Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
36 години цветни контрареволюции. Българската квадратна „кръгла маса“ /2/
Януари 2026 г

Преди 36 години, на политическия небосклон на перестройката на Горбачов се появи и така наречената „българска кръгла маса“, която съвпадна с началото на контрареволюцията в България заедно с нелегалното и направо криминално отменяне на Конституциата на НРБ.

От тази перспектива мога да кажа ,че благодарение на предимствата на социализма и на още по-големите предимства на капитализма, през последните 36 години се нагледах на човешката тъпотия, особено в българското й изпълнение.
Въпросът "възможно ли е хората да са толкова глупави" при мен отдавна стана констатация.

Някога писателят-фантаст Айзък Азимов прочете тричасова лекция, за да стигне накрая до извода, че "хората са глупаци". Явно беше чувал вече и за българите, които обаче след 1989 г. счупиха всички рекорди на тъпометрията ,на умствена ирационалност и неадекватност. Най-меко казано.

                                                           ***
И така, в края на 2025 г. се навършиха 36 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат 1989 г. и "узаконена" от незаконните решения на така наречената "кръгла маса", в това число и напълно нелегитимната отмяна на конституцията на НРБ.

Но българската пародия с тази историческа мебел беше, че той беше квадратен. И оттогава изчисляваме квадратурата на кръга.
Кукловодите бяха събрали на тази маса хора от "кол и въже". Целта не беше нито "преустройството на социализма", нито "демократизирането на България". Целта беше нейното унищожение.

И вече 36 години България тича около тази квадратна "кръгла маса" в Dance macabre. Погледнете ги на тези забравени вече снимки. Те ще останат в груповата снимка на "криминалистите", извършили убийството на България.
Заченатата на тази маса контрареволюция като някакъв "преход към нещо", докара на политическата сцена странни личности, които унищожиха естествената политическа еволюция и се превърнаха в огромен политически тумор, който докара България до нова национална катастрофа. Вероятно последна.

Това беше, и е, нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха случайно изтласкани от "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект, за да не могат да разберат своята манипулираност. Без никакви заслуги и никаква професионална подготовка повечето от тях се оказаха зловещи дебютанти в процеса на демократизирането. Мислеха само как да напълнят своите гуши. И започнаха люта битка за столчета и чекмеджета.

След 1990 г. тези маргинали имаха потенциал само за едно нещо – за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.

Откъде дойдоха тези хора? От мафиотски групировки. Поради това се превърнаха в политическа и икономическа мафия, дребни войничета (picciotti) на кръстниците.
Тази мафия, прикриваща се с "прехода", успя да открадне парите на обществото и натрупаното национално богатство.

Както всяка мафия, така и тази се превърна в "единна политическа власт".
Защо обаче днес никой не се сеща за кръглата маса? Защо никой не отбелязва нейните годишнини" Защо не викат "ура" и "Напред"?

Защото нямат какво да отбележат. Всъщност имат. Постижението им е невероятно – да ликвидираш държавата, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки създания до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване…

Е, това само пълни идиоти и бандити можеха да извършат. И продължават да се мотаят в т.нар. народно събрание, президентство, институциите, по политическата сцена.
И най-кошмарният сън не можеше да роди по-голям кошмар от реалностите около нас.
Тези хора даже не знаеха какво означава терминът "кръгла маса" и инструменталната му роля в стремежа на САЩ и Англия към налагане на атлантизма, глобализирането и ционизма, на тяхната визия.

Въобще не бяха чували, че това е схема за изграждане на англо-саксонското-ционистко расово и политическо превъзходство, на неоимпериалната концепция за така наречения мондиализъм, според която такива държави като България (независимо дали са социалистически или капиталистически) трябва да бъдат ликвидирани.
Заради това "кръглата маса" постави началото не на еволюционна корекция на социализма, а на контрареволюционна ориентация, въпреки че тогава за това никой не говореше.

Масата беше началото на унищожението на България, а не кулминация или символ на някакъв "исторически прелом".
Ако имаше такъв – това беше събарянето на Берлинската стена от перестройчика Горбачов през 1989 г., което беше най-голямото телевизионно представление, с участието на тълпа от статисти. След това "кръглите маси" можеха да са големи като мебел, но Берлинската стена беше най-голямата от тях. И именно оттам започна великото предателство и унищожение.

Колкото и да беше жалка със своя персонал, българската "кръгла маса" не беше изключение.
Заради това и тя не беше "рефолюция", т.е. реформа и революция на системата. Това беше контрареволюция без прецедент, защото човечеството нямаше такъв случай да се връща в еволюцията от една по-напреднала социална система към вече отминал етап.
заради това и трагедията е безпрецедентна, а контрареволюцията продължава с двата си полюса: на единия – нахлуването на бедността в домовете на огромното мнозинство от българите, а на другия – появата на мафията и клептокрацията.
В началото контрареволюцията умело укриваше истинското си лице, маскирана като "демокрация", "пазарна икономика", "плурализъм". За съжаление нямаше кой да каже, че демокрацията във всяко класово общество е велика илюзия.
Началният етап беше от десетоноемврийския преврат 1989 г. до гласуването на "новата конституция" на 21 юли 1991 г. "Социалистическото" мнозинство в парламента гласува буржоазна конституция, а смяната на политическата власт стана на "кръглата маса", която със задкулисните си договорености замени "бойното поле" на историята.
След това започна нов етап на контрареволюцията – на осъществяването на нейните цели.

