След последната размяна на мнения между Китай и САЩ за това "кой е по-подготвен за Трета световна война", западната военно-аналитична общност откри много неочаквани за нея неща – Китай произвежда и консумира около 60 процента от цимента в света – само язовирът "Трите ждрела" е използвал 16 милиона тона.

За да постави в перспектива огромните разходи за строителство и потребление на бетон в Китай през 21 век, Бил Гейтс направи зашеметяващо сравнение. Според него между 2011 и 2013 г. Китай е консумирал 6,6 гигатона бетон – повече, отколкото САЩ са използвали през целия 20-ти век, тоест за 100 години.

Какво построиха САЩ между 1901 г. и 2000 г.: всички тези небостъргачи, междущатската магистрала, язовирът Хувър, списъкът продължава и продължава, но целият този бетон възлиза само на 4,5 гигатона.

Количеството чугун и бетон, произведени от работниците в дадена страна, разбира се, не е основният показател за цивилизоваността на работниците, нито е показател, че работниците живеят добре.

Нека обаче погледнем на проблема от другата страна. За да направят нещо от бетон, трябва и желязо. Следователно, ако китайците са произвели повече бетон през 2013 г., отколкото САЩ през цялата си история, то и с желязото нещата са подобни.
Бетонът, както знаем, не се прави сам. За производството на бетон и съпътстващото го количество желязо са необходими енергия, хора, храна и т.н.

И накрая, има още един въпрос – какво строи Китай? При такъв мащаб на производство на бетон там би трябвало да има язовир Хувър във всяко уважаващо себе си градско селище с милионно население. А пътищата трябва да покриват, ако не всеки квадратен метър, то поне 10% от повърхността. Но това не се наблюдава. Тази липса може да се обясни само с това, че бетонът е заровен в земята. Не знаем колко дълбоко, но всяка година те строят поне още една Америка под земята.

Това са все въпроси, от които зависи бъдещето на Америка и Европа, и то не много далечно – то ще дойде буквално утре.

                                                           ***

Така стигаме отново до въпроса за реалната икономика и нейната връзка с мира и войната.
Със смяната на управляващия екип в САЩ този въпрос отново се появява – каква е реалната картина в световната икономика.

Ще се опитаме да му отговорим, защото той е в основата и на другия голям въпрос на нашето време – за мира и войната и техните перспективи.
И така, 2022-2025 г. поставиха нови "червени линии" в световната икономика.
Досегашният световен икономически ред, доминиран от долара, вече е в миналото.

По-детайлно:
1. Разривът със Запада на Русия, Китай и БРИКС е необратим и окончателен. Никакъв натиск от Запада няма да промени това. Няма повече западна глобализация. Официалният западнизъм става маргинален.
2. Укрепването на политическата и икономическа независимост на новия свят са основни приоритети.
3. Старият свят се руши и ерата на американското господство приключи. Сега се формира нов свят и нов световен ред. Какво ще бъде – да се реши през следващите години, включително в рамките на различни войни. Не само в Украйна.
4. Путин и Си Цзинпин обърнаха глобалната икономическа шахматна дъска.
5. На мястото на западната Г-7 се появиха нови точки на реален растеж в света.

Групата от осем държави – Китай, Индия, Русия, Индонезия, Бразилия, Мексико, Иран, Турция, по брутния си продукт, според паритета на покупателната способност /ППС/, изпреварват старата Г-7 с 24,4%.

Стигнахме до следващия цикъл на световното развитие.

Западът се превърна в малцинствен играч. Мнозинството се обръща и слуша Москва и Пекин за тяхната оценка за бъдещото развитие на света, на голямото евразийско пространство, на ШОС, БРИКС, ЕврАзЕс, на оръжията, икономиката, киберсигурността, неделимостта на сигурността, на духовния, хуманитарния и цивилизационен компонент на алтернативата на досегашното западно господство и навлизането на международните отношения в новата ера на глобално сътрудничество.

