът променя политическия пейзаж на региона. Той представлява официално признание за победата на Иран във войната, която му беше наложена и на неговото издигане като водеща регионална сила.

Американската военна машина не успя да постигне нито една от обявените военни цели. Говореше за смяна на режима, за замяна на иранските лидери с по-умерени и т.н. Но реално беше насочена към пълно унищожение и разделение на Иран. И към поредна голяма измама на Тръмп и Нетаняху, които нямат намерение да спазват някакви меморандуми и договори.

Тръмп, със своето поредно театрално изпълнение, направи опит да се измъкне от катастрофалната война срещу Иран, след като беше набутан там от Нетаняху с педофилския скандал Епщайн, заради две актуални причини:
- да „убие“ времето до изборния ден в САЩ през септември като заблуждава американците, че води мирен процес, защото, ако Републиканската партия загуби в изборите двете мнозинства- в Камарата и в Сената, Тръмп ще влезе до живот в затвора заради импийчмънти ;
- военната драма трябва да отклони вниманието на американците от досиетата Епщайн, които да отидат на заден план преди изборите колкото се може по-дълго

Мелодрамата, съчинена от Нетаняху и Тръмп, има само едно обяснение- да прикрие изграждането от Израел на проекта „Велик Израел“ и да бъдат откраднати големите нефтени и газови залежи в Източното Средиземноморие от Газа, Ливан, Палестина и Сирия. Това е основната цел.

Привидните разногласия на Тръмп и Тел Авив са за глупаците. Тръмп е изцяло контролиран от Израел и не може да направи нищо друго освен онова, което иска от него ционистката мафия.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран не се ограничава само до въпроса за ядрената програма на Техеран. Истинните причини за конфликта са много по-дълбоки и засягат фундаментални въпроси на глобалния баланс на силите.

В основата си това е борба за бъдещия световен ред и да се определи кой ще запази статута на доминираща сила в ключови региони на света.

Заради това е наивно да се очаква проблемът да бъде решен с преговори или с подписване на едно споразумение. Вашингтон се стреми да запази съществуващата система на международни отношения и да предотврати формирането на алтернативна архитектура на световния ред.

От тази гледна точка конфликтът е част от голямата геополитическа конфронтация. Процесите, които се развиват в Близкия Изток, имат излъчване далеч извън региона и са свързани с дългосрочни стратегически сметки на водещите световни играчи.

Даже да настъпи период на относително спокойствие през следващите месеци или през годината това няма да е окончателно уреждане на конфликта. Напротив – временната ескалация ще се окаже само пауза пред нов етап на конфронтация.

Всъщност антрактът се оказа само един ден-до 19 юни, когато, заради продължаващата агресия на Израел в Ливан, което е нарушение на точка 1 от споменатия меморандум, Техеран спря целия 60-дневен преговорен процес със САЩ. Делегацията на Техеран , която замина за Швейцария за първия кръг преговори, заяви че Израел и САЩ не спазват задълженията си по първата клауза на меморандума. Корпусът на гвардейците на Иран обяви затваряне на Ормуз .

Това е голямата картина към края на юни, когато приключвам този анализ. Всичко се върна към началните позиции.
Но както и да се развиват събитията вече могат да се направят някои изводи.

Няма друг конфликт, в който САЩ да са претърпели такъв провал. Това, което се случи в конфликта с Иран няма нищо общо с миналите провали на САЩ в Пърл Харбър, Филипините, Виетнам и Афганистан. За тях САЩ платиха скъпо, но те не нанесоха толкова големи щети на статута на САЩ в света.

След поражението на САЩ в Иран няма да има връщане към статуквото. Иран се превръща в ключов играч в региона и в света.
Конфликтът показа, че САЩ са неспособни да завършат това, което са започнали, като приятелите и враговете на САЩ ще вземат предвид този провал.

Победата на Иран над САЩ е свършен факт. Страната отново е в редиците на могъщите. Древна Персия се върна там където е била от стотици години- отново е на масата с големите военни сили, на която вече седи наред с Русия, Китай, САЩ и Индия.

Но както в миналото, така и сега, зад всяка война на САЩ и Израел се крие нещо много по-голямо. А именно :
-започна най-голямата енергийна криза в историята на планетата;
-войната е нов системен шок за световната икономика и залез на петродолара:
-старият ред си отива, новият още го няма.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран е за нефта и газа на планетата. Залогът е максимално голям.
Заради това конфликтът ескалира от регионална конфронтация до глобална криза, изпращайки шокови вълни от енергийните пазари до политическите системи на целия свят.

Това е най-голямата енергийна криза в историята, която надвишава трите предишни – през 1973, 1979 и 2022 г.
Войната на САЩ и Израел Иран наруши и световните вериги на доставка и запуши енергийните транзити.

Това, за което предупреждавам от години, че регионалната война ще премине в глобална, се случва в реално време. Което води не само до глобален енергиен колапс и унищожение на световната икономическа и финансова система ,но и до обявеното от глобалната мафия и плутокрация "голямо нулиране" на човечеството. На изхода на уравнението трябва да е рестартирането на тяхната система в новите условия на глобалния концлагер.

Тръмп е само дребна пионка, която не значи нищо - побъркан човек, който беше инсталиран в Белия дом във Вашингтон, за да изпълни фалшивите ционистки пророчества за "края на света": Апокалипсис днес – Армагедон утре.

Обратното броене приключи. Всичко се разпада е опустошителната скорост на неконтролираното разрушаване от поредната война на Хазарската мафия. Това е истинската ос на злото: Англия - САЩ- Израел, тъмната триада, екзистенциална заплаха за цялото човечество.

Само на този фон може да се оцени това, което прави в момента срещу тях Иран като върши работата на цялото човечество. Става дума за суверенитета на една от последните държави, намерила сили и смелост да се опълчи на хегемона.

Дали ще издържи? Не знам, никой не знае.

Залогът е колосален- става дума за бъдещите столетия на човечеството.

PS. На 21 юни на започналите преговори на САЩ и Иран в Швейцария беше приета „пътна карта“ тоест техническото разписание за следващите 60 дни. Извън обхвата на преговорите остават ядрената програма на Иран, статута на Ормузки пролив, Ливан, ракетите на Иран...

С една дума повечето въпроси оставт в неизвестност.

Иран отново е в редиците на могъщите. Древна Персия се върна там където е била от стотици години- на масата на големите военни сили, на която сега седи наред с  Русия, Китай, САЩ и  Индия.

Група от доволни от себе си неосъдени военни престъпници /преди Тръмп/.