                                                                ***

На 10 ноември 1989 г. в България започна контрареволюция, продължаваща и до днес. Заради това продължаваме да изчисляваме квадратурата на "кръглата маса" с бандитизма, грабежа, безработицата, кризата, аферите, несправедливостта, измирането.

Сега, когато ще се навършат 36 години от тези трагични за страната събития, повечето българи са убедени, че онези, които седнаха на тази маса преди три десетилетия продължават да седят на нея и днес вкопчили се трескаво като престъпници, пред присъдата на историята. Народът вече успяха да го ликвидират.

Едва ли някой може да даде отговор каква система се изгражда в България след 1989 г. Едва ли ще се намери човек, който ще твърди, че това е жизнеспособно.
Ако все пак има някаква дефиниция на ставащото у нас, то е социал-икономическо потвърждение на дарвинизма за оцеляването на по-силния чрез бандитизъм и паразитизъм. Но те твърдят, че това било „демокрация“.

Нищо подобно. През ноември 1989 г. едно уродливо малцинство си направи "кръгла маса", съчини си модел за прехода, който да отговаря на интересите му, след това си написа подходяща конституция. Днес резултатите са налице – 98 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство – мафиоти и бандити. За да се спасят, те продаваха България на световните финансови институции и помагаха в колонизирането й. Пред нас се разиграва поредният танц на ужасите – като някаква демократична процедура.

Демократична България е една ограбена предишна НРБ, като срутен курник е покрит с шарения лозунг "демократична държава". Има някаква преходна бандитска България с конституция, която вместо да е фундамент на закона, е само орнамент. Никой не иска да си признае бащинството на роденото след 1989 г.

Скицата на демокрацията беше начертана от "кръглата маса", чиито диригенти след това постепенно бяха екзекутирани. Критерият на избора на участниците беше "колкото са по-глупави и крадливи, толкова по-добре". Заради това "демократична България" има чертите на карикатура, която обаче е истинска.

Прекъсването в приемствеността на властта стана причина за още по-голямо нещастие. Всеки следващ екип отхвърляше предишния и реализираше собствените си интереси.
Системата се оказа смъртно болна. едва ли има човек, който да не е разбрал, че мащабите на диспропорцията се нуждаят от радикална терапия. Но у нас социалната държава беше отхвърлена от тези примитиви, които създадоха една от най-бандитските държави в света.

Заради това тя ражда само антагонизми, които не може да контролира. Политиката стана занятие и хоби за примитиви.
Карикатурността на българската квадратна „кръгла маса“ се състоеше и в нещо друго. Тъй като в България нямаше опозиция, българската кръгла маса от началото беше пародия и подигравка със здравия разум. Спомнете си какви одиозни и жалки личности седяха от страната на така наречената опозиция и кой екип на Луканов седеше от другата страна. Целта беше да се формира набързо някаква опозиция, за да може зад паравана на някакви преговори да се започне демонтажа на държавността в България под привидността на реформи на социализма, за подобряване на материалното благосъстояние на хората, стабилни цени, намаляване на появилото се разслояване на населението, т.е. реформиране на онези черти, които бяха решаващи за привлекателността на реалния социализъм.

Откъде всъщност изпълзяха след 10 ноември тези личности, включили се в „голямата политика“? Става дума за патологични типове, а не за нормални хора.
В началния етап на капитализма и на карикатурната ни демокрация най-характерна е силно открояващата се патология – както в бизнеса, така и в политиката.
Главна черта на нашия „бизнес“ е присъствието на гангстери, комбинатори, тарикатчета, едри и дребни мошеници, бандити, шефове на организираната престъпност.

Главна черта на политическия ни живот е присъствието в него на психопати, идиоти, неуравновесени и комплексирани личности, фрустрати и диваци, които народът определя с една дума – глупаци.
Присъствието на гангстерите в нашия бизнес не е изненада.
Но наличието на толкова много глупаци в политиката заслужава научен трактат.
В началото преобладаваше глупакът – ентусиаст, който се „бил преборил“ с тоталитаризма и е почнал да гради „демокрацията“.
Той обаче бързо изчезна, за да освободи място на глупаци, които трудно удържат своите страсти и презрението към хората.

Всъщност това е и важна част от сценария за разгрома на България, включително приложението на социално-психологическото оръжие – глупакът и мафията.
Но откъде все пак се взеха те? Това е голям въпрос.

Естествената структура на обществото е пирамида от 12-14 социални слоя, проникнати от многообразни социални, национални, политически и други връзки. Така е независимо дали става дума за социализъм или капитализъм. анализът на случилото се в България показва, че горните 10-12 слоя на естествената пирамида бяха изхвърлени от цялостния живот. Изплуваха долните 2-3 слоя, които сега са върхът на пирамидата. Някои наричат това контрареволюция. Това е истина. Но истина е също така, че през последните 35 години у нас се изгражда преднамерено обърната социална пирамида като отгоре изплуваха най-долните слоеве на глупаците, неудачниците, некадърниците, престъпниците, предателите, криминалистите... Поради това всички социални проучвания показват липсата на каквато и да било обществена подкрепа за тях, липса на вяра в институциите и „реформите“ им.