Светът се приближава към следващия технологичен цикъл на своето развитие, в него ще има различна икономическа система и различно общество през годините на транзита към новия многополюсен свят.

Съвременният западен свят е достигнал предела си и сега агресивно отшумява.
В новия свят могат да се формират няколко пространства или технико-икономически блокове с по-големи дялове от пазара със собствени валути и финансови центрове, ресурси и философия за развитие на определената цивилизация.
Най-важното за всяка световна икономика са ресурсите. Каква е ситуацията?
БРИКС поема контрола и Западът не може да направи нищо по въпроса.
Щатският долар вече няма да бъде световната резервна валута и САЩ няма да могат да печатат пари на гърба на другите нации.

Държавните облигации на САЩ ще са боклуци заради безумния дълг на САЩ.

Кои са 10-те водещи нации по стойността на природни ресурси (в трилиони долари):
1. Русия – 75 трилиона долара.
2. САЩ – 45 трилиона.
3. Саудитска арабия – 35 трилиона.
4. Канада – 33 трилиона.
5. Иран – 27 трилиона.
6. Китай – 23 трилиона.
7. Бразилия – 22 трилиона.
8. Австралия – 20 трилиона.
9. Ирак – 16 трилиона.
10. Венецуела – 14 трилиона.

Многополюсният свят печели срещу САЩ и Запада.
Русия е ресурсен лидер.
Каква е голямата картина в националните икономики.

Данните за брутния национален продукт /БНП/ на всяка държава са фикция.
За да се разбере реалната ситуация трябва да се анализират минимум две неща – БНП, според паритета на покупателната способност /ППС/, и самата структура на БНП.
ППС дава възможност да се оцени реалният обем на икономиката без обвързване с долара, както и реалното равнище на живота.

А структурата на БНП позволява да се определи обемът на реалния сектор, т.е. на реално произведения продукт в различните отрасли – добивни и преработващи.
Брутният вътрешен продукт, изчислен по паритета на покупателната способност (ППС), е най-популярният и обективен показател за икономическата активност на дадена страна. Това не е най-точният показател, но най-простият и разбираем от всичко, което може да се използва за сравняване на икономиките на държавите.

Днес Русия е на 6-то място в списъка на страните по брутен вътрешен продукт по паритета на покупателната способност. Според МВФ показателят за Русия е само със 116 милиарда долара по-малка от тази на Германия – 4,2 трилиона долара за Русия и 4,3 трилиона долара за Германия. Пред тях са Япония, Индия, САЩ и Китай.
БВП по ППС обаче не отразява важни макроикономически показатели на страните, както и стабилността и потенциала на икономиката.

За обективна оценка на потенциала за развитие на икономическото развитие на страна е необходимо да се разгледа структурата на икономиката. Необхводимо е да се вземе предвид и кои отрасли дават най-голям принос за общия БВП на страната.

Структурата на икономиката в общия случай може да бъде разделена на два компонента:
- реалният сектор (промишленост, селско стопанство и строителство), и
- сектор услуги (търговия, финансова дейност, публична администрация и др.).
Реалният сектор на икономиката заема най-важно място, тъй като другите сектори са силно зависими от него и защото именно реалният сектор създава най-голяма добавена стойност.
За да се разберат перспективите за икономическо развитие на най-силните икономики в света, именно структурите на техните икономики трябва да се сравняват.
Нека вземем 4 държавни от първите 6, а именно: Русия, Китай, САЩ и Германия.
Китай: е най-силната икономика, пред САЩ, а Германия е най-близкият конкурент на Русия в списъка на най-силните.

Структура на БВП (като процент на общия показател):

Китай. Промишлено производство – 41,1%, селско стопанство – 7,9%, строителство – 6,7%. Общ реален сектор – 56%.
САЩ: Промишлено производство – 14,9%, селско стопанство – 1,1%. Общ реален сектор – 20,1%.
Германия: Промишлено производство – 29,6%, селско стопанство – 0,8%, строителство – 5%. Общ реален сектор – 35,4%.
Русия: Промишлено производство – 30,5%, селско стопанство – 4,2%, строителство – 7,4%. Общ реален сектор – 42,1%.
Но населението на САЩ е 2,2 пъти повече от Русия, а на Китай – 9,38 пъти. Това означава, че обемът на реалното промишлено производство в Русия и САЩ на човек е еднакъв, Русия произвежда и 1,26 пъти повече на човек, отколкото Китай.

