На 28 февруари иранският аятолах Али Хаменей, върховен лидер на Ислямската република Иран, беше убит от въздушните удари на САЩ и Израел срещу Техеран. Работил в офиса си, когато е бил убит. Заедно с него бяха убити няколко члена от семейството му.

Не е пожелал да се укрие. 85-годишният духовен лидер е приел смъртта на мъченик.
Първата атака на Израел и САЩ се случи по време на "мирните преговори", които трябваше да продължат във Виена /Австрия/.

САЩ и Израел удариха 900 цели в Иран през първите 12 часа. Сред жертвите на Тръмп и Нетаняху бяха и около 170 момичета от едно училище.
Шиитите по света са над 200 милиона. Рахбар /Факих/ е най-високата длъжност в Ислямската република и в духовната и политическата сфера. Той ръководи държавата, той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и определя вътрешната и външната политика.

Аятолах /преведено означава знакът на Аллах/ е почетното звание на шиитските теолози /марджа ал-таклид/, които имат право да взимат самостоятелни решения по въпросите на ислямското право.

Длъжността Рахбар е изборна, той се избира доживотно от Съвета на експертите, който се състои от 88 марджа ал-таклид, които от своя страна се избират от гражданите в преки избори за период от осем години.
Преди смъртта си Али Хаменей заяви: "Понякога си представям, че умирам от инцидент. Или може би от температура. И сърцето ми се изпълва с тъга: че шансът да се състезавам за рая /т.е. мъченичеството/ ще ми бъде отнет по този начин".
Така започна предната война на евреите срещу Иран, която не е война срещу държавата, а опит да си унищожи цяла религиозно-политическа цивилизация.
И почти никой не се опитва да анализира конфликта през "шарафата на минарето", защото именно теологичният фокус обяснява защо този конфликт няма да приключи с "падане на режима в Техеран" и защо последствията от него може да са много по-големи, отколкото може да се предполага.

За някои наблюдатели Ком е провинциален ирански град, една от многото цели в списъка на Израел и САЩ за удари. Но за 200 милиона шиити по света Ком е това, което Ватикана е за католиците, а Йерусалим е за целия авраамически свят.
Мавзолеят на Фатима Масуме, сестра на осмия имам Реза, се намира тук, около 20 милиона поклонници се стичат тук всяка година.

Но поклонението е само видимата част. Кум е преди всичко най-голямата в света Хауза Илмия – шиитска семинарска система, основана през 1922 г., която произвежда хиляди богослови, които след това пътуват из шиитския свят – от Ливан до Пакистан, от Бахрейн до Афганистан. В Кум се формира корпусът на шиитското право, оттук марджа ал-таклид, най-висшите религиозни власти, издават фетви, които са задължителни за милионите вярващи.

Ударът по Кум е удар по нервната система на целия шиитски свят. И този удар беше нанесен два пъти, и двата пъти – върху сградата на Съвета на експертите на Ислямската република.

Съветът на експертите не е парламентарна комисия или бюрократичен орган. Това е събрание от 88 висши духовници, единствената власт, упълномощена да избира и контролира върховния лидер, Рахбар. Вторият удар дойде в момент, когато членовете на съвета се събраха именно за да изберат наследник на убития Хаменей. Преведено на език, разбираем за западните игноранти, Израел и САЩ бомбардираха конклав на кардинали по време на избора на нов папа във Ватикана.

Цялата архитектура на Ислямската република се основава на доктрината велаят е факих, "настойничеството на ислямския юрист". Тази концепция беше разработена от аятолах Хомейни и е опорната структура на иранската теокрация. Според него, в ерата на Прикриването на 12-ия имам, Махди, цялата политическа и духовна власт принадлежи на най-знаещия факих, който действа като вицекрал на Скрития имам на Земята. Лидерът не е президент или диктатор в обичайния смисъл. Той е звено във веригата, която свързва общността на вярващите със скрито божествено ръководство.
Да разгледаме последователността на ударите на Израел и САЩ – върховният лидер Хаменей беше убит, секретарят на Съвета за отбраната Шамхани беше убит, сградата на Съвета на експертите беше разрушена по време на срещата.

Това не е "ликвидация на военното ръководство" или "смяна на режима". От гледна точка на шиитската теология това е опит да се прекъсне самата верига на приемствеността на духовната власт – да се унищожи както "вицекралят" на Скрития имам, така и механизмът за назначаване на нов викарий.

Това не е удар срещу държавата, а срещу институцията марджайя – система на върховна религиозна власт, която е съществувала много преди Ислямската република и ще надживее всеки политически режим.
Западните стратези вероятно разчитат на деморализация. Логиката е ясна: лидерът е убит, инфраструктурата е унищожена, върхът е разрушен – врагът трябва да се пречупи.

Тази логика работи в светските общества. В шиизма това не само не работи. А работи точно обратното.