Поради това никой не им обръща внимание и на Запад. Там също виждат колко „струват“. И как да инвестират у нас след като добре знаят, че те не могат да гарантират интересите им, че не могат да стабилизират българската политическа сцена.

Това беше само началото. Последваха такива години, че вече едва ли има човек, който да не е разбрал, че нищо у нас не е наред – управлението, бизнесът, образованието, здравеопазването, т.е. цялата система, която се появи след 1990 г., за която съм с твърде бедна фантазия, за да намеря дефиниция. Споменатите идиоти я нарекоха демокрация за онези, които изпълзяха и влязоха в политиката, за да носят опустошение със своите мизерни мозъци и които в началото раждаха някакви идеи, за да кристализират в призива „Цялата власт – на бандитите“.

Бяхме набутани в най-големия абсурд – да разсъждаваме дали да легнем под валяка, щом като тези глупаци така са се разпльоскали пред новите господари и тичат като малоумници, с изцъклени погледи и зациклили мозъци насам-натам, ръкомахат, спасяват нещо, догонват някого, присъединяват ни към нещо. Някой от тях се качва на някаква щайга и призовава към спокойствие, за да останат поне още малко на сцената с единственото оправдание, че ако не сме „ние“, ще се върнат „ония“.
Безразсъдството се предава като СПИН и зарази огромната част от българите. Като че ли именно за тях православните светии са предвидили, че ще настъпят времена, когато целият свят ще бъде луд, а онези, които са с разум, ще бъдат обявени за безумци.
Ето защо заобикалящата ни епидемия от обществена шизофрения през последните 36 години не е политически процес, а психиатрична диагноза на едно общество, което не може да разпознае йерархията на мотивите на своето поведение и параметрите на ценностите, към които трябва да се движи.

Всичко това стана нашенският „Bulgarian dream“, т.е. появи се някакъв урод, който се нарича съвременна България.

В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен.
Регресът е ужасяващ, той ни върна не към капитализма, а към феодализма.
Онова, което стана в СССР и социалистическите страни, беше без прецедент в историята на човечеството. Едва ли ще има такава контрареволюция и в бъдеще. Тя стана отгоре надолу. Системата беше обезглавена.

За България този преврат беше особено тежък, той като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, т.е. насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформистки преврат в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип българите бяха ограбени най-малко с 500 милиарда долара.

Но да вземем даже за долна граница 100 милиарда.Какво са 100 милиарда:
- това е строителството на 25 атомни електроцентрали като „Белене“;
- това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия ХХІ век;
- това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии;
- това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи;
- това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на „Мерцедес“ за производство на 25 милиона леки коли годишно;
- това е производството на 5 000 супермодерни изтребители и на 20 000 танка.

Либералният експеримент на „перестройчиците“ беше основната причина за това историческо бедствие.
Днес даже така наречените либерал-реформатори и атлантисти вече признават, че за 35 години „реформирано развитие“ страната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който, според тях, беше кризисен.
Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде с пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 4 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 30-40 000 долара. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 10-15 пъти по-ниски, отколкото сега.
През целия период след 1990 г. постсоциалистическа България неотклонно следваше курса на либерални пазарни реформи. Това беше програмиран крах, който насочи икономиката не към рационални и необходими действия, а към историческата катастрофа.

Никой вече не се опитва да ни внушава, че през периода 1985-1989 г. България е била в криза.
Нищо подобно. Но в България вече 36 години живеем в непрекъсната криза с пълно разрушаване на иновационната инфраструктура и наука, на всички механизми на научно-техническия прогрес.
Българската криза от края на ХХ век и началото на ХХІ век е уникален пример за идеологическо „радиоактивно разпръскване“. Образът на нашата вселена се разруши на хиляди отломки. Всеки живее, пипайки около себе си, без да вижда. Никога още нацията не е била отхвърляна толкова назад във времето. Народът се лута между отчаянието и безизходицата.

Не е изненадващо, че мястото на социалистическата утопия беше заето от вулгарната социалдарвинистка утопия. Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика „приватизиране“ и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи. Това е приватизиран свят в неоробовладелски, неофеодален или неофашистки вариант.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото „колективно самосъзнание“ на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.
При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на „колективно самосъзнание“, но защото у нас започна демонтаж не на социализма, а на народа.

                                                              ***

Когато през далечната 1992 г. за първи път публикувах анализите на основните събития в онези драматични дни, не предполагах, че през изминалия оттогава период на мен ще се падне мисията да обяснявам какво и защо се случи.

Постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия ставаха все по-малко или си „заминаха“ и има опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опити за обобщение.

Първият по-обстоен анализ на станалото преди години публикувах преди няколко години в „Строго секретно“.

Сега, с известни разширения го повтарям, защото на фона на актуалните събития в света той е още по-актуален.

Всъщност процесът започна, когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – първата цветна контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.
Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.
Държавата престана да бъде обществен партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, порочна данъчна система, подкупни съдии, полицаи и прокурори, няколко хиляди престъпници на свобода. Това ставаше с участието на всички присъстващи в момента на сцената партии.

По-нататък нещата също са добре известни. България беше окончателно разгромена. Политическият й строй е напълно адекватен на нейния социален строй. България стана страната на победилата лумпен-мафия. Те са „господстващата класа“ и се разпореждат с държавната власт като с трофей.