И какво се оказва?
Оказва се, че в процентно отношение реалният сектор на Русия е по-силен от германския, много по-голям от САЩ и втори след Китай.
Ако обаче вземем предвид населението на всяка страна при изчисленията и изразим реалния БВП на сектор на глава от населението, тогава най-много реален сектор се генерира от германски гражданин (18 749 долара), след това от руски гражданин (12 188 долара), по-малко от американски (11 885 долара) и по-малко от всички – китайците (10 262 долара).

При всяко от тези изчисления Русия заема не по-ниско от второто място след лидера, въпреки факта, че лидерите се променят.
Както се вижда реалната оценка не е толкова сложна.
От началото на 90-те години САЩ навлязоха в окончателната фаза на кризата на капитализма, в неговото атлантическо издание. Това е суперкриза, обусловена от конкретни причини, дължащи се на обективни икономически закономерности.
Започна да пада цялата "зелена" къщичка от карти. След няколко опита за икономически решения, американската олигархия измисли нови военни варианти.
От тази гледна точка преразпределението на планетата на нови сфери на влияние отдавна е станало.

Китай сега влияе върху съдбата на долара и всеки момент може да я реши окончателно. Истинският брутен национален продукт на Китай не знае никой освен самите китайци. За това може да се предполага по обемите на производството. А то в Китай е съпоставимо с цялото останало човечество. Китайското производство днес е около 2/3 от световното без Китай.

Брутният национален продукт на Китай, според паритета на покупателната способност /ППС/, е 27 трилиона долара, в сравнение с официалните 20 трилиона на САЩ.
Но ако се "изчистят" статистическите "номера" и извадят услугите и банките от БНП на САЩ, техният реален брутен продукт е около 2 трилиона долара. Повтаряме – не 20, а само 2 трилиона долара.

Това е системен въпрос за САЩ, който трябва да решават. Но вместо да търсят решение, т.е. вътрешни ресурси в самата американска икономика, те отново искат някого да ограбят или да водят нови войни.

Това е суперкриза, обусловена от конкретни причини, дължащи се на обективни икономически закономерности. Заради това, сценарият на краха на САЩ изглежда като разписание на влак. Отклонението има нищожна вероятност.

Но САЩ преди финала техните ментори могат да се решат на последна отчаяна крачка – война срещу Русия. Глупаво е да се залага, че тази война няма да се случи. Пред САЩ зее стоглавата ламя на кризата, спрямо която депресията от 1929 г. ще е леко премеждие.

В тези условия те са непредсказуеми. И могат да заложат на последната надежда – че все пак ще успеят да се спасят от руините в това число и ядрени. Онова, което ще последва, не ги интересува.

Но и тук САЩ сбъркаха и не разчетоха кризата, в която навлязоха – крахът или бомбите.

Това е краят на Западния проект. Ставащото досега на борсите в Ню Йорк е нищо в сравнение с онова, което предстои.

САЩ ще изпаднат от световната икономика, ще започнат масови фалити на бизнеса и населението, нищетата и безработицата ще придобият огромни размери, социалната защита ще престане да съществува, ще започнат граждански вълнения. За десетилетия САЩ ще влязат в перманентна икономическа, политическа и обществена агония.
От 30 години разработваме макроикономическите и микроикономическите параметри на големия крах, т.е. на Великата депресия № 2. И винаги сме стигали до тайминга, т.е. времето, когато ще се случи катастрофата.