Цялата шиитска идентичност е изградена около трагедията в Кербала през 680 г., когато имам Хюсеин, внукът на пророка Мохамед, е убит заедно със 72 сподвижници от армията на халиф Язид. Хюсеин е знаел, че отива към смъртта си, и отиде съзнателно. Мъченичеството му е основополагащото събитие на шиизма – не поражение, а най-висшата форма на свидетелство за вярата.

Всяка година милиони шиити скърбят за Хюсеин в дните на Ашура, и всяка година този ритуал повтаря една и съща история: тиранинът убива праведните, праведният побеждава чрез мъченичество, тиранинът е обречен.

Смъртта на Хаменей от удар на САЩ и Израел органично се вписва в тази парадигма. Американците и израелците заемат позицията на Язид. Хаменей – позицията на Хюсеин. Кум – позицията на Кербала. Това не е метафора. Това е дълбоката структура на шиитското съзнание, в която мъченичеството не отслабва, а затвърждава общността. Всеки удар по свещения град и всеки убит свещеник става нова глава в продължаващия разказ за борбата срещу светлината и тъмнината.
На 8 март тримата велики аятоласи на шиизма обявиха джихад срещу Израел и САЩ. Това бяха Макарел ширази, Хосейн Нури, Хамедани Хайдари.

Великият аятолах Макарем Ширази, един от най-високите живи марджи, който е на 99 години, обяви възмездието "религиозен дълг на всички мюсюлмани по света".
Аятолах Нури Хамедани издаде фетва, задължаваща вярващите да "отмъстят за кръвта" на Хаменей. Още по-рано, през 2025 г., Нури Хамедани каза: нападение над шиитски мардж е атака срещу стълба на исляма и живота на всички мюсюлмани.
Фетвата "марджа ал-таклид" не е политическо изявление или призив. Това е шариатско решение, което е юридически задължително за всички шиити, които признават този мардж като свой "източник на имитация".

Когато Макарем Ширази казва "религиозен дълг", това означава, че бездействието се превръща в грях. Конфликтът престава да бъде война между три държави и се превръща в свещен дълг за вярващите от Бейрут до Карачи.

Този механизъм вече е стартиран. Лидерът на Хизбула Наим Касем нарече Хаменей "божествен водач и небесен водач" и заяви готовността си да се противопостави на агресията.

Масови протести се проведоха в Пакистан, където демонстранти пробиха стената на американското консулство в Карачи, както и в Бейрут, Ирак.

Иран отвърна не само на Израел, но и срещу ОАЕ, Бахрейн, Йордания, тоест (в по-голяма степен) срещу сунитските монархии, които в шиитската оптика предадоха Уммата, като застанаха на страната на агресорите.

Това вече не е иранска външна политика. Това е активирането на глобална шиитска мрежа, действаща не по заповед от Техеран, а на базата на фетва от Кум. И тази мрежа не зависи от това дали сградата на съвета на експертите все още стои. Маржайя е институция, която съществува повече от хиляда години. Тя преживя монголите, османците, Саддам Хюсеин. Не се нуждае от държавна инфраструктура, за да функционира.

Основният проблем на западния подход е да проектира собствените си категории върху фундаментално различна система. Когато Пентагонът планира "обезглавителен удар", той мисли в термини на организационна структура: премахнете върха и вертикалата се срива. Но шиитската духовна система не е вертикална. Това е мрежа, в която всяка маржа е автономна, където семинариите възпроизвеждат кадри независимо от държавата, където властта не се определя от позицията, а от учеността и признаването на общността.

Убийството на Хаменей създава временен вакуум на властта в Ислямската република като държава. Но това не създава вакуум в маржайята. Марджите продължават да издават фетви, семинариите в Ком – дори когато са физически разрушени – продължават да съществуват като интелектуална традиция, а разказът за мъченичеството само засилва потенциала за мобилизация.

Израел може да унищожава иранската държава. Но също така създава нещо, което не може да се победи с крилати ракети: религиозен императив на съпротива, подкрепен от 14 века шиитска история и закален в горнилото на Кербала. От шарафа на минарето картината е ясна: това не е война с Иран. Това е война срещу шиизма. А шиитството има много дълга памет.

От другата страна е пуримската война на евреите срещу Иран, подпомагана от американската марионетка на Нетаняху – Тръмп, и от Англия, Франция и Германия, които се наричат Запад, но по-реалистично да ги наречем еврейската държава – Pax Israeliana, Глобален Израел, Епщайния и т.н.

Тръмп, хванат за гушата от Нетаняху, заради педофилията му с Епщайн, вече беше взел решение да започне война срещу Иран преди седмици, и че преструвката на дипломация, извършвана от двама еврейски търговци на недвижими имоти (Уиткоф и Кушнър) от негово име, беше нещо като нищо, което да държи Иран зает до момента на атаката.