Мафията и лумпенът са питателната среда за криминала. Криминалната среда напълно подчини обществото и го експлоатира като колония, ограбвайки и източвайки последните му ресурси и жизнени сокове.

Това е автоинтоксикация, т.е. самоотравяне на организма с отрови, произвеждани вътре в него в резултат на фатални нарушения.
Контрареволюцията подели България на две класи – „окупатори“ и „население“.
„Окупаторите“ са формирование от всевъзможни лумпени и психари, крадлив „елит“, организиран като мафия, която контролира държавата и преразпределя помежду си всичко, което произвежда едва дишащото „население“, лишено от политическа защита и социална роля и сведено до обслужващ персонал на паразитиращия „елит“.
Това е и основният конфликт, който ще става все по-остър и ще завърши с „нощта на дългите ножове“. Социалният имунодефицит е по-опасен и от биологическия.
Така бързо започна и още по-бързо завърши българският вариант на либералната революция, като на нейно място се настани криминалният феодален капитализъм на братовчедите, бандитите, мутрите, мадридските туристи и техните лакеи.
Ако тъпотията болеше, над България щеше да се носи един огромен стон, чиито децибели в района на Народното събрание, правителството и президентството щяха да са над всички допустими норми. Глупостта обаче не само боли, тя струва, и за нея плащат не тъпаците, а обикновените хора.

Революцията срещу контрареволюцията е неизбежна. Но този път тя няма да е за „демокрация“, а за деколонизация и декриминализация, т.е. национално освободително движение.
Не е вярно, че времето в такива случаи е най-добрият палач и гробар. Вярно е обаче, че именно на нас се падна да живеем в това време, в което за мисленето и смелостта се плаща най-висока цена.
Ако тези глупаци не са разбрали какво искам да им кажа, ще го обясня по-простичко – вървете на майната си. Защото България сега е като онази картина, представляваща въже на фона на небето, от която е останало само въжето.

Продължение - от предишния брой.

Продължаваме с лабиринта на сенчестите връзки на "дълбоката държава", чиято важна част е "кръглата маса", която в България имаше не само комични и карикатурни, но и трагични измерения.
В предишни броеве отделихме отново внимание и на един от основните стълбове на британската "дълбока държава" и кръгла маса, британската Crown Agents и тяхната поява и в България по времето на Кобургготски, донесло ни колосални щети и грабеж.
Но "агентите на короната" са само част от „дълбоката държава“ на Британия, в чиято основа, наред с тях е дейността на Сесил Родс в Южна Африка – със златото и диамантите, така наречената кръгла маса на Родс и Алфред Милнер, която доведе до така наречения „мондиализъм“, т.е. съвременният глобализъм, връзките на „дълбоката държава“ с Ротшилд и Рокфелер, както и с историческия световен шпионаж до съвременните „Пет очи", Google и т.н.

Като единствени в света започнахме разработката на тази тема още през 90-те години, като изпреварвахме с две десетилетия сегашните събития, с което отново ви обръщаме внимание да ни четете внимателно. много внимателно. А ако не разбирате, да питате. Няма нищо срамно.

Всъщност един от поводите да се насочим отново към тази тема беше едно събитие през 2021 г., което хвърли светлина върху някои аспекти на британската "ръка„, контролираща разузнавателния глобален апарат „Пет очи“, разпространен над Транс-Атлантическия океан.

Няколко седмици по-рано Американската агенция за национална сигурност – NSA, и британското разузнаване разкриха, че от десетилетия незаконно подслушват стратегическия европейски и евразийски комуникации.

Тези събития, както и документите, декласифицирани по-рано, сочеха към висше ниво на британското разузнаване, координиращи така наречената Russia Gate в САЩ, както и ролята на британското разузнаване и фондацията "Сесил Родс" в оформянето на досието на „руския заговор срещу Доналд Тръмп, в т.ч. и от бившия шеф на MI6 Ричард Диърлав и бившия негов подчинен Кристофър Стийл.

Всъщност същият Диърлав създаде досието, използвано от неоконите в Америка, за да оправдаят войната в Ирак през 2003 г., а по-късно участваше в една или друга форма в подготовката на войната срещу Сирия и Либия.

Тъй като британското разузнаване е много ефективно при създаването на мита, че Британската империя е изчезнала след Втората световна война, за да бъде заменена от Американската империя, много експерти се оказват объркани, когато се сблъскват с тези разкрития и изпитват затруднения при разбирането на британска „ръка“, която контролира „дълбоката държава" на САЩ. А не обратното.
За да отговорим на въпроса „Как „британската ръка“ все още се опитва да управлява света днес“, е важно да се върнем назад във времето до основателя на програмата на Rhodes Scholar.

Това упражнение ще ни отведе до Сесил Родс, бивш губернатор на Родезия, баща на колониалното изнасилване на Африка и последвалото й дегенериране.
…Ако разгледаме завещанието на този империалист от 1877 г., описал се сам като „расов патриот“ и „свещеник на църквата на Британската империя“, той призова за реорганизация на разпадащата се империя и казва: „Твърдя, че ние сме най-добрата раса в света, т.е. англичаните, и че колкото повече обитаваме света, толкова по-добре е за човешката раса... Защо да не създадем тайно общество с един единствен обект, процъфтяването на Британската империя и поставянето на целия нецивилизован свят под британско управление, за възстановяването на Съединените щати и за превръщането на англосаксонската раса в една империя...“

След смъртта на Родс през 1902 г. завещанието му вече беше манифест или „ръководен дух“, в основата на формирането на „дълбоката държава“ и кръглата маса и в Източна Европа през 80-те години на ХХ век.