Сега е моментът. Предстои най-големият крах в историята, който се дължи на най-голямата финансова пирамида в историята на финансовите пазари и на най-голямата инфлация, причинена от трилионите кухи долари на Федералната система на САЩ.
През последните 500 години имаше спекулативни балони, включващи всичко – от луковиците на лалета, до железниците, недвижимите имоти до технологиите, нововъзникващи пазари до биткойните и т.н.

Но във всеки финансов балон, независимо от основните му двигатели, имаше нещо общо – системата, през последните десетилетия изродила се в системата на либералния капитализъм, т.е. печатането на огромни количества фалшиви долари и евро.

В момента обаче за пръв път в историята има комбинирано и кумулативно действие на тези фактори, които заедно дават най-голямата историческа заплаха на Запада – дълг, инфлация, депресия, крах на долара.

Кога ще се случи? Това вече се случва пред нашите очи.
Заради войната в Украйна, макроикономическите рискове се повишиха още повече. Резкият скок на цените на енергията и храните налагат жесток данък върху европейския потребител. 2025 г. ще е много по-лоша за Европа и еврозоната от първата.

В Европа, тепърва предстои да видим удара върху потребителските разходи от скока на цените на храните и енергията.
Европейското ембарго върху руския петрол е самоубийство, с което целият внос на енергия от Русия, включително на природен газ, може да бъде прекъснат.
Сривовете набират инерция. Инерцията ги превръща във верижна реакция, която води до каскадна вълна от паника.

"Цунамито от фалити" е причинено от санкциите на ЕС срещу Русия.
Логистичните вериги се сриват, индустриалната инфлация достигна цели 31% - най-високата от Ваймарската република.

Пълният отказ от енергията от Русия ще срине германската икономика с най-малко 6%, ще доведе до щети от 230 милиарда евро и ще направи милиони германци безработни.
Икономическият шок за Европа ще бъде сравним с Голямата депресия номер едно. Критичната точка е достигната.

И в този момент Путин заяви: "Предишният световен ред няма да се върне".
Каква е ситуацията при природния газ.

Русия остава безспорен лидер по доказани запаси от природен газ, притежавайки 37,4 трилиона кубически метра от този ценен ресурс, според статистическия преглед на световната енергетика за 2021 г.
Следва Иран с 32,1 трилиона кубични метра и Катар с 24,7 трилиона, оформяйки първите три страни, които контролират основният дял от световното газово богатство.
Туркменистан (13,6 трилиона) и САЩ (12,6 трилиона) допълват челната птица, доказващи, че запасите от газ са разпределени изключително неравномерно на планетата.

Други важни играчи са Китай с 8,4 трилиона, Венецуела с 6,3 трилиона и Саудитска Арабия с 6 трилиона кубични метра. Страни като ОАЕ (5,9 трилиона) и Нигерия (5,5 трилиона) също са в топ 10, но с много по-малки обеми.
Световната карта на газовите запаси показва ясно доминиране на Евразия и Близкия Изток. Ирак (3,5 трилиона), Азербайджан (2,5 трилиона), Казахстан (2,3 трилиона) и Алжир (2,3 трилиона) представляват второто ниво, докато Канада (2,4 трилиона), Австралия (2,4 трилиона) и Египет (2,1 трилиона) допълват списъка на страните със значителни, но скромни резерви.

Останалият свят, включително десетки държави, споделя 18,1 трилиона кубични метра, което само подчертава концентрацията на ресурса в ръцете на няколко ключови играчи.

Тези цифри от 2021 г., остават важен показател за разбиране на глобалния енергиен баланс. До март 2025 г. ролята на природния газ в глобалната икономика се увеличи, особено на фона на енергийната криза и геополитическите промени. Русия, въпреки санкциите, продължава да държи лидерството, като активно използва резервите си за износ. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) Русия е произвела около 630 милиарда кубически метра газ през 2024 г., значителна част от които е отишла в Китай по газопровода "Силата на Сибир".

Иран от своя страна увеличава производството в находището Южен Парс, укрепвайки позициите си в Близкия Изток, а Катар инвестира милиарди в разширяване на проекта "Северно поле", като планира да увеличи износа на втечнен природен газ (LNG) до 126 милиона тона до 2027 г.