Каква точно беше целта зад дипломатическата пауза на Тръмп преди началото на военните действия?

Тръмп и неговият началник Нетаняху бяха водени от Кабалата. Те се съгласиха да извършат тази историческа атака на особено благоприятна дата в еврейския календар, наречена Шабат за възпоменание, последната събота преди празника Пурим. фактите са напълно ясни: международното еврейство обяви деня на атаката, а американската армия скочи като послушни кучета на еврейска свирка.

Описват Шабат за възпоменание по следния начин: "Събота /на/ възпоменание" или Шабат Захор е шабат непосредствено преди Пурим. Второзаконие 25:17-19 (в края на Параша Ки Тейцей), описващ нападението срещу евреите от Амалек, е разказано".
Съществува традиция от Талмуда (която се разбира като подразбирана в самата Мегида), че Аман – антагонистът в историята за Пурим, е потомък на Амалек. Всички евреи не само трябва да помнят тази специална дата, отбелязваща тази древна приказка, но и да търсят отмъщение, т.е. да извърши геноцид над всеки, когото Синедрион е нарекъл Амалек в нашето поколение. Евреин е задължен и заповядан да убие всички мъже, жени, деца на Амалек, включително кучета и котки.

Малки животни, котенца и кученца често са убивани две седмици по-рано на празника Тубишват – домашни любимци се хвърлят в горящи огньове по сефарадски обичаи.
Обичаите на Пурим (и предходната събота) са известни с ужасяващото си поведение, описани от Елиът Хоровиц в неговата книга "безразсъдни ритуали: Пурим и наследството на еврейското насилие".

Мартин Лутер отбелязва, че евреите смятат всички християнски владетели (които евреите смятат за свои потисници) като съвременни хамани и затова е религиозен дълг да ги подкопаят и да търсят тяхната гибел. /Той също така отбелязва, че евреите са виждали Христос като подобна фигура Цар/Потисник, може би защото в Септуагинтата Аман е разпнат на кръст. Имайте предвид, че Септуагинтата е гръцкият превод на чистия оригинален библейски текст, докато съвременната еврейска Библия е обновявана многократно през годините от еврейски учени./

Международните евреи на Нетаняху (включително тези от израелската правителствена коалиция) имат дълга история на изпълнение на своите религиозни "задължения" в съответствие с кабалистичната магия. За тях комбинацията е за първия удар в Съботата на възпоменанието и празнуването на Пурим няколко дни по-късно е твърде изкушаваща.

Първите "бомби" от иранската война бяха хвърлени от Майк Хъкаби, любимия "посланик на САЩ" на Тел Авив, в интервю малко преди началото на военните действия. Хъкаби каза че Израел "има право да завземе колкото се може повече от Близкия изток, който исторически им принадлежи". Защо евреите са готови да изразходват толкова много политически капитал в замяна на съмнителното постижение да разрушат Иран? Можем да разберем Тръмп който е склонен да предаде MAGA – защото съдбата му е да е добър шабат-гой, той трябва да изпълнява заповедите от Тел Авив.

Но защо евреите биха го направили? Това е джамията ЕлАкса, която трябва да бъде разрушена, за да бъде построен Третият храм – най-голямото желание на евреите. А Иран е единствената страна в света, която не би позволила това да се случи. Всички други мюсюлмански държави са уплашени и следваха заповедите на САЩ.
Единствената истинска съпротива идва от Иран, водени от персийски теолози, които добре разбират спора около Храмовия хълм.

И Иран трябваше да бъде бомбардиран за Пурим. Очевидно такъв акт на празнуване трябва да бъде съпроводен с кабалистичното ритуално кръвоприношение на млади момичета.

Времето на евреите изтича. Никога не е имало еврейско царство, което да е съществувало повече от 80 години, а 2028 г. наближава бързо. Пуримската война срещу Иран е ясен знак за еврейското отчаяние. Тази последна еврейска война е прекалената стъпка, и когато Израел падне, можете да сте сигурни, че ще се опитат да завлекат всички останали със себе си.

Първата стъпка към прекратяване на войната в Иран ще е прекратяването на геноцида в Газа. След като Израел бъде обезвреден, целият световен барутен погреб ще се разпадне. Представи си християни и мюсюлмани работят заедно в името на Христос, за да прочистят училищните библиотеки от кабалистични сексуални ръководства.
Украйна ще депортира всички еврейски авантюристи и ще се върне за да бъде житницата на Европа.

Йерусалим ще стане протекторат на ООН, гарантирайки, че всички религии ще имат място на Светата земя.

Американската армия може да бъде безопасно намалена и средствата ще се инвестират в американското производство. Само да се отърват от тези гангрени като Епщайн.
Америка, имаме предвид целият континент, е яхната от гангренясала вещица, чието име е Израел.

Моджтаба Хаменей наследи баща си като върховен лидер на Иран.

И тримата велики аятоласи обявиха джихад