Последователите на Родс и финансистите от горното ниво на Лондон като Натаниел Ротшилд и Милнър създадоха стипендия на негово име за индоктриниране на талантливи младежи от цял свят в залите на Оксфорд, за да бъдат преразпределени обратно в родните си страни, за да проникнат в във всички публични и частни клонове на влияние с фокус върху отделите за външни работи. От учениците на Родс беше създадена международна група и „кръглата маса“, водена от Милнър, лорд Лотиан, Лео Амери и Лионел Къртис, които създадоха клонове във всички англосаксонски държави да координират тази нова Британска империя под флага на „Движенето на кръглата маса“.

Идеите на "кръглата маса" бяха активирани в източноевропейските социалистически държави преди и след 1989 г. Неслучайно повечето неформални органи, които незаконно отмениха техните конституции, се наричаха "кръгли маси". Ставаше дума за продължаващата атака на западния свят, за англо-американско геополитическо упражнение с кражба на нови народи и територии, този път под доминацията на Американската империя.

Да се спрем по-подробно на „кръглата маса" и на появата на различни "кръгли маси" в бившите социалистически страни в началото на така наречения преход, което показа дълбокото непознаване на същността на този термин и неговата инструментална роля в стремежа на Англия и САЩ към налагане на атлантизма и глобализирането според тяхната визия.

И така, в края на ХІХ век Великобритания беше най-голямата империя в света „каквато светът не беше виждал“. Тя покриваше 19 милиона квадратни километра с една четвърт от световното население. Това беше глобалната сила с най-големия търговски флот, доминираща в световната икономика като инвеститор, банкер и застраховател. Pax Britanica. Но въпреки цялата мощ, Британия вече слизаше от върха, който беше достигнала около 1870 г.

Стартът на ХХ век беше финална фаза на този неизбежен крах. Ерозията на империята вървеше по два фронта – съкращаване на военното доминиране над другите европейски сили, и постепенна загуба на нейното промишлено и търговско превъзходство.

На този фон през 1909 г. се появи едно движение, чиято цел беше да запази силата на империята и да я превърне в империална федерация или имперски съюз. Това движение беше наречено "кръгла маса".
"Кръглата маса" заема особено място в историята на конспирацията и на Новия световен ред. Тази група получи ролята на пилот на световното правителство. Тя постави началото на много мегагрупи, работещи в една посока – към световно правителство и глобализиране.

Кръглата маса, както споменахме, беше продукт на двама души – Сесил Родс (1853-1902 г.) и лорд Алфред Милнър (1854-1925 г.). Създателят й беше Родс, въпреки че не доживя нейното формално оформяне от Милнър, който 20 години по-късно изгради цялата система.

Сесил Родс е повече известен като основателят и първият собственик на прочутата диамантена южноафриканска компания De Beers, на колониите на Северна и Южна Родезия (днес Замбия и Зимбабве) и като премиер на колонията Кейп (1890-1896 г.). Принуден, заради лошото си здраве, да напусне Англия, Родс стигна през 1870 г. юга на Африка, където натрупа огромно богатство от диамантения бум в района на Кимбърли. Именно оттам прояви своята идея а централизирания контрол.
През 1886 г. Родс я реализира в сътрудничество със съдружника си Алфред Бейт и лондонския банкер Натан Ротшилд. Изкупи всички конкурентни диамантени мини в района на Кимбърли и ги обедини с De Beers, и за едно нощ стана най-силният човек в Африка.

Като премиер на Кейп, председател на De Beers и един от най-богатите и агресивни бизнесмени, Родс се посвети изцяло на разширяването и консолидирането на британското управление на черния континент. Някои от тези планове бяха успешни, като например установяването на британско управление в Матабелеленд или в Машоналенд в подкрепа на Британската южноафриканска компания с цел да контролира континента между реките Лимпопо и Нил.
Други схеми обаче, като опитите да свали правителството на бурите в провинцията Оранж или за трансафриканска железопътна линия от Кейп до Кайро завършиха с неуспех.

Родс написа за първи път визията си за имперски съюз на 2 юни 1877 г. в своето завещание, в което изрази убеждението си в расовото и културно превъзходство на англосаксонците и че само британците могат да управляват света.
Той разработи идеята за глобална Британска империя, която ще бъде постигната чрез създаването на тайно общество. Тази идея се появи след разочарованието на Родс от свободните масони, към които току-що се беше присъединил. Но той предпочиташе йезуитите.

В началото му помагаше Ротшилд, който беше основен инвеститор в De Beers. След това обаче отношенията им охладняха. Ротшилд искаше изграждането на ционистки световен ред, а Родс – на британски. В крайна сметка се стигна до британско-ционистки, който е на сцената и днес.
Родс беше един от наследниците на основателя на баварските Илюминати – Адам Вайсхопф, професор по право в университета в Инголщадт и бивш йезуит, създал Илюминатите през 1776 г. Родс му подражаваше. Искаше да създаде своя тайна организация, нов световен ред чрез глобална англосаксонска цивилизация.
Съдружникът на Родс в изграждането на Кръглата маса беше Алфред Милнър, завършил Оксфорд през 1876 г., по същото време като Родс и със същите имперски англосаксонски убеждения. През 1881 г. Милнър стана журналист в Pall Mall Gazette, след което се впусна в политиката. След това стана секретар в Министерството на финансите на Египет, и след връщането си в англия през 1897 г. беше назначен за губернатор на колонията Кейп.