Да се върнем към Китай, който отдавна не е втора, а първа икономическа сила на планетата.

Какви са данните за истинската икономическа сила на Китай.
Още през 2011 г. Китай произведе 55 милиона тона чугун, повече отколкото САЩ за цялата година. Ако се преизчисли годишно, КНР произвежда около 650 милиона тона чугун, което е един път и половина повече, отколкото целия останал свят.
Аналогично още през 2011 г. китайците произведоха 720 милиона тона стомана. По-горе споменахме за бетона, цимента и желязото.
Чугун, стомана, цимент – това са основните части за всяко капитално строителство (заводи, съоръжения, пътища, летища, жилища). Значи, в Китай от години се осъществяват грандиозни по своите обеми строежи. Само от това може да се направи изводът, че КНР отдавна е изпреварил САЩ и е заел уникално място в световната икономика. А САЩ вече не заемат никакво уникално място.
Производството на компютри в КНР годишно е над 300 милиона бройки. Това е с пъти повече отколкото в САЩ.

Може ли да се считат САЩ за свръхдържава, отличаваща се с нещо уникално в глобалната икономика? Може. Държавният дълг на САЩ официално вече е 37 трилиона долара, а неофициално (70 трилиона). Тук САЩ са наистина без конкуренция. От този дълг на Китай се падат само 1,5 трилиона.

САЩ имат грандиозен разрив между износа и вноса, потребявайки много повече, отколкото сами произвеждат. Разликата компенсират с печатане на долари, които останалият свят приема все по-неохотно.

През 1990 г. СССР се беше изравнил със САЩ, като промишленото му производство беше 90 на сто от американското, но вероятно повече, тъй като не се отразяваше военното производство. Именно заради това Западът реши да "убие" СССР. И успя. Той се възползва от кризата в съветската върхушка. Горбачов пък въобще не разбираше каква машина е попаднала в неговите ръце.

Китай избегна тази участ и се възползва от своите преимущества. КНР пресече кризата във висшия политически ешалон. От началото на реформите китайците си осигуриха стабилност на властта. Ликвидираха кризата през 1989 г. и с помощта на армията отстраниха аналога на Горбачов Чжао Цзиян.

След това Китай тръгна по пътя на безпрецедентно развитие. Със строг контрол над партийната бюрокрация с работливост, пестеливост, дисциплинарност и скромност. Освен това китайците се възползваха от своята диаспора по света.
От 1997 г. се добави и китайският бизнес в Хонг Конг. Даже ако китайското партийно ръководство да беше опитало да предаде страната подобно на съветската върхушка, това нямаше как да стане. От едната страна беше контролът на армията, от другата -контролът на китайците, които искаха да работят за себе си.

По този начин в Китай успяха да пуснат паралелното развитие на частния и държавен сектор, които се допълват. От първия се появи и израсна китайската висша класа, контролирана все пак от държавата, заради което на началния етап се говореше за държавен капитализъм, а сега за социализъм с китайска специфика. Принципът е прост - където по-ефективно работи държавният сектор, той изпълнява нужните функции. Частният се развива сам, където е по-ефективен от държавния.

През последните 30 години Китай вървеше напред, развивайки реалния сектор, докато в САЩ този сектор деградираше за сметка на паразитиращия финансово-банкерски капитал. Износът на САЩ днес е по-малък от вноса и отстъпва не само на Китай, но и на Германия.

Американският модел от края на 70-те години вървеше към съкращаване на реалния сектор и уродливо надуване на финансовия сектор. А ако преди това производството даваше 80 процента от печалбата, генерирана от американската икономика, сега над 50 процента от печалбите се раждат в паразитния финансов сектор. И развитието на реалния сектор спря.

По този начин американците сами предадоха първото място на Китай.
КНР от своя страна се възползва от принципите на Световната търговска организация и ГАТТ, за да преодолее конкуренцията на развитите страни и да завоюва техните вътрешни пазари. Влизайки в СТО през 2001 г., китайците увеличиха своя износ до 9 трилиона долара.