Милнър, както и Родс, беше под влиянието на идеята за имперска федерация, която би трябвало да увековечи британската власт над Обединеното кралство и доминионите.
Но идентифицирането на Родс и Милнър с каузата на имперската федерация не беше тяхно. То имаше история още от времето на американската война за независимост . Адам Смит издигна тази идея още през 1776 г. и агитираше за „съюз на Великобритания с нейните колонии“.

Родс направи първите крачки към създаването на федерацията на 5 февруари 1891 г., когато съобщи за тайното общество „на избраните“. То имаше йерархическа структура, взети назаем от йезуитите, като позицията на Генерала беше запазена за Родс и Ротшилд, като негов заместник. Обществото се ръководеше и от изпълнителен комитет, наречен „хунтата на тримата“ – Стед, Милнър и лорд Ешер. След това следваше „Кръгът на инициираните“, а най-външната структура беше „Асоциацията на помагачите“, която след това беше преименувана от Милнър на Кръгла маса.

Обърнете внимание. Кръглата маса е най-външната структура на най-непосветените и най-използваните за имперската англосаксонска идея наивници. След това Кръглата маса беше прикрита зад няколко фондации на Родс. По този начин тя стана тайното общество на англосаксонския нов световен ред и на световното правителство.
Кръглата маса получи своето развитие след смъртта на Родс през 1902 г., в така наречената детска градина – Kindergarten, която беше група от абсолвенти на Оксфорд, заминали за Южна Африка, за да служат на британската колониална администрация по време и след Бурската война (1899-1902 г.). Те срещнаха съпротивата на бурите и техните лидери Ян Смутс и Луис Бота. Ставаше дума за жестока битка на световната върхушка за богатствата на Южна Африка – златото и диамантите.

Сред членовете на Kindergarten най-старателен беше Лайънъл Къртис, с прозвището Пророка, който през септември 1909 г. предложи създаването на организация на елита в името на каузата на англосаксонската световна империя.
Това беше и началото на появилите се през ХХ век полусекретни групи като Тристранната комисия, Билдербергите, Римският клуб, Световният икономически форум.

Вестникът на Кръглата маса – The Round Table, повтаряше началната идея за Британска империя. Колапсът на тази идея обаче стана ясен на конференциите през 1923 г. и 1926 г. Доминионите Канада, Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия я отхвърлиха. Окончателният удар дойде от Белфурската декларация от 1926 г. (да не се бърка с декларацията от 1917 г., която отвори пътя към създаването на Израел), поставила началото на края на Британската империя, превръщайки я в Общност на нациите, базираща се на свободното асоцииране на държавите-членки. На 11 септември 1931 г, декларацията беше приета от британския парламент, който одобри "независимостта на доминионите".

Събитията през Първата световна война и на Парижката мирна конференция също показаха границите на Британската империя и влиянието на Кръглата маса.
От началото на 1917 г. Англия имаше огромни финансови проблеми и ставаше все по-зависима икономически от САЩ. Идеята беше трансформиране в изграждането на Лигата на нациите, първият опит за кражба на чужд суверенитет.

Военното правителство на Лойд Джордж беше пълно с членове на Кръглата маса. На Парижката конференция стана и връзката между хората на Ротшилд и Рокфелер, като започна да се изгражда и концепцията на англо-американския съюз, т.е. началната идея на Сесил Родс. Чрез Лигата на нациите и нейната система на мандатите Англия успя да постигне контрол над "политически изостаналите народи". По този начин мандатът на империята беше самоподновен от Лондон и Вашингтон, като в дъното отново беше Кръглата маса, която започна да се трансформира в международна англофилска мрежа с нова фасада -Кралският институт за международни проблеми - в Англия, и Съветът за международни отношения - в САЩ.
Всъщност реалната база на така наречената "световна консп

ирация", световно правителство и глобализиране тогава и сега са златото и диамантите, зад които винаги са били клановете на Ротшилд, Рокфелер и Опенхаймер. А когато става дума за злато и диаманти се разбираше преди всичко ЮАР /днес Република Южна Африка - РЮА/.

                                                         ***

Тук ще направя важно отклонение.
Именно около ЮАР през 80-те години на XX век се разрази може би най-острата битка между капитализма и социализма, респективно между световните конспиратори и СССР. Всичко друго беше отдавна разделено в Европа, Латинска Америка и Азия. Но въпросителните оставаха само в Юга на Африка и бяха за златото и диамантите на ЮАР. Сблъсъкът беше много дълбоко зад кулисите и едва ли някога ще бъде осветен напълно. Конспиративните кланове правеха всичко възможно да предотвратят национално-освободителната борба на коренното население на ЮАР. След като не успяха, направиха всичко възможно да постигнат контрол над него чрез Африканския национален конгрес (АНК), чийто съюзник по онова време бяха СССР и социалистическите страни.

Малко хора обаче знаеха, че зад кулисите вървяха и секретни опити за съгласуване на цените на диамантите и златото на световните пазари между ЮАР – Опенхаймер, и СССР – Горбачов. СССР обаче загуби и тази битка, по-точно и тук беше жестоко излъган при Горбачов и Елцин.

Сега на фона на дълбоката криза на западния свят този важен фрагмент от дейността на световната конспирация отново излиза на преден план. Цената на златото вече е 4200 долара за унция, диамантите все още "са завинаги", въпреки кризата при тяхното търсене, доларът е в окончателно свободно падане…

…Но всичко започна през далечната 1867 г., когато местен фермер откри в буша на Южна Африка блестящ камък, който се оказа 21-каратов диамант. След това диамантени жили бяха открити между реките Ваал и Оранж, а през март 1869 г. се появи и невероятният 83-каратов диамант.

До края на 1879 г. в юга на Африка вече имаше диамантената треска, а към края на 1871 г. два района бяха определени като "диамантени тръби". Последваха още четири диамантени района на града Кимбърли. През 1872 г. тръбтие вече бяха гигантски открити рудници, разработвани от 2500 миньора и 10 000 работници.
През 1880 г. на сцената се появи Сесил Родс (инициаторът на Кръглата маса), който заедно със седем партньори – всичките масони, притежаваше 90 на сто в компанията De Beers Mining Company, наречена така заради земните участъци в старото ранчо De Beers.

Родс наложи така наречения диамантен търговски акт – Diamond Trade Act, с който бяха въведени остри мерки срещу контрабандата и кражбата на диаманти.
На първо място всеки местен жител, който беше заловен докато не докаже невинността си беше крадец.

На второ място диамантеният търговски акт позволяваше на компаниите да установят "къщи за претърсване". Те бяха началото на "законния апартейд" в ЮАР, т.е. изграждането на сегрегирани, контролирани и заобиколени с огради гета, в които африканците живееха през целия контракт с компанията. Това беше първият апартейд. Така се появи и най-голямото гето в света - SOWETO, до Йоханесбург.
След изграждането на гетата добивът на диаманти нарасна рязко. В края на 90-те години на XIX век 100 000 карата, т.е. около 8 на сто от всичките, бяха намерени укрити, по един или друг начин, в местните работници.

По-късно основните диамантени мини бяха обединени под единен мениджмънт De Beers Consolidated Mines, основана в Кимбърли през 1888 г. В него, както би трябвало да се очаква, основни акционери бяха банкерският лондонски клан на Ротшилд и Сесил Родс.
През 1889 г. De Beers вече имаше монопол не само в търговията с диаманти от Кимбърли, но и по света.

Последва изграждането на световен диамантен монопол, чийто конци дърпаше отново Ротшилд. Няколкото години диамантен маркетинг чрез малък синдикат от брокери, които бяха и акционери в De Beers, дадоха възможност за изграждане на система за складиране на излишъка от диаманти в резерв до настъпване на подобри времена, т.е. на по-високо търсене.
През следващите 50 години De Beers продаваше диамантите си минимум два пъти по-скъпо чрез монополната си позиция и контролираше този пазар или чрез изкупуване на конкурентните мини или на свръх предлагането от диаманти. Това не можеше по-късно да не доведе до сблъсък със СССР, другият основен световен производител на диаманти и злато.

Но преди това, още в началото на XX век, се случиха други важни събития. Германците откриха диаманти в пясъците на атлантическото крайбрежие на Намибия, тогава Немска Югозападна Африка. Оттам на пазара в Антверпен започнаха да пристигат големи количества „нови диаманти“.

През 1913 г. De Beers изпрати „инспекция“ начело с Ърнест Опенхаймер в Намибия. През юли 1914 г. немците, южноафриканското правителство и южноафриканските диамантени компании подписаха споразумение за подялба на диамантеното производство. Това беше и една от причините за избухването на Първата световна война, т.е. за подялбата на този важен пазар.
Една от първите последици от войната беше включването на Южна Африка на страната на Англия, като южноафриканските лидери искаха да превземат немските диамантени мини в Намибия. Така и стана.

След войната Намибия мина под протектората на Южна Африка. През 1919 г. правителството на Южна Африка организира ново споразумение между производителите и консорциум, включващ Ърнест Опенхаймер, който получи контрола над всички диамантени райони в Намибия. През 1926 г. Опенхаймер и неговата компания Anglo-American беше толкова силен, че се сблъска с De Beers и след преговори всеки от тях купи дялове в другата компания като реалният техен собственик стана Опенхаймер. И отново беше постигнат монопол над диамантите.
След Великата депресия от 1929 г. Опенхаймер разбра, че търсенето на диаманти ще падне. През 1930 г. създаде нова компания Diamond Corporation Limited, чиято задача беше да покрива разходите за поддържането на големи запаси от непродадени диаманти извън пазара. По това време Опенхаймер беше председател както на De Beers, така и на Diamond Corporation като De Beers и Ротшилд плащаха на Diamond Corporation да не допуска диамантите на пазара цели четири години.
Пазарът започна да се движи нагоре през 1934 г. Чрез поредица от холдинги De Beers отново стана доминиращият производител на диаманти. Тя имаше 38 на сто в Anglo-American, която имаше 34 на сто в De Beers. Междувременно Diamond Corporation започна да прави печалби в средата на 30-те години и доминираше при изкупуването на диамантите.