Валутните му резерви нараснаха до З трилиона долара. Така Китай стана най-големият кредитор на САЩ, купувайки държавни американски облигации. От тази гледна точка преразпределението на планетата на нови сфери на влияние отдавна е станало. Китай сега влияе върху съдбата на долара и всеки момент може да я реши окончателно.
Китай привлече редица страни към двустранна търговия - Тайван, Япония, Южна Корея и Африка. С Европа Китай има положително салдо. Даже ако Китай колапсира това няма да е добре за онези, които сега се оплакват от китайската експанзия. Реално три четвърти от износния потенциал на Китай идва от 3-4 южни приморски провинции.
Какво Западът не очакваше от Китай. Не очакваше, че Китай толкова бързо ще унищожи илюзиите на Запада. Преди всичко той не се разпадна.

На второ място, на Запад считаха, че КНР няма да преодолее едни или други технологични бариери. Това се правеше, за да се поддържат високите акции на западните корпорации, като китайската индустрия се представяше като изостанала и неспособна да произвежда наукоемка технологична продукция. Но Китай бързо разби тези надежди като преодоля летвата на средно- технологичните изделия, а след това и бариерата на високите технологии. След това Китай започна да преодолява следващата височина - създаването на аерокосмически комплекс и високотехнологични въоръжени сили. Предполага се, че Китай занижава своя военен бюджет 2,5-3 пъти.
По какъв начин КНР преодоля технологичните бариери - внася сложно оборудване, на чиято основа започва неговото масово производство и конкуриране на световния пазар. Едновременно КНР развива собствения научно-технически сектор, който вече е съпоставим с американския. Китай успя да привлече на своя територия и учените, и конструкторите на крупни западни корпорации.

Китай опроверга приказките, че технологии могат да развиват само западни демокрации. Така се появява основният въпрос - какъв всъщност е брутният продукт на Китай.

Западът продължава да се утешава, че КНР слабо присъства на глобалния финансов пазар, и че БНП на Китай, преизчислен по официалния курс на юана, е все още нисък. Но това е глупост.

Истинският брутен национален продукт на Китай не знае никой освен самите китайци. Затова може да се предполага по обемите на производството. А то в Китай е съпоставимо с цялото останало човечество. Китайското производство днес е около 2/3 от световното без Китай.

Какъв все пак е БНП на Китай ще се обърнем към китайския справочник, където промишлените предприятия се делят на две категории – онези, които имат производство до 5 млн. юана и на онези, които са над тази цифра, тоест свръхлимитни.
Тук влизат частните и държавните компании.
Според официалната статистика обемът на производството на свръхлимитните предприятия още през 2009 г. е бил 60 трилиона юана. Ако се раздели тази цифра на официалния курс на юана, това са 9 трилиона долара, само за свръхлимитните предприятия.

Ако се вземат и малките предприятия, идват още 1-2 трилиона.
Ако въведем поправка за занижения официален курс на юана плюс 25 процента, ще излезе, че китайската промишленост отдавна превъзхожда американската 2 пъти. Ако се вземат оборотните фондове на Китай, ще се получи почти 3 пъти превъзходство. Ето я и първата свръхдържава на света.

Досега изчислявахме по официалния курс, но по-правилно е това да стане по паритета на покупателната способност (ППС), тоест инвестиционния юан. А това означава, че разходите на КНР за капитално строителство трябва да се умножат 2,5 пъти. Значи, по капитално строителство Китай отдавна е изпреварил САЩ почти 4 пъти.
Китай няма нужда да догонва американците, той отдавна ги е оставил далеч назад.
Официално Китай има две трети от брутния вътрешен продукт на САЩ. Но това е занижена цифра, особено ако се отчете сивата икономика на Китай. Оттук следва изводът, че реалният брутен продукт на Китай е много по-голям от националния продукт на САЩ. Ако се вземе за основа официалният китайски обем на брутното промишлено производство и ако се умножи по паритета на покупателната способност се получава, че БНП на Китай е около 28 трилиона долара, тоест минимум 2 пъти над продукта на САЩ, а реално – над 3 пъти. Повтаряме – брутният продукт на Китай е около 3 пъти по-голям от вътрешния продукт на САЩ. Е, кой е пръв?