В навечерието на Втората световна война 97 на сто от световната търговия с диаманти минаваше през Diamond Corporation. Почти 100 на сто от производството пък идваше от De Beers и Anglo-American, които бяха собственост на Ротшилд и Опенхаймер.
Днес диамантената империя на De Beers е една от 600-те компании асоциирани със South Africa Inc. (официално наричана Anglo-American Corporation of South Africa), която контролира златните и диамантени мини и почти половината от капитализирането на борсата в Йоханесбург /заслужават внимание данните, че е била изкупена от Vanguard и Black Rock преди 7 години/.

През последните години Anglo-American пренесе своите операции в Лондон. De Beers направи това много по-рано и осъществява продажбите на диаманти предимно оттам чрез структура, наречена Central Selling Organization или CSO. Това е контролираща компания на глобалния диамантен маркетинг (картел), чиято задача е да поддържа монополните цени на диамантите за всички производители. През 50-те години De Beers създаде една от най-успешните рекламни компании в историята с мотото „A Diamond is Forever“ (Диамантът е завинаги), която направи диамантите предпочитаният скъпоценен камък за всички пръстени, навсякъде по света.

Наред със СССР, проблем за De Beers беше Ангола. След разпадането на СССР тя потъна в хаос заради действията на подкрепяната от САЩ групировка УНИТА на Жонас Савимби. По същото време в севера на страната бяха открити богати диамантени райони. Натам се насочиха десетки хиляди нелегални миньори, които започнаха контрабанда на диамантите към световните пазари /с участието и на известния у нас израелски спекулант Лев Леваев/.

През 2000 г. подобни процеси започнаха и в Конго, откъдето към света потекоха така наречените „кървави диаманти“. С добив на диаманти започнаха да се занимават и в Уганда и Руанда.

Но оставаше основният съперник – бившият СССР, откъдето към световните пазари при Горбачов, потече истинска река от нелегални диаманти. Тя се засили при Елцин. Цените на диамантите в Антверпен паднаха под цените на CSO.

De Beers през 1992 г. обяви намаляване на дивидентите за първи път от десетилетия. Старият вече Хари Опенхаймер замина за Москва за среща с Елцин. След дълги преговори и невероятна корупция De Beers и Москва подписаха някакво споразумение през 1998 г., което върна доминиращата позиция на De Beers на пазара.

В другия край на света, в крайния север на Западна Австралия, британската компания Rio Tinto притежава 60 на сто от голям диамантен район, наречен Argyle, който е десет пъти по-голям от началната тръба на De Beers и сега е считан за най-голямата диамантена мина в света с 34 милиона карата годишно. Австралия стана водещ производител на диаманти от втората половина на 80-те години. Засега не са ясни отношенията им с De Beers, вероятно и там вече има подялба на пазара.

Диамантите и златото вървят ръка за ръка. Особено в Южна Африка. Първата златна треска в ЮАР беше през 1887 г. в района на Йоханесбург. Първите резултатите бяха наистина поразителни и веднага стана ясно, че мините в Ранд са с огромни печалби. Почти 500 000 южноафриканци работеха в тях, като още в края на ХІХ век даваха над 40 на сто от добива на злато на цялата планета. През 1970 г. добивът в ЮАР беше 1000 тона – 70 на сто от добива на целия некомунистически свят.
ЮАР продължава да е сред най-големите златни производители. Тя има и най-дълбоката златна мина в света – 3573 метра, в Източен Ранд. Но потенциалът постепенно се изчерпва и съдържанието на злато намалява.

От 1970 г. до 1990 г. добивът на злато в ЮАР падна с 40 на сто, докато в СССР нарастваше устремно. Това тревожеше световната конспирация. Засилваше се и националноосвободителната борба на чернокожото население. Уини Мандела заяви: „Държите златния ключ към своето освобождение. В момента, в който престанете да копаете злато и диаманти, ще бъдете свободни.“ Не стана. Чрез сложна комбинация световното задкулисие успя да запази контрола над южноафриканските диаманти и злато.

Но нещата отново се променят драматично. От 290 долара за унция през 2000 г., днес цената на златото е около 4200 долара. Светът го очакват нови събития, които още не се разбират.

Или по-точно събитията продължават да се развиват върху положената преди 150 години основа – Кръглата маса, довела до мондиализма, глобализма, залеза на Британската и Американската империя, глобалния шпионаж, до реанимирането на англосаксонския ционизъм в Израел и САЩ, до съвременната „дълбока държава“ и т.н.

И около такава "кръгла маса", която беше четвъртита, през 1990 г. седяха в София някакви странни личности, обществени отрепки, идиоти и бандити, които отмениха незаконно конституцията на НРБ и тласнаха България в англо-саксонската-ционистка геополитическа и социална пропаст.

Красимир Иванджийски
януари 2026

 

 

 

Погледнете ги. Тези "отляво" ще останат в груповата снимка на „криминалистите“, извършили убийството на България

 

 

А "вдясно" набързо беше съчинена някаква опозиция от "кол и въже".

 

 

Бащите на "кръглата маса", слугите на британската корона Сесил Родс и Алфред Милнер.

You have read 1 of your 8 free articles this month.