Залогът за успехите на Китай е оптималният модел на икономиката с разумно съчетаване на държавното и частното регулиране.
Наред с това Китай никога няма да изпусне енергетиката от държавни ръце.
Така в Китай бяха създадени две икономики, или по-точно, два основни икономически сектора. Единият от тях беше ориентиран към световните пазари, с висока степен на печалба, която постепенно започна да пада, заедно с пренасищането на тези пазари, и втората - ориентирана и работеща за вътрешния пазар. В нея нормата на печалба беше доста по-ниска, а често и отрицателна, тъй като потреблението се дотираше от бюджета. Заради това и заплатите във вътрешния сектор бяха ниски, тъй като работеше само за себе си, а в износния бяха доста високи.

За да се разбере разликата между тези сектори, може да се сравнят равнищата на доходите в Пекин и Шанхай, където нормалната заплата е около 1000 долара месечно, докато в провинцията през 2012 г. над 100 милиона китайци живееха на границата на нищетата. Ясно е, че тези хора с такива ниски доходи не могат да купуват продукцията, която отива за износ. Но и представителите на износната икономика не искат да купуват продукцията, изготвена за вътрешния пазар, тъй като тя е твърде евтина и с ниско качество.

Но външните пазари след 2008 г. започнаха рязко да се свиват, а вътрешният пазар не може да поддържа мястото на Китай в световното разделение на труда, тъй като износният сектор през тези години се откъсна от вътрешния.

Какво може да се прави в тази ситуация? Има два варианта.
Първият е да се спусне износният сектор на икономиката до такова равнище, на което неговата продукция ще може да се купува и от вътрешния пазар. Но това е невъзможно не само заради социални, но и логистични причини, тъй като цялата структура на производството ще бъде нарушена.

Вторият вариант е да се вдигне равнището на потреблението на вътрешния сектор, така че да може да купува продукцията, отиваща за износ. Заради това китайските власти се опитват да пренесат част от селското население в градовете. Говори се за миграция на 200-400 милиона души. Тук възможностите практически са неограничени, тъй като Китай има население 1,5 милиарда.

Засега обаче колосалното население на Китай все още не може да си позволи да купува съвременни и скъпи стоки, а износният сектор да намали печалбите, за да може да продава и в Китай своите стоки.

Сега въпросът е как Китай ще съхрани своята съвременна икономика без външни пазари. Той е сложен и чака отговор.
Друг въпрос, който сега се обсъжда е връщането на производството от Китай и Азия на Запад.

Темата за връщането на производството от Китай като панацея за кризата често се среща в западните медии. Но това е невъзможно заради няколко причини. Преди всичко връщането на производството е възможно само в случай, ако неговата себестойност в метрополиите на Запад е по-ниска от Китай.

Истина е, че САЩ успяха да намалят силно цената на енергията на своята територия, което им позволява да намалят себестойността на редица производства, но да стигнат равнището на Китай със сигурност няма да могат.

Връщането на производството може да стане само при супер съвременни технологии с минимум работна сила, което също не решава въпроса, защото не стимулира потреблението и връщането на инвестициите в нови производства.

Цялата говорилня за връщането на производството от Китай към западните метрополии има смисъл само в един случай - ако производството в Китай и другите алтернативни страни е унищожено. Заради това сега САЩ и Западът правят всичко възможно да предизвикат криза в Китай, която според тях трябва да доведе до унищожението на алтернативните конкурентни производства. Съответните планове вече са разработени в САЩ, Англия и Брюксел.

Това е реалната картина по PPP, Китай е на първо място , САЩ са на второ, Индия е трета, а Русия е на четвърто място